да чукна на дърво! 
Виж целия пост
Как бихте постъпили на мое място?
- Публикувана: 8 юни 2009, 15:45 ч.
- Последно мнение: 12 юни 2009, 20:07 ч.
# 31
8 юни 2009, 17:03 ч.
Woman, не мога да ти отговоря на ЛС. Запълнила си капацитета на кутията си. 
Виж целия пост
# 32
8 юни 2009, 17:10 ч.
Ще му мине! "Очи, които не се виждат се забравят" е казал народа и е много вярно. Не очаквай чудеса, няма да стане за месец-два, но щом иска да остане в семейството, сам ще намери пътя обратно към теб. Просто не го пришпорвай и не насилвай нещата. Ако имаш тъпрение и нерви, де! Според мен си струва да опиташ. И на него не му е леко, повярвай ми! По- важното е, че е взел решение и рано или късно ще започне да работи по него.
Кураж и дано усилията ти имат успех!
Виж целия пост
Кураж и дано усилията ти имат успех!
# 33
8 юни 2009, 17:14 ч.
Не, не бих о станала с него! Всеки трябва да бъде щастлив! Ако не се получава заедно - то поотделно 
Виж целия пост
# 34
8 юни 2009, 17:26 ч.
Еми -не, не знам дали и какви фази е преминала двойката. Отговарям по презумпция, че никой, който е 100% сигурен от изхода на дадена ситуация и за който нещата са като 2 и 2=4 не би пуснал тема с молба за съвет. И съответно съвсем добронамерено давам съвет.
Виж целия пост
Да, много връзки се разпадат, поради липса на диалог, но мислиш ли, че те двамата не са говорили поне 100 пъти по тоя въпрос? Те са говорили, говорили... ама онзи като му е хвръкнал акъла... ще мине време, докато си го събере и чуе някой какво въобще му говори. А през това време, тя ще страда, ще хаби нерви... една жена, когато не се чувства обичана вече й е много тежко.
Та съветите бяха наречени "шаблони", защото едва ли са ги подминали. То това е станало още в началото на разрива сред тях.
И къде да излязат да ходят заедно, като той ще я гледа и ще вика - пфуй, що не е другата на нейно място
. Абе, човек като е влюбен... всеки е бил и знае какво е.
Та съветите бяха наречени "шаблони", защото едва ли са ги подминали. То това е станало още в началото на разрива сред тях.
И къде да излязат да ходят заедно, като той ще я гледа и ще вика - пфуй, що не е другата на нейно място
. Абе, човек като е влюбен... всеки е бил и знае какво е.
# 35
8 юни 2009, 21:40 ч.
щом съпругът ти е грижовен,отговорен и гледа семейството ви,не си и помисляй за развод,още повече че ти самата още имаш чувства към него.изчакай,увлечението му навярно ще мине,а и все пак доколкото разбрах изневяра няма.
всяко семейство има възходи и падения,важното е да имаш търпение.
успех!
Виж целия пост
всяко семейство има възходи и падения,важното е да имаш търпение.
успех!
# 36
8 юни 2009, 21:52 ч.
Не съм чела какво са ти отговорили другите момичета, но предполагам е че е по добре да го напуснеш.
Аз ще ти кажа да почакаш, не бързай. Във всяко семейство има подобни кризи, вашата може да отмине. При нас така стана, само че аз бях от станата на съпруга ти. Благодарна съм му че ме изтърпя и запази семейството ни.
Виж целия пост
Аз ще ти кажа да почакаш, не бързай. Във всяко семейство има подобни кризи, вашата може да отмине. При нас така стана, само че аз бях от станата на съпруга ти. Благодарна съм му че ме изтърпя и запази семейството ни.
# 37
8 юни 2009, 21:59 ч.
Не се оправят, НО зависи много зависи от него. Пожелавам ти много сили и нерви , каквото и да решиш, успех!
Виж целия пост
Посъветва ме едно момиче да си тръгнем с детето за известно време - направих го. След като разбрах за другата жена и му простих и реших да продължим напред, защото той каза че така иска. Но той изпадна в някакво странно състояние.... просто се промени, държеше се подчертано лошо - в смисъл все едно съжалява, че изобщо сме се оженили. Не изтърпях дълго и си тръгнахме. След 12 дена поиска да се върнем. Реших да опитам. Старае се, грижи се за нас, полага усилия. Но аз виждам че ума му не е вкъщи и нещата вървят на сила от негова страна. Няма ги тези неща, които ти показват че мъжа до теб иска да е с теб, а не само по задължение и заради детето. И двамата не сме хора, които могат да живеят без топлота някаква, макар и премерена с дългите години, които сме заедно. На мен ми липсва доверието, което му имах.... Но сте прави. Любовта като си отиде... трудно се оправят нещата
# 38
8 юни 2009, 22:06 ч.
Всяко семейство има кризи. Никъде не е казано, че всичко винаги ще е само рози. Любовта преди всичко е решение, не само някакви емоции. Любовта дълго търпи... Аз вярвам, че ще намерите пътя отново един към друг.
Виж целия пост
# 39
8 юни 2009, 22:30 ч.
Минах веднъж през това..пази, боже, да не ми се наложи отново, щото тогава ще хвърчат глави. Та, като разбрах, че мъжът ми е влюбен в друга / тя ми каза, че е влюбен в нея, де.. даже се били обичали 
, а той отричаше да изпитва чак такива чувства/, страдах доста. После си накривих шапката и го пуснах да пасе. Така се държах външно, но отвътре в душата ми беше ад- такава мъка не бях изпитвала. ПРед него- усмихната, засмяна, непукистка, един вид- и без тебе мога да живея, свободен си. Когато го няма- ред сълзи, ред сополи, кризи, в които се задъхвах от рев...абе, чудо. Не очаквах, че съм такава артистка. Е, моичкият, съдейки по това, което вижда пред себе си- една намахана и щастлива жена, явно се попритесни. И голямата му тръпка към другата отмина бързо, бързо 
Та, моят съвет- не показвай, че страдаш.Каквото си могла дотук, направила си. Остави да мине още време. ВРемето ще ти покаже какво следва оттук нататък. Но по принцип, моето мнение е, че нещата не се ли променят в посока към по- добро, няма защо да си пречите взаимно. Всеки по пътя си и толкоз. Това, че ще се разделите, не означава, че бащата ще забрави детето си, нали/ поне като отговорен и сериозен мъж го описваш/. Детето ще си има татко, просто ти няма да имаш точно този мъж до себе си.
Виж целия пост
, а той отричаше да изпитва чак такива чувства/, страдах доста. После си накривих шапката и го пуснах да пасе. Така се държах външно, но отвътре в душата ми беше ад- такава мъка не бях изпитвала. ПРед него- усмихната, засмяна, непукистка, един вид- и без тебе мога да живея, свободен си. Когато го няма- ред сълзи, ред сополи, кризи, в които се задъхвах от рев...абе, чудо. Не очаквах, че съм такава артистка. Е, моичкият, съдейки по това, което вижда пред себе си- една намахана и щастлива жена, явно се попритесни. И голямата му тръпка към другата отмина бързо, бързо Та, моят съвет- не показвай, че страдаш.Каквото си могла дотук, направила си. Остави да мине още време. ВРемето ще ти покаже какво следва оттук нататък. Но по принцип, моето мнение е, че нещата не се ли променят в посока към по- добро, няма защо да си пречите взаимно. Всеки по пътя си и толкоз. Това, че ще се разделите, не означава, че бащата ще забрави детето си, нали/ поне като отговорен и сериозен мъж го описваш/. Детето ще си има татко, просто ти няма да имаш точно този мъж до себе си.
# 40
8 юни 2009, 22:41 ч.
Ако наистина си убедена,че не те обича както твърдиш да живеете заедно просто само заради детето няма смисъл.
Виж целия пост
# 41
8 юни 2009, 23:15 ч.
Съжалявам, но и аз ще отговоря анонимно.
Бях в подобна ситуация. Не съм се изнасяла, но обмисляхме сериозно раздяла. Реших да задържа нещата за малко. Изчаках и колкото и невероятно да звучи, нещата се нормализираха. Но си трябва време. И за него и за теб.
Виж целия пост
Бях в подобна ситуация. Не съм се изнасяла, но обмисляхме сериозно раздяла. Реших да задържа нещата за малко. Изчаках и колкото и невероятно да звучи, нещата се нормализираха. Но си трябва време. И за него и за теб.
# 42
8 юни 2009, 23:40 ч.
Woman, много ми е тъжно и болно като чета. Съвет не мога да дам, защото изтръпвам и губя слово и мисъл като си представя подобна ситуация с мен. Пожелавам ти с цялото си сърце 
смилено развитие на нещата и спокойствие и за трима ви - теб, мъжът и детенцето!
Виж целия пост
смилено развитие на нещата и спокойствие и за трима ви - теб, мъжът и детенцето!
# 43
9 юни 2009, 08:48 ч.
Не вярвам, че мъжът ти не те обича вече. Любовта има свойството да мимикрира, обръща се в инат и злоба понякога, когато ти пука много за някого. Обръща се и в крайна студенина - форма на самозащита. Ако твоят мъж се чувства виновен, може да се държи кофти по много начини, но отвътре, скрито, под повърхността, да изпитва силна любов към теб. Любовта не е само букет цветя. Любовта може да е и куршум в слепоочието, алкохол, бой и какво ли не. Всички знаем, че трябва да се държим прекрасно с любимия, но някак си в живота постоянно правим грешки - къде от егоизъм, къде от глупост. После мажем и т.н. Обичай го, както и преди. Прости му даже глупостите. Не вярвай на държанието му, вярвай на сърцето си. Не вземай съвет от приятели - ще те побъркат. Ако сърцето ти говори, следвай неговите съвети. Ако мълчи, ти пък изчакай. Всичко ще мине. Трябва време и казват, че най-доброто лечение е почивка в далечни места - освежавало брака. Аз все не мога да се възползвам, пустите пари, но ако вие имате възможност - попътувайте заедно.
Виж целия пост
Препоръчани теми