братче и сестриче
- Публикувана: 28 авг. 2005, 14:39 ч.
- Последно мнение: 29 авг. 2005, 18:57 ч.
28 авг. 2005, 14:39 ч.
Попаднах на тази интересна статия...
И понеже ме интересува темата / за в бъдеще време
/, реших да ви попитам вие какво мислите по въпроса 
Как според вас можем да накараме да се оби4ат децата ни, и каква е най подходящата разлика във възрастта за брат4ета и сестри4ета.
Споделете и за отношенията между вас и вашите братя и сестри, отношенията между вашите деца, доколко се разбирахте в ранно детство и какви са разликите между вас, мислите ли 4е сте били пренебрегвани от родителите си заради тях как и кога се заоби4ахте 
Виж целия пост
Цитат
По-големите и по-малките деца в семейството рядко живеят в мир и любов и по-често се борят ожесточено за пространство, вещи, родителско внимание. Ако липсват конкретни възпитателни действия взаимното им неприемане може да стигне до ненавист с всички произтичащи от това последствия, понякога доста сериозни. Как да ги научим да се обичат взаимно?
Каин убил родния си брат Авел от завист и ревност. Оттогава на земята са принесени хиляди подобни жертви, а милиони братя и сестри днес живеят като куче и котка. Дори когато пораснат, много братя и сестри подсъзнателно се страхуват от посегателство върху личното им жизнено пространство от страна на техните най-близки хора. А това може да доведе до патологично чувство на самота, загубване на усещането за тил и опора, комплекс за малоценност, неврози, неоправдана агресивност, хронични депресивни състояния, неспособност за адаптация към нови колективни условия.
Много дълго детето е абсолютен егоист. То не желае да дели родителската грижа за него с никой друг. Затова чувства тревога всеки път, когато го наказват, когато са му обидени, когато хвалят съседското дете или по някакъв друг начин му дават да разбере, че то не оправдава очакванията им. А когато в дома се появи бебе, първородното дете лесно може да реши, че то не е било достатъчно добро, послушно, талантливо, старателно и затова вие сте решили да си вземете още едно дете, за по-сигурно, понеже първото не е достатъчно сполучливо решение. Ето защо, дори когато пораснат, децата в семейството несъзнателно се възприемат като конкуренти и в отношенията им има толкова малко търпимост. Освен това, децата в едно семейство не само се ревнуват взаимно, но и се пазят едно от друго, защото несъзнателно се страхуват братът или сестрата да не нарушат собствената им зона на душевен комфорт.
Фройд пръв от психолозите забелязал, че позицията на детето сред неговите сестри и братя има важно значение за целия му по-нататъшен живот. Тази позиция се определя от броя на децата в семейството, от техния пол и времето между ражданията. Колкото по-малка е разликата във възрастта на децата, толкова по-голямо влияние те си оказват едно върху друго.
Каин убил родния си брат Авел от завист и ревност. Оттогава на земята са принесени хиляди подобни жертви, а милиони братя и сестри днес живеят като куче и котка. Дори когато пораснат, много братя и сестри подсъзнателно се страхуват от посегателство върху личното им жизнено пространство от страна на техните най-близки хора. А това може да доведе до патологично чувство на самота, загубване на усещането за тил и опора, комплекс за малоценност, неврози, неоправдана агресивност, хронични депресивни състояния, неспособност за адаптация към нови колективни условия.
Много дълго детето е абсолютен егоист. То не желае да дели родителската грижа за него с никой друг. Затова чувства тревога всеки път, когато го наказват, когато са му обидени, когато хвалят съседското дете или по някакъв друг начин му дават да разбере, че то не оправдава очакванията им. А когато в дома се появи бебе, първородното дете лесно може да реши, че то не е било достатъчно добро, послушно, талантливо, старателно и затова вие сте решили да си вземете още едно дете, за по-сигурно, понеже първото не е достатъчно сполучливо решение. Ето защо, дори когато пораснат, децата в семейството несъзнателно се възприемат като конкуренти и в отношенията им има толкова малко търпимост. Освен това, децата в едно семейство не само се ревнуват взаимно, но и се пазят едно от друго, защото несъзнателно се страхуват братът или сестрата да не нарушат собствената им зона на душевен комфорт.
Фройд пръв от психолозите забелязал, че позицията на детето сред неговите сестри и братя има важно значение за целия му по-нататъшен живот. Тази позиция се определя от броя на децата в семейството, от техния пол и времето между ражданията. Колкото по-малка е разликата във възрастта на децата, толкова по-голямо влияние те си оказват едно върху друго.
Попаднах на тази интересна статия...
И понеже ме интересува темата / за в бъдеще време
/, реших да ви попитам вие какво мислите по въпроса Как според вас можем да накараме да се оби4ат децата ни, и каква е най подходящата разлика във възрастта за брат4ета и сестри4ета.
Споделете и за отношенията между вас и вашите братя и сестри, отношенията между вашите деца, доколко се разбирахте в ранно детство и какви са разликите между вас, мислите ли 4е сте били пренебрегвани от родителите си заради тях
как и кога се заоби4ахте
# 1
28 авг. 2005, 14:47 ч.
Аз още нямам деца, но гласувах с две години разлика. Но не защото мисля, че ТРЯБВА да е толкова, а защото ми ХАРЕСВА тази разлика. Не смятам, че разликата във възраста има определящо значение за обичта, която децата изпитват помежду си. Нещата могат да се погледнат от двете страни - ако разликата е малка - децата ще имат горе-долу сходни занимания и изживявания. От друга страна ако едното е доста по-голямо то ще е способно да проявява разбиране и търпение към тепърва растящото братче/сестриче. Та според мен то си е до характера на децата, както и възпитанието.
Разликата между мен и сестра ми е 3 години. Винаги сме се обичали. Не помня да е имало завист или ревност
Поздрави
Виж целия пост
Разликата между мен и сестра ми е 3 години. Винаги сме се обичали. Не помня да е имало завист или ревност
Поздрави
# 3
28 авг. 2005, 15:03 ч.
Между 3 и 5 години, най-вече защото на по-голямото дете може да бъде обяснено с любов, търпение и нежност защо да не "мрази" бебето, как мама и татко ги обичат и двете и т.н....
Разликата със сестра ми е 4 години. Не сме се мразили никога, дразнихме се като всички деца в ученическите години, но си бяхме и най-доверени приятелки. Все още сме. Единствената "несправедливост", която ме дразнеше като дете, бе винаги оправдаваха по-малката ми сестра и за всичко аз трябваше да поемам отговорност.
НО!...Смятам, че всичко зависи най-вече от възпитанието, личния пример на родителите и характера на детето. Когато в семейството цари уважение, любов, търпение, искреност и взаимопомощ, едва ли има място за завист и омраза.
Виж целия пост
Разликата със сестра ми е 4 години. Не сме се мразили никога, дразнихме се като всички деца в ученическите години, но си бяхме и най-доверени приятелки. Все още сме. Единствената "несправедливост", която ме дразнеше като дете, бе винаги оправдаваха по-малката ми сестра и за всичко аз трябваше да поемам отговорност.
НО!...Смятам, че всичко зависи най-вече от възпитанието, личния пример на родителите и характера на детето. Когато в семейството цари уважение, любов, търпение, искреност и взаимопомощ, едва ли има място за завист и омраза.
# 4
28 авг. 2005, 15:05 ч.
Моята със брат ми е 4 години,но и аз смята ,че 2 -3 години разлика е най добра
Виж целия пост
# 5
28 авг. 2005, 15:09 ч.
Абсолютно съм съгласна.
Между мен и брат ми е 3год..
Както и при Free Soul , и мен ме дразнеше това ВЕЧНО оправдаване, когато по-малкото братче направи беля...
Виж целия пост
Между 3 и 5 години, най-вече защото на по-голямото дете може да бъде обяснено с любов, търпение и нежност защо да не "мрази" бебето, как мама и татко ги обичат и двете и т.н....
Единствената "несправедливост", която ме дразнеше като дете, бе винаги оправдаваха по-малката ми сестра и за всичко аз трябваше да поемам отговорност.
НО!...Смятам, че всичко зависи най-вече от възпитанието, личният пример на родителите и характера на детето. Когато в семейството цари уважение, любов, търпение, искреност и взаимопомощ, едва ли има място за завист и омраза.
Единствената "несправедливост", която ме дразнеше като дете, бе винаги оправдаваха по-малката ми сестра и за всичко аз трябваше да поемам отговорност.
НО!...Смятам, че всичко зависи най-вече от възпитанието, личният пример на родителите и характера на детето. Когато в семейството цари уважение, любов, търпение, искреност и взаимопомощ, едва ли има място за завист и омраза.
Абсолютно съм съгласна.
Между мен и брат ми е 3год..
Както и при Free Soul , и мен ме дразнеше това ВЕЧНО оправдаване, когато по-малкото братче направи беля...
# 6
28 авг. 2005, 15:11 ч.
Гласувах за 2 години. Така си мисля, че няма да има ревност между тях и наведнъж ще отхвръкнат... хм... само че не ми стиска да спазя това правило, все още
Виж целия пост
# 7
28 авг. 2005, 15:21 ч.
Чудно защо всички избират 2 години разлика, не бих се навила 
, това означава вече да съм бременна.... мерси. Тъкмо поотслабнеш и влезеш в старите дрехи и хайде отново бременна 
Предпочитам детето да тръгне на детска градина и чак тогава да плануваме второто.
Виж целия пост
, това означава вече да съм бременна.... мерси. Тъкмо поотслабнеш и влезеш в старите дрехи и хайде отново бременна Предпочитам детето да тръгне на детска градина и чак тогава да плануваме второто.
# 8
28 авг. 2005, 15:26 ч.
Аз имам 14 години разлика с брат ми 
и не мога да преценя, защото си бях голяма
В смисъл, разбира се си помислих 4е не съм ве4е достата4но добра за нашите, щом след толкоз години са се сетили, 4е искат още едно дете
но бързо ми мина, не ми влизаше в ве4е пуберитетската територия, така 4е не ми пре4еше, е само понякога, когато трябваше да го гледам, а можех да правя хиляди други неща
По принцип оба4е мнооого се оби4ме с него
И той ми обяснява, 4е като казва на приятелите си 4е има по голяма сестра, вси4ки му казвали / Ле ле е е ужас зна4и
, а той им казвал, 4е не, даже е супер, и много си се оби4аме / и после го гледали 
и въобще не можели да го разберат защо така говори 
Ина4е май най ми харесва 2.години разлика... оба4е искам да 4уя и други мнения, особенно на майки който имат деца с такава разлика, а и мами който имат братя или сестри с такава разлика
Виж целия пост
и не мога да преценя, защото си бях голяма В смисъл, разбира се си помислих 4е не съм ве4е достата4но добра за нашите, щом след толкоз години са се сетили, 4е искат още едно дете
но бързо ми мина
, не ми влизаше в ве4е пуберитетската територия, така 4е не ми пре4еше, е само понякога, когато трябваше да го гледам, а можех да правя хиляди други неща По принцип оба4е мнооого се оби4ме с него
И той ми обяснява, 4е като казва на приятелите си 4е има по голяма сестра, вси4ки му казвали / Ле ле е е ужас зна4и
, а той им казвал, 4е не, даже е супер, и много си се оби4аме / и после го гледали и въобще не можели да го разберат защо така говори Ина4е май най ми харесва 2.години разлика... оба4е искам да 4уя и други мнения, особенно на майки който имат деца с такава разлика, а и мами който имат братя или сестри с такава разлика
# 9
28 авг. 2005, 15:39 ч.
Между мен и брат ми разликата е три години.Тази разлика според мен е супер!Мен това не ме дразнеше-Все пак аз бях по-малкото дете 
Виж целия пост
Цитат
Както и при Free Soul , и мен ме дразнеше това ВЕЧНО оправдаване, когато по-малкото братче направи беля...
# 10
28 авг. 2005, 15:59 ч.
Аз мисля, че проблемите на 1вите деца възникват предимно ако детето се порицава повече, от колкото хвали, и въобще, ако на детето не му достига безрезервна любов, окуражаване и т.н. Вторите деца обикновено се стресират ако родителите изискват от тях на всяка цена да приличат на баткото/каката... И като цяло, ако в семейството има проблем, се отразява на самочувствието на децата. Но извън гореописаните ситуации, стресът от появата на нов член на семейството би трябвало да е преодолим от страна на децата. Разбира се, всичко си има изключения.
Виж целия пост
# 11
28 авг. 2005, 16:10 ч.
Гласувах за разлика от 3 години, но не мисля, че само разликата в годините е определяща за това дали децата ще се обичат, разбират...и т.н.
Виж целия пост
# 12
28 авг. 2005, 16:15 ч.
Определено мисля, че най- подходяща разлика е 2-3 години. Хем да не им е голяма разликата и да им е по-интересно заедно, хем да отгледаш второто докато си набрал инерция
Виж целия пост
# 13
28 авг. 2005, 16:41 ч.
Гласувах с 3 години... И ми харесва да е така... Дали обаче ще се обичат дребосите, зависи изцяло от нас... Трябва да се постараем солидно...
Виж целия пост
# 14
28 авг. 2005, 16:55 ч.
Аз немога да преценя за най - удачна разлика във възрастта,
моите са със 13 години .
И аз винаги съм си мислила, че ако е по-малка разликата би било хубаво, но така се получи.
Сега не се оплаквам, каката много ми помага и си обича сестричката, съответно и малката много си я търси.
Виж целия пост
моите са със 13 години .
И аз винаги съм си мислила, че ако е по-малка разликата би било хубаво, но така се получи.
Сега не се оплаквам, каката много ми помага и си обича сестричката, съответно и малката много си я търси.
Препоръчани теми