И аз ще се присъединя към вас...

  • 7 297
  • 92
# 15
Мила, съжалявам, че се е стигнало до там....Но както обичам да казвам - По-добре трагичен край, отколкото трагедия без нрай!
А 10 пъти събиране на багажа направо водят до трагедия без край! Наистина, не е лесно да гледаш сам дете. Но имаш подкрепата на майса ти, това е много добре, вярвай ми! Аз също така се справям и виждам, че си има и предимства такъв живот! Ще ти трябва време, за да ги видиш, но и това ще дойде! Единствените неща, които трябва неотложно да решиш за сърцето си  са - как ще се виждат татко и дъщеря и той изобщо дали иска, а в битов план - ще дава ли някаква издръжка, все пак детето е и негово! Намериш ли решение на тези въпроси, другото ще се нареди от само себе си, вярвай ми!
Имаш разкошно дете, да е живо и здраво и много да те радва! Лек ден и прегръдки от нас!   bouquet  bouquet
Виж целия пост
# 16
Много тъжно ми стана като прочетох.
Съжалявам, миличка, знам, че каквото и да кажем, тъгата ти е голяма.
Искам да ти дам кураж, гледай смело напред! Имаш толкова прекрасна дъщеричка, заради нея ще се справиш и с това, убедена съм!
Прегръщам те силно!
Виж целия пост
# 17
Абе гадно нещо е раздялата Tired, но мисля, че в случая е по-добрият вариат. Това е шанс да срещнеш подходящи човек, кой знае може още утре, след месец.....животът е пред теб. А и имаш една мъничка звездичка до теб! Heart Eyes
Кураж  миличка, слънцето отново ще изгрее spoko. Целувки и на двете ви!
Виж целия пост
# 18
Не знам да ли думите ни ти вдъхват кураж в момента, но аз съм от хората, които вярват истински в думите, че "всяко зло за добро" и след всичко лошо следва нещо по-хубаво. Ако можеш и ти да повярваш в това, ще ти е по-леко.
Виж целия пост
# 19
Тъжно ми става като гледам с каква скорост се присъединяват разни мами към този форум... Май времената са такива.
Надявам се да се оправиш и да си щастлива с детето си.
Виж целия пост
# 20
И на мен ми е тъжно ...
Напоследък доста приятели са в развод ... други се разделят с половинките си ... Има нещо в таз 2005та. То и нашите взаимоотношения със скъпия не са идеални, но да се надявам, че няма да стана пълноправен член на тоз форум.
Виж целия пост
# 21
Сайонара,наистина съжалявам.
Болката която имаш в момента е огромна.
И да правиш компромиси,явно и те не помагат,щом се изнасял 10 пъти,ще продължи и още да го прави ако сте заедно,явно е слаб щом се изнася (това е мое мнение),не го познавам,но така мисля.
Стегни се Деничка е такова слънчице!  bouquet
Дано поне се осъзнае какво е загубил- вас двете!
Прегръщам те,никой не е застрахован, всеки може да е на твоето място!  bouquet
Виж целия пост
# 22
Здравей мила,виждам че преди всичко си уплашена, защото пак ще си сама Cry
Но от постинга ти личи и кураж,че двама прекалено различни личности и такива ,при които само единия влага емоции ,нямат място заедно под слънцето!

Ето защо те прегръщам силно и бъди сигурна,че не ти си глупавата и наивната, а този,който не можа да оцени какво има до себе си
Виж целия пост
# 23
Погледни и от друга гледна то4ка.Радвай се на свободата си.  Peace
Това съжителство със съпруга ти е такъв психи4ески тормоз. Сега спокойно, подреди си мислите и само напред. Винаги ще има кой да ти помага, а един ден, живот и здраве ще намериш мъжът който те заслужава.  Hug
Виж целия пост
# 24
Момичета,ако знаете колко много ви прегръщам и ви благодаря за топлите думи!Толкова се радвам ,че ви има! HugДнес сутринта дойде,досъбра си останалия багаж и най-нормално с настроение ми каза:"Цвете,чао!Ако съм си забравил нещо,ще ми звъннеш."Стана ми много тъжно...Тайничко се надявах да стане като по филмите/въпреки че няма смисъл де/"па плеснали с ръце и се прегърнали",но явно моят филм е различен.Стискам зъби и съм сигурна,че ще преодолея всичко.От него не искам нищо-никаква подкрепа.Финансово също съм добре,така че и това ми отпада като проблем....И така...Целувам всички ви и ви желая най-голямото щастие на света! Hug
Виж целия пост
# 25
Да ти кажа и аз съм горе долу на твоето положение.С тази разлика,4е при нас аз съм тази която трябва да се изнесе.А на мен ми е много сложно да взема това решение и продалжавам да се ядосвам на себе си4е не съм толкова силна.Притеснявам се и от това 4е мъжа ми след това ще ме притеснява и ще иска да се съберем отново.
Виж целия пост
# 26
Мила, всичко се преживява - сама го знаеш. Стискам ти палци да го преодолееш по-лесно и да се почувстваш отново човек! Защото и този момент ще дойде, а от това най-имаш нужда. Както и по-скоро да намериш човека на живота си. Не че няма да го срещнеш, но да е по-скоро!  Hug
Виж целия пост
# 27
 Sayonara®, ти винаги си ми била симпатична във форума и съм имала винаги чувството, че ти си едно много смело, силно и добро момиче, и сега като те чета тези ми впечатления се потвърждават и аз съм сигурна, че ще се справиш и този път, а и ти сега не си сама, имаш най-прекрасното - имаш твоята дъщеричка и тя има теб - и това е достатъчно да се усмихнеш, да махнеш с ръка и да продължиш напред. Вие ще бъдете щастливи, но просто се иска търпение за да дойде човекът, който ще ви заслужава. А това ще стане! Радвай се, че не си зависима от бащата на Дени и можеш сама да се справяш и да се радваш на детето си! Ако има някой, който губи и трябва да съжалява -това е той, но дори няма смисъл от негативни чувства. Просто си кажи, че всяко нещо се случва, защото е трябвало да се случи и това е вратата, която ти се отваря и чрез която ще намериш истинското щастие и любов !!!
Имаш подкрепата ми     bouquet
И накрая, ще ти подаря нещо, което бях написала и в темата за стиховете, но ще го напиша и тук, защото в него има неща, които бих искала да кажа на теб, а и на всички останали мами в този форум  bouquet
Заповядайте :

След време човек научава тънката разлика между това да държиш някого за ръка и да оковеш душата му във вериги,
 
научава,че любовта не означава да се облегнеш върху някого с цяла тежест и, че компанията не се търси за сигурност,
 
започваш да научаваш, че целувките не са договор и подаръците не са клетвени обещания,
 
започваш да приемаш пораженията с високо вдигната глава и отворени очи, с
достойнството на вече голям, а не с детското страдание,
 
научаваш се да градиш пътищата си върху днешната основа, защото утре е твърде несигурна почва за каквито и да било планове.
 
След време човек се научава, че дори слънцето може да те изгори, ако се доближиш твърде близо.
 
Затова засади своя малка градина и украси собствената си душа, вместо да чакаш някой да ти донесе цветя.
 
И човек се научава да оцелява.
Научава, че е силен,
и че наистина има стойност. 
Виж целия пост
# 28
Погледни и от друга гледна то4ка.Радвай се на свободата си.  Peace
Това съжителство със съпруга ти е такъв психи4ески тормоз. Сега спокойно, подреди си мислите и само напред. Винаги ще има кой да ти помага, а един ден, живот и здраве ще намериш мъжът който те заслужава.  Hug
  202uu
naistina i az sum v takova polojenie - ujasen tormoz si e. Naposleduk se radvam kato go niama, poneje sum spokoina. Dokude ia dokarah-nadiavam se i ti da ia dokarash do tam.
I drugo mnogo vajno. Postoianno si povtariam 1 i sushto. 4ovek, koito ne me obicha dostatuchno, za da bude s men tochno kogato sum bremenna i nai-mnogo imam nujda ot nego - ne me zaslujava, ne e dostoen za men i ne biva da se obvurzvam poveche s nego. Ne moje 1 4ovek da te obicha i da se durji taka s teb, prosto ne e dopustimo, iavno ne obicha. A kakvo pravish ti s 4ovek, koito ne te obicha...ili kogoto ti obichash desetokratno poveche.
Ne, mila, ne se vruzva neshto. Naughty
Виж целия пост
# 29
Аман от такива "мъже".
Всеки край е едно ново начало. Пък и мисля, че той скоро ще осъзнае какво е на път да изгуби завинаги. Както и да е- имаш най-хубавият подарък от живота- красива дъщеричка, да ти е жива и здрава!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия