Слънцето силничко пече, Септемврийчето ще ходи на море

Оле, Дидеее, това 10 месеца вече не е истина!!   Много сме големи. Още се сещам как за пръв път почерпи виртуално за първия месец на Тео. Тогава каза, че все пак ти е мъчно, че малкият вече никога няма да е толкова малък  

Деси, много ми беше приятно да прочета поста ти. Толкова силен в искреността си, че.... рядко човек може да чуе подобно нещо в ежедневието си. На мен обаче ми се отрази доста утвърждаващо. Някакси ме убеди вече в идеята ми, че Данчо си е дошъл точно на време и че това е било най-подходящият момент за всички от нашето семейство. Четях те и си давах сметка за това.. МОже малко егоистично да звучи, но го пиша, защото знам, че ще ти е приятно да узнаеш, че си подействала на някой така.    Мале, помня първите месеци, когато бяха коликите нон-стоп ..и когато вече не издържах физически, имах чувството, че ще се разпадна наистина... мислех, че само любовта ми към това същество ме е крепяла. Помня, че си мислих "Ако това дете не беше планирано, ако просто ми се беше случило в някакъв момент....сега щях да съм му бясна!". Наистина се изненадах сама на себе си какво спокойствие и търпение проявих в този тежък, дълъг момент.... И сега си давам сметка, прочитайки този тъй човешки пост, че не е било нито защото е било планирано бебе, нито защото го обичам силноооо, а защото ми се е случило, когато съм била достатъчно зряла за това!   

Цвети, точно и аз мислех да кажа, че думите на Ники в случая са били много на място! Хехе, няма такова деколте! Красива си!

А Ирини на портретната си снимка има излъчване като на Моника Белучи! Не знам защо, така я преживях... Това е комплимент, де... аз много харесвам излъчването й

Суити, сигурно са си голяма тръпка новите постижения на Галето. Аз чакам Данчо да ми каже съзнателно мама! В момента, в който го усетя, че е така....сигурно ще се просълзя

Хайде лек ден... надявам се Данчо да спинка повечко днес, че в това време няма да има много възможност да вилнее. Ние иначе си имаме нов режим   Веднъж спане по средата на деня към 2 часа, може и повечко..понякога още един съм за около 40мин. , но може и да се разминем с него и после вече по цяла нощ!! ДНЧД   От 21-22 до към 6 !

Добър ден, дами!
Мерси за ласкавите думи относно леко променената ми визия. Адиктче, не знам, мац, дали пак ще си я потъмня... някак малко ми е състаряващо в комбинация с несвалените килца... но ще видя  Мона, имаш огромна почерпка по повод г-жа Белучи.
Юник, лек път и страхотно парти ви пожелавам 
Деси, аз също се възхитих от поста ти. Наистина. Мона е написила всичко отова, което бих казала и аз. Четях и си правих равносметка. Благодаря ти.

Със Спаси бях обладана от онова спокойствие на човек, който усеща Божията благословия във всеки момент. Нито 1 път не съм се оплакала от нищо, нито съм му подвикнала и т.н. Нито един път, докато не се появи Джи, за която се грижа на 99.9% сама, защото таткото е ангажиран основно с баткото ни... Давам си сметка, че второто ни също желано дете, дойде преди да съм се възстановила напълно след първото раждане. Не толкова да съм се възстановила физически или емоционално /емоционално и психически нямаше от какво да се възстановявам, защото появат ана Спаси ми донесе само 1 емоция 100% щастие и любов/, колкото да съм имала възможност да си поема въздух. Имала съм периоди когато чувствам, че това 24 часово обгрижване ми идва в повече, наистина. Просто много дълго време вече не упражнявам дейностите,  които винаги съм обичала и в комбинация с преумората, признавам - понякога съм се чудела откъде ще намеря сили да стана на сутринта. Мъжът ми също бе преуморен от задачите, които върши и опитите да ми помага в повечето неща...А като влязохме в цикъл с боледуването /от който явно  не сме излязли напълно все още, защото днес излезе носния секрет и Джи отново има Мораксела .../ вече направо с депресирах. Честно. Но всичко отминава... Промяната на физическото ни нахождение, често води до промяна и във вътрешното ни състояние. Затова за всякакви преумори, депресии и т.н. се препоръчва пътуване, пътуване, пътуване. Мисля, че тежкия период, който изживях е вече повече зад мен, отколкото около мен.
Когато изречеш ии напишеш мислите си, те придобиват друга стойност. става ти някак по-спокойно и ясно всичко. Благодаря ви.

дианченце  Изглеждаш чудесно. /само аз си влача май килограмите още.../Радвам се, че малкият е вече здрав. Разкажи повече за пътуването си, деее... И снимки искаме още!

Ставам да посвърша няколко дребни неща...

Деси, все едно ми четеш мислите! Хем аз бях на 30 г. когато родих щерката. Сега си нося последствията от тогавашните ми объркани чувства.
Нагледах се на хубави жени! Тез септемврийчета са хубави, щото и майките им хубави!

Е, това е приказка!   Предлагам като едно нарцистично заглавийце да бъде изтипосано на следващата тема  

Мона:

Красиви, секси елфки са на СЕПТЕМРИЙЧЕТАТА майките-"моделки!"

Здравейте
Сович, Иринии - намерих много отговори на моите въпроси, във вашите постинги... Благодаря!   

Ето малко снимки от нас - http://img195.imageshack.us/gal.php?g=p1030554.jpg
Моля, не се смейте на снимката, където сме двете, спящи    Пускам я да видите как желае да се спи диването.. а съм се мръднала, а е вреснала    другото е залепена за гърба ми   

ееее моарейн... направо тази снимка, на която спите двечките е номер едно! Толкова любов има в нея... до просълзяване ми хареса!  /иначе е излишно да споменавам за красотата на малката госпожица, нали... /

 

Моарейнка, личи си, че сте от септемврийската банда!!  Много сте сладки!
Това време е само за разглеждане на снимки! Гардения, и вашите ги изгледах! Този басейн за 9лв е перфектен за морето и идеята ти да го използваш за корито е много добра  И аз взех един за 7-8 лв от Джъмбото за морето. Да има с какво да го забавляваме детето. А Надето как спинка на плажааа!! Лелее, завиждам ви! Моичкият е голям принц. Или в количката или на легло.. така, да се просне някъде и да заспи не е било 

Мале на какви снимки се нагледах
Ирини,Цвети,много сте красиви  
Моарейн,тази снимка,дето спите е нежна и пълна с много любов
И за тези другите снимки разтапящи са
Деси,браво за смелоста да изразиш така искрено чувствата си тук  Ти си една силна и мъдра жена
Мона страхотна е идеята ти за заглавие  
Говорите за дъждове,бури,а тук се е облещило едно слънце  И много задушно.Не иска да вали при нас Мамите,които ще ходят на море,да не се притесняват,там съм почти сигурна,че времето ще е идеално за плаж

Как хубаво ми става като ви чета Предлагам и двете заглавия да използваме

Ей,страхотни снимки!!!!!!!!   Като ги гледам и още повече ми се ходи на море.....   Стискам палци на всички,които са вече там да им е слънчево и топличко   Да може малките сладури да се порадват истински на пясъка и моренцето..  

Деси,като ти четох поста да ти кажа......намерих много от себе си там!   Не ми се иска да си го призная,но разликата в отношението ми към майчинството преди и сега е голяма! А първата ми бременост беше много желана,планувана,обмислена  и дълго чакана......Не знам защо обаче чак сега си давам сметка,че нещо ми е липсвало.....не в материален,в духовен план!Сега си наваксвам-гушкам непрестанно малкото човече и въпреки,че е в пъти по-капризно бебе от каката,не съм се изнервила изобщо!Явно не  е само до годините-опита след едно изгледано дете си казва думата  

Ама права е Деси-форума действа като безплатен психотерапевт!Винаги като нещо ми докривее и влезна да ви прочета,ми става едно хубаво.....  Или ще ме разсмеете или пък ще прочета,че не съм само аз в такова настроение....Олеква,наистина 

И заглавията са.....СТРАХОТНИ!!!

Мерси много за комплиментите, мили момичета!        

Ами момичета, какво да кажа     
Ако наистина пък на някой му е помогнала моята историйка, какво по_хубаво няма да трия... Поне полzа да има някаква zа някой от моето.. не zнам какво...
Ама направо ме zасрамихте... а пък че съм мъдра , шА ви zамолА, недейте така, добре че не са всички толкоz мъдри  .. И не е смелост, то това си е истината, каква смелост. И да мълча и да не мълча, все ситуацията си е такава. Не го намирам смело, като нямаш срещу себе си лица, е толкова лесно. Аz по_скоро се чудех дали няма да ви стане.. де да zнам, тъпо някакво да ми четете драмите и патилата 
Вечи, Пенелопи, ами може би и при мен не е било от годините. Може би и на повече да бях, първия път все щеше да е така  . Явно е някаква несъвършеност, ама голяма, в характера и в способността да се адаптираш към новото  не мога да го формулирам иначе..
Мона, що да ми станае кофти, пък ти? Че другите на са били така? Не се притеснявай, още тогава видях, че е така... Наистина се радвам, че то ако всички минават това 
Айде стига вече zа мен, ча наистина ми стана неудобно...
юник, весело иzкарване на р. д. в Лондон, да се zабавлявате.
Моарейн, много, много сте сладки
Дидка, честита месечинка..
Мислих си и аz оня ден, че си пораснаха тия бебоци бе 

Радвам се, че си успяла да видиш снимките Аз разочарована, че не мога да ги споделя с вас, ги качих и на друго място, всички да ги видят http://www.snimka.bg/album.php?album_id=391904

Ама тя Надя трудно заспива и вкъщи даже, обаче на плажа все нещо тъпчеше и накрая като легна до нея да си досуче и заспиваше. Всеки ден така. И само я обикаляхме и въртяхме чадъра докато се наспи. Минаваше обяд докато се приберем и следобед пак заспиваше, вечер към 7 още веднъж и нощем след 10 й беше времето за лягане. Сутрин се пробуждаше към 6, обаче доспиваше до 9 ..... абе голямо спане беше това море  Две вечери излизахме на заведение край морето с нея. Заспиваше още докато излезем навън. На прибиране се събуждаше, кърмехме се и пак сън.

Исках и аз да изкажа възхищение от снимките на Иринии и Цвети (роклята ти е прекрасна и нищо срамно не видях в пълното деколте)  Големи сте красавици 

Сова, явно твоят пост накара всички ни да пофилософстваме по малко  И аз като го четох си давах сметка за нашия живот, но ние живяхме 10 години заедно, последните 4 от които се грижа за майка ми. Сега не искам и да чувам да се отделям от Надя, напротив даже още две бебета ми се щат, ако може близначета, че по-бързо  Ама си ги поръчах и аз 

момичета, удовлоствие за мен е да ви чета.
споделяте толкова лични неща,
в които сама за себе си откривам отговор за мен и нещата около мен.
Ирини, Сова, Суит и т.н.  

децата са добре.
да е жив и здрав нашият хомеопат,
в които имам само надежда.
тази година е ужасна откъм вируси, какво стана стези мутации?!
грижа се и за стефан, а той иска много време, търпение,
в такава възраст е.
боли ме малко, че в негово присъствие,
борис остава малко в сянка, колкото и грубо да звучи,
но стефан в този период е доста "енергоемък".
в негово присъствие, борис няма дори спокоен дневен сън.

Веч, Борис е изцяло без памерс.
тензухено парче слагам само през нощта,
но пак го изпишквам.
понякога не пишка цяла нощ, по-скоро рядко пишка нощем.
Гърне не ползвам. Издържам над легенче, може би това е ключа към успеха.
гърнето не е точното решение.
Опитайте с издържане, придружено с приканващото пшшшшшшшшш  
Как се стигна до тук и моят личен опит с ЕБХ, ще нипиша скоро,
че шетня ме чака, докато спят.