МНОГОДЕТНИ МАМИ

Нещо не ми се получи номера с вмъкнатия цитат ,но дано ме разбере Маминка Ваня!

Добро утро мили мами! Признавам си ,че нямах време да ви езчета. Ивка нещо е крива днес и не иска да спи. Не можах да се добера до компа. Само успях да видя ,че имаме нови мами. Добре дошли!  Скоро ще се почувствате като у дома си. Едната нова мама, питаше за деца с малка разлика. Аз съм с породени дечица. Между средното и бебчето има 1г и 3 месеца. И аз и мисля за легло на 2 етажа. Но за сега сме с две кошари. Сиско, нашата кака сама си избра Езиковата. Много искаше да учи Англииски. За сега се справя. Сетих се че другата седмица имат изпити. Дано се справи, че е много притеснена! Емилия, и ние миналата година се пекохме на този огън. Пожелавам ви успех! После ще пиша по-подробно ,че ивка пак не ме оставя на мира.

Маминко, при нас избора беше много драматичен с лек комедиен отенък - аз много настоявах за училище с професионален уклон (по надолу ще обясня защо), а младежа си беше решил английска гимназия... Почти бях убедена, че ще стане "моята", поради тоталното пренебрежение към учебния материал (ходеше на уроци, но реално не видях промяна в оценките...), явно щяхме да отложим за догодина. Обаче 2 месеца преди завършването, като се впрегна тоя ми ти звер, като закълва...и воала - приеха го (с много добри оценки от изпита) точно в училището дето си го беше набелязал....Сега си мисля, че май по добре стана така.
В тоя ред на мисли - да питам, има ли и други тийнеджъри с тотална липса на координация в движенията? Моя син е направо природно бедствие...няма случай да се приближи до кухнята и да не бутне нещо, къпането му в банята преди няколко дни завърши със счупено огледало (в останалите дни, просто пада например, щото ни свършиха огледалата). В сряда когато бях на родителска, нали имахме гости - бях се приготвила риба да ги гощавам, ама тя една огромна такава и помолих мъж ми да я нареже, обаче той нали вечно има работа, накарал него (сина) и ...съм две дъски за рязане назад! После счупи една чиния докато вечеряхме, та сега май имам стъкалце в крака....Мъжът ми е много сръчен, под мойто мъдро ръководство (щото пък аз технически съм по грамотна) сме ремонтирали почти всичко в къщи (включително пералнята), на кого се метна тоя звер - просто не мога да си обясня . 17 години не можах да го науча, поне посудата да опазва...Може да ви е смешно, обаче чиниите у дома са почти за еднократна употреба, чаши купувам всеки месец от най евтините дето са по 18 бр. за 10 лева...То неговото по скоро е невнимание, отколкото липса на координация, обаче  Та, реших да питам - има ли при вас подобно нещо, щото вече много се притеснявам как ще оцелява този младеж занапред....

Добър ден, мили дружки.Влизам само да ви почерпя…ей така за здраве.Миналата година на днешния ден беше операцията на Денчето.Един от най-трудните ми дни тогава и един от щастливите сега.Не ми се иска да ви разказвам колко трудно ми беше тогава, как панически страх беше сковал цялото ми тяло, как ръцете ми трепереха и се опитвах да не плача…там, в антрето пред операционната зала, на едно черно и протрито канапе.Седяхме двамата с мъжа ми, по-близки и обичащи се от всякога, стиснали ръцете си, с мълчаливи погледи вперени в точки, едни и същи, набелязани от нас самите…някъде там, в надеждата, че всичко ще бъде наред с нашето дребосъче, че съвсем скоро ще можем да го гушнем и да си поплачем от облекчение.
А после…виждам как вратата се отваря и излиза лекарката, гушнала спящото ми съкровище, завито в противно зелен чаршаф с печати.
И онази тясна и задушна стая в отделението , гърчещото се от болка малко голо телце, около два часа невероятно трудно излизане от пълната упойка.Спомням си как през цялото време го държах в ръцете си, как непрекъснато го целувах и се опитвах да удържам ръчичките, които се опитваха да дърпат абокатите, и този плач, някак странен и не негов, приличащ на стенание на ранено малко животинче.
Но имах сила, сега дори се чудя от къде ми е била, да му шепна тихичко, че го обичам, нежно да галя главицата му, и дори да му тананикам любимата му песничка:"Малко гладко паяче се качва по улука, но дъждец зачука и прасчо го спаси. Щом слънчо се показа със златните коси, малко гладко паяче нагоре пак пълзи."
И тогава, лекарката ми каза, че рядко вижда такива майки като мен-толкова мили, нежни, спокойни...и уверени.
Ако някога, някой ми беше казвал, че ще трябва да мина през това...но ето, минава, трудностите не се забравят, но ни дават силата, спокойствието и умението да ценим онези мънички дребни неща, които дават смисъл на живота ни.Не може да е само низ от хубави неща, но път точно горчилката е причина да се насладим на сладките дарове, с които Бог ни дарява след нея, иначе как ще усетим сладостта.Хареса ми много подписа на Сиско...
Мисля си и за Цоци и се моля Рая да се оправи по-бързо, знам какво преживява сега милата и много й съчувствам.
И колкото и да е клиширано, това, че нещата, които не могат да ни убият ни правят по-силни и мъдри, е точно така.
А сега ще се усмихна и ще благодаря на Бог отново за здравето, с което ни е Благословил.
И за да не е съвсем тъжен поста ми, ще сменя честотите...
Тази сутрин ходих до болницата, за да видя един приятел.И понеже съпругата му каза, че са на 5-ия етаж, се изсилих да взема асансьора.А в него добре облечен млад мъж, който като видя, че съм се устремила натам, задържа вратата.И аз като някаква шматка, се спънах и го залепих буквално за стената зад него.Така, а той много културен човек, прие извиненията ми и килограмите, с които му изкарах въздуха от дробовете, че са множко, признавам си. И от притеснение забравих за кой етаж съм и на въпроса "за кой етаж " и насоченият му пръст към копчетата, чакащ да натисне нещо, отговорих, че е все тая. И за да стане още по-весела и неловка картинката, няколко пъти, някой извикваше това чудо на техниката отдолу и голямо возене падна, като йо-йо. За да ме е срам по-дълго време, естествено, обстоятелствата се погрижиха за мен, няма начин, щото аз ги привличам муньовските случки като магнит.Стигнах някак си до стаята, там бяха дъщерята и съпругата на човека, угрижени и едва дишащи, вътре мор и не знам си какво.Обаче аз внесох яко проветрение, щото нямаше и минутки вътре да съм била и влиза човека от асансьора, с бяла престилка и слушалки.Викам си, а да не ме познае, ама от къде тоз късмет и на всичкото отгоре се оказва, че е и близък на болния, който ми го представя, да се запознаем.Доктора се хили и казва:
-Ама ние вече се запознахме по не особено деликатен начин.И така...това само на мен може да ми се случи, но пък сега си се хиляя...
Ай, слагам точка.Гуш на всички  , после ще ви чета.  

  А пък Лилето се заглежда по доФтори... Набелязва си ги и им скача отгоре .....


Пеши,аз съм бедствието у дома,Марийка върви след мен ....днес разпиля в чисто новата ми кухня калиев перманганат ....после хем ревах ,хем чистих - незнам дали знаете как се чисти това.....

Лиле, няма нужда от комедийни сериали - ти си ми напълно достатъчна ! И кво викаш? Метна му се на врата на момчето, а?

Бърборанке, ама Мария е на 2...а, мойто на 17.... Въобще не ги броя тия белички до 5-6 години, щото си е в нормата!

Ето ме на!!! днес ми побеля косата...ама вече съм спокойна и викам на детето да не се ядосва!!!
не сме се представили най добре. Само 49 точки от теста сме изкарали. Проверихме ги днес. Дано поне на преразказа е взела добри точки...
Сбъркала е не трудните а елементарните въпроси - дето сега се чуди как го е сторила.... Но тя е направила теста на чернови, после при оригинала е променяла част от отговорите... но каквото станало - станало. нЕма да се Идосваме!!!
Ако не ни приемат - поне ще научи 1 нещо , аз също покрай нея. Че това че имаш само 6-ци не значи че и знанията ти са за толкова...
В темата за седмокласниците твърдят че въпросите били лесни...аз при все че добре се справям с българският , смятам че много от тях са подвеждащи и на граница с друг отговор!!!! Но какво ли разбирам от седмикласнически  проблеми!!!!

Кобо , Пиги - вярвам ,че вие сте се справили по-добре от нас!
но и ние сме си малко за бой. Разчитахме от уроците в училище. Изобщо не сме ходили на частни уроци!!!


Маминке Ваня -  Къци, тук момичетата помнят как се ядосвах с него. Натисках за езикова...щото е добър наистина. И в частното езиково училище беше първи по успех... но въпреки че ходеше на частни уроци по математика...той взе "ЧЕ ОСТАНА НА ИЗПИТ ПО МАТЕМАТИКА"
Не щеше бре с тази езикова и това е. 8кл. държах на Троян или Трявна - да рисува- това също го прави добре!!!! Обаче....отряза ме! Каза като искаш - отивай - аз неща!Сам си подаде документите в механото. Приеха го по успех в компютърната паралелка. ама се беше стегнал и учеше!!! Щото там искаше и това е.
Е, тази година нямам проблем. Вторият срок сме със супер оценки. Само дето ме викат да ми кажат че...много хубаво рисувал и защо не съм го записала в Трявна...
Дивна Ирландска безчинийна и ние имаме проблем с координацията. Вечно се блъска във вратите. и вечно е с убити пръсти на краката. Много бързо пораснаха и не могат да си преценят нито обема , нито размера на ходилата!!!! Като нас по време на бременност. И аз все се покапвах и бях синя от блъскане във вратите!!!!

Здравейте.Добре дошли на новите мами.Бързо оздравяване на всички и една голяма прегръдка от мен за всички празнуващи.Дойде време и аз да се запиша.Ама на един от прегледите лекаря ме информира ,че ще се наложи да ме оперира и сега и на есен.И аз все по болниците и то две и повече седмици,така,че успявах да чета ,но не и да се включа.Трябваше да ходя с патериците поне седмица ама малкото реши че са за игра и дърпа ли дърпа и аз ги оставих същия ден.Днес ходих да ми свалят конците но се разминах защото раната не била готова и цял ден ход9ихме на разходка с количката и баткавците.Преди три години Лъчко беше на12дни към 20часа боби се прибра с разпорено око.Да не ви обяснявям как се почуствах като притихна от упоиката(пуснаха ме вътре докато го приспят и после при събуждането пак)Лежи уж е голям а в това студено и бездушно място ми се струва толкова малък и раним.Лекарите бяха обучени за работа с малки деца и се справиха блестящо,но цял живот ще си спомням този страшен миг в който детето ми сеякаш изчезна и остана да лежи една малка фигурка в зеления чаршаф.Благодаря всеки ден за това че зрението му е непокътнато,но винаги в очакване да ми сервира друга изненада.От тогава сме посещавали спешното десетина пъти и вечени познават като роднини.Чао засега.

Сиско, ДИП, Джулс, много съм ви благодарна за споделеното!!! 
Той сега, синковеца, гребе пясъка на китенския плаж с голямата лопата, която си е купил (аз мислех, че с джобните ще набива сладолед до пръсване ), пък аз съм се загрижила за бъдещето му, ама от сега съм го почнала - да го подпитвам и да видим по коя пътечка ще поеме....Аз отчитам академичните му способности, факта, че най-лесно се справя с математиката и английския, че лесно помни и учи, че пише и разказва добре...Изтъквам аз пред него тия му силни страни, а той вика :"Ооооо, ама аз мамо ще ставам спорист! Аз съм спортен тип! " И аз    ....Поех дълбоко въздух и кротко започнах да обяснявам негативните страни на тия му мераци, но...имаше отговор за всичко и план за бъдещето...Не отричам очевидното, де...ако след три години тренировки не беше се отказал от плуването с довода - о, аз всички стилове си ги мога, не искам да ставам състезател - сега щяхме да кръстосваме страната по турнирчета. Миналата година започна с баскетбола...ми, добър е...харесаха го, но нямахме възможност да го водим на тренировки и той взе, че се увлече по футбола.....сега настоява да тренира по-сериозно и да, ще има тази възможност, пък аз тайничко ще се надявам да е временно .  Имаме още време...тепърва ще споделям и аз и ще призовавам към палцестискане при нужда 
ДИП, нямаме такива проблеми....моя - големия, практичния, паметливия, старателния и прочие положителности - е разсеян до безобразие...вече спрях да броя всички малки и големи, скъпи (и важни също!) и евтини вещи, които се подвизават по света, забравени от него...да не говорим колко пъти заварвам отключено вкъщи  ...явно при всеки МЪЖ е различно...гледам момичешките майки не се оплакват толкоз  .
За мен разликата между момиченцето ми и момчетата ми на нейната възраст е ОГРОМНА!
Ами, аз все едно дете нямам...такова спокойствие вкъщи не е било...това да седя с нея на дивана, да гризкаме бисквитки - рибки, да ми се гуши безкрайно, да си проспим целия следобед (като днес, например), даже по магазините разглежда с мен, вместо да тича, да се катери и да събаря стоката...Е, и тя си има пискливите, инатливи моменти, но там пък моя челен опит с момчетата си казва думата - не може лесно да ме стресне и да ми "се качи на главата"! 
Много обича да и пея "Мила моя мамо" - гледа ме в устата и чака да дойде момента за "в тая топла стая песни си ми пяла..." и казва :"Мамо мия, ти си топуа!" (Мамо мила, ти си топла!) 
Но....расте и се променя...със секунди...!

любЕТО, аз не съм разбрала нещо - какви операции ти правят? Бързо възстановяване и прегръдки от мен...и здрави нерви - явно не ти е лесно!   

Крачето си счупих зимата и от тогава вече три пъти ме оперират.В предната тема надълго и широко обясних всичко.

Момичета, да похваля единствения член (от мъжки пол) на клуб "Пълна къща"...гледайте видеото (кратичко е), ще чуете интересни за нас неща....http://news.ibox.bg/news/id_1865395108

Момичета, здравейте!

Искам да ви благодаря много за огромната подкрепа. Всички вие сте ми много ценни дружки и усещам, че не съм сама в цялото това изпитание и ми става определено по-леко на сърцето......Обичам ви много!

На нас днес ни е 4-ти ден. Сега се съмняват за бъбреците. Минахме - алергия, после дойде съмнения за скарлатина, после бактерия за ревматизъм, сега сме на етап бъбреци......Чудя се коя ще е следващата болест...Урината не ни е добре. В понеделник пак ще даваме урина - стерилна, обикновена, периферна кръв - също. И се моля резултатите да са ОК.......

Беше на 2 антибиотика Рая, плюс калции и урбазон. Днес и спряха последните 2. Май ще и спират и единият АБ, но не е сигурно. Милата за сега се държи мъжки. От вчера видимо е по-добре. Надявам се и тази миниградска, в която сме в момента също да и се отрази добре - в къщи и стените помагат. Чувства се повече от прекрасно Рая, дори ме пита - Мамо, защо така - чувствам се добре, а резултатите ми не са добри?

Условията що-годе биват, намерих си сродна душа за приказки, яденото също бива. Пълно е с пневмонии. Има и с алергии и неустановени диагнози. Беше празно отделението, а от снощи цели 5 деца дойдоха за отрицателно време. Най-малкото на 4 месеца.

Отивам да се къпя, че мириша от километри. Пуснаха ни до 19ч., смятам да излезем малко и навън. Пък и може просто и да легна и да се наслаждавам на порутената си къща. Навсякъде е разхвърляно, но....кухнята бавно, но славно се пооправя. Шпакловали са там където е имало нужда. Въобще......дано скоро и с другата част от ремонта напредне.

Момичета, оставям ви! Отивам да се къпя, да си почина(че започвам да усещам умора) и преброените часове бързо ще литнат........

И аз си мисля за вас и ми липсвате.

Извинявам се, че нищо не съм чела.....На всички, които са имали повод за черпане - Честито, живи и здрави да са!  

Лили, Свате, Танче

Момичета и ние пострадахме снощи. Йоската решил да се направи на интересен и от ваната седнал в мивката. А тя леко се клатеше и беше без ботуш. Резултата - мивката на земята, Йосиф върху нея със силно порязано дупе.  Следва Пирогов, много шевове и така... Докторката каза, че е извадил страшен късмет, понеже било много близо до някакъв важен нерв и можел да се обездвижи за цял живот. Направо си беше милост от Бога, че се размина тая голяма трагедия. Още съм като зашеметена и като си помисля какво е можело да стане ми се смръзва кръвта. Дано се възстанови нормално. Бог да пази децата ни! 

Дианче, дано се оправи Райчето скоро. 

Леле, момичета, какви са тези болести, какво е това чудо! А вчера бил най-щастливият ден от годината според някакъв британски учен!
албенка, вярно че е бил малкият дявол. Не ми се мисли за по-лошия вариант. Дано бързо заздравяват раните и да нямате много белези. Макар че за мъжете не е от голямо значение, но все пак.
Цоци, дано по-бързо се разбере проблемът при Рая, че да се оправяте! Сега не ти е време за такива ядове!

Джулка, не се ядосвай за теста. Не се знае дали не е изкарала повече. Камен затова отказва да си проври отговорите - не искал да се сдухва преди математиката, ако има някакъв фал, а така или иначе нищо не може да се промени вече.

Пеши,нали знаеш за кого ще гласуваме!

Ние имаме големи вълнения покрай Сашко. Първо имаше кратка бележка за филма му в 24 часа, нали ви се похвалих. Явно са видели филма в интернет и са го забелязали. После през училището ги издирили от екипа на Росен Петров и ги поканили за участие. Добре, ама отначало искали само Сашко, като режисьор и сценарист. Те обаче казали, че филмът е колективно дело и ще участват заедно. От предаването се съгласили да поканят 3-ма, а главните участници са 4-ма, така че младежите пак не искали да се делят. Накрая ги поканали и 4-мата. Много бяха горди, че са отстояли приятелството си. Така че снощи в 18 ч. ги гледахме в "Нека говорят" по бТВ. Леле, колко големи и умни ми се видяха! Направо не можех да повярвам! А днес в 24 часа има огромно интервю с 4-мата - на 2 страници на вестника! Ето го в електронния вариант: http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=158308 , ако ви се чете толкова дълго. И на всичкото отгоре днес Сашко ме подгони да го водя на тест за интелигентност към Менса, защото няма 18 г. и не може да подпише документите без родител. Преди малко ми се обади - вече е член на Менса, с коефициент на ителигентност 150! Явно му е добър период.

Айде сега и скромност, било му добър период Ами умно си е детето и ценности си има изградени, крушката не пада по-далече от дървото Четох го интервюто и много се зарадвах, че има такива деца в България

На пострадалите и на болните, бързо оздравявайте и да ви е за последно