Децата и бъдещите им професии

А, това е интересно мнение...
А между другото четох, че е добре децата от мънички да се водят да виждат различни професии. Например да идат в пожарната, в банката, в полицията, в съда.. абе все на места дето не ходят всеки ден да видят различните професии. Идеята много ми харесва, обаче засега не съм почнала да я осъществявам

Едва ли ще придобият някаква представа от работата на различните професии.Зависи колко са големи всъщност децата и как е осъществено посещението. Като дете ходех в аптеката с майка ми и тя пиеше там кафе с колежките си(и тя е фармацевт , но не работеше в аптека)  и си правеха разни кремове и мазила . Познай каква представа имах за аптеките , че там се правят разни кремчета за майки и се пие кафе.Абе луксозни продавачки на мазила и сиропчета. Да ама това не е така.
Миналата година дъщеря ми ходи в съда (беше на 6 г.). Брат ми е съдия и я е развел напред , назад  в съда с обяснения . Познай какво и направи най-силно впечатление , че съдиите са с тоги , цитирам " мамо като прилепи се разхождат по стълбите" . Друго разочарование втълпено от филмите , че съдиите имат чукчета и въвеждат ред и дисциплина с тях в залата . Да ама те нямат чукчета и защо сега те нямат такива.
С една дума не ми се струва , че посещенията на разни места толкова рано им създава реална представа на децата с какво се занимава една професия. Впечатляват ги такива странни неща , че може  да им се изкриви общоприетата представа с какво се занимава дадена професия.

Около мен няма такава тенденция... самата аз се преориентирах и учих на дърти години за да работя това което работя, дори забравям, че съм и инженер.
Дребната години наред държеше да става патолог, доктори в рода няма а и по болници не е лежала. Пустите енциклопедии я вкараха там. Сега май е в мързелива фаза и въобще не и се работи.
Големия кандидатства и влезе да учи с голям мерак нещо и само година му трябваше за да се преориентира. Мечтаел си да има много пари и да учи друго в друг университет. Догодина кой го знае ...
В 9ти клас класната им ги беше карала да пишатна лист как се виждат след 4-5 години, какво ще учат. Миналата година ги отворили и май никой не бе познал... моя писал, че ще става рапър, в 9ти клас това му било в главата, сега дори не я слуша тази музика вече.

Е, разбира се... ама като види детето това провокира въпроси у него  , ако не види няма как да се провокира. Представата, която получават не е казано, че трябва да е като на възрастен човек 

Дария иска да става ветеринарен лекар, когато сме при "нашата приятелка ветеринарката Татяна" (така я нарича, не ми е лична приятелка) пита хиляди неща най-вече за лечението на котките и конете. В къщи има "ветеринарен кабинет" (приспособен от хуманен такъв), в който "лекува" домашната ни котка. Желанието й е от около три години и досега леко го е променяла в "лекар на цирка". В семейството ни няма ветеринари.

Може би оказва влияние. Има значение възпитанието , насоката.
Големият ни син за сега иска да стане данъчен инспектор като чичо си. Иначе от къде ще му дойде такава идея. От сега следи дали в магазина издават касави бонове.
За сега му казваме, че за да работи, хубава работа трябва много да се труди от сега -т.е. да учи, за да има по-добър избор после.Постояно си говорим, че човек трябва да си обича работата, тогава я върши с удоволствие и по-качествено.
Това е нашата насока от сега.
Малкият е още малък, но се очертава по-творческа личност. Ходи и рисува навсякъде.

И аз съм на мнение, че децата не са подтиквани от професията на родителя за да я изберат. По-скоро я виждат по от близо и могат да я преценят по-добре. Иначе баща ми беше адвокат, а майка - счетоводител, а аз - инженер. Макар че винаги са ми вървяли точните науки, мисля си, че не това беше професията ми... Макар и късно, ще пробвам да я сменя, пък да видим, дали и новата ще ми пасне... Баткото гледа само компютрите, но в момента кой ли не е така, макар че мъжа ми е комп. специалист, а малкото - хвана лъжицата и после мишката на прощъпулника. Да са здрави, пък каквото изберат, няма да ги ориентирам!

Vache  провокирана от темата ти вчера се сетих за един документален филм. Филмът е на Никита Михалков и се казва " Анна от 6 до 18" . В него дъщерята на режисьора отговаря на едни и същи въпроси от 6 до 18 г ..За страховете на децата , за любими храни , за професията им като пораснат. Гледах го много отдавна и ми направи невероятно впечатление как отговорите на детето се променяха с годините, как приоритетите се сменят повлияни от средата в която живееш . Тогава като го гледах си казах , че и аз ще направя такова кино с моите деца . Не съм го направила , но това лято ще го направя .

А аз моите мнооого рядко съм ги питала какви искат да станат. По-скоро ги питам с какво им харесва СЕГА да се занимават и се старая да им осигуря достъп до него. И допълнително животът така ги подхвана, че за деца показват някаква устойчивост в желанията и съответните действия и усещат, че се развиват, но общо-взето е в областта на изкуствата. На моменти имат някакви съвсем емоционални изблици от вида "ще стана като тати или дядо, или баба", но някак не е насериозно.

Ооо, знам го филма  , но не съм го гледала. Ще го направя, обаче. Ето, че приоритетите се променят от средата, а нима ние не сме първата среда 


И аз така като теб не питам. Тя си казва.. Например след инквизиторското посещение на заъболекар, истериите и последващото ми извеждане от кабинета  тя слезе от стола и гордо заяви "Аз ще стана зъболекарка като порастна" 

А аз именно за тия емоционални изблици говорех. Значи нещо е харесало на детето.. това може да се окаже твърде сериозно за в бъдеще. Защо да е несериозно?

От думите на Isa се сетих за един разговор с братовчед ми, който тогава беше на 4. Та пита Никола кака си:

- Аче, ако човек не може да чете може ли да стане бизмесмен?
Кратък размисъл, уклончив и неуверен отговор:
- Може, Коле. Трудно, но може.
Кольо супер доволен:
- Аче, а ако човек не може да пише може ли да стане бизмесмен?
Още по-неуверен отговор:
- Ох, мммииии, може, да.
Кольо мега доволен и вече лееееко нахален:
- Аче, а ако човек не може да смята, може ли да стане бизмесмен?
Тук вече чашата преля и сестра му даде "грешен" отговор:
- Еееее, не Коле! Ако не можеш и да смяташ, бизнесмен няма как да станеш!
С което уби всякакво желание на детето за частен бизнес.

От тогава насам у нас е крилата фраза "Човек може ли да стане бизмесмен, ако?..."

Според мен децата се влияят от средата и семейството. Аз дълги години исках да наследя дядо и мечатех да стана лекар. Никога не съм искала да бъда друго. Е, накрая наследих професията на татко, която е съвсем различна. Но всички сме или лекари, или инженери. Някак си нещата следват своя ход. Дъщеря ми все повтаряше, че иска да е фармацевт. От една-две години  говори, че искала да е като мен, но аз изобщо не я виждам натам реализирана. И считам, че тя не толкова харесва професията ми и работата ми като такива, а по-скоро ги свързва с мен като персонаж. Което е грешна постановка. И по тази причина изобщо не го и мисля. Колкото до средният - той мирише на коли и бензин от мига, в който е поел дъх и изобщо не ни и трябвада знаем какво иска, какво мечате и какво ще излезе от него. То е безапелационно ясно - върви по пътя на баща си, без милиметър отклонение. Крисо е най-загадъчното същество. Нито е споменал какво иска, нито мога да усетя какво го влече и кое му е интересно... Ту е лекар, ту е готвач /!/, ту е адвокат, ту е таен агент. Пълен тюрлю гювеч. И докато другите двама поне имам някаква ориентация и визия за тях за бъдещето, то за Крисо дори бегло предположение не бих могла да направя. За големите съм склонна да кажа, че очаквам някаква приемственост. За третия - изобщо.

Dara, третият ще ви изненада.. лекар! 

Ххахахаха!

Както се казва "от твоите уста - в Божиите уши". А ще готви в свободното си време. 

Децата се влияят от професията на родителите си, доколкото чуват вкъщи да се коментира. Аз съм юрист, но примерно синът ми никога не е изявявал желание да стане като мен, просто все още не му е съвсем ясно практически в какво се състои работата ми. Съвсем други неща го вълнуват- физика, астрономия и математика.

не мисля че децата се влияят от професиите на родителите!а и не бих искала!