Виждат ли децата духове

Не съм забелязала...
А има ли духове? 

А защо точно духове?
Толкова до колкото духове е персонаж от различни "митове и легенди", плод на човешкото търсене на обяснение на определени неща от живота един не обременен с предразсъдъци ум не следвало да вижда нещо което съществува само във въображението на другите.
Друг е въпроса, че малките деца не можейки да си обяснят неща от обкръжаващата ги среда въображението им рисува всякакви картини.
Ако по духове имаш предвид невидим приятел, според мен това е вид бягство от действителността

много хора вярват в духове,аз лично не знам за такива но съм чувала за много деца които се радват на някакви въображаеми хора и говорят с тях.Алекс1-мерси за съобщението,взех си бележка

Отговорих, че не знам.
Не помня аз да съм имала такива преживявания. При дъщеря ми не съм забелязвала. А синът ми е още малък, за да ми каже.

Не съм виждала духове, когато съм била малка. Имам много ясни спомени, родителите ми твърдят, че съм била на 2 г. за някои от тях. Със сигурност щях да запомня ако някой дух се е навъртал около мен.
Моите деца също не са ми споменавали за духове.
Не вярвам някой някога да е виждал дух.

Не знам дали виждат духове, но в подобна тема пак тук четох, че виждали духовни същества -ангели.Доколко е вярно това не знам, но си спомням, че доста майки се бяха включили с мнения в темата, опитайте се да я намерите с търсачката, интересна е.
Май това е линка - http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=393925.0

На този въпрос може да се отговори най-точно, като се почете малко повече за развитието на зрението от раждането на детето до към 10-12 годишна възраст 
Всеки, който си мисли, че бебетата и децата виждат ТОЧНО това, което виждаме ние, е в голяма заблуда. Те виждат съвсем различни неща, но не защото има духове   

_{Анкетата е ... странна.  Най-вече с възможността да се маркират 5 отговора}

 Нарочно не съм му обяснявала какво са духове, няма смисъл да му пълня главата със страхотии.Аз се страхувам от такива неща за цялото семейство.

Мисля, че не виждат. Според мен няма такова нещо.

Мисля, че виждат. Имали сме няколко доста страховити ситуации. Не знам дали са били точно духове, но ...За тях обаче си беше абсолютно нормално и не се плашеха. Даже мен успокояваха. От тогава не съм толкова категорична по въпросите с духовното.

Аз съм от този 1%, който отговаря на анкетата с "категорично да". Има много случаи описани от лекари следователи за деца родени с ясни спомени от минал живот, виждащи духове / ангели и т.н.
Аз лично като малка не си спомням да съм виждала съществото, но съм повтаряла името му и много ме е било страх от него. Повтаряла съм, че ме е страх от Кикумац - майка ми решила естествено, че е някаква детска измислица и го използвали срещу мен като не искам да слушам "бъди послушна да не дойде Кикумац"...
Докато преди десетина години не попаднахме на една книга за древните цивилизации, където се пише за същество полубог-получовек, наричан с различни имена, едно от които Кукумац...

Всеки има право да вярва в каквото си иска, но това че не познаваме и не разбираме другите светове, не ни дава право да ги отричаме категорично.Колкото по-мъдри ставали хората, толкова повече разбирали че знаят малко - та склонна съм да вярвам, че далеч не всичко знам

Споделих ви съкровен детски спомен , ще ми е интересно да прочета подобни случки.   

Незнам дали е по темата, но се сетих - твърди се, че децата ако имат спомени от минал живот, то те го пазят до около 5 годишна възраст. Та ако ще ги питате какво виждат и помнят, да е докато са в детска градина.

Дияна пък непрекъснато ме пита какво са духовете и дали можеш да ги видиш. Аз отклонявам въпросите обикновено с "Не зная, не съм виждала".

И аз
Имаше една тема преди време,направо ми бяха настръхнали косите от прочетеното...

Нямам подобни спомени от моето детство. Не съм забелязала такива явления и при дъщеря ми.
До преди 2 години си говореше сама, с въображаеми приятелчета, имаше някаква Мела и все за нея говореше, караше й се, спореше нещо....Но това не бих го нарекла дух.

Мили майки според мен не бива да се страхувате ако ви е страх,значи вярвате в тях,колкото и да го отричате,вярвайте повече в добрите неща(ангелите)които ви пазят и ще бъдете спокойни и щастливи!

ако майките им виждат, сигурно и децата от един  момент нататък започват да виждат...

Незнам,аз не съм виждала като малка,дъщеря ми също засега няма такива признаци.

Не знам. Но дъщеря ми от една седмица говори постоянно за някаква приятелка Гулия.Питам да не би да е някое детенце, с което да е играла - не е. Предполагам, че са по сензитивни и поради този факт, може да виждат или усещат нещо, което ние не можем.

Попитай я дали не е Джулия

сигурно виждат. аз самата имам някакви откъслечни замъглени спомени от подобни ситуации в моето детство. иначе повечето деца имат въображаеми приятелчета /възможно е да са въображаеми само за възрастните, а за децата да са напълно реални/. ако сега ми се случи да видя дух ще умра от страх сигурно, децата не се плашат.

Попитах я, но не е Джулия. Някаква въображаема приятелка ще да е.

Аз не вярвам в минали животи и за това не вярвам ,че имат спомени бебетата.
За духове незнам.Не смятам да му обяснявам какво значи ,защото от такива
разкази като малка имах период на големи страхове.

Казват, че децата до три години са ангели и "виждат" нещата, които ние не можем да видим.

Окото е оптически орган. То не може да вижда каквото и да било... "извънестествено". Вижда единствено обекти, които отразяват лъчи в определен енергиен диапазон. Всичко останало е дело на мозъка, и, общо взето, си има название в психологията / психиатрията - халюцинации. И в такъв смисъл не мисля, че бебетата имат повече или по- често халюцинации от възрастните хора. Но малките бебета не умеят да тълкуват сигналите, идващи от учите - това те тепърва трябва да се научат - и затова може това, което виждат, да не отговаря 1:1 с онова, което са регистрирали очите. Което пък няма нищо, ама нищо общо с духовете, врачките, куршумо-леенето и Кришна.

това за ангелите съм го чувала ,но като гледам  моите дяволчета в къщи чак не вярвам

Голямата ми дъщеря не е споделяла да е виждала духове, но тя от малка си е реалистка. Малката е още много малка да си каже Но аз си спомням като бях някъде около 2, в стята ми влезе един голям бял вълк - като тези, северните. Още си го спомям в детайли, а тогава все още не бях виждала вълк дори и в зоологическата градина. Да не говорим, че там няма от този вид вълци - чак много години по-късно им намерих снимките. Как тогава съм знаела как изглежда? С него се погледнахме и някак ми стана хубаво, после си казах, че би трябвало да ме е страх, и се развиках и дойде майка ми. Тя ми каза, че това било глупости, но аз още си го обичам онзи вълк и съм сигурна, че беше съвсем истински. Нямам предвид - материален, но все пак - реален.

katiABV, няма човешко същество, което да вижда 1:1 това, което гледа. Информацията се обработва от мозъка и при бебетата, и при големите. А какво е всъщност "реално" там е метафизичен въпрос, в който никой не иска да задълбава, ако му е мило психичното здраве.

След като научиш бебето да тълкува това, което вижда, по твоя начин - може би точно затова спира да вижда ангелите, а?

До скоро не вярвах в минали животи или по-скоро не исках да вярвам. Но, напоследък, все повече се убеждавам, че душите не живеят един човешки живот. Хората, които ме познават, знаят какъв реалист съм и не биха повярвали на това, което ще ви кажа сега. Знам как съм умряла в предишният си живот- удавила ме е вълна-цунами. Поне не виждам друга причина от малка да сънувам тази вълна и да изпитвам такъв ужас от нея ( много по-късно разбрах, че се казва цунами, от ТВ). И в тази връзка, приемам за нормално, душата на детето да има памет и да изплуват спомени.

Le Soleil, това е удивително, направо ме сбърка-  и аз от дете имам същия кошмар... Как тази вълна нахлува в къщата, някаква кална и гадна....Като малка изпитвах ужас от морето, а и сега като има буря особено имам чувството, че ще изскочи оттам и ще ме подгони... А този сън го свързах с цунами съвсем наскоро - така му бях свикнала, че дори не се замислях за обяснение... Ти какви подробности сънуваш? При мен винаги всичко е 100% едно и също, всеки път като го сънувам...

Какви духове, какви пет лева - нелепо звучи...
Да, децата имат развинтена фантазия и често приемат фантазиите си за чиста монета - но да се вярва на духове...

Вярвам, че имаме памет от минали животи и не виждам защо децата ни да не могат също да си спомнят разни неща. Четох, че това се нарича клетъчна памет и тя обяснява някои от страховете и фобиите ни, които на пръв поглед няма причина да ни занимават. И още нещо - никак не е задължително духовете винаги да се свързват с нещо страховито и негативно. Те са шарени като нас самите - има и добри, и лоши.
До момента синът ми не е споделял подобни неща, може би такова нещо ще ме притесни. Но мисля, че е важно да не показваме пред малките първоначалние си страхове, а по-скоро да търсим обясненията - те винаги са около нас и чакат да ги видим.

Абсолютни фантазии.

Отговорих,че не знам.
Често,обаче,детето ми казва,че чува някой да го вика.Илли му се счува,че го викам аз.Не ми е казвал да е виждал нещо.Аз не помня да съм виждала духове като дете.

Относно духовете и езотеричното - всичко е не знам 

Виждат ги,само ако те самите искат.

май много много не вярвам на такива истории ... пък и днешните деца гледат доста ТВ с разните му там ефекти които със сигурност оставят дста по траен ефект върху мозъчетата им отколкото на нас ...

ми незнам

не знам!

Отговорих - не знам.
Да си призная не ми се иска да вижда, изпитвам необясним страх.

С дъщеря ми имам интересна случка. Незнам какво е, но беше странно. Баща ми почина от рак, когато тя беше само на два месеца и половина. Почина в съседната стая. Между другото дъщеря ми е кръстена на него и носи неговото име. В деня, в който той почина тя внезапно заби поглед (ако изобщо бебе на тази възраст може да забие поглед, но точно така изглеждаше отстрани) в нещо, което сякаш висеше над нея. И започна да му гука, да му се усмихва, да му маха с ръчички. Не по принцип, а на нещо конкретно. Това трая точно до 40-ия ден от смъртта му. После спря да си контактува с нещото над нея. Незнам дали е бил духът на баща ми, дали е било просто странно стечение на обстоятелствата, но изглеждаше озадачаващо.
Когато беше на 3 годинки пък ни изуми, разказвайки за космоса - колко е тъмно там, как изглеждат планетите, гледани от космоса, каква светлина има на едно място. Започна да говори ей така, без никой нищо да й е казвал. И обясняваше, че когато била там, в тъмното много я било страх. Между другото едва от тази година аз й разрешавам да гледа нещо (максимум 1 час на ден) по телевизия или на компютър. Така че няма как да е попила оттам такива гледки или впечатления. Със сигурност нещо я е впечатлило, може би нощното небе със звезди, а може би нещо съвсем друго. Но беше доста стъписващо за нас, когато заговори на тази тема.
Повече не е говорила по такива "духовни" въпроси.
Та мисълта ми е, че духове може и да има, а може просто на нас да ни се иска да има. Ще го разберем в даден момент от живота си, но ще бъде късно, за да го споделим.

Не вярвам че съществуват духове,следователно няма как детето да ги види.Но вярвам че телепатично могат да са все още свързани с мама и да знаят доста от нещата в главата й.

Моя приятелка твърди, че сина ѝ ( на около 1 година и половина тогава) виждал духа на починалия преди по- малко от 40 дни нейн дядо. Поне не намирала никаква друга причина детето да гледа ъгъла ( в който нямало никаква мебел) в спалнята на дядото, да плаче и да върви назад.
Аз лично не знам.

И аз съм чула че децата могат да виждат духове

 lulumba разбрах всичко! И аз за това говоря, но си права, че до всички ни ще достигне познанието, само че ще е късно да споделим 

Отговорих с "може би - да"

Мисля, че виждат, но няма как да съм сигурна 

 Отговорих с не знам. Не знам защото и двете със сестра ми сме имали странни случки, едната от които дори си съвпада като дата, за които сме разбрали след като вече пораснахме. А дали Георги има такива усещания - нямам идея, но е факт, че понякога го е страх да минава по коридора в кухнята, където аз като дете съм си изкарвала акъла (дали от нещо истинско или просто въображение не знам).
(случката е следната: със сестра ми спим в една стая на срещуположни легла, аз съм се обърнала с лице към стената и в един момент започвам да изпитвам ужасяващ страх - имах усещането, че има нещо ужасно в стаята и не смея да се обърна, просто див ужас, едва дишах от страх, но тогава така и не споделих с никого защото си мислех, че ще ми се смеят. След време, вече като големи си говорехме по тези въпроси и тогава сестра ми сподели, че една нощ нещо невидимо седнало на гърдите и  и започнало да я натиска за да не може да диша, през цялото време тя изпитвала див ужас, след известно изясняване кое, кога се оказа, че времето съвпада и е напълно възможно да е било в една нощ, та затова не знам.)

 Аз също незная дали децата виждат странни неща и по.добре да не зная честно казано изпитвам ужас! Аз между другото  имам ясен спомен като дете може би 6 -7 г.  в къщата на родителите си  се събуждам и виждам майка си облегнала се на леглото ми и ме подканя да изляза с нея навън. Питала съм майка ми много пъти но тя  остава изумена от това което й казах. Каза че НИКОГА не ме е "канила " да излизаме на разходка посред нощите...