Германска нова медицина - 4 част

Благодаря, отговорих си на въпроса 

nenaatoa
Нямам отговор на вьпроса ти.Но според мен много фактори играят роля.Сьс сигурност има някакьв биологичен смисьл,но не го намирам все още.Знаем,че приоритет има оцеляването на индивида.Затова е вьзможно при тежьк конфликт да се проецира точно това,за да се избегне смьртта му.Устата точно е свьрзана с ентодерма и аз лично мисля,че през бременността детето е имало асоцииран недостиг на храна.Не в преносен смисьл,защото няма още социални конфликти,а само реално архаични.т.е. алкохол абузус е напьлно вьзможно да е предизвикал конфликт на недостиг на хранителни вещества реално...например.
Благодарение на медицината днес тези хора се интегрират добре в обществото и имат пьлноценен живот.

а.велчева,
Гнойна ангина...получила си това,което си искала

Крис, благодаря!
Да разбирам ли, че Хамер няма идеи по въпроса?
 
Какво означава този абузус? Не ми излиза нищо в гугъл... Гладуване вследствие на алкохолна употреба, която пречи на пълноценното усвояване на хранителни вещества???

О,не.Аз не сьм чел,нито сьм го коментирал с него.
Абузус е злоупотреба с алкохол,лекарства,токсини,дроги и тн.
т.е бременни консумиращи много алкохол,цигари,дроги и тн.

Ок, благодаря!

http://www.abc.net.au/news/stories/2008/11/13/2418640.htm

ХИМИОТЕРАПИЯТА  ДОПРИНАСЯ  ЗА  ЕДНА  ЧЕТВЪРТ  ОТ  СМЪРТНИТЕ  СЛУЧАИ НА  РАК
проучване

ABC NEWS, 13 Ноември 2008 г.

Едно ново изследване поставя сериозни въпроси относно използването на химиотерапия при пациенти в късен стадий на рак.

Разглеждането на 600 болни от рак пациенти във Великобритания, починали в рамките на 30 дни лечение установило, че един от четири смъртни случаи е или причинен, или ускорен от химиотерапията.

Химиотерапията е стандартна процедура при лечението на рак, но проучването поставя въпроса дали тежко болни пациенти могат да издържат.

Проучването е проведено чрез национално поверително запитване за резултатите и смъртността при пациентите. Запитващите са привлечени главно от британските медицински кралски колежи.

Повечето от тези пациенти, разгледани в проучването, са преминали химиотерапия като палиативно лечение (за успокоение, бел.прев.), с цел облекчаване симптомите на рака – лечението вече е било изключено като възможност.

Докладът открил, че 40% от тези пациенти страдали от значително отравяне в резултат на лечението.

„Аз смятам, че трябва винаги да сме предпазливи и е много важно пациентите да бъдат напълно информирани за рисковете и потенциалните ползи от лечението”, казва д-р Морс. „А в крайна сметка, пациентът сам ще реши дали ще приеме химиотерапията или не.”

Проучването пита дали на пациентите е дадена достатъчно информация за лечението. Д-р Даян Морс казва, че при един от всеки пет случаи решението да се продължи с химиотерапия е неподходящо. „Там където то е счетено за неподходящо се смята, че пациентът би имал по-добро качество на живот, ако лечението не е било осъществявано”, казва тя. „Това са били пациенти на прага на смъртта и може би химиотерапията не е била от полза за тях.”

Проф. Джим Бишъп, главен изпълнителен директор на Раковия институт в Ню Саут Уелс, казва: „Австралия има много по-добър процент на преживяемост при рака, отколкото Обединеното Кралство. Но той казва, че проучването повдига важни въпроси и за лекарите тук. „Въпросът се свежда не толкова до предпазливост, а по-скоро до доказателства”, казва проф. Бишъп.

„Има ли достатъчни данни, че намесата на този етап ще подобри нещата, можем ли да подобрим симптомите или всъщност няма такова доказателство, че това би подобрило благосъстоянието на пациента? При какъв случай това ще бъде обстойно обсъдено с пациента и той би бил включен в този избор?”

Главният изпълнителен директор на Съвета по рака, проф. Иън Олвър казва, че докато химиотерапията понякога е най-добрият начин за облекчаване симптомите на рака, някои пациенти може да не разберат напълно нейните ограничени възможности. „Аз мисля, че трябва да бъдем много внимателни - ползата не е преувеличена, а пациентът не вярва, че тя ще направи повече, отколкото може”, казва той.


Материалът е въз основа доклад на Сара Еврингъм, член на Лондонското събрание

Здравейте!
Бих искала да попитам този сайт случайно ли не работи или нарочно? http://gnm-bg.com/ Всмисъл аз го изчетах донякъде, много ми харесаха статиите, така и още обаче не съм ги изчела докрай, но го дадох на моите близки и те да се запознаят и прочетат и сега като се опитах да го отворя всъщност не се отваря...
Само при мен ли е така или не е случайно?

И също според вас как се обяснява меланома на окото /раково образование/, което се е получило при свекърва ми?
Разбира се всички са на мнение, че трябва да се прави химиотерапия и операция, защото смъртния % бил висок при подобни случаи..., но аз бих искала да им предложа и някаква друга гледна точка...

Предварително ви благодаря за отговора!

sneji20 не, не е нарочно. Има известни проблеми отвреме навреме със сървъра, защото сайта още не е готов...

Меланомът е вследствие атака срещу кожата – реална или образна – чувство на омърсеност, опетненост, оскверненост. Нямаме по-подробни материали, но ще копирам един разказ:

---

12 Септември 2007 г.
„Вярвам, че съм жив днес, защото разбрах за ГНМ”

Първоначално бях диагностициран с меланом на дясната буза през Юли 2005г. От медицинска гледна точка това беше отдадено на „повредена от слънцето кожа”, а аз бях израснал във Флорида и бях прекарал много часове във водата и на слънце.  Страната ми беше като грапава лезия, която се подуваше и се порязвах, докато се бръснех. Първоначалната биопсия показа, че няма проникване в дълбочина и ми бе предписано премахване под местна упойка.

Отстраняването бе извършено през Септември и резултатите показаха много по-голям тумор, десмопластичен, което означаваше, че не се разпространява, а е стационарен и силно агресивен.

Друга операция, през Ноември, включваше широко изрязване и пластична операция. Следващата операция, през Януари, ми костваше 30 лимфни възела на врата и рамото. А през Март 2006 година махнаха и околоушната жлеза, която също била засегната.

През Май 2006 година ми бе направен скенер на гръдния кош, коремната кухина и на таза. Резултатът показа значителен брой лезии в белите дробове. Това беше отдадено на метастази и аз бях обявен за IV стадий, което значеше, че ракът се е разпространил към други части на тялото.

Между Май и Юли 2006 година се случиха четири забележителни неща, които обърнаха прогнозата с главата надолу и доведоха съществуването ми до „свободно от лезии”, само с три точни компютърни томографии, последната от които бе направена в началото на Август 2007 година:
1.   Аз научих за д-р Рике Герд Хамер и за Германската нова медицина. Д-р Хамер открил преди 28 години, че ... ВСИЧКИ заболявания – не само ракът! – се причиняват от неочаквана емоционална травма, която хваща индивида напълно неподготвен и незащитен.
2.   Получих католическото тайнство „Помазване на болен”.
3.   Обърнах се към Центъра по меланома и изучаване на лекарства в Университета на Пенсилвания, използвайки две предписани химиотерапевтични лекарства, които се изпробваха заедно.
4.   Започнах психологична консултация, за да се справя със страха ми от смъртта.

Откритията на д-р Хамер даваха научно обяснение за причините за меланома и за белодробния тумор. Ултравиолетовите лъчи могат да бъдат истинска „атака” срещу кожата. Но тази „атака” може да бъде фигуративна или вербална също така. Такъв беше и моят случай.  Преди да бъда диагностициран с меланом, аз неочаквано бях въвлечен в съдебен иск, свързан с работата ми, в който бе замесен мой близък приятел. Бях крайно разстроен и унижен, тъй като подобно нещо не ми се бе случвало през 39 годишната ми кариера. Преживях това като атака срещу моята цялост. Д-р Хамер би казал, че нашето тяло отговаря на „атаката” с клетъчно размножаване в „атакуваната” страна, образувайки компактна меланома. Биологичната цел на меланомата е да осигури защитен слой срещу друга атака от този вид. Пигментираната меланома се появява в черно, кафяво или синьо. Очертанията на меланомата са кръгли и ясно определени. Щом конфликтът на „атака” се разреши меланомата се разгражда от микобактерии или гъбички. Това кара меланомата да си промени цвета или да прокърви. Това ще бъде промяна на повърхностните характеристики, плътността или на формата. Може да има следи от възпаление по кожата наоколо. На този етап се диагностицира „злокачествената” меланома.

Неочакваният шок от диагноза „злокачествена” меланома стартира биологична програма в белите дробове, според теорията на д-р Хамер. Шокът от прогноза или диагноза често причинява конфликт „страх от смъртта”. Незабавно тялото започва да увеличава белодробната тъкан на алвеолите, за да осигури „по-големи бели дробове”, т.е. повече въздух да може да се поеме, за да се преживее животозастрашаващата ситуация.

Когато разбрах това, осъзнах че имам нужда от консултации и доста посещения при терапевта ми, който да ми помогне да се справя със страха от смъртта. Съчетана с тайнството на помазването, терапията поставя целия проблем в перспектива и отстранява очевидният страх от това да имаш смъртна присъда.

По-нататъшните открития на д-р Хамер показват, че допълнителната алвеоларна тъкан на белите дробове, когато вече не е нужна, би се разрушила от туберкулозни бактерии, ако ги има в тялото. Тъй като аз съм ваксиниран срещу туберкулоза, разбрах, че бактериите няма да са там, за да помагат през тази фаза и реших да проуча едно изследване за лекарство от Университета в Пенсилвания.

В този момент аз не вярвах напълно в откритията на д-р Хамер. Всичко звучеше много разумно, но не бях готов да оставя себе си в това, тъй като голямото ми семейство настояваше за още агресивни действия. Те не участваха в програмата  „да оставим Природата да следва курса си” (според д-р Хамер), както и аз не бях съвсем „на борда”. Просто не си струваше да споря с тях, така че реших да продължа с изпитанието на лекарството през Юли 2006 година.

Изпитанието с лекарството беше изпратено от Бог, тъй като изискваше нов скенер на дробовете преди да ми разрешат да участвам. Това бе още една повратна точка в приемането на изследванията на д-р Хамер, тъй като новият скенер показа ясно, че нито една от лезиите на белите ми дробове не се е развила през последните два месеца. За мен това означаваше, че съм разрешил конфликта си и че тялото ми е спряло да образува нови алвеоларни клетки. Бях очарован от това откритие и с нетърпение продължих с изпитанието на лекарството.

След първите два месеца ми бе направен друг скенер, който показваше, че лезиите са започнали да се редуцират. Втори скенер през Ноември показа още редукции, а при третия почти всички доказателства за „анормален” клетъчен растеж бяха изчезнали.

Двумесечният цикъл на сканиране продължи и както казах и преди, имах чисти бели дробове при последните три скенера, като остана още един този Ноември, а аз вече съм вън от изпитанието и на всеки три месеца ме следи лекар.

Германската нова медицина и откритията на д-р Рике Герд Хамер обясниха съответните обстоятелства и аз вярвам, че съм жив днес именно защото съм разбрал за тях.

Дейвид Т., на 64 години, десняк.

 Благодаря ти много за бързия отговор nenaatoa!

Всъщност няма ли значение, че нейния меланом се намира в окото, а на примера е в бузата, и после реално той е лекувал вече при д-р Хамер белите си дробове!?

Разказа го копирах, за да добиеш представа, не че отговаря на вашия случай. А ракът на белите дробове е следствие от уплахата при диагностицирането на меланома.
Може би мястото има връзка с конкретната случка, която е провокирала меланома, но аз не съм компетентна и не мога да ти отговоря в случая.
Евентуално Кристиян би могъл да каже, когато е на линия.

Меланомата е активен конфликт.Това е важно да се знае.Свекьрвата е "обидена право в лицето."
Колкото по бьрзо се открие конфликта,толкова по бьрзо ще спре растежа.В никакьв случай не трябва да се прави биопсия.
За химио и льчетерапия всеки решава сам.

Ненатоа,благодаря ти за превода 

А като се реши конфликта, какво става? Появява ли се друго?

Превода го имах готов (материалът е от Марколин)

Благодаря ти много Christian за отговора!

Искам обаче да попитам как може да се открие конфликта? Трябва да отиде при компетентно лице психолог или хомеопат или друг може би или просто аз или някой близък може да поговори с нея и да се разбере какво я тревожи най-вероятно! Нали това е един вид конфликт- нещо , което я тревожи, не й дава мира, не може да преглътне един вид обидата или нещо такова...
Дори и да разкаже какво й тежи на някой например мен как може да се реши конфликта? И според теб отколко време е конфликта?
Всмисъл веднага ли след като е станала тази обида се е появил този меланом например?

Ако се реши конфликта? Меланома само един вид би спрял да расте или ще изчезне може би от самосебе си?

Предварително ти благодаря и за отговора и на тези въпроси!

Сега,когато чета поста на sneji20 си припомних,че преди пет години на майка ми й се появи меланом на долната устна ,оцветен в много тъмно синьо.Веднага я оперираха ,за да го премахнат ,но й остана голям белег ,който продължаваше до края на брадичката .Естествено тя това много тежко го прие ,но това е за друга тема.При нея обаче не се наложи химиотерапия.И вече пета година е добре.Но едва след като разбрах за ГНМ ,се опитах един ден да поговоря с нея от какъв конфликт може да се е породил този рак ,но тогава се въртяхме все около въпроси за раздяла с някого или нещо.Но не стигнахме до никъде.И сега ,когато чета последните постове като
си мисля,че трябва да започнем наново разговора.Тя вече е оперирана ,но все пак искам да разбера какво го е провокирало,защото след тази операция майка много се промени емоционално.