Рейки - тема 2

  • 78 681
  • 742
# 150
Човешкото тяло е изградено  от: една трета лична енергия, която се складира в зоната Дантиен/ това е енергията , с която работят биоенерготерапевтите/. Една трета- земна енергия, която акумулираме от Земята и една трета космическа енергия. Напълно е нормално да усещате своята  лична енергия, особенно ,ако сте работили активно с нея до този момент. Рейки канализира и хармонизира енергиите в тялото, променят се усещанията и осъзнаванията. Рейки работи на много дълбоки нива и изчиства натрупванията и блокажите в тялото.
Виж целия пост
# 151
Или казано по друг начин - прекрасно е че можете много неща. С Рейки ще можете още повече.  Grinning  Рейки не е просто можене, Рейки не е само курсче за някакви познания и малко умения. Рейки е философия и начин на живот. Може ли за един ден да си смените философията, погледа към себе си и света, начина на живот?  Grinning По време на курса (индивидуален или групов) ще ви обяснят принципните положения в съответното ниво на Рейки и ще бъдете инициирана в Рейки. Актът на инициацията е своего рода "отваряне на вратата". Дали ще премине през тази врата и колко далеч ще стигне - това зависи от човека. Рейки НЕ е абракадабра  Grinning Рейки не е просто еднократен акт - отивам някъде, някой да ми отвори чакрите и да ми пусне ток.  Grinning
Рейки е процес и този процес на освобождаване, озарение, трансформация, себеосъзнаване продължава цял живот. Така че с две думи: ДА за 1 ден могат да ви бъдат преподадени основните принципни положения, ще получите инициация, а после в следващите дни, седмици и месеци вие ще работите с Рейки и със себе си....ако искате  Grinning Колкото повече - толкова повече  Grinning
Виж целия пост
# 152
Дани, Ниал   bouquet
Страхотно насърчително ми подействаха коментарите ви!!! Така съм се разбалансирала напоследък, че и да спя не мога (а зверчето спи, като никога!). Имах нужда някой да ме побутне в правилната посока  Grinning
Виж целия пост
# 153
Побутвам те още малко  Grinning Иска ми се да споделя една притча с теб, с всички четящи тук. Написа я преди време една моя пациентка.


В едно малко градче живял чудодеен лечител. Славата му се носела навред. Той можел да лекува сакати, слепи, глухи и смъртно болни. Пред вратата на лечителя винаги се виела дълга опашка от желаещи да бъдат изцерени. Старецът премал всеки, макар помощниците му често да го съветвали да подбира хората, които да лекува, защото времето било ограничено,а желаещите тъй много. Лечителят обаче подминавал без отклик думите на своите загрижени помощници и им отвръщал с мълчание обвито в благост.
Един ден още в ранни зори при него дошъл неговия пръв помощник и рекъл:
„ И днес както всеки друг ден пред вратата ти има стотици хора, който искат да се срещнат с теб, как ще успееш да ги приемеш всички до един? Как да отсеем тези, който трябва да минат по-напред?”
Старецът продумал спокойно:
„Та кой е тоз, който ще реши кой да влезе пръв и кой последен и ако ти можеш да избираш по кои критерий ще направиш тоз подбор?”
Помощникът му смръщил вежди и отвърнал:
„Нима лечителю не цениш собственото си ценно време и начина по който го раздаваш? Ще подберем тези, за които има надежда да бъдат напълно изцерении, тези при които ще обозрем успешния завършек, тези които ще излязат оттук напълно здрави с възхвала на уста.”
Лечителят отпил  бавно от чая си и се обърнал към помощника си с думите:
„ Нима ме съветваш да приемам само хора, чиито тела не са целите покрити с отровни рани, за да мога да съзра измеримия резултат и ако за теб изцелението на сакатия е неговото прохождане, дали истинското изцеление на сакатия е именно прохождането? Нима нуждата да материализираме резултата не е продиктувана от копнежа за отчитане на ценността и кой е този способен да я измери за другиго? Нима постигнатото няма персонална стойност, която е изменчива според собствената призма? Казваш че добрият резултат е този, който е краен, видим и осезаем, а аз ти казвам, че добър е резултата дори когато човек си тръгва също тъй болен, както е бил когато е дошъл, но с една стъпка по-напред към идеята за изцерението. Аз не съм лечител и ако ТИ искаш да лекуваш, то твойто място не е тук. Единственият критерий, по който аз приемам хората, е търпението, с което изчакват своя ред на опашката. Така е било и така ще бъде! Остани днес с мен и виж изцелението, за което хората блянуват! ”
Старецът станал и отворил вратата на стаята си, подканвайки първият човек на опашката да влезе вътре. След което се обърнал и седнал на столчето до печката, а помощникът му останал прав до стената. Мъжът, който влязал, се огледал смутено и зачакал възрастния човек да се обърне към него. Изтекли 5 минути, а разговора все още не бил наченат.Тогава посетителят натърпеливо и дори леко раздразнено запитал:
„ Аз идвам от толкова далеч за да се срещна с теб, нима няма да попиташ каква е мойта болка?”
Старецът го погледнал право в очите и продумал благо:
„Право рече, ти идваш, за да споделиш твойта болка, а не аз при теб да те моля за това. Говори, ако имаш желание, а пък ако ли не – тръгни си.”
Мъжът се намръщил недоволно, но започнал да разказва покорно от страх да не измине пътя към дома със същия спътник, с който е дошъл дотук. Никой не обича да патува заедно с болката!
„ Преди 2 години се спомина моята обична съпруга и оттогава немога да намеря покой. Всеки изминал ден вехна и линея и тъга е завзела живота ми. Изцери ме, моля те. Чувал съм, че слепецът си тръгва оттук зрящ, а умиращият- възкресен. Излекувай ме старче, за да открия отново радостта в дните си.”
Старецът въздъхнал, а някъде между двете изстенати въздишки се проронила незабелязана сълза.
„Тогава синко трябва да те разочаровам – отвърнал той- Дошъл си до тук напразно. Ако очакваш аз да те излекувам – не мога, но мога да те насоча в твойто лично изцерение!”
Мъжът се разгневил и се разкрещял изливайки цялата злост, яд и болка, пулсиращи в гръдта му:
„ Аз не съм дошъл за празни думи, а за дела! Не желая безсмислените ти съвети! Та какъв лечител си ти???”
След което се завъртял без да се сбогува и излязал разочарован от стаята, блъскайки силно вратата след себе си. А старецът останал все така свит на столчето си шептейки тихо: „Аз не съм лечител! Какво искат да сторя аз за тях, което те не са готови да сторят сами за себе си? Аз не съм лечител…”  Помощникът му го гледал удивено и неразбиращо, затихнал в недоумението си, как този чудодеен лечител, който изцелявал всякакви болести, отказал да помогне на един човек страдащ от тъга...
Изведнъж на вратата се почукало, старецът надигнал глава и изрекъл:
„Нека влезЕ.”
 През прага на стаята свенливо преминала млада жена и още в мига, в който съзряла възръстният мъж тя се свлякла на земята и започнала да реди изстрадани думи, изливащи се от дълбината на душата и:
„ О мъдрецо, дойдох тук от далеч, за да намеря път през горестта си. Винаги, когато зачена дете, то погива в утробата ми. Помогни ми!”
Старецът погалил с поглед златните коси на жената, надзърнал в топлината на очите и и отвърнал:
„О мило дете аз не мога да те излекувам, но да ти помогна мога. Аз мога да ти помогна да се изцериш сама!”
Майката на мъртвородените деца прошепнала с треперещ глас, в който се долавяла нотка надежда:
„ Всичко ще сторя! Щом твойта повеля е такава аз ще съм собствения си лечител. Готова съм…!”
Старецът се усмихнал нежно, седнал срещу нея на земята и започнал да разказва. Той разказвал, а тя си спомняла! Той продължавал да разказва, а жената засияла разпознавайки се в словото на стареца. Изминал час, а двамата все така улисано говорели седнали на земята… Старецът редял вълшебни приказки от друг магичен свят, а младата жена все по-силно греела опознавайки собствената си светлина. Тя се лекувала сама, вдъхновявана от мъдреца! Накрая старецът се надигнал и изрекъл:
„Върви си и се изрази като майка, защото ти си Бог, който избира как да се прояви!”
В ушите си старецът дочул бебешки плач. Младата жена била заченала вече от  своя жених - собствената си светлина!
Тя изказала своята благодарност и си тръгнала окъпана от щастие, а старецът се обърнал към своя пръв помощник питайки:
„ Как се лекува Бог? Ако знаеш как стани лечител, аз все още не зная и се осланям на това Бог да се вдъхнови и да се самоизлекува.” След което се обърнал и седнал на столчето до печката от където изрекал спокойно:
„ Нека влязА”
Виж целия пост
# 154
И аз ти благодаря Nial за хубавата притча  bouquetMeg! май всички имаме понякога нужда от побутване  bouquet Благодаря и на tonimar за хубавите постове HugВсички вие сте като слънчеви лъчи  Nature Sun With Face
Виж целия пост
# 155
Благодаря за отговорите:)
Виж целия пост
# 156
Ниал,   bouquet (и на твоята пациентка също!!)
Наистина всеки сам си твори реалноста, но е хубаво, че има хора, които са готови и знаят как да насочат други хора  Hug
Виж целия пост
# 157
Всички ние взаимно се "насочваме"....непрекъснато. По скоро във всяко едно взаимодействие, всеки един катализира осъзнаване в "другия". Съвсем различен е въпросът, дали си даваме сметка и как "оползотворяваме" това.

Другият не съществува, той е просто огледало  Grinning

Виж целия пост
# 158
I am that, I am.
Виж целия пост
# 159
НАЙ-СЕТНЕ ДА ПОПАДНА НА НЕЩО СТОЙНОСТНО И ИНТЕРЕСНО ,СВЪРЗАНО С РЕЙКИ !ЗДРАВЕЙТИ ВСИЧКИ ОТ ТОВА ПРЕКРАСНО МЯСТО.РЕЙКИ Е СВЕТЛИНА КОЛКО ПРЕКРАСНО КАЗАНО .НЕКА ВСИЧКИ ДАВАМЕ СВЕТЛИНА ,СВЕТЪТ ИМА НУЖДА ОТ ТОВА.
Виж целия пост
# 160
Здравей ,
Добре дошла, надявам се да ти хареса форума Simple Smile Simple Smile Simple Smile  Желая ти много Мъдрост и Свобода !
Виж целия пост
# 161
синио лято, здравей!  Grinning

Тези дни се чудя кой какво го е насочило да започне с Рейки и дали сте успели да се доближите до първоначалната си цел? Какъв е бил първоначалният ви стимул, за да започнете с Рейки?
Виж целия пост
# 162
Това е малко като новина!
В началото на септември се очаква да има курс рейки 1-во ниво и рейки 2-ро ниво. Минала съм и двете нива и ми предстои 3-то ниво. Учителя е страхотен!  Grinning Обучението за всяко ниво е с продължителност 10- 11 часа и е в два дни.
Ако някои се интресува, нека ми пише. Ще го уведомя за датите и мястото на провеждане. Засега все още не се знае.
Виж целия пост
# 163
Срещата с Рейки за всеки започва в точното време, на точното място и с точният човек. Няма случайности. Просто идва момент, в който човек се отваря, осъзнава необходимостта да разгърне себе си и в друга посока.  Simple Smile
Виж целия пост
# 164
Пасифлора, откакто си пусна въпроса мисля по темата, но сега виждам Дани какво е написала и мога съвсем накратко вече да отговоря:
Бах стигнала граници, стена, която всички ме убеждаваха, че е финална, неотменима, непреодолима и пр. Вътрешно ми усещане беше, че това далеч не е така, че някъде има врата, порта, портал, или направо поле широко, което не виждам. Така "попаднах" на рейки и действително влязох през една вратя в свят без граници, без страх, гняв, омраза и всички така добре познати неща иначе. Оттага постигнах една голяма своя мечта и се чувства все повече в хармония със света и със себе си  Heart Eyes
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия