Защо българският мъж е толкова взискателен?

Аз пък не разбирам какви толкова изискваня може да има една жена към един мъж (и обратното)? Що-годе да изглежда добре, да има поне средно образование (висшето е според зависи), да има някакви доходи (в смисъл да не иска пари за цигари от майка си), да не прекалява с алкохола и да не е дърво в леглото.  Все отнякъде се започва. Не виждам колко и какви са тези мъже, които под 30 години са успяли хем да се замогнат, хем да са самостоятелни, пък хем и да нямат сериозна връзка. Мисля, че във всеки случай не става със съставен списък в ръка - висок - толкова, килограми, образоване, финансово състояние... Така или иначе на човек му се ограничават контактите като завърши университета и общо-взето се върти в кръга на колегите си и някаква постоянна компания. Евентуално може да се търси партньор в някакви клубове по интереси - танци, спортове, музика...
Май излиза вярна приказката, че човек трябва да избира на младини, докато е в морето (още докато не е завършил поне да има една стабилна връзка).

Аз пък не разбирам тия, дето казват "Искам такъв, такъв и такъв".
И - три, четири, започват търсенето. 

Или си падаш като го срещнеш, или въобще не се пъни да му търсиш предимства или кусури и да си правиш кръчмарски сметки за и против.

Можеш да се влюбиш в някого, без да отговаря дори на едно от изброените "изисквания". И сам на себе си да се чудиш.

Със сигурност може да се влюбиш в такъв мъж. На практика все в такива се влюбваш. Затова и не може да си намериш свестен и да имаш дълготрайна връзка. Била съм влюбена не знам колко пъти все в мъже, които не стават за семейство. Добре че съм си била наясно през цялото време с какви си имам работа за да не тая напразни надежди и после да се разочаровам. За мен е нормално докато търсиш това, което ти трябва да минаваш през временни връзки за разнообразие, да не си сам, да има тръпка, да трупаш опит.... Но да се ожениш понеже си се влюбил в нечии сини очи и сексапил  и без нищо друго.... това е най голямата глупост. Радвам се, че лично аз не го направих, че сега щях да си бия главата. Те на това хората сигурно му викат сляпа неделя. Е мен не успя да ме заслепи и пак си се ожених за най подходящия

Браво на теб,  NikiFin! 

А аз се омъжих точно за такъв, дето ме хвана сляпата неселя с него - защото се влюбих. Какво ли не сме преживяли заедно с него навремето, през гладните години!

К'во продължавате да я бистрите тая абсурдна тема?
Ясно е, че след като сценарият се повтаря при общуване с различни хора (или дори с почти всички, както авторката твърди), проблемът е в конкретния индивид, а не в мужика булгаристански.
Даника, аз лично смятам, че е дошъл моментът да потърсиш съвет от специалист, който да ти помогне да откриеш къде грешиш в общуването си с околните и в отношението към себе си,  и да разгърнеш потенциала си. Не е нито срамно, нито страшно. Приеми го като помощ, която сама можеш да си окажеш.
Бтв, а жени близки приятелки имаш ли?

Ники, всеки мъжки екземпляр е "леке" или "мъж", зависи с какви очи го гледаш. Но аз не говоря за това.
Говоря за куража и вярата в собствените сили, които дава любимата жена на влюбения мъж. Жената може да провокира в мъжа да извади на показ положителните си качества. Никой не е само добър или само лош.

"Този човек, когото обичаш в мен, естествено е по-добър от мен.Но ти ме обичай и аз ще стана дори по-добър от себе си!" -Шекспир

А това за което ти говориш - то се печели и се губи. И при нас беше така. Имахме, после загубихме всичко, но аз продължих да вярвам в него и да го обичам. Дори бих казала, този период ни сплоти повече. Сега сме добре, но човек не знае какво го чака занапред. Трудностите се преодоляват по-леко, когато си с любим човек.
Айде стига съм философствала, че много се изкриви темата.

Това, че чифт силиконови цици ще подобрят качеството на общуването й с мъжете и изобщо нещо в тази насока, е изключително грешно разбиране. Трябва да се почне да се работи "отвътре". Проблемите й нямат много общо с това колко голям й е бюстът.
Ако момичето се научи да се харесва, може изобщо да не се стигне до ненужни корекции.

Ти не се хващай за "пластичните корекции". Те са вид (относително) перманентна козметична процедура, а проблемите на момичето нямат нужда от козметични решения. Ако тръгне да гради самочувствие върху нещо толкова преходно  и го използва като основно средство за решаване на проблемите си, нещата ще тръгнат на зле в дългосрочен план.
Нямам нищо против пластичната хирургия, но ако е комбинирана със стремеж към подобрение и в други аспекти, а не приемана като панацея за емоционални проблеми.
И, бтв, скъсен нос или надути устни (примерно) в никакъв случай не значат, че състудентите й ще започнат да я забелязват повече. Пластичната хирургия е с ограничени възможности, зад новите телесни чаркове си оставаш пак същия човек, с една несигурност по-малко.

Айде сега пък аз да ви попитам - особено тези които искате всичко.
Като искате 'всичко' - какво предлагате насреща ?! М ?! 

Find_NEMO, предполага се, че като се жениш ще дадеш всичко от себе си за този брак. И това трябва да е взаимно за да функционира. Иначе не става просто. Брак с отбиване на номера пак може да съществува, но това е по лошият вариант. Аз лично се ожених с нагласата да давам всичко и го правех. Ама като видях, че отсрещната страна не го оценява и дава минимума, снижих летвата. Резултатът е, че чак сега оцени какво съм правила за него. Аз продължавам да ги правя тези неща, но вече само когато съм в настроение, а не преко сили да се мъча да му угаждам като преди.  Да видиш как се радва човека. А преди го приемаше за даденост.
Казах му от самото начало, че не искам много от него, просто искам всичко, и аз ще давам всичко. На него му се свиди. Ами ОК, значи аз ще се променя, ще ставам егоист като него. Не че ми е много добре да играя ролята на егоист, усещам непрекъснато че има нещо сбъркано в брака ни. Но поне не се чувствам прецакана 

Ники, всеки мъжки екземпляр е "леке" или "мъж", зависи с какви очи го гледаш. Но аз не говоря за това.
Говоря за куража и вярата в собствените сили, които дава любимата жена на влюбения мъж. Жената може да провокира в мъжа да извади на показ положителните си качества. Никой не е само добър или само лош.

"Този човек, когото обичаш в мен, естествено е по-добър от мен.Но ти ме обичай и аз ще стана дори по-добър от себе си!" -Шекспир

А това за което ти говориш - то се печели и се губи. И при нас беше така. Имахме, после загубихме всичко, но аз продължих да вярвам в него и да го обичам. Дори бих казала, този период ни сплоти повече. Сега сме добре, но човек не знае какво го чака занапред. Трудностите се преодоляват по-леко, когато си с любим човек.
Айде стига съм философствала, че много се изкриви темата.
[/quote]

Разбирам те и преди те бях разбрала много добре какво имаш предвид. Но това е повече в сферата на приказките. Първо, не може да накараш зорлям един човек да е толкова влюбен в теб, че да прави и невъзможното. Дори и да е възможно много малко жени го могат. Освен това си зависи основно от мъжа, от природата му, от миналите му връзки. Може да си е леке по природа, използвач. Тогава нямаш никакъв шанс да направиш мъж от него. Ти говориш за твоя опит, с конкретен мъж. Далеч не всички са като него. Съгласна съм, че много зависи от жената. Но не всичко. Може да се изкара най доброто от един човек, ако го умееш. Но дали то ще те устройва е друг въпрос.
Аз лично не бих се хванала да отглеждам и да правя от някой мъж. Да си намери друга да се тренира на нея, познавам камара такива желаещи. Трябва по някакъв начин да покаже  и докаже че има потенциал, иначе просто няма шанс с мен. Мъже отглеждам само ако са ми синове

Нямах точно това в предивд.
Срещате например перфектния (за вас) мъж. Какво бихте му предложили точно вие, което той няма да намери в другите жени за да остане при вас.
Знам че на повечето от вас ще ви хареса да сте единствените жени на света и да имате право на всякакви претенции и изисквания ама както вече сте разбрали - това не е така.
При мен нещата са горе долу така - знам че бне предлагам на жена ми всичко, но поне от страна на секс и ангажираност към семейството съм напълно равностоен. А и като гледам какви кийборги избират напоследък за мис-ки - се радвам, че жена ми не е мис-ка