Защо толкова рядко казваме на родителите си че ги обичаме?

Публикувана: 1 юни 2009, 15:14 ч.
Последно мнение: 8 юни 2009, 13:39 ч.

2 299
50

Н

# 30 1 юни 2009, 23:00 ч.

Все съм се опитвала.. Те / милите ми/ - също---
Аз по хиляди начини, но не И казано.. Много рядко е Казано. С думички.
На баща си непрекъснато се обяснявах в любов/ по странен начин/, особено последните 10 години, барем преборим смъртта. Не успяхме.
Казваме ИМ , че ги обичаме толкова рядко , за да можем цял живот да съжаляваме че не сме им го казали - Навреме. Това си е чист мазохизъм! Защото после седим до някакъв мраморен къс на гробищата / С Важните надписи "от и до" / и му говорим глупости..и нежности. И ревем .
Обичта е сега. Точно сега.

Виж целия пост

C

Casual_girl88

# 31 1 юни 2009, 23:05 ч.

Значи в момента намирам едно качество на моето поколение ( което постоянно бива оплювано,че няма достатъчно морал и ценностна система)...нашите родители много повече са ни повтаряли,че ни обичат и продължават да го правят. За това и ние им го казваме много често!
Не го приемайте като обида,просто ми прави впечатление!
Хареса ми израза,че децата са като огледало и отвръщат с това,което получават! Много е вярно!

Виж целия пост

# 32 1 юни 2009, 23:26 ч.

Постоянно казвам на мама колко много я обичам.
Тя за мен е икона, споделяла съм го тук не веднъж.
Никога няма да мога да й се отблагодаря за всичко
направила за нас, а понякога и невъзможното.
Винаги й го казвам, благодаря й, обичам я и тя го знае Hug

Hug

Виж целия пост

Потребител

# 33 2 юни 2009, 06:30 ч.

Страхотна тема. Забързани в ежедневието си, обкръжени с проблеми, забравя за тях, хората които са ни дарили с живот. Забравяме как едно "обичам те" кара очите им да светят. И аз като повечето от Вас бях затворила сърцето си, да обичах ги, но не им го показвах. Благодаря, че в живота си срещнах един мъж, което ми върна самата мен. Тогава започнах да им казвам колко ги обичам. Трябваха ми 30 години за да кажа на глас, че имам най-прекрасните родители, който винаги са ме подкрепяли и са ми дали свободата да летя.
Няма да забравя какво ми каза една приятелка първата година, когато се прибирах в България. Думите и бяха:"Запомни, наслаждавай се на всеки миг със семейството си с родителите си, защото в един момент няма да ги има, и ще рабереш колко си пропуснала". Благодаря ти Джулияна, наистина си права.

Виж целия пост

Марена

Потребител

# 34 2 юни 2009, 09:18 ч.

На мен никога не са ми казвали, че ме обичат, с думи имам предвид, затова и на мен не ми идва отвътре да им го кажа. Сега на моя син постоянно му казвам , с повод и без повод, че го обичам, той също ми го казва, без никой да го кара, просто си вървим по улицата примерно и той ми казва- Мамо , много те обичам Heart Eyes

Heart Eyes

, толкова е хубаво...

Виж целия пост

Потребител

# 35 2 юни 2009, 09:22 ч.

Почти никога не съм го казвала с думи, винаги съм смятала,че се подразбира от отношенията ми с тях и от действията ми... и за родителите ми и за децата ми.Не помня и те да са ми го казвали с думи.Явно така съм възпитана, да не показвам чувствата си.Интересното е,че на внука непрекъснато го казвам.Стана ми съвестно и ми се доплака. Embarassed

Embarassed

Виж целия пост

Месечинка виторога

Редовен потребител

# 36 2 юни 2009, 09:23 ч.

Цитат на: AGAPH в пн, 01 юни 2009, 15:48

Розичка, не си само ти.И мен ме налягат такива мисли....

Мен също. Не знам защо не си казваме, че се обичаме, но е факт, че си го показваме. И те, и аз сме наясно, че се обичаме безкрайно.

Виж целия пост

# 37 2 юни 2009, 09:57 ч.

Показала съм им признателност повече, отколкото заслужават. Така, че не чувствам подобни терзания за недоизказаност.

Виж целия пост

# 38 2 юни 2009, 10:08 ч.

В моето семейство постоянно си казваме,че се обичаме.Ние и двамата със съпруга ми сме много любвеобвилни и винаги е имало много топлина в отношението ни към дъщеря ни,така че думите "много те обичам " чува постоянно и от двама ни.Аз винаги съм показвала чувствата си и съм ги изразявала с думи.Така са ме възпитали моите родители,това съм видяла от тях,това се опитвам да предам и на дъщеря си.

Виж целия пост

А

# 39 2 юни 2009, 10:12 ч.

Не им казвам, защото на моменти не знам обичам ли ги, мразя ли ги, безразлични ли са ми или просто ме дразнят. Слава богу не живея с тях и съм много благодарна, че не ги виждам всеки ден. ooooh!

ooooh!

Виж целия пост

Ентусиаст

# 40 2 юни 2009, 10:28 ч.

http://www.youtube.com/watch?v=Ix1VEe68p7Y

"с теб сме скрили толкова любов..
и за кого я крием, за кога я пазим?..."

Препоръчвам ви да започвате деня си сутрин с тази песен Simple Smile

Simple Smile

По темата: всеки ден, поне по веднъж, казвам на родителите си, че ги обичам. Те на мен също. Това е навик създаден откакто бях малка. Мисля, че и двамата ме възпитаваха в това отношение обратно на начина, по който са възпитавани те...
Но при всички положения: ако на най-скъпите си хора не казвам че ги обичам, на кой? И кога? Когато вече е късно? Не...

Защото понякога няма УТРЕ.

Виж целия пост

S

# 41 2 юни 2009, 10:44 ч.

Баща ми и досега казва, че деца се галят само, когато спят... ooooh!

ooooh!

И това е само една от грешките му към мен.Затова и аз не им казвам дали ги обичам, или не.Ясно ви е, че това е тема табу в тяхното семейство.Радвам се, че вече не съм част от него.Казвам по милион пъти на ден на децата си колко ги обичам и ги галя и прегръщам постоянно...

Виж целия пост

V

# 42 2 юни 2009, 12:12 ч.

Винаги,при посрещане,при изпращане е ималo и продължава да има прегръдки и целувки с родителите ми. Лека му пръст , баща ми вече не е между нас , за което ужасно ме боли и много много ми липсва Cry

Cry

, но винаги ни са казвали колко много им липсваме, и аз и брат ми. И сега на майка,на баба,на половинката ми,на снаха ми,на брат ми - казвам им че ги обичкам. Не съмн от тези които обичат от разстояние Naughty

Naughty

, според мен това е много тъпо.

Аз съм си водолейка, и каквото ми е на душата-си го казвам. И когато съм ядосана и когато дарявам ласка и обич.

Обичам,обичана съм от моите си хора и го показвам.С цялото си сърце ги обичам и им го показвам.

Виж целия пост

I

# 43 2 юни 2009, 12:25 ч.

Скоро се мъчех да си спомня поне един път като дете да съм била гушкана и да съм чула, че съм обичана.

Уви ...

По-скоро са ми били осигурявани грижи, нови дрехи и храна, отколкото емоционална подкрепа. Нито веднъж не съм чула от баща си, че се гордее с мен. Научих го от чужди хора, когато бях на 22.

Колко ми се е отразило това като на човек и жена, няма да описвам.

Сега им казвам, че ги обичам. Следва неловко мълчание и " ... и аз те обичам"

Виж целия пост

T

# 44 2 юни 2009, 12:27 ч.

Никога не са ми казвали, че ме обичат. А знам, че е така....
И аз никога не съм им го казвала...Веднъж го написах на баща ми в едно писмо. След няколко години видях писмото в портмонето му... Носи го до сърцето си...
На моите деца повтарям по 100 пъти на ден, че безкрайно ги обичам. И чувам същото от тях. Това ме прави толкова щастлива....

Виж целия пост

Препоръчани теми

Прекалено близка приятелка

2 359
41

Лични и семейни отношения

Да подаря ли нещо на семейството му?

1 942
33

Лични и семейни отношения

Какво не бихте искали да работят децата ви един ден?

3 392
112

Лични и семейни отношения

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.