Просто нямам думи - тя е сама и безработна и когато и да й се обади мъжът ми все казва,че скучае - никога не е казала,че прави .....еди какво си.
Абе заети са жените, това е. И моята е безработна и така от 20 години поне. Просто така й е по-лесно. Не може да ги гледа, когато имаме реална нужда от това (единия напр. е болен, а другия трябва да ходи на училище и аз съм изправена пред дилемата или двамата да си стоят у дома, или да водя здравия в компанията на болния, който да речем е с 39 градуса температура и да го влача като чувал с картофи, щото едва ходи милото). И никога не може да помага в тия ситуации, защото е много алергична (ама само в главата си) и ако се разболее не може да пие хапчета. Но като инак се разболее си ги пие и тогава не е алергична. Абе моля ви се! Не знам защо изобщо си ги припомням тия неща като реално отдавна са спрели да ме вълнуват. Наистина само констатирам факти без грам емоция. Толкова ми е ясна, че няма накъде повече.
Сама съм си го избрала, какво да правя


Препоръчани теми