Бебешка близнашка тема XV

  Ама много си права да знаеш.При нас е същата история и с децата и с таткото.Единствено им се кара,ако при него са започнали да проявяват инат.И при нас едната получаваше повече внимание,но по друга причина.На годинка и правиха сърдечна операция и то беше пазене и чудо.Да не заплаче,да не се задъха,да не се измори и угаждане до припадък.Госпожицата си го нави на пръста и стой та гледай.Консултирах се с кардиоложката и,до колко мога да я оставям да реве и тогава тя ми даде "зелена светлина".Нямало нищо общо рева със операцията и изобщо със заболяването и.Тъй ли...От тогава я оставям да си се тръшка колкото ще.Реве,реве па спре.След малко пак.Като никой не и обърне внимание...спира.Голяма одисея сме.

При нас - няма разговори, неуправляеми са. Шамарите игрят. Гого е по-лигавия, но пък той е и по-лесен за комуникация. Като се затръшка, като го плесна, и се отрезвява.
Божката пък е по-обидчив, при него няма такифа филми, ревът си е рев, и трябва лично успокояване. Но той пък е пич, не злоупотребява. Засега.
Иначе с баща им се редуваме. Единия като се ядоса много и почне да им крещи, другия го отрязва и го поставя на място. Оня ден ме ядоса мъжът ми обаче, за малко и него да напляскам. Гого врещи, прозореца отворен в жегата, и аз му креснах да млъква, ма много ме изнерви. И баща му вика: остави го, той е бебе, ти си голям човек.
Ей, щях да го заритам и него 

При нас таткото въвежда военна дисциплина! Няма хък-мък!  Ама и аз не си поплювам ще видим от двама рогати и две лъвици кой ще излезе по-инат  Но общо-взето не се тръшкат, защото знаят много добре, че няма кой да им се връзва. Прилагам дисциплината на пълната игнорация. Има една такава теория, че когато се скараш или разкрещиш на детето то пак получава внимание т.е. "негативно внимание". Най-тежкото наказание на тях всъщност е пренебрежението  Затова не им викам, нито им угаждам, просто обяснявам с нормален тон какво трябва да се прави и защо и оттам насетне могат да се тръшкат колкото си искат. След малко пак повтарям и обикновено не след дълго разбират, че няма накъде да ходят.
За детските площадки. Засега играят с другите деца, въпреки че забелязвам, че доста често стоят заедно, може би и защото все още не разбират добре холандски, знам ли  . Но пък има и моменти, в които правят съвсем различни неща, т.е. не са винаги залепени една за друга. По принцип са доста различни, Мариза постоянно тича нанякъде и е сякаш по-общителна, Джордана е по-наблюдателна и често обича да стои до мен. Много ревнуват обаче като обърна внимание на някое друго дете  Най-интересното е, че си дават играчките на другите деца без проблем, но една на друга не щат ако им кажеш Виж, като решат сами си ги менкат без проблем.Засега не съм забелязала да си липсват, но определено ако са били сами се радват една на друга.
За забелязването - започнаха да се "виджат" някъде към 4-5 месеца, може би. Доготава сякаш напълно се игнорираха. После ми бяха много смешни по едно време като се гледаха учудено на гърдата една друга как цокат  Имах чувството, че малко се ревнуват.


Деси, не знам как се оправят, честно казано. Но така както гледам децата тук са до доста късно с памперс. Но често съм виждала по магазините или суперите някой родител да помоли детето му да отиде до тоалетната. Обикновено са по-големички обаче. За гърнето вече казах, обикновено го нося като сме по-близо до нас и после го почиствам вкъщи или попивам с памперс. За по-дълги излизания засега слягам още памперс 
Ей, ще ме сбъркаш значи   

 

Наистина игнорирането е най голямото наказание. Ама трябва ли чак така гадно да ги наказваме. Верно е най лесно и има най голям ефект. Ама е малко нечовешко. Освен това според някои психолози децата имали нужда да им се вика. И със сигурност е по добре от това

http://vbox7.com/play:2385980f

Според мен не виковете, а игнорирането може да причини по големи психични увреждания на децата. Като си представя как ще се чувствам ако имам нужда от нещо и не само, че никой не задоволява нуждата ми, ами и внимание не ми се обръща  Аз съм възпитавана с доста викове и не съм го приемала тежко, а като нещо нормално. Виковете на мен лично ми действаха. Ама бяха много качествени, аз не ги мога такива. Майка ми не обича да бие и и се е наложило да се ошлайфа с викането явно. Не е приятно, но определено не е нещо травмиращо психиката.
Игнорирането според мен първо може да подтисне човек, да го депресира, особено ако е склонен към депресии. А с времето и да го озлоби и направи лош и жесток. Поне така си го представям. А и като гледам моите деца как реагират на игнориране от моя страна. Давид изпада в истерия и ако продължавам да го игнорирам си лапа пръста, свива се на кълбо и седи така известно време. Но той по начало не дава много шанс на хората да го игнорират, защото винаги намира начин да им привлече вниманието. Ако все пак реша да упорствам това много го разстройва и прибягва до утешителя си - пръста в устата. За съжаление понякога се налага да се игнорират защото физически е невъзможно да им обръщаш толкова внимание, колкото изискват. Абе... мисля че все пак е здравословно да почват лека полека да свикват на всичко. И на игнор, и на викове, и т.н. Така ще са по подготвени за жестокия живот, който ги очаква. Но въпреки всичко човек трябва да се съобрази с конкретните особености на децата си. Ако едни игнорирането и виковете не им се отразяват кой знае колко зле, не значи че някое чувствително дете няма да се подтисне адски много ако му се случат тези неща.

Ники, абсолютно си права. С малката за момента процедирам така, защото още не усеща в дълбочина нещата и само когато започне да се тръшка за нещо, примерно да бърка с пръст в питиетата по масата /за алкохолни говоря/ или пък иска да тропа по вратата на стаята, в която брат й спи. Тогава започва описания театър. След около две минути й омръзва и се заиграва с нещо.
Разбира се, че в моменти, когато им е криво, спи им се и т.н. мама гушка и успокоява, това не подлежи на коментар. Говорих точно за манипулаторския плач. И брат й го прави и той е почнал да задобрява в театрално отношение. Може би е въпрос на възраст да изпробват влиянието си с основните инструменти, които имат.

НикиФин, въобще не става дума за подобно нещо като в клипчето. Говоря за игнориране при капризи, прищевки, тръшкания, не изобщо за всяко нещо. Аз пък крещенето не го понасям, нито пък шамаренето, какъв смисъл има да му се разкрещиш на едно дете освен да покажеш, че си си изпуснал нервите.
Давам и следния пример за въздействието на игнорирането, за да стане ясно на всички. Оня ден една от съседките им подари близалки точно преди вечеря, нейсе...  Ясно е, че децата налапаха близалките и не искат и да чуят за друго ядене. Седнахме обаче на масата и им обясних, че сега трябва да се вечеря, а след това пак ще им ги дам. Като по чудо Джордана почна разбрано да си яде, но Мариза започна едно тръшкане и викане за близалката, ужас!!!  Обясних й отново, пак крещи, става от столчето, тръшка се, бута си чинийката, хвърля си приборите по земята. Скарах й се малко и я свалих от столчето, пак реве.  Тогава я сложих отново и започнахме всички да се храним без никой повече да й обръща внимание, нейната чинийка с ядене си седи пред нея. Съвсем скоро, след като видя, че никой повече не й обръща внимание си придърпа чинийката и си изяде всичко с апетит и съвсем спокойна. Разбира се за десерт си получи близалката и всички бяха доволни и щастливи. Ето за такова игнориране говоря     

Боже, боже, Фата, какви деца имаш! Да ти дам и моите, да ги повъзпиташ малко 
Офф, мноого лоша майка съм 

fata morgana, съгласна съм, че в подобни случаи игнорирането е най удачния избор. Вие явно си знаете, че малко ще се потръшка и ще спре. С моите диванета дори игнор в подобни случаи не върши работа. А и аз трудно се абстрахирам от писъци и понеже при нас са винаги много продължителни, унесат се в рев и се не сещат да спрат, особено Теди и се налага да ги извеждам от стаята. Много го мразят и за сега това помага най много. Не понасям да седна да се храня и да слушам рев. Храната ми присяда и ми се обърква храносмилането. Считам че съм в правото си да си осигуря спокойствие на масата по какъвто и да е работещ начин. Масата не е мястото за писъци и капризи. Ако не иска да яде да става и да си ходи. Ама да ми стресира храненето  
За крещенето, не оставай с впечатление че имам много глас да крещя. Избягвам го дори когато се налага, а то е често. Но понякога нарочно се разкрещявам не защото съм си изпуснала нервите а умишлено, щото само това помага в някои случаи.

Узи , хич не се надявай. Фата може да ги възпита и при нея да са ангелчета. Ама върнат ли се при теб ще са си същите каквито са си били и преди. Сама трябва да си действаш, никой не може да ти помогне. Както и на мен де. Всъщност се имам за много строга, ама пак ме правят дива и щастлива. И колкото съм по лоша с тях толкова повече ме обичат и не се отлепват от мен, прегръдки, целувки, бият се за мен...  Да им се чуди човек на акъла.
Фата обаче е права за игнорирането, има голям ефект. Мъжът ми ги игнорира абсолютно винаги и за всичко. Изобщо вече като реват не им обръща внимание, ако ще да се избиват той не ги и чува. И те като са с него не си правят труда изобщо да реват. Реват само ако аз съм наоколо щото знаят, че при всеки писък съм на линия да хвана края кво става. То е защото ми пука и защото очаквам всичко от тях. На мъжът ми не му пука изобщо, това го казвам най отговорно, с годините се убедих, че изобщо не мисли за тия деца. Ако му ги оставя да ги гледа използва да си свърши всичката работа, която може да свърши от вкъщи и забравя за съществуването им. Те както казах за негов късмет като знаят, че той ги гледа хич се и не опитват да ревнат щото нзаят че никой няма да ги чуе. Добре си е наредил нещата, но аз колкото и да се мъча не мога да постигна неговия непукизъм.

не игнорирам, казвам че ако има намерение да продължава да се тръшка, да си отива в нейната стая и да продължава. никой не е длъжен да и търпи цирка. ако нещо ми е хвърлила или е ударила, като се върне трябва първо да се извини. определено действа и тръшкането е не повече от минута-две. така процедират и в детската. имат си пейка за успокояване

Честит рожден ден и юбилей на Гри3ката. Желая и любов, хармония, положителни емоции а състо и достатъчно сън в следвастите месеци    ... НА3ДРАВЕ

Аре, в четвъртък сме на ясла, направо не мога да повярвам. 
Ще взема да напиша един очерк за яслата, да умилостивя сганта от форума. Последно ме навикаха, че съм смятала родителите с по едно дете за по-ниско качество. Ми така е, кво да направя 

Узи честито!На аватара се виждат здрави тапети как ги задържате?

Станахме златни клиенти в магазините за лепило за тапети. Всяка скъсана част прилежно се прибира и изглажда, и после се лепи отново.
Имахме късмет при избора на тапети - не си личи нищо на тях. Даже има едни чертички - точно като от надраскано с пастел.
Но при последния оглед се оказа, че са пробили на едно място гипсокартона - понеже блъскат вратата в стената и там, където се удря бравата, има дупка.

Оххх, от понеделник съм в отпуска, децата на ясла, мъжа на работа, кой кат мен.

АУУУУУ завиждам ти!
Ние мажнахме вратата на хола защото я блъскаха а стъклото малко му оставаше.Дупките и ние ги придобихме.Днес са кошмарни мъж ми ги изведе за първи път сам ем ми е кеф ем притеснено.

Дааа, мисля да се захвана с дълго отлаганата диета, но по-вероятно да се пропия с коктейли