Какво изпитахте в първия момент,в който видяхте вашето дете 
...какви мисли и чувства нахлуха в главата ви 
Виж целия пост
...какви мисли и чувства нахлуха в главата ви Чувството да станеш майка
- Публикувана: 6 юни 2009, 00:41 ч.
- Последно мнение: 11 юни 2009, 21:19 ч.
# 1
6 юни 2009, 00:49 ч.
Бях слушала толкова много за величието на момента, когато ще гушна детето си, а честно казано нищо патетично не изпитах. Може би заради болката от секциото (първите ставания болят яко) или наистина имах свръх очаквания за този миг, но всъщност изобщо не осъзнавах какво общо с мен има това малко нещо. Вълнението и обичта (поне при мен) дойдоха с времето постепенно с всеки изминал ден.
Виж целия пост
# 2
6 юни 2009, 00:51 ч.
При мен пък дойдоха веднага! Първо се възхитих колко е красив, а той наистина беше доста хубав за новородено бебе, после свиквах с мисълта и си повтарях "Това е моето дете, а аз съм неговата майка" - просто не можех да повярвам. Неописуемо е чувството 
Виж целия пост
# 3
6 юни 2009, 00:53 ч.
Първият път бях щастлива, че вече няма да съм бременна. Майчинският ми инстинкт проработи малко по-късно. Казах си: Това ли било? Това беше. Нищо особено.
Вторият път бях адски щастлива, че с детето ми всичко е наред, че бременността ми свърши най-после и че семейството ми вече е в пълен състав.
Виж целия пост
Вторият път бях адски щастлива, че с детето ми всичко е наред, че бременността ми свърши най-после и че семейството ми вече е в пълен състав.
# 4
6 юни 2009, 01:16 ч.
И при мен майчиното чувство дойде след като се прибрахме в къщи(бебето не беше при мен в болницата).
Сега с малкия вече е по-различно и разбираемо.
Това чувство е неописуемо и тъй като всеки има различни ораторски способности звучи различно.Но всъщност е толкоз еднакво и силно.
Виж целия пост
Сега с малкия вече е по-различно и разбираемо.
Това чувство е неописуемо и тъй като всеки има различни ораторски способности звучи различно.Но всъщност е толкоз еднакво и силно.
# 5
6 юни 2009, 01:25 ч.
Чувството е неописуемо...вълнуващо...прекрасно...великолепно...несравнимо...уникално...
Всеки път - еднакво силно, еднакво завладяващо...
Мислите ми - едни и същи: Нежност. Красота. Съвършенство.
Виж целия пост
Чувството е неописуемо...вълнуващо...прекрасно...великолепно...несравнимо...уникално...
Всеки път - еднакво силно, еднакво завладяващо...
Мислите ми - едни и същи: Нежност. Красота. Съвършенство.
# 6
6 юни 2009, 07:34 ч.
Чувствах се така, все едно гледам документален филм, като че ли случващото се, ставаше с някой друг. Като ми го показаха, не изпитах нищо, просто регистрирах факта в съзнането си и си казах: "На всяка цена, трябва да запечатам този момент в ума си!" Нямаше фанфари и фойерверки и изобщо раждането не беше такова каквото си го представях. Майчинското чувство, започна да се развива у мен, когато за пръв път ми донесоха да кърмя бебето.
Виж целия пост
# 7
6 юни 2009, 07:42 ч.
Не можех да повярвам, че се случва на мен. Помня всеки детайл от този първи миг! Като ми я дадоха да я подържа и не можех да спра да я гледам... Една акушерка ми се скара, че не съм и дала да суче, и че ще я гледам цял живот, но сега е гладна. А аз не спирах дая гледам...
Беше неверояно усещане, да я държа, да усещам аромата и...
Беше водовъртеж от най-различни чуства - до едно прекрасни!
Виж целия пост
Беше неверояно усещане, да я държа, да усещам аромата и...
Беше водовъртеж от най-различни чуства - до едно прекрасни!
# 8
6 юни 2009, 07:48 ч.
Като, че всичко си е дошло на мястото. Единственото, което исках, е да бъде непрекъснато до мен, не можех да спра да го гледам. Обличаха го в родилния дом с една пижамка на мечета, малкото ми мече, съвършено, точно, каквото си го представях. Моето бебе не можеше да изглежда по различен начин.
Знаех как да го гушна, как да го приближа до мен, а преди това колкото бебета съм хващала в ръцете си, все несигурност изпитвах.
Нямах въпроси, на които да не мога да отговоря. Нямаше депресии след раждането. Само безгранично щастие, неизпитано до момента. Без всякакви несигурности.
Плачех от радост, знаех, че всеки миг вече е дар от Бога.
Виж целия пост
Знаех как да го гушна, как да го приближа до мен, а преди това колкото бебета съм хващала в ръцете си, все несигурност изпитвах.
Нямах въпроси, на които да не мога да отговоря. Нямаше депресии след раждането. Само безгранично щастие, неизпитано до момента. Без всякакви несигурности.
Плачех от радост, знаех, че всеки миг вече е дар от Бога.
# 9
6 юни 2009, 08:12 ч.
Боже, това чудо от мен ли излезе?
И какво е то, а аз каква съм му?
Заклевам се, че това ми бяха 1-вите мисли в главата...
Виж целия пост
Какво изпитахте в първия момент,в който видяхте вашето дете ...какви мисли и чувства нахлуха в главата ви
...какви мисли и чувства нахлуха в главата ви Боже, това чудо от мен ли излезе?
И какво е то, а аз каква съм му? Заклевам се, че това ми бяха 1-вите мисли в главата...
# 10
6 юни 2009, 08:14 ч.
Боже, това чудо от мен ли излезе? И какво е то, а аз каква съм му?
Заклевам се, че това ми бяха 1-вите мисли в главата...
Вярвам ти!
Виж целия пост
Какво изпитахте в първия момент,в който видяхте вашето дете ...какви мисли и чувства нахлуха в главата ви
...какви мисли и чувства нахлуха в главата ви Боже, това чудо от мен ли излезе?
И какво е то, а аз каква съм му? Заклевам се, че това ми бяха 1-вите мисли в главата...
Вярвам ти! 
# 11
6 юни 2009, 08:47 ч.
В първия момент не ме връхлетя водовъртежа от чувства и емоции, за които се пише в книгите и се показват в киното. Помислих си "Я, това ли е моето бебе?"
Виж целия пост
# 12
6 юни 2009, 09:03 ч.
Бях изпълнена с емоции идвайки в съзнание/раждах секцио/питах как е бебето ми и веднага исках да ми я донесат и се радвам че ми я донесоха още беше с пяна на главичката.Разтопих се и бликнаха сълзи от радост.........умиление.......нежност.........любов към това малко човече,чувството е несравнимо 
Виж целия пост
# 13
6 юни 2009, 09:09 ч.
В първия момент като го видях изпитах облекчение(останах без сили от напъните) и радост,че бебчето е живичко и здравичко!
Виж целия пост
И при мен майчиното чувство дойде след като се прибрахме в къщи(бебето не беше при мен в болницата).
# 14
6 юни 2009, 09:14 ч.
Напъвах в продължение на много часове, и когато родих, първо не повярвах, а после си помислих - Боже, колко е красив И до днес не мога да му се нарадвам
Виж целия пост
И до днес не мога да му се нарадвам Препоръчани теми