Слънцето силничко пече, Септемврийчето ще ходи на море

Здравейте!!! 
Бебо спи,а аз се зачетох какви сте ги творили....  Нещо не ми се пишеше днес,ама реших да се включа пак по темата с деца на море
При нас друг вариант няма откакто се е родила каката  Ходим си комплект навсякъде,не ми тежи-напротив,щастлива съм дав пъти повече от контакта с морето -на моя и на дъщеря ми! Няма по-хубава гледка за мен от морето,пясъка и дъщеря ми заровена в него и сияеща от щастие!Верно,че отговорностите и грижите са малко повече,но и радостите са двойни!Особено пък за таткото-той работи много и единственото време,което прекарва с децата е вечер за по час-два.За него пък почивката с тях е от огромно значение.В първите две-три години водихме и моите родители с нас и така можехме да я оставяме вечер при тях и да отидем да разпуснем в някоя дискотека  Вече нямам мераци за подобен род развлечения и не ми пречи,че съм с деца...
Та това е....Ама всеки си знае....
Мирето е млада и зелена-живее и се още  лошо няма  И мисля,че няма смисъл никой да се чувства обиден-просто си споделяме мнения,няма как да на всички ни да са еднакви 
Пожелавам приятна почивка на всички-кой с деца,кой без,кой на море,кой на планина....Важното е да е весело!!! 

Джесус Нели, аз не мога да видя снимката. Махнала ли си я?
Тук беше страшна гръмотевична буря. Малката я беше страх, мен също Много силно и постоянно гърмеше и тътнеше. Напомни ми на онзи филм с Том Круз, където извънземните се спускат на Земята с гръмотевици 
А вчера в квартала е имало много лош случай, добре че ни нямаше. В съседния блок е станало двойното убийство. Днес пак цял ден има полиция и разни журналисти, на които кварталните бабички с удоволствие дават интервюта   
Сега ставам, че с милото обядваме!

Флуч не съм я махала снимката, незнам защо така не я виждаш  И какво двойно убийство е станало???? Ужас. Май е по добре, че не ми остава много време за ТВ-то 

Мире, права си, в различно мнение няма нищо лошо. Даже се върнах да ти прочета поста пак, че не бях сигурна защо пак си наказана
Но сигурно е заради думите които избираш. 

Флу, много неприятно. А стават ли повече убийства сега, по принцип? Майка ми все така вика, но аз не знам дали тя малко не ги...преувеличава фактите.

Джизъс Нели, ако не му е червено очето или като погледнеш под долният клепач, няма да е конюнктивит. Мий го със солена водичка и ще мине за няколко дни.

Мона, аз пишока не съм го пипала. Преди да почнете да човъркате, попрочети малко за нормалното развитие на пениса. Съвсем в нормалните рамки е пълното забелване да стане между 3-10год, че и повече. В много случаи ненормалното залепване става точно когато хората са се опитвали да забелват преди да е готово тялото. А за насилственото такова...няма да коментирам.

Тука дъжд днес, студенко пак. Чак печките пуснахме ха ха ха. А си е посред зима, де.
Утре отиваме на малко пътешествие наблизо да гледаме животни и да си прекараме приятно. Дано само да не вали.

Ох, един дъжд се изсипа при нас. Не е истина, че даже и тока спря за 10-ина минути. Сега дребен спи, а аз сложих един зелен фасул с картофки. Исках и на малкия да направя, ама нещо ми се видя, че има конци и като че ли има твърди люспи. Вие давали ли се зелен фасул и как го приготвяте?

Привет!
Завъранхме се от второто кръщне. Беше вълнуващо, наистина.
Вчерашното кръщене беше в параклис в гората над едно село близо до Тръна, на самата граница със Сърбия. Изля се страхотен дъжд, черни буреносни облаци, светкавици и т.н. Псле грейна слънце. ритуалът беше относително претупан, но настроението на всички ни не се помрачи. После седнахме в двора на приятелите ни на голяяяма софра... Задушевен семеен празник в чест на новото христианче в провансалски стил. Вчерашният ни кръщелник бе малък сладък господично септемвриец като нашите сладури. 
Днес кръщенето бе в  храм Св.Седмочисленици. Уникален ритуал. У-ни-ка-лен. Кръщлницата ми е принцеса на година и половина. Бе облечена като истинска булка и се държа подобаващо. После празникът продължи в ресторант Лебеда край езерото - красота, дзен акценти и прекрасна кухня в приятна компания. Еееех!
Много горда и щастлива съм, че станах майка отново /духовна, наистина, но не по-малко отговорна към изгаждането на личността на децата/ и то на две така скъпи за нас деца.
Ето обещани снимки
Аз с тъмна коса /малко изсвелтя де.../, Кръщелникът ми и Кръщелницата http://img269.imageshack.us/gal.php?g=krustnici005.jpg /кликнете върху снимките, за да станат по-големи/

Мире, не се чувствам обидена /пише се с О/, че да чакам извинения и т.н. Въобще не става дума за различно мнение и съм убедена, че прекрасно си прочела подкрепата ми в постинга - писах ти как се пътува с дете с автобус и че аз също искам да си направя почивка само с любимия. А ти започваш да се обясняваш /без някой да те е упрекнал или попитал/ и да намесваш материалния статус на хора, които не познаваш добре, за да оправдаеш някакви свои решения... Няма какво да дебатирам повече по темата.
Флу,  , много се радвам, че Ели си ползва със здраве слингчето.
Джизъс, страхотни сте. Ако мажеш малкия със слънцезащитен крем имай  предвид, че не е пригоден а зоната около очите. Много деца дават реакция - силно сълзене, парене и гурелчета.
Мона, жълтата чаша е наша. Утре ще ти зън за по кафе и да си събера чарковете от вас 
Суит, страхотно си описала усещанията за нужда от "насаме" с малки деца и в друга възраст и сега.   

Здравейте - аз съм във вихъра на багажостягането, ЖЗ сутрин рано тръгваме, ех моренцеее! Другарското ни семейство обаче се отказа заради времето - щяло да е много лошо . 
Иринии както винаги си блестяща, страхотна и кафяво-перлената гама много ти отива! Разказът за тайнствата беше много приятен.
До довечера, че съм стигнала до под кривия ...сак..
       

Абе за какви дъждове говорите все? Я пратете някой и друг дъжд насам, да измие малко пепелака от улиците.  То няма кой друг да ги измие...
Ние днев си направихме едно каране с мъжо, а децата гостуват на бабите. Ама и как здраво изсичат горите, не е истина. Що бръмчене се чуваше от резачки.
И ние ще ходим на море, ама не се знае още кога. Планът ми е 4 дена на море и след това 4 дена на планина. Планината е ясна - ще ходим на Узана, че като надморска височина е добре, има асфалт до там и ни е най-близо. За морето ми е тъмна идея още къде да отидем. Трябва да е наблизо, че мойте хлапета недолюбват пътуването с кола. Или по-скоро стоенето принудително н едно място - хич не им се отдава. Виктор направо му се чудя как издържа до Беклемето. Пътят ни беше 3 часа. Спирахме и веднъж на една бензиностанция в Търново за пързалка. Както беше въодушевен, че отива на планина, изведнъж като каза: "Хайде сега вкъщи!" В чудо се видяхме   За известно време му затворихме устата с един пакет солети.   Ама солетите бързо свършиха и той подхвана наново  . И не заспива. Трябва да е абсолютно каталясал за да заспи в колата. И то едно спане 20-30 минути и обикновено се събужда още по-кисел.   Малкият, и той в началото се радва като се вози, ама след малко почва да се върти и вика: "Аз тука в това столче повече НЕ ЩА да седя!" Абе и двамата не могат да седят на дупетата си дълго, и това е   То и как да им се сърдя, като и аз едва издържам стоенето на едно място.
А за ходенето на море с деца... Ами то аз, ако не е заради децата, хич няма и да отида  . Нещо не ме кефи морето   Изобщо не ме зарежда с положителна енергия. Когато ми се плува си ходя на басейн и си се забавлявам чудесно.
Обаче миналата година на Виктор морето много добре му се отрази. Преди това около 3 месеца беше все със сополи, кашлица. След морето всичко се изчисти и цяла зима изобщо не е боледувал. Може и да има някаква връзка. Та няма как, пак ще ходим.

irinii ,страхотни сте!!!И като брюнетка много ти отива! А за ритуалите-случи се два пъти тази година да отидем на кръщене и се разочаровах как на бързо ни откараха...  А са толкова хубави тези ритуали....
 
Бора,весело изкарване на моренцето  Там времето съм забелязала,че бързо се променя-така,че даже и да вали,все ще изпече за малко да отидете на плаж 

Здравейте момичета,
Ние цял ден реанимираме, че тежка сватба беше вчера  . Явно сме поостарели вече  - едва гледам днес. Иначе всичко мина много добре. За бебето бяхме наели стая в хотела и мама стоя с нея там, а аз тичах да кърмя от време на време. Снимки имам само три - от моя фотоапарат. Другите (професионалните) ще са готови след няколко дни. Та ето да ни видите в кумовата роля, фук-фук  - http://www.snimka.bg/album.php?album_id=391750 . Чанта ми намериха в последния момент, та образа е завършен. Не че нямаще да тръгна и без  ....

Бора, като са се отказали вашите приятели идвайте при нас  .

Иринии , много ти отива новия цвят , страааашна мацка  .

Ехааа, Иринии, страшна си, много си красива! И ти, и малката кръщелница    Много ти отива този цвят на косата!
Цвети, и ти си страОтна, душко! Браво за чудесното изкарване, чакаме и другите снимки 

Нени, хехе, нямаше среднощни игри, събуди се на няколко пъти, сук-сук и пак заспи... То това й е номерът напоследък... Иначе се е научила да ме "търси" по леглото с ръчички - аз се обръщам с гръб към нея, тя се залепя за гърба ми... голяма ми е сладурана 

Утре и аз ще пусна малко нови снимчици от нас...     Лекичка

dr_tsveti,прав е мъжът ти-никой нямаше да забележи липсата на чанта,ако беше тръгнала без....с такова деколте......   Страхотна си!  
А за малката кума....комнетарите са излишни.......ПРЕЛЕСТНА както винаги!  

Айде да изчезвам вече,чееее.....като ме няма-няма,ама като се появя и пишааааа-на всяка манджа мерудия  

ХУБАВА ВЕЧЕР,ДАМИИИ  

Мале, мале, хей, кумата и кръсницата, ПРЕКРАСНИ СТЕ просто, прекрасни...
Цвети, да, схванах сега и аz това zа липсата на чантата и деколтето 
И сега... мисля си днеска, ама накрая се реших да ви споделя тука zа мен преди и след, така да се каже. Просто се вдъхнових от тия обсъждания с или беz деца на море. Но държа да отбележа, не сравнявам никой със себе си, просто се zамислих zа пореден път над някои неща zа мен самата.
Та иска ми се да ви раzкажа просто ей така.. След като родих Кристиян, ме налегна доста брутална депресия. Но и след като уж ме пусна, някак аz като че ли винаги... абе не zнам, детето ми беше в тежест направо. Вечно нещо ми беше в повече, все ми беше тежко (а той съвсем не беше някое трудно бебе, сега като се върна наzад). Липсваше ми това да се съобраzявам само и единствено със себе си, свободата, беzгрижието, живота, чувствах се буквално като с гюле zакачено на крака. Не мога да кажа, че мъжът ми помогна с нещо.. Някак не ме раzбра, не че и съм му обяснявала кой zнае колко.. Много, много ми беше трудно и тежко, дори не можех някак истински да съм щастлива.. И така доста дълго. Виждах, че другите майки около мен не са така, това пък ме караше да се чувствам още по_отвратително.. Това продължи много дълго, не zнам точно до кога.
Но чак след като родих малката, си дадох наистина сметка, какво точно съм иzпуснала тогава. А то е мноооого.. Абе не, аz и тогава си zнаех, че нещо не ми е наред, но не бях съвсем сигурна какво ми се губи и как другите могат, а аz не. След като родих малката, раzбрах какво е да летиш от щастие, да ти иде да не го пускаш от ръце това бебе, да не ти пречи и досажда, колкото и да плаче, пак да не те драzни.. Нито веднъж, наистина нито веднъж zа почти 10месеца малката не ме е подраzнила или попречила. Нито дори един, едничък път. Просто не zнаех, че АЗ мога да съм такава. И не zнам, дали аz съм толкова спокойна, zащото малката е невероятно кротко бебе, или тя е такава, zащото аz съм спокойна. Един вид сега съм точната противоположност на това, което бях преди. И стигнах сама zа себе си до иzвода, че на 21/22 години на мен (подчертавам НА МЕН, не всички са така) ми е било свръх крайно рано да стана майка, въпреки, че го исках и се чувствах подготвена. Не съм била такава. Защото все пак съм един и същи човек.. Но zащо ли, като природата си zнае работата, поzволява да се случва така, все се чудя... На мен "акъла" така да се каже, zа това, ми е дошъл със сигурност след 25те ми години, а може и по_късно. Но това не променя факта, че чувствам отвратителна вина по отношение на голямото си дете.. Която не може да се иzкупи по никакъв начин, според мен. Просто до един момент аz не съм му давала това, което е zаслужавал.. Искрено се надявам да не го е усетил, но се съмнявам.
Не zнам точно zащо ви раzкаzвам това, но ми става добре.. На никой никога не съм го каzвала в прав текст, но явно понякога е по_лесно да го направиш, като срещу себе си не виждаш лицата на хората.. Както и ако ви се струва преувеличена драма, както в някоя венецуелска сапунка, дето си говорят сами, особено частта с вината  , да zнаете, че не преувеличавам. Наистина zа съжаление, това си чувствам.. На мен обаче явно форума ми действа понякога като беzплатен психотерапевт, иzливам си душата 
Тъй, и само zа сравнение с "преди" и "след", преди една седмица свекърва ми се обади и ме пита жената (ние си се раzбираме добре), дали ще водим малката с нас на море, ако сме искали да й я оставим, да сме си били починели.. Аz даже не бях си и помислила такова нещо, иzобщо нямам нужда и желание да си почивам от нея... И чак тогава се zамислих подробно zа нещата, които ви писах горе. Колко сме раzлични сега и преди.. Защото като каzах на мъжа ми, какво е предложила майка му, той ме погледна странно и отговори просто "Не, малката само с нас."
Това пък от друга страна даже ме и натъжи малко, като се zамислих, zащото до едно време иzполzвахме всяка въzможност да оставаме само двамата, но и доста сме иzлиzали да се zабавляваме, а сега... явно иzобщо нямаме такива мераци    Мале одъртели сме  Ама кой zнае, кат´си дойдем как ще ми се приходи къде ли не  дали...?
Един вид, опитвам се да раzбирам всички, zащото не само, че хората са коренно раzлични, но и понякога един човек много се променя с времето.
Но с това не оправдавам себе си. В никой случай.
Само че, ако някой някога ми кажеше, че ще родя в друга държава, ще съм там съвсем сама в грижите zа децата (мъжът ми си е все на работа) и въпреки това, ще се чувствам толкова добре, сигурно много бих се смяла.. Та аz там все бях нервна и всеки проблемzа мене беше трагедия с огромно мащаби... Ама човек никога не zнае..
А да, дописвам само, zа да добавя, че и напук на всяка логика сигурно, Крис беше желаното бебе. Решихме двамата, искахме,  zабременях. А малката дойде малко иzненада.. Бяхме решили, че вече време, искахаме скоро, но още не бяхме почнали.. Но да са ми живи и zдрави, милите.
Както и да е, моля да ме иzвините zа иzблиците и че ви zанимавам с налудничавия си монолог
Дано не съжалявам утре, като си препрочета поста... Ако е така, може да го махна..

Хм, кой наднича от балкона 

Кали спи, къщата е оправена, мама взе душ и тъкмо си мисля дали да не си взема сладолед от фризера 

Иринии, наистина много ти отива този цвят на косата. Не сме се виждали на живо, но някак излъчването ти става по-меко. И си много елегантна кръстница. Пу пу! И кръщелниците са много сладки

Бора, кажи едно дзак на морето и от нас, че ние чак септември живот и здраве ще го видим. Весело изкарване!

Цвети, радвам се, че кумството ви мина безаварийно! А ти си много НаФукана! 

Моарейн, така са те сладурковците. Душички мамини, направо искам времето да спре заради всичките мили бебешки моменти.

Деси 

Да се разпиша само, че сме добре.
Прибрахме се от екскурзийката, нооо..... Ясен за 8 месеца ми изкара само една хрема и то 4 дена, без никакви други симптоми, а сега още с пристигането го разболяхме детето  . 3 дена беше с 39 градуса Т  . Много тъпо, направо бях тръгнала да го водя по педиатри, но той пък взе та се оправи овреме. Иначе освен висока Т друго нямаше ....много странно. Мина де, прибрахме си го здрав.
За море - като ви гледам прекрасните снимки и се размечтах. Ние не знаем кога ще е. Нашият татко вече е с нова работа, почва другата седмица и не върви веднага да пита за отпуска . Може и да не успеем тази година да отидем на почивка. Аз обаче задължително ще се заведа с малкия при нашите в Бургас  за 2 седмици поне. Даже си мислех да е по някое време през юли, ама да видим  .
Иначе аз почивка без дребен не си представям въобще изобщо за себе си. Ми аз ще се побъркам да го мисля и няма да издържа и ден. Навсякъде си го влача с мен детето. Посвикнах вече в движение да правим промени на планове, графици, режими ... Важното е да сме заедно и да ни е хубаво на всички.
Диде освен и аз да се наредя за торта  . То ти може и да не искаш да започваш сладкарски бизнес, ама ние тука като те засипем с поръчки и  . Шегувам се за поръчката, не бих си позволила да те притеснявам , ама си майстор страшен. Евала.
Ирини много ти отива така. Винаги си ми приличала на елфка, направо нереално хубава някак си, а сега си по-земна и не мога да го обясня ... абе много ми харесваш с новата визия.
Цвети каква кума си ти бе? Бива ли да засенчваш така булката . Много си хубава. (да не вземеш да ме разбереш пък грешно и да се обидиш  )

Ох пак стана дълго и пак забравих повечето неща  . Айде една снимка за отчет:

О и да се похваля - от днес Ясен се изправя сам в количката и доста време стои прав .

Деси дописвам. Аз много внимателно ти прочетох поста и мисля, че няма защо да съжаляваш утре за него. Това, че си осъзнала толкова важни за теб неща и си си направила "разбор" на чуствата и равносметка, е много ценно и ще те направи по-завършена и дори по-спокойна. Осъзнаването и приемането на тези "грешки" те правят по-добра майка и човек. И със сигурност Крис дори и да е усетил нещо преди, сега чувства промененото отношение. За вината е много лесно да кажа отстрани, че не трябва да я изпитваш, но не е токова просто. Само да ти напомня, че с любов се лекува всичко  . Благодаря ти, че сподели - за теб е разтоварващо, а за нас ценен опит  .