Сладко спинка ФЕВРУАРСКОТО детенце, а мама в сектичката пийва си кафенце!

Добро утро,

аз днес станах да си пооправя из къщи , за да може да има разходка по-късно. Но тъкмо приключих с чистенето и едни черни облаци пак надвиснаха над блока.  

Мечи поне сте направили бойното кръщение на децата и най-важното е, че всичко се е разминало благополучно.

Ками гобленът е страхотен. майка ти несъмнено ще се зарадва много.

Гери няма смисъл да се правиш на майка-героиня. Щом има къде да отидеш, за да починеш и за да ти помогнат , отивай   Хайде беж към Стара Загора.
Това състояние на Гошко предполагам, че е времено, но колко точно ще продължи никои не може да ти каже.

Ние също возим Йоан само на задната седалка. Няма две мнения по този въпрос.

Честита месечинка на всички малки бебчовци  

Да, на TAF TOYS e.
Aми според мен не са й малки памперсите.

То те не умаляват по размер, а по вместимост.

Вече от разстоянието на времето, когато споменът не е толкова болезнен мога да разкажа как мина раждането. Извинявайте за дългия разказ предварително, май искам да наваксам всичко, което не съм написала.
Случайно ми откриха в края на 8мия месец разкритие от 4 см /което аз не съм усетила по никакъв начин, не се знае кога е станало/. Раждането трябваше да стане в частна клиника, приеха ме на следващия ден и ме подготвиха за секцио /заради разни проблеми/. С излизането на кръвните тестове обаче ме изпратиха в болница, тъй като рискът бил много висок. Там не ми дадоха дори багаж да си взема, главичката била на входа, плодът много ниско... никой не ми даваше повече от ден-два до раждане. И така половин месец – всеки ден прегледи, чакане на пустото секцио... На 10.02 вече бях със 7 см и решиха, че щом дотук съм стигнала без нито една контракция /дори подготвителна/ няма смисъл от секцио, само от пукането на водите съм щяла да стигна 9 см. Да...ама не... 2 системи окситоцин и слаби контракции, затова пък яки спазми. А за мое нещастие съм алергична към каквито и да е обезболяващи и упойки, дори спазмалгон не можеха да ми сложат, а развитие никакво, аз в една зала, сама, защото съм с хепатит и трябва да съм отделно, а обстановката като от 2рата световна при полеви условия. (даже имаше един апарат който си изглеждаше точно като военна т-ка, зелен, лампов, като сандък).
Е, аз скоро взех да губя съзнание, имам откъселъчни спомени, само помня, че падаха тоновете на бебчо, а аз контракции нъцки та решиха да ме режат...и пак мъгла.... шили са ме само с райски газ, никой не искаше да ми каже колко шева имам /цитирам лекаря ”какво значение има дали са 40 или 50” – така казано наистина няма/. Много съжалявам, че не видях детето при раждането На следващия ден умирах от болка когато се свестих, но това не пречеше бебето да е вече при мен /заради пустия хепатит/ а аз не мога да стана бяха тъжни няколко дни изпълнени с болка и същевременно безкрайно щастие за детето и мъка, че не мога да направя нищо за него... При свалянето на конците шевовете се разтвориха, промивки 3 пъти дневно и прегледи повече от месец...
Кърма няма /изобщо дори капчица не дойде независимо какви глупости ми биха/. На  20тия ден установиха ингвинална херния на бебо и че  е нужна операция, 40тия ден почнах леко да сядам. /заради шевовете и дископатия/.
А продължаваха адски да ме болят и щракат китки, колена и глезени. Едвам вдигах чаша с вода. Първоначално казаха тендовагинит /хапове, мазила.../ после артрит /инжекции, хапове/, а сега ревматоиден артрит. Сега горе-долу контролирам нещата.
Най-важното е че детенце е добре, а всичко друго ще остане само един гаден спомен.
На който успя да стигне дотук – благодаря, че ме „изслуша” геройски. Наистина се олях

Дивото Диване,може ли да попитам,да не си носител на Хепатит Б?

Здравейте мами!

Дивото Диване
И моето раждане не беше от най-лесните, но ти се преживяла доста повече..
Важното е, че всичко е минало и в крайна сметка резултатът е малко съкровище!

Ками, подаръкът е страхотен. Мойто мами шие гоблени и винаги и съм се възхищавала на търпението-аз не съм за тази работа, прекалено голям нервак съм

Оф, времето в Пловдив и днес се очертава гадничко

 Oх, Диваненце, направо ми се дорева като четох разказа ти... Какво значи да си майка!!!! Искрено и най-сърдечно де поздравявам за търпението, силата и волята ти  Заслужаваш най-доброто и послушно детенце. Да сте здравички и много да се обичате! От тук нататък само приятни емоции ви предричам 

 Ками, страхотен е гоблена! Кога смогваш да ги направиш тия красоти с беба покрай теб, направо не знам   

Да, с Хепатит Б съм.
Благодаря ви момичета..  Хората казват: споделена мъка - половин мъка, споделено щастие -двойно щастие. дано оттук нататък само удвоявам щастието си тук. 

За доБро утро и от мен една любима песен, която свързвам единствено с ЛЯТО, СЛЪНЦЕ, ПЯСЪК и МОРЕЕЕЕЕ!

http://vbox7.com/play:d6982096

Дивото Диване,попитах те защото и аз съм носител на хепатит Б.Откриха го по време на бременноста.Австралийския контигент ми е положителен,чернодробните са ми добри.Но не съм говорила с никой отностно,дали може да се влоши.Само след като родих разбрах,че задължително е трябвало да родя секцио,аз почнах нормално и завърши със секцио,и че не е трябвало да кърмя,зада не се зарази детето.И трябва да се направият изследвания на детето.Вие правихте ли?

DuBoTo_DuBaHe   Пожелавам ти това дълго и трудно раждане остане само смътен спомен с времето и нека твоето малко съкровище озарява лицето ти с усмивка всеки път когато го погледнеш.Лошо е,че е имало последствия и за теб и бебо след това,но се надявам скоро всичко това да бъде зад гърба ти.
Аз също имам изкарам хепатит Б преди 15 години,но за късмет е бил вирусен и не съм носител.Все пак имам правени два австралийски антигена през бременноста и двата отрицателни.

teodora_popova,аз до колкото знам е важно да се бие хепатитната ваксина до 6-я час на детето + гамаглобулин,но може и да греша.Между другото го научих съвсем скоро като прочетох една тема за майка носител на хепатит Б и нейното раждане.Дори се притесних,че при нас това не е било така,но ми казаха,че при отрицателен австралийски антиген не трябва да се притеснявам,че съм носител. DuBoTo_DuBaHe ще ти каже най-точно.

Naiema,интересното при мене е,че не се знае как съм заразена,защото не съм го карала,или другата вероятност е да съм го карала на крак без да разбера.Или съм заразена по кръвен път.Не се знае,но казват че може да се изчисти от само себе си,незнам

Диваненце, сви ме стомаха докато четях какво си изживяла. И каквото и да обясняват всички, че се забравя...абе мерси, може и без чак толкова мъки. А аз си мислех, че мен бе е боляло, понеже родих без упойка.

Да ви се оплача, мен една седмица ме тресе скандалджийска треска, бях стигнала в един до раздяла с мъжо, при това си го мислех най-сериозно. То бива хормони, то бива чудо, ама понякога и аз не мога да се понасям, а пък какво остава за другите. Няма да коментирам обаче това, че и мъжете не винаги се сещат да помогнат и че жената не е робот и на нея й идва на нагорнище.

Гери, айде стига гериоизъм, вдигай гълъбите и бягай при мама да помага, човек понякога има нужда да го поглезят и него.
Ками, много е красиво, майка ти приятно ще се изненада.
Леле, Пипег и Мечоланка, голям екшън е било вчера, нас също за малко ни се размина.

Моята хубавица и тя е в някакъв ревлив , крив и майкозалепителен период. Реве винаги когато не е в мен или в баща си. Вчера я водихме на гости на свекър и свекърва ми и тя такъв сърцераздирателен рев му тегли, направо ми стана неудобно, защото те са изключително мили и тактични хора и много ни обичат и мен и нея. А тя само като види баба си, нацупва устичка, мрънне две пъти и наддаде един рев... ужас просто. Преди излизахме вечер с нея и с приятели, а сега никъде не можем да мръднем. Надявам се да е нещо временно, че се притеснявам вече, това е всеки ден.

Имам притеснение относно кърменето...дайте съвет. Яна яде изключително неритмично. Имаме едно нощно ядене около 4, после 8-9 сутринта, в 11 или 12 на обяд и после правим 5 или 6 часова пауза с кърменето. Пробвала съм да й бутам цица в устичката...инати се и не ще. След паузата хапваме към 18 часа, после в 20,00 , едно хапване почти насън към 23,30 и край. Не спи много спокойно, понякога мрънка насън, аз обаче спя доста тежко и много се притеснявам да не би да е гладна и да не я чувам като мрънка.
Не знам нормален ли е този режим, тази следобедна пауза ме тревожи, аз я оттавам на топлото време, има ли и други мами с подобен проблем?

Ако днес някой идва към Борисова, приемам компания.

Хепатит Б не е предпоставка да се ражда секцио, възможно е детето да няма хепатит, тъй като няма обмен между кръвта на майката и кръвта на плода, според мен дори риска при секцио е по-висок защото често се случва да се засегне, накар и леко детето и така да се получи заразяване. Няма никакъв проблем да се кърми, вирусът не преминава в майчината кърма, единствено пренос може да се получи ако има рагади и тогава не се препоръчва кърмене до заздравяването. При нас Красен също е положителен на Хепатит Б, но е възможно организмът му /за разлика от моя/ да се пребори с вируса. отново ще правим изследване 6тия месец, били са ни вече 2 противохепатитни ваксини.
Единствената разлика е, че първата ваксина трябва да се постави възможно най-скоро след раждането според лекуващия ни гастроенеролог, а не на следващия ден както е в общия случай.
пожелавам ти детенце да е здраво  

teodora_popova и аз незнам как се заразих.Когато ми го откриха не водих полов живот и не бях претърпяла някаква медицинска интервенция.Просто един ден ми беше потъмняла урината.Отидох на лакар и се оказа не само че имам Хепатит,но и че е тип Б   Докторите казаха,че имало 1 % вероятност да съм го хванала по въздушно капков път.Както и да е.В последствие разбрах,че е по малкото зло като си правих изследвания и виждах отрицателния австралийски антиген.Разбрах,че има хора които са носители на вируса без въобще да знаят.