Зелено селище

Мъжът ми проектира ел системи и от дълго време се интересува от алтернативни източници на енергия, даже дипломната му работа беше за това. Но от как е в професията и проектира милион и едно неща, чак миналата седмица се върна ухилен до ушите и каза, че е видял дървена къща (вносо от Австрия или Германия), която е построена по еко стандарти и е пасивна. Майсторите на обекта с почуда му разказали как през зимата, без никакво отопление и електричество, в къщата било плюс десет градуса!
Но... къшата е внос и е вдигната и сглобена от австрийска бригада. Довършителните неща остават за бг майсторите.

Ето и нещо в проект, при това близо до София:
http://sg.stroitelstvo.info/show.php?storyid=588111
Maktub, може и да те заинтригува, макар че София е прекалено близо...

Здравейте!
Вчера,зарибена от страхотните овални форми на калните къщи, споделих с мъжа ми вечерта. Разгледахме ги ,и той ги хареса много, даже си запази някои като модел...но като ги разгледахме по-подробно се оказа,че не са толкова еко ! Структурата е от арматура !И то много нагъсто направена        Замислихме се все пак дали не може да се направи нещо по въпроса...
  

За съжаление, аз нямам кой знае какво да кажа за къщите. Просто си представям, че по някакъв начин къщата ще се появи там без моето дейно участие. (Така се случи и с апартамента ни - просто го намерихме и купихме така ремонтиран, както си представяхме, че искаме да бъде.) Аз съм живяла през лятото поне до 20-тата си година в "плетена" къща на село . През лятото със сигурност няма нужда от охлаждане. Зимата пък се затопля много по-бързо от новата ни тухлена къща.
Maktub, по повод въпроса ти какво очакваме да видим извън оградите, може би освен описаните от теб неща е добре да има "мегдан", място където ще можем да се събираме по различни поводи. Ограден с дървета?
dimitriana, по повод притесненията ти за вълци и други хищници, препоръчвам ти да прочетеш "Не плачи вълко" на Ф. Моуът. Невероятна е, преобръща представите ни и действа наистина успокоително.
А бихте ли споделили как си представяте дворовете на къщите си?
Колко големи, ще има ли дървета, само плодни или? А зеленчукова градина? Или предпочитате да е извън двора?
Питам, защото в моето село, където като дете и сега последните 6-7 години прекарвам летата си, градините са извън дворовете, понякога дори на значително разстояние от къщите. За мен лично това си е голямо неудобство, вечно мъкна нещо нанякъде и все нещо съм забравила. Ако беше "под прозореца на кухнята", дори няма нужда от компостарник, растителните отпадъци директно отиват в градината. (Аз така и така компостирам само като не мога да ги занеса скоро до градината.)
И още нещо - как си представяте прехода от живот в града към живот в Зелено селище - плавен, първоначално с пътуване до работното място, или рязък - намиране на друга работа или издържане само от градината?

Vessela,сякаш си прочела мислите ми.Откакто чета темата си мисля за нашите стари селски къщи.Не съм много нясно дали се вместват в представата за еко.По запознатите предполагам ще ме светнат по въпроса.От долу са зидани с камък,нагоре са изплетени от дървени пръти и измазани с глина и слама.Всяка къща има изба вкопана в земята , така че се поддържа постоянно ниска температура,за да се съхраняват туршиите, сиренето, виното, плодовете и зеленчуците.Знам ,че тези къщи са изключително устойчиви на земетресения и напълно безопасни.
С моя мъж си мечтаем за къща, но по-високо в планината,където снега се задържа поне до май, понеже града в които живеем е много горещо.Пък обичаме и туризма и ските,ще се занимаваме или с туризъм или ще работим по интернет,може и двете.
Само не знам как ще го наредим с училището на децата.

И сигурно е и много скъпа, можеш ли да кажеш фирмата, ако е удобно


Тази кирпичена къщичка е приятна на външен вид, но от коментарите към нея, които прочетох - има голям проблем с насекоми, бълхи и тем подобни

Лично аз съммалко против оградите-все пак нали цялото село ще се занимава със земеделия,защо трябва да се огражда двора-ясно е че всико около къщата ти е твое дело.Може би би било разумно да има плодни дръвчета,зеленчукови градини близо до къщата,а по-надалеч да има храсти,по-богата растителност и тя дефакто да е нещо като ограда,която да създава и имтимнитет на двора,защото ние със съседа като кихнем и си казваме наздраве,а двора ни не е малък.
Иначе плодови дръвчета със сигурност трявба да има под прозорците,не само,за да не се катериш по стълби,а и за да можеш да си погледнеш по всяко време децата къде са се покатерили.А знае ли колк охубаво се учи по физика на клона.И "Малкия принц" съм чела на клона...абе трябва си една къщичка и на дървото...няма какво да се лъжем.

Според мен между пасивна,енергоефективна,умна архитектура и еко има известна разлика.За сега в пасивната и умна архитектура се влагат много токсични материали.

Глината е добре да се армира с дърво,което остава вечно така "гипсирано",също може да се ползва и слама,бамбук или друг трърд и хидроустойчив местен материал.

За насекомите:в нашия стоманобетонно-тухлен замък също има много насекоми.Няма как без тях,но съм забелязала (като човек,който не обича да убива насекоми),че при всички паяци,с които живеем нямаме проблем с мухите-влизат си и изчезват.На мравките малко се подразних,но в екологичната тема има рецепти как да се отървем еко и от тях-сол,за мухите и комарите май беше босилек (ако си посадиш на балкона например) и мушкато.Има и други,ама мен други насекоми не ме притесняват,защото имаме и 4 котки.

За насекомите-съгласна съм ,че са много, но това не зависи от типа къща , а по-скоро от местоположението-полето си е техният хабитат!
Относно зеленината -аз малко съм в друга посока- около къщата ще имам райграс,за да могат малките да тичат, да им направим ´´площадка´´ за игра- люлка,пързалка, и т.н. А отзад ще е зеленчуковата градина.
Тъй като вече имам едно наум за терена, а той е съвсем празен, мисля да се заема сериозно с озеленяването -като предварителен проект, подготовка и т.н. Имам идея за жив плет откъм улицата, защото пътя е черен- много прах се вдига,а не искам да ми цапат райграса Има едни много бързо растящи видове тук, които са идеални за целта.
Много ми се иска да имам вишна или череша, но не знам дали ще оцелеят  Така че, за овошките ще ми трябва специализирана помощ сигурно

Честно казано за децата не толкова важно да тичат и е далеч по-интересно да се заровят да си търсят плодове.Ние сега се връщаме от едно снимане на розите,в което открихме,че малините са поникнали и познай как се налапахме без дори да ги мием.

Има начини за справяне с насекомите, както и преминаване в позиция "живеем заедно и не си пречим".
За моите деца е по-важно да имат къде да се катерят, така че със сигурност има ябълки и круши, на които да се качат да си починат, да похапнат  А преди да пораснат достатъчно дърветата има катерушка от клони. Има достатъчно трева за тичане и спокойно играене с топка. А и улиците са безопасни и спокойно могат да тичат и играят с тайфата. Градината е наблизо и доматите са на две крачки за салатата...
За строителен материал, вариант Б при нас е дървото, като избираме по качество, а не по местонахождение (смятам че транспортните разходи и вредите от транспорта в случая са оправдани).

М_Ник, интересно е наистина, прегледах в сайта и друг такъв проект до Смолян, но имам чувството, че идеите идват от това, че еко-то е модерно, а не от хармония с Природата.

Огради символични има така че да скрива например прозорците на спалните от улицата и са във вид на големи храсти или нещо такова.

Мегдана и при мен е ограден с дървета



Написах целия постинг със "ще", но след като ги изтрих звученето се промени...

оох, размечтах се страхотно... Жалко, че всичко това изисква много пари. ние се чудим къде да си вземем земя, доста солено излиза още като се почне от нея, а нататък не ми се мисли. Много ми се иска нашата да е в Банкя, хем е селско, хем е градско, въздуха е чуден, а и децата има къде да учат поне до гимназията, кото не е малко. Но сме още на етап събиране в касичката:)
smurfette, не знам цената на къщата. мъжът ми й проектира само ел инсталациите.

Аз пък ви казвам,че цената е несравнимо по-ниска!
Мъжът ми строи всичко,както вече споменах,включително и еко къщи, и на пръв поглед още ,каза че точно такава ще е нашата- точно заради цената!
С точни цифри няма да се ангажирам, но е поне 3 пъти по-евтино

уточнение- става въпрос за дървена конструкция, бали слама и замазка

topolka, точно за такава къща говорех. Не се досещам защо да не е “еко” – камъни, дървени греди (в нашия случай бряст), плет пак от бряст, кал и слама. Впрочем има нещо специално при калта, не от всякъде става. При нас има места, казват им “жълтата земя”, откъдето са вземали кал за къщите. Само дето не се сещам как да реставрираме старата къща. Всички съвети, рано или късно опират до съвременни материали, които се разминават с “еко”-то. Пък и май няма майстори за старите технологии…

Да си призная, аз за двора искам (и винаги съм искала) не само плодни дървета и зеленчукова градина. Искам дървета, които се срещат естествено в района, но и други, които биха могли да се приспособят. Помня, че като бяхме малки, с брат ми много си мечтаехме за гора. Не в планината, а в двора. Много болезнено реагирахме, когато отсичаха всеки следващ бряст в двора, защото бил “безполезен” и само “заемал място”. Е, сега пък са недоволни защо им боледуват “полезните” плодни дръвчета. Странно (или не), но сега синът ми иска “гора в двора”, без предварително да сме говорили по темата. Помня, освен това, че искахме езеро (по-късно се модернизирахме и преминахме към басейн  ). Какъв ли е източникът на такива детски желания?

Maktub, да не живеем в едно и също селище?

Струва ми се, че темата, която повдигна Maktub, е много важна, дори защото “спасението по единично” понякога е съпътствано от много трудности. Аз като все се опасявам някой нещо да не ми натрапи, ужас от секти-мекти, та първоначално съм се насочила към единично спасение. Обаче, няма такова нещо. Например, за да си осъществя вижданията, необходима ми е много по-голяма площ от сегашния ни двор, 1200-1300 кв. м. Баща ми има земи, но какво ще стане, ако си засадя там дръвчета? По наше село примерните стопани всяка пролет усърдно палят изсъхналата трева. Излиза, че за да си спася моите дръвчета, трябва да убедя селото (а може би и съседните села) относно вредите от палежите. Сега си имам 2 градинки, в които зимуват много тревисти и храсти, а от тази пролет и 1 букче  . Е, не е истина колко усилия ми костваше есента, докато направим с детенце нещо като валове, за да си спася градинките от изпепеляване. Оцеляха, за разлика от миналата година, когато бяха горели. Но не виждам как ще го постигна за по-големи площи. Ако сме повече хора на едно място, мислещи в сходни посоки, може би и преодоляването на подобни трудности ще е по-лесно. А подобни примери – много.

Страхотна тема сте заформили!!!
И аз се присъединявам към мечтаещите за еко и повече човещина. Преди години мечтаех за хубав апартамент близо до центъра на София, където съм израснала, а сега, когато го имам, вече имам и съвсем други възгледи за живота и желая да правя повече неща с ръцете и сърцето си, да имаме чиста храна и чиста среда за обитаване. Засега работата ми е много свързана именно с центъра на София, но планирам да сменя професията и съответно средата - нищо не е ясно още, само бегли очертания, но все отнякъде се започва   Все още не се виждам изцяло еко (не мога да се откажа от обувките с токчета ). Но вече си мясла за бавно връщане към природата,  мисля че получих вече достатъчно от лъскавата страна на съвременния живот и имам нужда от нещо истинско, чисто и възобновяемо. Не съм правила още сериозни проучвания, затова с огромен интерес прочетох споделеното от вас  

Пак.весела, селището, което описваме тук май е едно и също 
Инак нашето село е близо до Разград. Обаче е свързано с много компромиси. Общо взето нещата са двуполюсни - или си в града и имаш хубаво училище(уж), контакти, но ти е мръсен въздуха, или си на село, дишаш лесно, имаш си градинка, ядеш хубава храна, но нямаш с кого да размениш две смислени думи. И тъй като имам нужда и от двете се замислих защо пък да няма начин да са съчетани. Вярвам, че има много хора, които имат същите нужди. Всъщност дори да са 100, те са достатъчни за основаване на едно ново селище, където нуждите на хората са удовлетворени и компромисите са за по-незначителни неща.