С любов.
Виж целия пост
Как възпитавате децата си?
- Публикувана: 3 юни 2009, 09:03 ч.
- Последно мнение: 14 юни 2009, 18:34 ч.
# 46
8 юни 2009, 16:03 ч.
Аз я възпитавам с добро - държа се с нея като с приятелка. Ако под глезене се счита, че й угаждам, значи я глезя. Не мога да се оплача от детето си и мисля, че не греша в подхода си. Пък и да греша - така ми идва отвътре. Когато се наложи да реагирам по-остро на нещо неприемливо, направено от нея, тя го приема много навътре, може би заради доброто ми отношение към нея по принцип и изобщо не се стига до скандали и шамари. Този "подход" /на шамаренето/ не е за мен 
Случвало се е да вдигам скандали, но след това се чувствам доста зле и предпочитам да го спестя и на себе си и на нея. Търся други начини - предимно с разговори.
Виж целия пост
Случвало се е да вдигам скандали, но след това се чувствам доста зле и предпочитам да го спестя и на себе си и на нея. Търся други начини - предимно с разговори. 
# 47
8 юни 2009, 16:17 ч.
Избирам внимателно битките си 
Не повтарям за щяло и нещяло "НЕ",само за важни неща.Не викам,не бия,не обиждам.Много говоря,обяснявам по 100 пъти.Ако усетя,че ще се тръшне,бързо отвличам вниманието с друго и сменям обстановката.Много спокоен човек съм,граничещ с дебилност
Неведнъж са ми се "възхищавали" на търпението,с което си гледам детето.
Виж целия пост
Не повтарям за щяло и нещяло "НЕ",само за важни неща.Не викам,не бия,не обиждам.Много говоря,обяснявам по 100 пъти.Ако усетя,че ще се тръшне,бързо отвличам вниманието с друго и сменям обстановката.Много спокоен човек съм,граничещ с дебилност
Неведнъж са ми се "възхищавали" на търпението,с което си гледам детето.
# 48
8 юни 2009, 16:49 ч.
Според случая, според обстоятелствата, според ситуацията. Има и принципни неща, но моята лична реакция понякога се изменя. Като цяло съм изключително търпелив и толерантен човек и така подхождам към сина си. Има случаи обаче, когато се нервирам, избухвам и се разкрещявам на детето. Преди си позволявах дори да го шляпна, но сега - не. Опитвам се да му покажа, че го обичам и ще го обичам, дори и да не ме слуша, дори да направи пакост. Първо го предупреждавам, че не трябва да направи нещо, че ако го направи, ще ме ядоса и ще го накажа. Задължително предупреждавам. Когато стане така, че го накажа, пак не пропускам да му кажа, че го обичам, но че трябва да се научи, че за някои неща си има ред и не трябва да ги върши.
Опитвам се всячески да му покажа, че може да ми има доверие и да споделя с мен. Мисля, че се справям поне засега.
Виж целия пост
Опитвам се всячески да му покажа, че може да ми има доверие и да споделя с мен. Мисля, че се справям поне засега.
# 50
11 юни 2009, 15:10 ч.
Наскоро се чудех дали не греша някъде в подхода, но една съфорумка видя наша снимка ( на мен и детето, прегърнати) и каза " подходът е правилният". Децата имат нужда от любов и разбиране. Всичко друго е второстепенно.
valerie
Виж целия пост
valerie
# 51
11 юни 2009, 18:39 ч.
Двете ми деца са толкова различни, че се чудя какво да правя.На едното с две думи се разбира а другото е проклето колкото си иска.И бой яде често и се прегръщаме .Няма мирни и спокойни дни.Всичко е на вихър.
Като е добър е много добър, като е лош е много лош.
Виж целия пост
Като е добър е много добър, като е лош е много лош.
# 52
12 юни 2009, 00:21 ч.
И моят е такъв. Винаги съм смятала, че може да се мине без бой, по-скоро докато шефа стана на 2.
Не знам откъде му е хрумняла тая идея, но напъследък редовно не иска да върви. Увисва ми на ръката и се тръшка - нещо, което ме изкарва от равновесие. Нищо не помага просто.
Скоро изяде и шамар по дупето (което бях забравила, че е без памперс, вкъщи), защото го хванах методично да си къса книжката, след 150 обяснения, че книгите не се късат.
Е, случва се.
Като цяло се опитвам да обяснявам търпеливо, но понякога викам.
Виж целия пост
Като е добър е много добър, като е лош е много лош.
И моят е такъв. Винаги съм смятала, че може да се мине без бой, по-скоро докато шефа стана на 2.
Не знам откъде му е хрумняла тая идея, но напъследък редовно не иска да върви. Увисва ми на ръката и се тръшка - нещо, което ме изкарва от равновесие. Нищо не помага просто.
Скоро изяде и шамар по дупето (което бях забравила, че е без памперс, вкъщи), защото го хванах методично да си къса книжката, след 150 обяснения, че книгите не се късат.
Е, случва се.
Като цяло се опитвам да обяснявам търпеливо, но понякога викам.
# 53
12 юни 2009, 02:51 ч.
след 100-то ми обяснение на казаното "не" започват да играят шамарите
Виж целия пост
# 54
14 юни 2009, 00:35 ч.
Никога не съм удряла детето си (освен веднъж като се опитвах да изтръскам от ръката му нещо - ама не беше точно удряне, пернах му ръката по погрешка и му се извиних веднага). Глезя и лигавя - когато е време за глезене и лигавене. И се карам и крещя и го гоня от стаята, когато направи беля... но не го удрям.
Виж целия пост
# 55
14 юни 2009, 01:08 ч.
Имам палаво момиченце на 2 годинки и 4 месеца. Ударих я няколко пъти по дупето, защото имаше сериозни поводи: удари баба си съвсем съзнателно, защото се ядоса: Остави ми ръката и хукна да пресича улицата идр... Но в ежедневието я възпитавам само с обяснения и примери. Рядко и крещя. Много ме обича и това го доказва като казва "Мама гуши" и се гушка в мен. Наскоро дори започна да ми "помага" в домакинството - изхвърля хартийки в коша, опитва се да мете, а аз съм много доволна и и позволявам да гледа детски филм или и давам лакомство. Така не прави бели. Намира си занимавка и печели нещо от свършената работа. Но все пак при всяко дете подходът е различен.
Виж целия пост
# 56
14 юни 2009, 02:13 ч.
Не повишавам тон... Опитваме се да говорим с него, но понякога просто не става... Знае, че не е правилно, но се превива, тръшка и пищи... При такива екстремни случай помага шляпване по дупето или го наказвам прав до стената 2 мин и си седи, защото знае, че е виновен. Сега баща му е намерил подход и му обяснява, че ако той прави така и ние ще правим така и докато спи ще го будим , ще пищим и т.н... Когато е гладен и му харесва яденето ще го бутаме и всичко останало, което той прави. Мисля, че се замисля върху нещата, но пак е див, а в парка казват, че нямало по кротко дете от нашето.
Вчера си седях на дивана вкъщи и си пиех кафето , а той беше далеч. Дивана ни е бял и много внимавам той да е далеч от кафето, но това, което направи направо беше
... Хвърли си шишето с водата право в чашата с кафе 
А уж бил възпитан 
Виж целия пост
Вчера си седях на дивана вкъщи и си пиех кафето , а той беше далеч. Дивана ни е бял и много внимавам той да е далеч от кафето, но това, което направи направо беше
... Хвърли си шишето с водата право в чашата с кафе А уж бил възпитан 
# 57
14 юни 2009, 16:23 ч.
С любов и твърдост. Знаят кое е позволено и кое не, както и какво следва, когато се прекрачи границата. Старая се да възпитам у тях непримиримост към лъжата (за нея налагам наказания), уча ги да поемат отговорност за постъпките си и да разберат, че всяко действие си има противодействие. Държа да ги науча да бъдат толерантни към хората с различни разбирания и да приемат за равностойни хората с увреждания. Говорим много, казвам им истината такава, каквато е. Изграждаме отношенията си на принципа на взаимното доверие и уважение.
Виж целия пост
# 58
14 юни 2009, 16:55 ч.
с любов...безкрайна и безусловна любов и много разбиране!
това не значи,че съм безгрешна,но се опитвам да се извинявам,когато сгреша и да не повтарям грешките си.детето ми цени това,отвръща ми със същото.
Виж целия пост
това не значи,че съм безгрешна,но се опитвам да се извинявам,когато сгреша и да не повтарям грешките си.детето ми цени това,отвръща ми със същото.
# 59
14 юни 2009, 18:34 ч.
моят модел на възпитание се припокрива на 100% с този на Нати.
Нати,
Виж целия пост
Аз я възпитавам с добро - държа се с нея като с приятелка. Ако под глезене се счита, че й угаждам, значи я глезя. Не мога да се оплача от детето си и мисля, че не греша в подхода си. Пък и да греша - така ми идва отвътре. Когато се наложи да реагирам по-остро на нещо неприемливо, направено от нея, тя го приема много навътре, може би заради доброто ми отношение към нея по принцип и изобщо не се стига до скандали и шамари. Този "подход" /на шамаренето/ не е за мен Случвало се е да вдигам скандали, но след това се чувствам доста зле и предпочитам да го спестя и на себе си и на нея. Търся други начини - предимно с разговори.
Случвало се е да вдигам скандали, но след това се чувствам доста зле и предпочитам да го спестя и на себе си и на нея. Търся други начини - предимно с разговори.моят модел на възпитание се припокрива на 100% с този на Нати.
Нати,
Препоръчани теми