Винаги,случва се често...
Виж целия пост
Усещате ли когато ви гледат?
- Публикувана: 18 юни 2009, 15:01 ч.
- Последно мнение: 29 юни 2009, 10:34 ч.
# 46
18 юни 2009, 21:26 ч.
Усещам, и обикновено знам защо. Има всякакви видове погледи и притежатели на погледи и това как реагирам е строго индивидуално и зависимо от ситуацията. Само много ми е странно като заковат поглед в корема ми. Не виждам нищо интересно там, разбирам да ми беше някъде между циците, но нито е станал толкова голям, нито пък са ми увиснали толкоз гърдите, та обикновено ми иде да го глътна на мига, а то кой знае накъде си блеят хората та да вперят празен поглед в шкембето ми.
Виж целия пост
# 48
18 юни 2009, 22:44 ч.
Искаж да кажеш, че като си сложиш тъмни очила и никой не те вижда!? 
Виж целия пост
А аз нося тъмни очила, не за да гледам хората, а за да не могат те да ме виждат 
# 49
18 юни 2009, 22:45 ч.
Искаж да кажеш, че като си сложиш тъмни очила и никой не те вижда!?
То малко като щрауса това, заравя глава и никой не го вижда.
Виж целия пост
А аз нося тъмни очила, не за да гледам хората, а за да не могат те да ме виждат
То малко като щрауса това, заравя глава и никой не го вижда.
# 50
18 юни 2009, 22:52 ч.
Усещам. Понякога не е неприятно, но има едни такива хипнотизиращи, изпиващи погледи, които те карат да се замислиш за психиката на втрещено гледащия.
Виж целия пост
# 51
18 юни 2009, 23:10 ч.
Аз усещам само мисли.
Ето днес, точно около три следобед гледах едно дърво.
След половин минута си помислих - гледам го така, щото е дърво.
Обаче, ако след няколко минути гледане видя малката хралупка в него и там - две оцъклени в сянката й очи да ме наблюдават, ще го гледам по друг начин, нали.
Помислих си - никой не е пускал тема за това още в онзи форум
:
Що така се стягат хората, когато ги гледат очи?
Виси портрет на стената, икона, нещо... Ти - ОК, да си виси, спокоен си.
Обаче, ако очите мигнат - "о, шок!".
Да не говорим, че може да те гледа паяк, плъх и пр., а ти да не подозираш.
И като ви се срещнат погледите, пак "шок"
Та това в три си го мисля. И хоп, гледам сега - в три Лабрадор пуснал тема.
Ти ли усети нещо, Лабрадор?
Или аз?
Виж целия пост
Ето днес, точно около три следобед гледах едно дърво.
След половин минута си помислих - гледам го така, щото е дърво.
Обаче, ако след няколко минути гледане видя малката хралупка в него и там - две оцъклени в сянката й очи да ме наблюдават, ще го гледам по друг начин, нали.
Помислих си - никой не е пускал тема за това още в онзи форум
:Що така се стягат хората, когато ги гледат очи?
Виси портрет на стената, икона, нещо... Ти - ОК, да си виси, спокоен си.
Обаче, ако очите мигнат - "о, шок!".
Да не говорим, че може да те гледа паяк, плъх и пр., а ти да не подозираш.
И като ви се срещнат погледите, пак "шок"
Та това в три си го мисля. И хоп, гледам сега - в три Лабрадор пуснал тема.
Ти ли усети нещо, Лабрадор?
Или аз?
# 52
18 юни 2009, 23:21 ч.
Там е работата, че не съвсем когато в стаята има репродукция на "Мона Лиза". С тази картина в стаята, не се чувствам сама. Без значение къде е поставена тя и къде съм аз, погледът и винаги ме пронизва.
Виж целия пост
Виси портрет на стената, икона, нещо... Ти - ОК, да си виси, спокоен си.
# 53
18 юни 2009, 23:28 ч.
Да.
Виж целия пост
Случвало ли ви се е да усетите кога някой ви гледа без да го виждате?
Едно такова странно усещане ...
Едно такова странно усещане ...
Да.
# 54
18 юни 2009, 23:48 ч.
Там е работата, че не съвсем когато в стаята има репродукция на "Мона Лиза"... погледът и винаги ме пронизва.
Ми да де.
То е пак, защото погледът й го възприемаш като истински, а не като нарисуван.
Това е явлението: Съзнанието, което съзнава чуждо съзнание, насочено към себе си, застава нащрек.
Виж целия пост
Виси портрет на стената, икона, нещо... Ти - ОК, да си виси, спокоен си.
Ми да де.
То е пак, защото погледът й го възприемаш като истински, а не като нарисуван.
Това е явлението: Съзнанието, което съзнава чуждо съзнание, насочено към себе си, застава нащрек.
# 55
19 юни 2009, 09:45 ч.
Искаж да кажеш, че като си сложиш тъмни очила и никой не те вижда!?
Искаж да кажеш, че като си сложиш тъмни очила и никой не те вижда!?
То малко като щрауса това, заравя глава и никой не го вижда.
Извинете...споменах ли, че очилата ми са невидимки
За очите иде реч, нали са прозорец към душата
Като си затвориш прозорците на къщата, тя се вижда, но само отвън; вътре нямам как да надникнеш
Виж целия пост
А аз нося тъмни очила, не за да гледам хората, а за да не могат те да ме виждат
А аз нося тъмни очила, не за да гледам хората, а за да не могат те да ме виждат
То малко като щрауса това, заравя глава и никой не го вижда.
Извинете...споменах ли, че очилата ми са невидимки
За очите иде реч, нали са прозорец към душата
Като си затвориш прозорците на къщата, тя се вижда, но само отвън; вътре нямам как да надникнеш 
# 56
19 юни 2009, 09:48 ч.
Та това в три си го мисля. И хоп, гледам сега - в три Лабрадор пуснал тема.
Ти ли усети нещо, Лабрадор?
Или аз?
да ти кажа нещо сякаш ме глождеше, улавях едни мисли пълни с колебание дали да пуснат тема за поглед от едно дърво, и тъй като много бяха колебливи реших да им помогна ....
Виж целия пост
Та това в три си го мисля. И хоп, гледам сега - в три Лабрадор пуснал тема.
Ти ли усети нещо, Лабрадор?
Или аз?
да ти кажа нещо сякаш ме глождеше, улавях едни мисли пълни с колебание дали да пуснат тема за поглед от едно дърво, и тъй като много бяха колебливи реших да им помогна ....
# 57
19 юни 2009, 10:53 ч.
Усещам. Не знам как става, но в повечето случай се усещам, че съм привлякла вниманието.
Виж целия пост
# 58
19 юни 2009, 10:56 ч.
Да, и то не само с периферното зрение, ами и като съм била в гръб и изведнъж необходимостта да се обърна.
Виж целия пост
Случвало ли ви се е да усетите кога някой ви гледа без да го виждате?
Едно такова странно усещане ...
Едно такова странно усещане ...
Да, и то не само с периферното зрение, ами и като съм била в гръб и изведнъж необходимостта да се обърна.
# 59
19 юни 2009, 11:24 ч.
В повечето случаи усещам, но съм свикнала с това и не ме дразни. Повече бих се притеснила, ако никой не ме зяпа
Виж целия пост
Препоръчани теми