Карцином на бял дроб???

За съжаление отношението в Дървеница найстина е много лошо.Именно за там писах,че така ми отговориха за баща ми,и ни отказаха химео.

ALLESSIA , желая ви всичкият късмет на земята! Дано има чудо и приятелят ти да оздравее!
За бащати - изказвам ти моите съболезнования. Мир на праха му.

 ALLESSIA - влизай и пиши тук за всичко, за което нямаш сили да споделиш на живо с никой...
Ние ще ти помагаме, доколкото можем  ... Но е важно да не се затваряш и да не трупаш мъка и жалост...
Стискам палци за предстоящите процедури на приятеля ти. Дано ги понесе добре 
Моля се за теб и за него 

Чух го преди малко. Каза, че му е много зле. Вдига температура. Пие парацетамол, а тя вместо да отива надолу, се качва нагоре. Болките се усилват и храчи кръв. Днес е трети ден след операцията. Той е отчаян, аз не по-малко. Особено след всичко, което прочетох в интернет до сега. Като например, че неговият вид рак не се оперира, защото след хирургична намеса почти веднага се образуват метастази в черен дроб, кости и мозък. И болният свършва за 30-ина дни. Страхувам се. Не искам да загубя и него. Не е честно да ми се случва за втори път. Не искам да приема тази болест и всичко, което ме очаква. Защото аз зная какво ме очаква....

ALLESSIA не се отчайвай!Надеждата крепи и остава до последно.Надявам се всичко да се оправи,и ти пожелавам всичкия късмет на земята.Знам че те е страх,нормално е,но имай сили,мила!Найстина не е честно всико това.На никой не го пожелавам!
Дано всичко е наред.Не му показвай отчаянието си,помагай му и се усмихвай макар че ти е адски трудно.Но той има нужда от подкрепа,да чуе че всичко ще е наред и ще се оправи.
А ти-стискай зъби и много кураж!

ALLESSIA, до болка ми е познато това, което ти се случва.
С тази разлика, че сестра ми беше в позицията на приятеля ти.
Но си мисля, че не е по-различно.
От поста ми по-рано стана ясно, че и аз съм с диагнозата и то много отдавна.
Знаеш ли, че когато стана ясно, за какво заболяване става дума , аз нито за миг не се поддадох на отчаянието. Нито за миг не си позволих да мисля за това, че края и наближава.
До последния и ден имах надежда, че ще се намери панацея, до последния и ден търсех нещото, което ще я спаси.
Макар, че съм наясно с всичко, по отношение РАКА. Макар, че знаех, виждах изследвания, снимки, скенери, разговарях с лекари.
Отчаяно се опитвах да и предам моя оптимизъм и вяра.
Заедно с нея провеждах нетрадиционни лечения с цел да я амбицирам.
Никога няма да си простя. В последния и ден я бях помъкнала на поредното изследване.
В асансьора припадна, вечерта почина.
Понякога може, в други случаи не може.
Когато си отиде и сега още, изпитвам чувството на вина, че изисквах толкова много от нея...
Нямаше сили за това, което аз си мислех, че мога да изстискам от нея.
Такъв е живота, поднася ни много скръб, която не можем да понесем.
Не зная, защо споделям това точно в тази тема.
Дали защото имам нужда и аз да споделя с някой, който ще разбере мъката ми.
Или , че може би за да кажа - надеждата винаги крепи до последно.
Винаги може да има една малко дупчица, през която може да се измъкне човек!
Знам ли.
При нея нямаше, при него може и да има.
Късмет ви желая и бъди негова подкрепа, има нужда от това.

Благодаря ти, Хули! Аз нямам никакво намерение да се отказвам, макар че надеждите ми са доста скромни. Съпругът ми почина от левкемия след 5 години на агония, независимо от костно-мозъчната трансплантация, грижите и безрезервната любов на лекарите /не в България естествено/. Доказала съм колко съм силна, независимо, че никой няма нужда от подобни доказателства. Борейки се за живота на любимия човек загубих връзката с невръстните си деца, загубих работа и кариера, загубих приятелите си. И сега, когато срещнах любовта отново, когато отново градя семейство се случва това. Кой заслужава тази мъка - той, аз или децата, които го приеха и гледат на него като на роден баща? Голямата е достатъчно голяма, но малката е само на 11. Татко й се разболя когато беше на 2, почина, когато беше на 7. Кой заслужава подобно нещастие? Или той, който загърби нещастен брак и на 40 срещна истинската любов? Зная, че това са неуместни въпроси. Зная, че е глупаво и егоистично да ги задавам, но ... уви, правя го защото наистина ми е много трудно. Сама съм и няма на кого да се опра. А и съм много, много уморена... Чувствам се на 100, а съм само на 41...
Този диалог може би трябваше да проведем другъде, но както и да е. Още веднъж ти благодаря и ти желая всичко добро! Продължавай със същия хъс. Ти вече си победител! И аз ти се възхищавам на силата, волята, вярата...

ALLESSIA - как си?
Не спирам да те мисля...
Гуш 

Здравейте,
И аз се намирам в подобна ситуация. Миналата есен татко разви пневмония, влезе в Света София защото дробовете му се напълниха с вода, после решиха че е туберкулоза и накрая дойде страшната истина - белодробен карцинома. Намира се но лошо място - увит е като маншон около трахеята, близо до вена и артерия, така че за операция и дума не можеше да става. Точно по Коледа го изписаха - без думичка напътствие или разяснение. Личната му докторка е възрастна жена, която освен да пише направления друго не умее, така че януари месец се озовахме в областния онко диспансер към 5та градска. И започнаха мъките. Първо щеше да е лъчетерапия. Отидохме в Исул - върнаха ни . Бил за химио терапия. Направихме едно вливане и хемоглобина му драстично падна - варира между 68 и 76. От тогава до сега сме направили три вливания, като след всяко правим кръвопреливане за да го подсилим. Междувременно той отслабна драстично, спря да се храни, а от известно време отказва дори да ходи. Пробвахме билки от една аптека в Дървеница, прословутите японски гъби и още много други витамини и добавки. Но той просто си угасва. Напълно разбирам Алесия, как се чувстваш. Опитваш какво ли не, четеш по цели нощи в интернет различни медицински термини и статистики и се опитваш да приемеш истината . Това е непосилна задача.Баща ми е на 65 г. , зависи от гледната точка - за някой е още млад , за други е вече стар. За мен той беше опора, още повече че преди 5г загубих съпруга си и се наложи сама да се грижа за децата си / не без помощта на майка  и татко разбира се/. Сещате се, че да дам кръв беше най- малкото което мога да направя.Но виждам че химиотерапията не действа. Мисля дори че тя го убива повече от рака. Не знам, кое е по-добре. Да умре изтощен от химиотерапия или да умре задушен от рака. Една приятелка ми каза за Натанал. Обадих се да разпитам и смятам утре да ходя да го купя. Някой от вас чул ли е нещо по въпроса.Има ли резултати? Ще се радвам да прочета мнения от хора които са го пили. Все пак рекламата си е реклама ...Алесия, моля се за приятеля ти, дано Бог е милостив и ви даде повече време заедно. Моля се за всички вас !