А как в магазина едни цингета /ама хич не ми идва да ги уважа с "ромчета".../ почти ми дръпнаха портмонето. И магазинерката като се скарах се почувства лично обидена и с най-спокоен тон "Ми... не пазарувайте тука, ма". Вярно момичето често го слушам как говори на турски по телефона, ама сега... Против никого нищо нямам. Що са ни обирали, пак като бях в болницата най се разбирах с ромската част от стаята. Комбина голяма бяхме. Като подходиш човешки... Много съм бясна. Идеше ми не знам какво да направя, но нали имам да чета, което явно не правя щом пиша... Приемете го като какъвто расизъм искате. За мен това си беше чиста кражба не от мен, а от бебето. За себе си нищо не съм направила или купила, или т.н. Гледам всичко да е за него. Особено като сме на едни майчински сега. Мъжо нали напусна, че не му плащаха-поне у дома да помага. Та, едвам гледам-да. Не спя-да. Умора-да. И те го виждат гадните му... Почувствах се като ранено животно. Де не ги ступах...
За останалото няма да пиша, че ще се изпусна да кажа нещо не на място.