Кое е по-малкото зло-нитратите или консервантите?

Като го закарах обезумяла в Пирогов, в токсикологията лекарят се шашна и ми казва -"Това е силно токсично отравяне, мислете какво сте му дала!". Е, нали се сещаш какво мога да съм дала на бебе на 7-8 месеца!  На другия ден свекърва ми занесе едно от бурканчетата с домашното пюре в Института по растителна защита (може и да бъркам наименованието) и отчетоха 5 пъти над нормално допустимата норма за нитрати в бурканчето.  Да, синът ми е много алергично дете и предполагам, че затова реакцията е била така остра, но никой не знае предварително в такава ранна възраст как би реагирало бебенцето му на нитратите. 

Та значи темата беше за готовите и домашните бебешки пюрета.

Драга Alegra,

не смятам нито, че се заяждам, нито, че опошлявам темата с постинга си. Казвам само онова, което е голата, макар и неприятна истина и, тъй като не виждам тя  с нищо да те засяга или обижда, не откривам корена на проблема.
Изрично споменах, че храня детето си и с готови, и с домашни храни и не виждам как това мое мнение заяжда някого????????
Както каза някой по-горе, момичето пита, ние отговаряме (споделяме).

Айде стига заяждане вече... Всеки да прави с децата си това, което намери за добре!

Права си, така е. Затова се ориентираме и към късно захранване вече .
 

Екоминистерството проучва замърсяването със серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици и олово в цялата страна. Към 2003 г. наднорменото замърсяване с олово е ликвидирано във всички населени места. До края на 2005 г. България трябва да намали замърсяванията си със серен диоксид, а през 2010 г. с азотни оксиди и да достигне европейските норми. Това е заложено в споразумението с Европейския съюз  за присъединяване на страната ни. Според това споразумение, нормите на прахови частици трябва да бъдат постигнати поетапно към края на 2008 – 2013 г. Фините частици във въздуха са голям проблем в много европейски страни.

Аз не мога да разбера, защо се нервите толкова всички, хубаво е всеки да си каже мнението без да напада другите или да се опитва да убеждава другите, че неговото становище е най правилното. Защо трябва всички да си вдигате нервите, като, че ли си нямаме други проблеми!?    Я се.... и престанете със споровете.

Мисля, че не си ме разбрала:

1. Твърдя, че когато плодовете и зеленчуците се отглеждат в близост до натоварени пътни артерии, това неминуемо им се отразява. Аз държа да храня детето си и себе си с плодове и зеленчуци отгледани възможно по-далеч от пътни артерии. Такава е и политиката на ХИПП - има изискване за отдалеченост на полето от пътните артерии.

2. Не твърдя, че това е валидно само за БГ.

3. Когато купувам плодове или зеленчуци от пазара - незнам къде са отглеждани - близо или далеч от магистралата /да речем/.

4. Проучването на Екоминистерството е хубаво, но то се отнася за страната като цяло и населените места, едва ли ако се отнасяше до замърсяването на въздуха в радиус 100 м. около магистралите резултатът щеше да е същия.

Хайде, Маргарита, нали не твърдиш, че къде се отглеждат зеленчуците - няма значение - все са еднакви. Въздухът има значение.

Съвсем се отнесохме от темата, но идеята ми беше, че не само нитратите са вредни в плодовете и зеленчуците.

Иза,казала си го много точно  .Спестяваш ми усилията и аз да пиша по темата.

НИТРАТИТЕ определено са опасни за детския организъм, защото поради незрялостта си не могат да ги преработят.... за съжаление не мога да го обясня добре, но педиатъра ни посъветва, когато не разполагаме с домашно производство зеленчуци да не купуваме от пазара за детето. Докато при възрасните нитратите не са опасни и се отделят с отделителната система, при децата уви могат да преставляват сериозна опасност

 
Просто внимавайте с какво храните децата си и не подхождайте на принципа - "ами то все това си яде и досега нищо не му е станало!!!" Става веднъж и после ще има да си скубете косите като мен, но хайде да не изпадаме пак в подробности! 

Разбрах те идеално. Да, въздухът има значение и никъде не съм твърдяла обратното. За съжаление не можем да опазим децата си от вредните емисии - поне аз моето не го извеждам с маска навън.

Както и да е, аз храня детето само с домашно приготвена храна.

А за влиянието на нитратите (и то не пряко те, а нитритите и нитрозамините, които се образуват от тях при термична обработка) върху детския организъм мисля, че вече обясних как стоят нещата. Ако не сте съгласни - пишете на хората, които са правили изследванията (ще ви пусна линковете, ако желаете  ).

Хранете себе си и идецата си както пожелате, това не е моя работа!

Предимствата и недостатъците на консервираните и пресните детски храни са различни и не мисля, че някоя мама бърка като е избрала единият или другият начин на хранене за детето си. В спор като този не може да се роди истината.

Така е - спорът е глупава и безсмислена работа - натоварва излишно "канцеларията" (разбирай мозъка) и нервната система.
също води до изтъркване на говорния апарат и се използва само ако нямя налична паста за зъби

Хайде, мами, усмихнете се 

тази тема ми е много интересна, затова я побутвам напред и искам да попитам:
 С какво консервантите са опасни за организна /честно, не съм съвсем наясно/.
 На много от детските пюрета срока на годност е 2 години.  на етикетите им обаче пише без консерванти и без добавка на оцветители, НО! със звездичка е посочено - съгласно разпоредбите... за кои разпоредби става въпрос?
  Какви консерванти се слагат в пюретата и в какви количества.
 В какви количества консервантите са опасни и в какви нитратите?
 Кои са лабораториите, в които човек може да направи изследвания на зеленчуци и плодове, за колко време стават готови?
ей такива въпросчета ми се въртят из галавата, има и още, но да не прекалявам от сега 
иначе предпочитам вкъщи да направя пюрето... това след като купих едно на ХИП зеленчуци с ориз и 2 дни малката я боля коремчето... беше минала 1 година от производството на пюрето, оставаше още 1, ама........

Е-номерата в етикетите на храните



Вероятно тези от Вас, на които не им е все едно с какво се хранят, четат доста внимателно етикетите на храните, които си купуват. Убедени сме, че вече сте се питали какви вещества стоят зад мистериозните Е-номера, които се четат в етикетите на някои храни и как тези вещества влияят върху здравето ни.

Знаете ли какво е Е202? Е479? Е953? Не сте длъжни - но производителят на храни трябва да го е обозначил на опаковката. С настоящата статия бихме искали да Ви запознаем с основните Е-номера, или с други думи - технологичните добавки (адитивите), влагани в храните. Ще разгледаме причините, поради които се влагат, както и евентуални неблагоприятни здравословни последици ако консумираме твърде много храни с изобилие от Е-та на етикетите им.

В нашата реч са познати термините храна и хранителни продукти. Те са синоними и обхващат всички вещества, които след приемане от човека служат да поддържат и развиват неговия организъм. Други два термина- хранителна добавка или адититив, също се използват, когато се говори за храна или рационално хранене. Докато под "хранителна добавка" повечето от нас разбират вещество, което целенасочено променя физиологичното състояние на организма ни, под технологична добавка или адитив се има предвид нещо съвсем различно. Според текущото законодателство, адитивите: " ….. са вещества от натурален или изкуствен произход, които обикновено не се използват самостоятелно като храна или като преобладаваща съставка при производство на храни, независимо от това дали имат хранителни свойства, и които се добавят по технологични съображения към храната при производството, обработката, опаковането, транспорта или съхранението й и остават като нейна съставка, дори и в променена форма." Производителите на хранителни продукти, включително и на храни и хранителни добавки за спортисти, влагат в рецептурите им адитиви, защото те:

# запазват качеството на хранителните продукти

# повишават хранителната стойност на храните

# подсилсват отделни свойства на храните

# улесняват технологичните процеси за приготвянето на храните

# повишават потребителското търсене на храните

По-детайлно, адитивите могат да се групират в 6 главни категории.

Консерванти Познати са три основни групи консерванти - антимикробни, антиооксидантни и предпазващи покафеняването на продуктите. Антимикробните /Е200-Е290/ се използват за забавяне или спиране на развитието на микроорганизми в храните. Антиоксидантите /Е300-Е321/ се внасят, за да се предпазят главно липидите и витамините от окисление. Предназначението им е най-напред да да попречат на автоокислителния процес, а след това да възпрепятстват гранясването. Антипокафевенителните агенти са химикали, целящи да попречат на развитието на ензимното и на на неензимното покафеняване в хранителните продукти, особено в сушените плодове и зеленчуци. Най-често за целта се използват Витамин С /Е300/, лимонена киселина /Е330/ и натриевия сулфит /Е221/.

Добавки, повишаващи хранителната стойност Тяхната актуалност нараства успоредно на интереса на консуматорите към проблемите на рационалното хранене. Тук се отнасят витамините, неорганичните вещества, аминокиселините и влакнините. Витамините се добавят най-често към зърнените храни и техните производни, за да възстановят загубите от праработкаа или да увеличат хранителната стойност на някои храни. Паралелно изпълняват ролята на антиоксиданти. Добавянето например на Витамини D към млякото или Витамини В към хляба целят именно да компенсират техните технологични загуби. Витамините и минералите повишават биологическата стойност на хранителните продускит. Биотинът, фолиевата киселина, робифлавинът, тиаминът, токоферолите, ретинолът, витамин В12, витамин С, Д- витамините, 4-аминобензоената киселина са най-често прилаганите витаминизиращи добавки. Аминокиселините по-рядко се използват поради напоследък спадналия интерес към тях. Най-често се използва лизина за повишаване на протеиновата стойност. Като адитиви се използват и протеините на соята. През последните години силно нараства интересът на клиентите към влакнини във връзка с рационалното хранене и поради това все повече производители ги включват в състава на произвежданите от тях храни. Като такива вещества най-често се използват целулоза, пектин, нишестени производни и др. Групата на влакнините не повишава съществено хранителната стойност на продуктите, но играе индиректна роля в усвояването на другите хранителни компоненти.

Ароматизанти и овкусители Това са най-широко използваните в хранителната технология добавки. Съществуват три основни групи - подсладители, природни и синтетични овкусители и ароматично-вкусови стабилизатори. От подсладителите най-често се използвата захарозата, глюкозата, фруктозата, лактозата. Тези вещества понякога не се отнасят към добавките. Познати са не по-малко 1700 природни и синтетични подсладители. Някои от тях са смеси от вещества. За типични подслаждащи добавки се приемат захаринът - Е954 и аспартамът - E951. Те са много ниско калорични. Усилвателите на вкуса и аромата се прадставят от мононатриевия глутамат /Е621/ и някои нуклеотиди. Те не създават ароматични и вкусови качества, но подпомагат интензифицирането и изразителността на вече съществуващите. Оцветители По-голямата част от оцветителите се използват за повишаване атрактивността на хранителните продукти. За оцветяване на храните могат да се използват оцветителите от Е100 до Е180. Понякога обаче оцветителите, освен за оцветяване, могат да изпълняват и друга роля. Например натриевия нитрит е вещество, което свързвайки се с пигментите на месото не само стабилизира цвета, но е и добър стабилизатор чрез своето антимикробно действие. Структуриращи агенти Това е една голяма група добавки. Представляват се главно от емулгаторите /Е322-Е494/ и стабилизатори / естествени гуми.

Други добавки Тук се отнасят някои ензими, хелатиращи агенти, ПАВ, антипенители, катализатори, разтворители. Нека сега да се запознаем малко по-детайлно с разчилни видове адитиви. ОЦВЕТИТЕЛИ Цветът е първото качество, по което се оценя даден продук и е тясно свързан с аромата и вкуса. Оцветителите могат да се класифицират по три признака: по цвят, по химична природа и по произход. Сред природните оцветители приложение намират :

# Куркумин Е100 – извлича се от минзухар и се използа като оцветител на къри, горчица, млечни продукти, супи, кифли и козунаци

# Рибофлавинът /витамин В2, Е101/ се получава от мая, житни зародиши , а напоследък и синтетично. Има жълтооранжеви кристали. Използва се за млечни продукти, кремове, тестени и сладкарски изделия

# Хлорофилите /Е140/ се използват за придаване на зелен цвят на бонбони, сладоледи, сиропи, скариди

# Каротините /Е160/ са жълти или оранжеви естествени оцветители, с растителен или животински произход. Използват се в супи, колбаси, сосове, подправки, млечни продукти, десерти

# Антоцианите Е163 оцветяват в червено, синьо или виолетово.Използват се при консервиране на плодове и зеленчуци

# Сред синтетичните оцветители най-широко приложение намират хиноливото жълто /Е104/, азорубинът /Е122/, еритрозинът /Е127/ и индиготинът /Е132S/ - всички те се влагат в сладкарство, бонбони, захаросани плодове, сирена , салами, хайвер, скариди КОНСЕРВАНТИ Като консерванти се използват неорганични и органични съединения.

Неорганичните консерванти Нитрати, нитрити, серен диоксид, бисулфиди, метабисулфиди, натриев хлорид/ са се използвали още в древна Гърция. Обект на специално нормиране е съдържанието на нитрати в детските храни, тъй като има случаи на отрявяне след консумация на детски пюрета. Днес неорганичните консерванти се използват за позтискане растежа на вредни бактерии в месото, безалкохолните напитки, вината и соковете.

Органични консерванти:

# Сорбинова киселина Е200-Е203 и солите й се използват във ферментирали млека, кисели млека, бонбони, майонези. Има силно антиплесенно действие

# Бензоената киселина и бензоатите /Е214-Е219/ се прилагат в безалкохолни напитки, кисели туршии и др. и заема особено важно място измежду консервантите

# Органичните киселини се влагат без ограничение в дозата- оцетна, млечна, пропионова, фумарова, лимонена киселина и техни соли

# Антибиотици - тетрациклин, хлортетрациклин, окситетрациклин се използват за консервиране на месо, риба, черупчести морски животни; ниацинът се използва в сиренарството; натамицинът се пулверизира в кората на сиренето АНТИОКСИДАНТИ Използват се за предотвратяване на окислително-редукционните процеси в хранителните продукти, които водят до загуба на витамините, природните цветни вещества и липидите със загуба на хранителната стойност и създаване на нежелана миризма и цвят. Основното им предназначение е:

# Да запазят качеството и стабилността чрез подтискане на гранясването на мазнините

# Поддържане на хранителната стойност чрез запазване на витамините от окислителна деградация

# Запазване на привлекателността на хранителния продукт чрез съхранение на неговия цвят Това са вероятно най-голямата група адитиви. Добавят се към хиляди различни хранителни продукти. Разделят се в две основни групи:

# киселини и техни соли - използвани в месните продукти и плодовете, както и в други способни на окисление храни. Тук спадат серния диоксид и сулфитите Е220-Е240-Е226, използвани в месо и пиво. Внасят се и в горчица, майонези, салати, сушен кромид, оцет. L-аскорбиновата киселина E300 и солите й Е301 Е302 Е304 се добавят в месни, плодови и зеленчукови консерви, сосове, конфитюри, мармалади, бира, плодови сокове - няма ограничение в дозата

# фенолни съединения /синтетични или естествени/, които проявят антиокислителното си действие главно в мазнини и богати на мазнини хранителни продукти. Фенолните антиоксиданти прояват своето действие благодарение на способността си да се свързват със свободните радикали, получени при окислението на глицеридите. Най- широко използвани са бутихидроксианизолът BHA, бутилхидрокситолуен BHT и пропилгалата ЕМУЛГАТОРИ Моноглицеролите са 75% от общото количество използвани хранителни емулгатори. Моно и диглицеролите са смесени обичайно с оцетна киселина - Е472а, лимонена киселина – Е472в, млечна киселина Е472с и винена кисеилна – Е483. Натриевия стеариллактат Е481 и калцевия стеариллактат Е482 са повърхностно активни агенти. Използват се в хлебопроизводството за подобряване структурата на средината на хляба, за увеличаване на обема и повишаване на трайността му. Влагат се без ограничения при производство на бисквити, ковфитюри, мармалади, зърнени продукти и др. Лецитинът E322 съдържа фосфорна киселина и холин . Естествено се намира в яйчния жълтък. Използва се за получаване на мляко на прах, емулгирани сосове, маргарини, бисквити, какао и шоколад без ограничения в дозата.

Стабилизатори, набухватели и желиращи вещества Карагинаните Е478, алгинатите Е400-Е405,агар-агарът Е406, гуарът Е413, гумите Е413, гума арабика Е414, пектиновите вещества Е440, бактериалните полизахариди – ксантанови гуми, декстрани , целулозата и нейните производни - всички тези се използват при производството на шоколадови млека, сладоледи, кремове, сладкарски изделия , бонбони, сосове, конфитюри, желирани плодови изделия, безалкохолни напитки. Подсладители и коректори на киселинността Това са различни органични и неорганични киселини. Сред тях са оцетната , адипиновата, аскорбиновата, каприловата, лимонената, фумаровата, яблъчната, пропионовата киселина и др. Използват се при производство на плодови сокове, желета, мармалади, топени сирена, сиропи, плодови и зеленчукови консерви Подсладители Тези вещества са най-актуалните хранителни добавки. Използват се захароза, фруктоза, глюкоза, малтоза, лактоза, глицерин, захарин, цикламат, аспартам, ацесулфам, ксилитол, сорбитол, манитол, изомалтитол, лактитол, хидриран глюкозен сироп, глюкозо-фруктозен сироп и др.

Други добавки Псевдомазнини Тяхната калоричност е нулева и в САЩ потреблението им нараства с 6% годишно. Като псевдомазнини се използват:

# полиестери на захарозата

# полиглицероли, които могат да са твърди или течни естери на полиглицерола

# полидекстразите, които едновременно заместват захарите и мазннините, и така притежават едновременно подслаждаща и засищаща способност Всички тези съединения минават през храносмилателната система на организма, без да бъдат разградени от ензимните му системи. Трябва да се има предви, че провявят слабителен ефект и могат да пречат на абсорбцията на мастноразтворимите витамини. Кои Е-номера да избягвате? Макар и официално разрешени за влагане в хранителни продукти в определени дози, ние Ви предлагаме да избягвате да консумирате храни, съдържащи следните Е-номера (адитиви):

# E102 Татразин

# E110 Сънсен Жълто

# E123 Амарант - Широко използван за оцветител в снаксове, сосове, сухи супи, вино и др.

# E151 Брилянтно черно

# E210 Бензоева киселина

# Е212 Калиев бензоат

# E213 Калциев бензоат - Консервант в много храни включващо напитки, зърнени храни, месо, ниско-въглехидратни храни. Може да понижи нивата на аминокиселините в кръвта

# Е216 Парабен - доказано е, че причинява хронично възпаление на кожата

# Е220 Серен диоксид - Много широко използван консервант. Той реагира с редица вещества, които се срещат в храните, като витамини, минерали, ензими и незаменими мастни киселини. Възможно е да предизвика остри астматични пристъпи, силно понижаване на кръвното налягане и анафилактичен шок

# E221 Натриев сулфит

# Е223 Натриев метабисулфит - Широко използван консервант и антиоксидант. Може да предизвика сериозен пристъп на астма

# E226 Калциев сулфит - Изключително шикоро разпространен - основно като консервант в голям обхват от храни - сандвичи, бисквити, зеленчукови и плодови пюрета. В САЩ е забранен за употреба, защото може да накара един стар продукт да изглежда като пресен. Причинява дихателни проблеми, ниско кръвно налягане, анафилактичен шок. Хората, страдащи от бронхиална астма, сърдечно-съдови или респираторни проблеми трябва да го избягват

# Е249 Калиев нитрат - Използва се като консервант в колбасите. Може да понижи капацитета на хемоглобина за кислород, може да образува канцерогенни нитрозамини и може да предизвика атрофия на надбъбречните жлези

# Е320 Бутихидроксианизол BHA - Широко използван като консервант, особено в храни богати на мазнини, бонбони и месо. Международната агенция за изследвания на рака счита, че BHA е вероятно карциногенен за хората. BHA освен това взаимодейства с нитратите и образува мутагенни химикали, които предизвикват мутации в ДНК

# Е621 Мононатриев глутамат - Широко използват като усилвател на вкуса. Хората, чувствителни към това съединение сигурно вече са почуствали "стягане на главата", болки в гърдите, главоболие, усещане за горене на лицето

# Е954 Захарин и неговите натриеви, калиеви и калциеви соли. Канцерогенен!

# E951 Аспартам - Широко използван като подсладител в напитки, снаксове, сладки, алкохол, десерти и "диетични" храни. Одобрен е в началото на 80-те години като алтернатива на захарина и цикламатите. Известен е под търговското име Nutra Sweet. Това всъщност е дипептид - Lаспартил – L-фенилаланин. Придава захароподобен вкус, но не е подходящ за всички видове храни. При определена технологична обработка - рН >6 (киселинна среда), аспартама може да се разпадне до дикетопиперазин - съединение с вероятно токсично действие. Важно е да се отбелязва съдържанието му върху опаковките, особено за болни от фенилкетоурия, при които може да се натрупа фенилаланин и да се предизвикат главоболие и умствени увреждания.

Кои Е-номера не би следвало да Ви тревожат?
За изброените по-долу номера адитиви, не са били наблюдавани сериозни алергични въздействия или промяна в метаболизма на консумиралите ги: E120, E162, E170, E174, E230, E280, E302, E310, E330, E355, E357, E401, E410, E412, E414, E418, E421, E422, E451, E461, E503, E507, E509, E927B, E967, E1200. И все пак, Вие плащате и стойността на опаковката на храната, която купувате, затова настоявайте в нейния етикет съдържанието на адитиви да е отразено според Наредбата за изискванията за етикетирането и представянето на храните. Според нея съставки на храната, спадащи към някои от категориите "Оцветител, Консервант, Антиоксидант, Емулгатор, Сгъстител, Желиращ агент, Стабилизатор, Овкусител, Киселина, Регулатор на киселинността, Антислепващ агент, Модифицирано нишесте, Подсладител, Набухвател, Антипенител, Глазиращ агент, Емулгаторна сол, Агент за обработка на брашна, Влагозадържащ агент, Пълнител, Втвърдител, Опаковъчен газ", се обявяват в следната последователност: наименование на категорията, наименование на съставката или нейния Е-номер. Ако съставката спада към повече от една категория, тя носи наименованието на тази категория, която съответства на основното й предназначение в съответната храна. Това ясно показва, че обявяването само на Е-номер върху дадена опаковка, без да е посочена поне категорията, към която съответният адитив спада, не е законосъобразно и най-малкото заблуждава, а може и физически да увреди консуматорите - тоест всички нас. По ред причини, включително избирателният контрол върху дейността им от страна на Министерство на здравеопазването, една голяма част от българските производители на храни не спазват изискванията към етикетиране на своите продукти и това пречи на загриженият за своето здраве купувач обективно, преди да закупи определена храна, да прецени дали си струва да похарчи парите си за нея. Наш остава избора дали да купим от съответния продукт, или да потърсим по-здравословни и по-вкусни, минимално преработени храни.