С малки деца на кафе??

Как така незнайно  , там където ходим винаги има и други деца и всички те са под наблюдение. Всеки знае себе си, на мен лично никога децата не са ми били проблем, за мен е уоволствие  а и тя наистина се забавлява. Излизала съм и преди с приятелки и децата им и ми се струва по-скоро абсурдно това да се оставят децата в къщи. Това, че не  разбирам такова поведение, обаче  не означава, че го критикувам

[
Тук съм твърдо ЗА, винаги сме внимавали, а аз дори ги спрях след 20 години сериозно пушене когато започна да задава въпроси за цигарите , но това си е за друга тема. Хубаво е, че вече има избор.  

Наемаш си детегледачка или даваш детето някой да го гледа, щом ти се ходи по кръчмите.

Да, на мен ми е неприятно това с щъкащите деца, защото кръчмите и кафенетата не са място за деца. Това са заведения за възрастни. Ако искам да ми се мотаят деца около масата или да слушам детско мрънкане, реване или родителски подвиквания "Иванчо, не там!", то ще си гледам моите деца вкъщи или ще отида на някоя детска площадка.

Да, да, зная, че сега ще изляза най-черната! Сега се сещам за темата за пушенето, пиенето на кафета и бира по детските площадки. Ами, то така става вече, че кафенетата и кръчмите са като детски площадки, а детските площадки са като кафенета и кръчми - където и да отидеш има деца, вдигащи шум и щъкащи наоколо и родители, които пушат, пият и не спират да приказват. Имам чувството, че живея във вица за българската работа - на работа българинът говорел за ядене и пиене, а като яде и пие говори за работа.

Не ходя по кафета с детето. Ходим чат пат да ядем в някоя пицария или по непретенциозен ресторант.
Струва ми се тъпо да го заведа с мен на кафе, какво да прави горкото един час?
Ако има детски кът- ок, но това го броя като посещение на детския кът, а не кафе за мен. Ходим на подобни места ако времето е лошо, а искам да си поиграе с познато дете.
Освен това безцелното киснене и наливане до безкрай не ми е най любимото занимание.

Да ходила съм. Събирахме се в едно квартално кафене с детска площадка. Имаше доста деца и си играеха най вече в пясъчника, а ние майките си говорехме и отмаряхме. Но на кафе без детски кът не съм си помисляла да ходя. Сега вече ходим, защото щерката е голяма, но се случва рядко. Най доброто място за децата е детската площадка или парка.

Да. Всяка събота ходим цялото семейство на кафе. Това ни е семеен ритуал. Закусваме рано сутрин в кафето, като бяха по-малки и храна от вкъщи носих за децата. В заведението не се пуши, има столчета за малки деца, приемлива според мен храна, предлагат дребни играчки и книжки,  с които децата да се занимават на масата или на диваните до родителите си. Обикновено за двайсетина минути приключваме, повече им писва - най-вече на големият. Под година и половина като бяха и повече сме се задържали. На мен това време ми е достатъчно. Мъжът ми обикновено си взима латето в специална пластмасова чаша и си го допива по пътя.

Явно има майки, които биха завели децата на кафе, и такива, които не биха.  Мисля, че всички деца са еднакво (сравнително) непослушни, но аз например съм паника и винаги съм супер притеснена за всяко едно нещо - например ако бебка ревне и т.н. В смисъл, и друг път съм го казвала, не съм от най-спокойните мами.
Не искам да кажа, че майките, които не водят децата на кафе, са като мен, както писах по-горе за себе си, но аз лично май предпочитам да избегна такива ситуации. Което обаче не съм сигурна дали е добро за самото дете??? Не че е хипер важно да свиква по кафенетата и ресторантите, разбира се че не, но просто ей така, да разнообразява, да вижда различни ситуации.
Мисля да се пробваме някой път, ще пиша как е било.


Имах една "колежка" от курса за бременни - англичанка, женена за италианец , която се оплакваше как като ходят на ресторант в Италия и има винаги групичка тичащи и викащи бамбини и бамбинчомци...

Ами ходим по някога - я на кафе, я на ресторант или пицария. Обикновено в квартала, където са ни свикнали на пищенето и непрекъснатото врене под масите и бутането на столовете. Като цяло избягвам - едно, че като съм на заведение предпочитам да си седя кротко и да си дърдоря с когото съм, а не да тичам след отрочето. А и не ми се ще да пречим на другите хора. Не на всеки му е приятно да слуша разни "дивачета" как крещят и се гонят наоколо!  Гледам да избирам заведения, където има градина или нещо такова, та да не правим много впечатление. То и синчето като цяло е кротко за сега, лепне се за някой стол и си го тътри напред-назад!  Но до кога?!

  В момента с тях на кафе е мисия невъзможна.Предпочитам да седна в заведение( каквото и да е) 1 път в месеца,но да е качествено,а не да търча.Иначе си грабвам кафето в пластмаса и сядам в училищния двор(като съм сама с тях).Нито улици,двор голям..красота.

Да оставям почасово детето си на непознат е невъзможно, защото се травматизираше, а баби под ръка нямам. На мен не ми е пречело да ходя на кафе с детето си. А тъй като е обществено място, ако на някой не му е харесвало това, че той обикаля край масите може да посети друго заведение където е забранено за деца. Детето ми е член на семейството ми и мога да си го водя където си реша, щом няма изрична забрана забранено за .... под определена възраст. 

Това, че едно нещо не е забранено не го прави добро. Който иска и на бунището да си заведе детето. Всичко е в разбиранията. За мен кафенетата и кръчмите не са подходящо място за деца. Поне не и във вида, в който се получава тук - родителите неднали на масата, ядат и пият с часова, за детето няма нищо друго, освен сок, омръзва му, доскучава му и започва да недоволства. По-малките реват, по-големите започват да мрънкат или да обикалят по другите маси. Няма детски кът, няма нищо.
И докато децата ни бяха малки и неспособни да се държат подобаващо в заведение не сме ходили. Нищо няма да пропуне едно дете, ако не кисне по кафенетата и кръчмите. Обаче трябва да робува на нуждите на родителите си, нали? Сега, когато станаха големи е много приятно да отидем някъде да обядваме и да вечеряме заедно. Но пак не стоим повече, отколкото на тях им е приятно, защото са деца. Не ми е приятна гледката на заспали деца по масите. Дори на едни наши познати детето накрая легна изтощено на земята, а беше 7-годишно. Обаче не, родителите бяха решили, че няма да си тръгнат!

С последното съм мн съгласна....а и на повечето посетители не им е особено приятно някакви деца да фърчат около тях, да им пипат по масите, да крещят, да се гонят, бутат и т.н....за тая работа си има паркове и площадки, където мама също може да лафи, пиваща кафе на пейката....ако толкова й е нужно това.

Ходих заедно с другите майки докато не проходихме т.е на 11 месеца,след това ако съм с таткото и поне още двама души защото един се разхожда с детето а другия е на масата,и това е навън,понеже цигарения дим не го понасям рядко ходя по заведения през студеното време.

Ходим с децата на кафе само на открито,и то ако заведението има детски кът.Иначе е абсурдно да ги удържим Скучно им става,започват да обикалят заведението и определено притесняват персонала и другите клиенти.Когато бяха по на 1г.пък изобщо не сядахме с тях.Или в редките случаи когато сме го правили,пиехме кафето на смени с мъжа ми.Единият пие и пуши 1,2 цигари,а другият ходи след бебето.После се сменяме и така Беше по-скоро изнервящо и натоварващо,отколкото приятно.Вече не са в бебешка възраст,но пак не можем спокойно да отидем с тях на заведение ако няма детски кът.Изпиват си соковете наведнъж и почват да ни припират да ставаме.
Най-спокойно беше не бяха проходили.Приспивахме ги и тогава сядахме на кафето,беше голям кеф.

В нашия град има много подходящи заведения с не бих го нарекла чак детски кът, ама някоя и друга играчка занимавка или пързалка, Както и заградени като в дворче, че да не бягат. Говоря точно за малки деца. Сега на 5 години мога да си го водя на всякакво заведение без никакъв проблем и нито пищи, нито се изнервя, нито изнервя персонала, точно защото е свикнало от бебе, че когато се излиза на разходка, понякога е заради мама, а не само заради него и слуша.
Абсолютно винаги е бил любимец , където съм го водила, никой не се е оплакал, дори както споменах имахме любими кафенета, където персонала толкова беше свикнал с него , че го вземаха зад бара да "помага".
При положение, че цял ден му се обръща внимание и си прави каквото си иска, не може да му ставам роб и да не мога дори един час да отделя за себе си и приятелки да си говоря за каквото си искам. За това съм го свикнала с това от бебе. Първо играчки и после мама на кафе или обратното. Не може само разходки и игри заради него. Той е част от семейството, но не единствената, трябва да свиква, че и останалите имаме свои разбирания за прекарване на времето. Както мама може да играе с него на пясъчника, така той ще се научи да се занимава сам, докато тя си пие кафето. И колкото по рано свикне с това, толкова по лесно ще го приеме. А не да стане на 6 - 7 години и тогава да го заведа на за пръв път на заведение и да си изпие сока за 10 минути и да си изяде храната и да мрънка, че му е скучно.
На 3 години дори съм го водила на фирмения банкет на кръчма и всички бяха изумени как може толкова малко дете, да не стане от масата и да се забавлява с всички като възрастен. Ами има тренинг. Бъзикаха ме да не е правен на кръчма, е ами почти.  

И аз имах нещо такова впредвид. Искам да види и други начини за прекарване на времето със семейството. Не мисля, че е приемливо обаче децата да се мъкнат нон-стоп по кафета, кръчми и т.н. Говоря за излизане съвсем в разумните граници. Ето тука май има различия между семействата, според едни всяка седмица кръчма е ОК, според други на 2-3 месеца