У нас екшънът е в действие. Пуста температура не спада вече 2 ден 
, някой знае ли колко дълго мога да давам Панадол?
Така като гледам венците са ужасно подути, но други признаци на зъбоникнене - няма.
А утре за нас е празник, ще кръщаваме Калоянчето. Винаги съм обичала тази дата и този празник, струва ми се най-вълшебния и най-вплетения и в народните обичай църковен празник. Прогнозата за времето е лоша, но макар че сме резервирали маса в градината на ресторанта и въпреки, че детенце не се чувства добре от високата температура, обзело ме е едно спокойно и предпразнично чувство, вярвам, че всичко ще бъде наред.
А сега по въпросите...
Нашата разлика с брат ми е 2.5 години. Заедно израстнахме, заедно учехме, студентските ни спомени почти се припокриват, първите след-студентски години също. Сега живеем на 15 мин. пеша един от друг и децата си, живот и здраве ще гледаме заедно, те са със 7 месеца разлика. Без него не мога, той за мен душата си дава. Ей такъв живот искам и аз за моите деца, макар че дали точно възрастовата разлика го предопределя не съм сигурна.
Ще изчакам само да ми се възстанови цикъла и започваме да бебеправим, че и аз съм в групата на дъртите
, освен всичко останало.
Това за помагането на по-голямото дете и аз не го разбирам, децата имат право на пълноценно детство, макар че не отричам и ангажирането им в домакинството с дребни задачки. Едно време в събота или неделя като започвахме да чистим всеки си имаше задължение, съобразено с възрастта и уменията му. В ежедневието също - татко пазаруваше, мама готвеше, с брат ми се редувахме да прибираме масата или да мием чиниите. Когато възрастовата разлика е по-малка ми се струва, че и тези задачи биха могли да бъдат по-равноправно разпределени.
За имената...решихме как ще се казват децата ни още в първите месеци от връзката ни. Сега като се замисля имаме женско и мъжко име, но ако номер 2 вземе да ни изненада...ще се окажем неподготвени
Виж целия пост
, някой знае ли колко дълго мога да давам Панадол?Така като гледам венците са ужасно подути, но други признаци на зъбоникнене - няма.
А утре за нас е празник, ще кръщаваме Калоянчето. Винаги съм обичала тази дата и този празник, струва ми се най-вълшебния и най-вплетения и в народните обичай църковен празник. Прогнозата за времето е лоша, но макар че сме резервирали маса в градината на ресторанта и въпреки, че детенце не се чувства добре от високата температура, обзело ме е едно спокойно и предпразнично чувство, вярвам, че всичко ще бъде наред.
А сега по въпросите...
Нашата разлика с брат ми е 2.5 години. Заедно израстнахме, заедно учехме, студентските ни спомени почти се припокриват, първите след-студентски години също. Сега живеем на 15 мин. пеша един от друг и децата си, живот и здраве ще гледаме заедно, те са със 7 месеца разлика. Без него не мога, той за мен душата си дава. Ей такъв живот искам и аз за моите деца, макар че дали точно възрастовата разлика го предопределя не съм сигурна.
Ще изчакам само да ми се възстанови цикъла и започваме да бебеправим, че и аз съм в групата на дъртите
, освен всичко останало.Това за помагането на по-голямото дете и аз не го разбирам, децата имат право на пълноценно детство, макар че не отричам и ангажирането им в домакинството с дребни задачки. Едно време в събота или неделя като започвахме да чистим всеки си имаше задължение, съобразено с възрастта и уменията му. В ежедневието също - татко пазаруваше, мама готвеше, с брат ми се редувахме да прибираме масата или да мием чиниите. Когато възрастовата разлика е по-малка ми се струва, че и тези задачи биха могли да бъдат по-равноправно разпределени.
За имената...решихме как ще се казват децата ни още в първите месеци от връзката ни. Сега като се замисля имаме женско и мъжко име, но ако номер 2 вземе да ни изненада...ще се окажем неподготвени
Не мога да си представя какво щеше да е ако бях сама... Колко сме се били и сме се псували, само ние си знаем... но колко често 5 минути по-късно сме си седяли един до друг да си играем/приказваме/споделяме/смеем мирно...Аз като кака много съм го защитавала, че беше малко по-дребен като малък, а сега той може да се отплати 
)... Винаги съм знаела, че в нужда той ще е до мен и колкото и гадно да звучи, един ден когато родителите ни ги няма, той ще е най-близкия ми човек, не че Сашо не го чувствам толкова близък, но просто е различно... 
)
? Пък е и по-вкусно - кус-кус с масълце, мммммм.... 
ВъзмУтена съм 
Моята пикла е същата! Обаче... 
започнах да смесвам домашни с купешки като постепенно намалявам количеството на купешкото. Изобщо не се усеща! Реших се на тая стъпка, защото дойде време за месото, а хич не ми се дават луди пари за половин бурканче и другото в боклука. Та сварих една домашна, проклета, изнервяща и упорита пуйка за 3ч. и 1/2 и я хакам в смесените пюрета. И успех! Сполучих в измамата. 