Дали съм осиновена

  • 47 363
  • 49
# 15
Честно да ти кажа все ми е тая.
На този етап от живота е важно човек какво е ,а не от къде идва.
Виж целия пост
# 16
 Еlyam , привет! От собствен опит знам че информация няма да получиш от никой. Единственото което можеш да направиш е да се обърнеш към Съда в града в който живееш, ако си от София отиди направо в Съдебната палата, там на регистратурата подаваш молба, свободен текст че искаш да разбереш произхода си като посочваш номера на акта си за раждане. Не знам до колко това че си записана 9 месеца по-късно е защото са се забавили, малко ми се струва инцидентно. И щом темата е табу у вас, тогава попитай майка ти как е протекло раждането ти и смятам че ти сама ще прецениш до колко е достоверна информацията и. Ти си достатъчно голяма и зряла, мисля че ще разбереш дали крие нещо или не. А и хората, т.е. съседи и разни подобни също биха могли да ти помогнат ако ровичкаш ще разбереш истината. Тук във форумите няма да разбереш. Аз също имах подмятане когато бях малка, но не бях узряла да търся каквото и да е. По-късно когато станах достатъчно голяма една съседка "доброжелателка" ми каза: "Аз им казах на вашите да те осиновят малко по-рано, ама....." и така тръгнах да търся, но не се бях задълбала, защото непрекъснато получавах отрицателни отговори от родителите си. За съжаление и двамата починаха и чак сега след 10 год. се заинтересувах и започнах да търся.....
Виж целия пост
# 17
kmk78 съжалявам,че се е получило така при теб.За съжаление винаги има "доброжелателни" съседи или роднини или кой ли не.
Мен наистина не ме интересува.Предпочитам да оставя така нещата,макар че от това ,което знам,по-скоро "доброжелателната "бабичка ме е объркала с братовчед ми.
Мнението ми иначе по въпроса е,че колкото по-рано се каже на детето по-добре,дори един човек да знае тайната,тя вече не е такава.А и времената са такива,че децата са по-зрели и по отворени към такива неща.Много по-лесно е отколкото преди години.
Аз ако имах осиновено дете щях да му кажа в момента в който започне да разбира около 5г или никога.
Виж целия пост
# 18
Честно да ти кажа все ми е тая.
На този етап от живота е важно човек какво е ,а не от къде идва.
Ти си разбрала най важното  Hug               
Виж целия пост
# 19
момичета , това с акта за раждане е първото по което се разбира , и ще ви кажа защо се издава толкова късно , защото тече дело по осиновяване. По онова време са давали децата още от болницата на осиновителите , а делата са се точили с месеци . Като забелязах това в моя , накарах още 10 човека да ми покажат техните , само на едно момче беше като моя , и за съжаление се наложи да чуе това че е осиновен от моята уста. Така се и оказа след като пита.
И аз като вас няма кого да питам , на погребението на баба ми една жена дойде и ми го каза , както щях да припадна на гроба , така на връщане подшушнатата истина едва не ме доуби , хората са зли научете се да се пазите и да се защитавате . Като дете една жена ми се обади по телефона и ми го каза , до ден днешен не знаем коя , тогава положението се замаза . 20 години по късно в тежък за мен момент ми го казаха пак.
Еlyam имай си едно на ум , за да можеш другият път ако го чуеш , да отвърнеш с нещо което не знам да имате да ми кажете ?
Виж целия пост
# 20
Ами нашата семейна история е друга.Явно не винаги в това е причината.
А да ти кажа наистина ми е все тая,незнам защо се драматизира толкова с тези неща.Любопитно ми беше,наистина.АКо на детето се каже от най-ранна детска възраст всичко ще е ОК.Вече имам наблюдения ,а и времената се промениха.
Виж целия пост
# 21
Ами нашата семейна история е друга.Явно не винаги в това е причината.
А да ти кажа наистина ми е все тая,незнам защо се драматизира толкова с тези неща.Любопитно ми беше,наистина.АКо на детето се каже от най-ранна детска възраст всичко ще е ОК.Вече имам наблюдения ,а и времената се промениха.

И аз така мисля,че трябва детето да бъде информирано предварително. Няма нищо лошо в осиновяването, това е нещо прекрасно. Оновените би трябвало да се чувстват истински щастливци,че не са имали лошата участ да израстнат в дом за сираци, а са имали нормални семейства, родители, които са ги отгледали и обичали.
При нас е напълно нормално да казват на децата, когато са осиновени, а и си мисля,че това спестява драмата, която преживяват хората в  по-късна възраст.
Виж целия пост
# 22
Упрекът:” Как може да не оценявате това, че не сте в дом”,
изречен за сто и първи път тежи както и първия път.
Поне на мен. А ако е от интелегентен човек, каквато очевидо е авторката, ми тежи повече.

Белите деца със сигурен произход и днес не отиват в дом. Осиновяването е нещо еднозначно хубаво, жалко че идва "след''.

За всички деца е безспорно по-добре да са в семейна среда, а не в дом, а за тези, които биха живели в някое гето,  е огромен шанс да са в добри семейства, където имат храна, мед. грижи, образование и пр.
НО
Пак за стотен път пиша нещо елементарно: Отхвърлянето от БМ ( каквато и да е тя, а в преобладаващите случаи тези жени определено са вредни за децата си) е стрес, безспорно класифициран и от медицината, като стрес от най-силна степен. Не по-малък е от стреса при  смърт, раздяла, развод, болест и пр.
След този стрес цялата природа на човека търпи промени – от поносими до патологични.
Това е проблемът.
Този стрес предизвиква  сериозни емоционални и физически реакции, организмът се приспособява към него за сметка на разни неща и там е проблемът.
И реакциите не водят до намръщен, неуспял човек, не са така елементарни нещата, за жалост.



Виж целия пост
# 23
Упрекът:” Как може да не оценявате това, че не сте в дом”,
изречен за сто и първи път тежи както и първия път.
Поне на мен. А ако е от интелегентен човек, каквато очевидо е авторката, ми тежи повече.


Съжалявам, не исках да прозвучи по този начин. По-скоро имах предвид,че трябва да оценяваме това,което имаме и да търсиме положителните страни на това,което ни се случва. Аз не съм осиновена, но моя близка е и приемните й родители я обичат толкова много, и са й дали едно страхотно детство. Горда съм ,че познавам тези хора.
Извинявам се отново ако е прозвучало грозно, не това имах предвид.   Hug
Виж целия пост
# 24
Аз не съм осиновена, но моя близка е
ако беше осиновена,със сигурност щеше да мислиш по друг начин
Виж целия пост
# 25
Аз не съм осиновена, но моя близка е
ако беше осиновена,със сигурност щеше да мислиш по друг начин

Вероятно е така. Искаше ми се да прозвуча по-оптимистично, просто защото темата не ми е безразлична.
Виж целия пост
# 26
Аз не съм осиновена, но моя близка е
ако беше осиновена,със сигурност щеше да мислиш по друг начин

Абсолютно докато чета поста мога да различа осиновеният от не осиновеният потребител .
Да разясним и още нещо , отношението осиновител дете и биологичен родител дете , нямат нищо общо.
Защо на осиновените им викат храненичета знаете ли , защото са взети за да се грижат за осиновителите си на старини. Прави сте може да живеят добре , не разбирайте в охолство не са гладни и голи , но не са и със задоволени капризи  Sunglasses , но по важното е защо , защото те един ден трябва да се отплатят за това . Ако намерите осиновено дете чиито осиновители да са му платили обучението в чужбина , с цел да се развива и да има блестяща перспектива , лично ще се гръмна.
Та за това и аз все това съм слушала , как еди си коя остаряла сама сега била на 85 години  и нямало кой да и смени памперсите , ама на времето като  не е мислела , като не и се гледа дете поне едно куче за другар да си беше взела.
Да и като ти набиват чувството за благодарност цял живот , ти накрая ставаш такъв , като куче  Rolling Eyes Но точно когато искаш подкрепа , имаш конфликт  с по голям и определено по силен от теб човек , никога няма да те защитят , защото застават на страната на храненичето. За това такива деца израстваме силни и борбени , защото от малки се борим сами , отстояваме правата си и знаем че не тъпчем ли ще тъпчат нас , ако не тихичко ще плачем вечер до късно онеправдани .
Не търсете умисъл в поста ми , не е с лоши чувства , не искам и за секунда обаче някой да си мисли че осиновеното дете се е уредило , това лично ме засяга.
Виж целия пост
# 27
Аз не съм осиновена, но моя близка е
ако беше осиновена,със сигурност щеше да мислиш по друг начин

Абсолютно докато чета поста мога да различа осиновеният от не осиновеният потребител .
Да разясним и още нещо , отношението осиновител дете и биологичен родител дете , нямат нищо общо.
Защо на осиновените им викат храненичета знаете ли , защото са взети за да се грижат за осиновителите си на старини. Прави сте може да живеят добре , не разбирайте в охолство не са гладни и голи , но не са и със задоволени капризи  Sunglasses , но по важното е защо , защото те един ден трябва да се отплатят за това . Ако намерите осиновено дете чиито осиновители да са му платили обучението в чужбина , с цел да се развива и да има блестяща перспектива , лично ще се гръмна.
Та за това и аз все това съм слушала , как еди си коя остаряла сама сега била на 85 години  и нямало кой да и смени памперсите , ама на времето като  не е мислела , като не и се гледа дете поне едно куче за другар да си беше взела.
Да и като ти набиват чувството за благодарност цял живот , ти накрая ставаш такъв , като куче  Rolling Eyes Но точно когато искаш подкрепа , имаш конфликт  с по голям и определено по силен от теб човек , никога няма да те защитят , защото застават на страната на храненичето. За това такива деца израстваме силни и борбени , защото от малки се борим сами , отстояваме правата си и знаем че не тъпчем ли ще тъпчат нас , ако не тихичко ще плачем вечер до късно онеправдани .
Не търсете умисъл в поста ми , не е с лоши чувства , не искам и за секунда обаче някой да си мисли че осиновеното дете се е уредило , това лично ме засяга.

Рядко, да не кажа никога, си позволявам да пиша тук и да коментирам постове на осиновени, обаче тук не мога да се сдържа. Не обобщавай, моля те от твоя опит. Щото ако бях взела детето си, само за да ме гледа, сега нямаше да се гърбя от работа, за да плащам на логопеди, на психолози и терапии. И никога и на никого не съм се оплакала, не съм правила сметка кое колко струва. Уредили сме нещата така, че да не се налага на никое от децата ни да се ангажира с нашето гледане.

Аман от големи разбирачи. Това, че ти не си попаднала на свестни родители, не означава автоматично, че всички сме такива. Имайте малко уважение към пишещите тук родители.

Егати!

Виж целия пост
# 28

но по важното е защо , защото те един ден трябва да се отплатят за това .
не помня на колко години съм била,но помня че леля ми когато ме запознаваше с някой ме представяше като "на сестра ми храненицата".Сигурна съм че от мен се очакваше да гледам и майка ми и леля ми.Когато не направех нещо както трябва(според майка ми)винаги ми се казваше че ще остави всичко на държавата(това са нейните думи).Не ми се връща назад в спомените какви неща съм правила само и само  да е доволна.След като се роди синът ми си дадох сметка че майка ми изобщо не е знаела как се гледат деца.Може би и времената са били други тогава,но чувството родител-дете при нас липсваше.
Виж целия пост
# 29
Може би се получава едно разминаване , между очаквано и получавано. Ето вижте поста на майката по моя , така говорят всички . Уважаема госпожо вашето дете продавало ли е като мен кокиченца на седми срещу осми март , за да ви купи голям и красив букет изненада , за които обаче няма пари.
Не ви познавам , но ви уважавам за това което правите , но както на мен ми казваха честичко  Кръвта вода не става .
И това че аз съм се изразила по остро , не означава че не съм права , тонът ми е неприятен.
Защо като съм само големият разбирач , а как  ви се ще да напишете неблагодарна , ама нейсе , няма осиновен потребител тук , който да не разбирам с цялото си сърце?
След като се роди синът ми си дадох сметка че майка ми изобщо не е знаела как се гледат деца -аз от дете имах чувството , че нещо куца , но като пораснах направо си отчитах бездната по между ни.
Ще се радвам ако мога да си споделям с вас осиновените , защото знам че ме разбирате със сърцето си и ви звуча близка и позната , не си позволявам да общувам с други хора по темата
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия