Знаете ли какво правят детегледачките ви през деня?

Явно в ЮАР детските градини,  са доста зловещи.
Неприятно е, че доттук не виждам едно положително мнение.
То, че няма професионални кадри, в БГ няма,но като си помисля, че после няма да сте доволни, от учителките в детската градина, после от тези в училище, после от снахата...

и какво като е черна, няма ръце ли... или ръцете й цапат?
явно при вас наистина детегледачка е по-малкото зло. аз дадох децата си на 3г, тук се води вече училище на тази възраст и нещата са по-различни.

Препоръката от минали работодатели също не е миродавна понякога. При единия ми неуспешен опит с гледачка, жената ми беше дала телефони на 4 майки, с които е работила и всичките се прехласваха по нея. Или не са знаели какво прави (и не прави) тя, или имат тотално различни критерии от моите. И в двата случая обаче тяхната препоръка не значи нищо за мен  

Морска пяна, грешиш   Аз пък съм страшно доволна от настоящата си гледачка, също и от предходната и смятам, че има много свесни жени, но ти трябва късмет, умения и интуиция, за да ги разпознаеш.  От есента пък пускам девойката на ясла, защото отново вярвам, че има свесни жени в тези институции  

 

Не си чела темата изцяло, Морска пяна, писах вече- имам ЛИЧЕН опит и с двете деца и съм доволна от жените и то много. Имам и "неличен"- на мои познати, ползвали също бавачки, отново положителен.
kremito, нищо не е "меродавно", просто аз предпочитам препоръки не от някой, когото не познавам, а, писах и това, от познато на нас семейство, за което знам, че мога да разчитам на обективно мнение. Водеща е, обаче, личната ми преценка на човека срещу мен след личен разговор.

Аз също писах, че съм много доволна от детегледачките, които са се занимавали с детето. Сред тях имаше такива с истинска дарба да работят с деца!
Но бяха все млади момичета, подбирани не само по моя преценка, но и по преценка на детето.

Не, че ръцете и цапат, но манталитета тук е различен.  За това подчертах, че е черна.  Много бели отказват да наемат черни детегледачки, това вече е друга тема де.


На всякъде има зловещи детски градини.  Мен ме притеснява повече факта, че бебето ми е само на 4 месеца.  Не бих искала да го разнасям още.  Но като стигне до годинка и малко повече, отива на ясла.
Ами мами сме, все нещо не е достатъчно добро за детето... все мислим, че има по добро.  В крайна сметка избираме най добрият вариант за нас.

Да ти кажа, при теб вероятно нещата стоят по коренно различен начин от тук в БГ.
На мен ми се струва, че в ЮАР, човек трябва много да внимава.
Май по скоро ти трябва детегледачка-телохранителка.

В България, по-скоро хората се оплакват , че детегледачките ги мързи да гледат и тям подобни.
Аз лично не знам за фирма, която да предлага много добре обучен персонал, затова разчитаме на семейството.

Моето дете е достатъчно голямо, за да разказва и винаги знам какво са правили през деня. Детегледачката ми е супер свястна. Аз по принцип подхождам към всеки човек с презумпцията, че е честен и свестен. Никога нямам изначални подозрения. В моя случай имах и късмет, разбира се. Жената на всичко отгоре е бивш педиатър и преслушва и преглежда децата, ако имам съмнения за нещо, но не ми се чака в поликлиниката. Каквото и да я похваля, все ще е малко.

Да не ти я откраднем.

Първата детегледачка гледаше и дете на наши приятели - едното сутрин, другото следобед. Те я познаваха от година и бяха много доволни. Аз работех в другата стая.
Втората избрах след интервю с няколко, намерени чрез форума. Избрах тази, която за две минути намери с какво да заангажира вниманието на детето с подръчни материали и скочи след него, когато то тръгна да се отдалечава от площадката, където беше интервюто ни. Беше забавна, млада, с чувство за хумор. Нямаше опит (освен с брат си), но това не ме спря. Пак работех вкъщи. Когато си намери друга работа, взех нейна приятелка, която тя доведе и аз видях как двете играеха с детето.
Приятелката се оказа още по-добра, божа дарба, дето се вика. Детето забравяше да ми каже "чао", като излизах; вече почнах да работя и извън къщи. Момичето имаше блестящо въображение и си личеше, че и на нея й е забавно да си играят. Заварвала съм ги да правят костюми на всички кукли, коронки и т.н., да пътешестват из един картинен речник...
След това съм взимала дъщеря на приятелка, а после - едно момиче от форума, което беше малко като възраст, но се справи много отговорно и доказа, че "тийн" не е лоша дума

Въобще ако трябва да избирам пак, бих избрала отново студентка (та и ученичка, зависи от конкретния човек). Единственият минус е, че младите хора не смятат цял живот да бъдат бавачки, в един момент завършват и си намират работа по специалността.

На мен ми се наложи да започна работа, когато синът ми беше на 5 месеца. Намерих едно момиче чрез форума, което се оказа, че има дете, и се нави да гледа и моето заедно с нейното, тъй като смяташе, че ще си изкара 3-год. майчинство. Направи ми много добро впечатление още от самото начало и спечели доверието ми. Обаче аз водех сина си у тях. Бях много доволна от нея, имахме много общи неща с нея, а впоследствие и се сближихме. През деня, докато аз бях на работа, тя снимаше децата с уеб камера и ми изпращаше по няколко клипчета и снимки по скайп. Синът ми растеше добре, докато един ден не се случи нещастен случай с него и се наложи аз да продължа да го гледам и да се грижа за него. Не обвинявам никого за случилото се. Само можем да гадаем кой е виновен, но и да разбера, вече е твърде късно и това, което преживях аз и семейството ми, никой не може да възстанови.
Помня само, че свекърва ми се опитваше многократно да ме разубеди да давам детето на чужда жена да го гледа, че никой няма да гледа детето ми така, както аз, че детето е невръстно и има нужда от мен. Аз не я послушах. Имах уговорка с работодателя си и понеже съм стриктна и точна в това отношение, пренебрегнах детето си за сметка на работата си. Късно е да съжалявам, но "имам обеца на ухото си".
Затова, Минзухар, дали ще споделиш това, което си видяла с родителите, или не, и как ще реагират те е...зависи до каква степен си готова да понесеш обвинение/критика от тяхна страна, че се месиш в живота им. Ето, че тогава аз възприех съвета на свекърва ми като вмешателство в личния ни живот и не като съвет, а по-скоро като критика от нейна страна, въпреки че е един от най-близките ни хора. тогава реагирах остро на думите й, но ето, че сега не мога да върна времето назад.

Абсолютно 
Бавачката на дъщеря ми има сестра на 16 и понякога гледат Дариа заедно. В такива моменти моето завръщане в къщи не се отбелязва и забелязва ни най-малко.

Познавам една единствена детегледачка на момиченце с което дъщеря ми е приятелка от 2 години! Прекрасна жена на около 40г., мила, внимателна и грижовна към детенцето! Много са привързани една към друга! Толкова се занимава с детенцето, че сигурно аз с моите не съм се занимавала толкова! Знае толкова стихчета, песнички, все си четат книжки, а ако е топло са навън.
Родителите на детенцето даже не ги познавам. За целият този период в който децата ни са приятелчета - нито веднъж не са извели малката на площадката, не познават приятелите й, повярвайте ми - не познават детето си така както го познава бавачката му!
На такава жена с огромно удоволствие и напълна спокойна бих поверила детето си!

Децата са най-важното нещо на света.