Франция - ваканция! (22)

Роц, чак дотук ми замириса на къри, като те чета - толкова живописно и забавно разказваш... Надявам се, че има още (много)

Леле,Роца,как разказваш  пиши още,че аз за 3 месеца в София си глътнах речниците  Ако не знаех,че пишеш за Индия,доста успешно бих си помислила,че това е действителността в Бг
Здравейте,момичета   
Много ви се радвам на положителните ваканционни емоции)))След този 3 месечен престой в София...не знам какво да ви пиша!Останете си по-добре с романтичната представа за милата родина.Изпари ми се всякаква носталгия  Само ви чета и гледам снимчици...и наистина нямам идея какво да ви напиша след като огромната ми доза оптимизъм е почти на нулата!
Говори ми,Роца,като роман те чета   

Роц
Хем много хубаво разказваш, хем снимките са страхотни, хем това за което разказваш е наистина уникално и екзотично!!!И аз искам оооощееее!Благодаря ти за труда да ни пренесеш и нас за мъничко там!А като се наразказваш ако искаш ще ти споделя моята рецепта за наан на BBQ - плод на моите компилативни усилия и метода "проба-грешка".Не е като печен в тандур, но е доста вкусен.Завиждам ти за килото подправки (ама кави сергии с подправки самоооо, то от цветове да се заситиш само, а представям си аромат и вкус!).С голямо съжаление установих че тук "подправки" значи сол, пипер и "ерб де Прованс"...Една куркума да се открие си е приключение 
Айде наспивай се и още, още,още!
Снупи защо така минорно бе мило? То верно че 3 месеца не са никак малко, а и ти май с майстори имаше разправии та те разбирам.А оптимизма е много як плевел, неизкореним - завехне, завехне па току покара наново, ни бой ся!Ето, погледни от хубавата страна на нещата - оттървала си се от носталгията - досадно нещо, много си си по-добре така!
Аз забравих да кажа че посетихме и Волкания, ама едно че се разочаровахме силно и второ - какво е тя пред разказите на Роца! 

Роца, супер е разказът ти, чакам с нетърпение продължението 

Ние май ще си заминаваме  Хем малко ми беше омръзнало тук, че няма много места за разходки и всеки ден едно и също, но сега като знам, че скоро трябва да си ходим и не ми се тръгва 
На 8.09 заминаваме с малката на гости в Прага, защото сестра ми роди, да си видя племенника и ако не удължат контракта на мъжа ми (което засега не е много вероятно май) и той ще дойде при нас и оттам за БГ. Пък по-нататък ако има нов проект тук, може пак да се върнем. Ама сега пак трябва да събирам багаж, а хич не е малко и не знам 

Ехо бандааа днес се освестявам и аз да пиша  
Опитах се да спя, че цяла нощ не успях, ама не телефона звънна 2 пъти   и ей ме на едвам гледаща реших да ви навестя.

Роцаааааа, видях че има фермани с такъв кеф сега ще има да чета, че даже и ще си оставя за утре сутринта   като си пия кафенцето   Признавам не съм чела нищо още, но ще наваксам, ако не ме отвее вятъра. Целувки на всички  

Роца,невероятни снимки и страхотен разказ.Чакаме продължение.

Kery25, видях че си питала за матернела. На училището обикновено слагат някаква бележка за това коя група кога започва, но предварително няма смисъл да се ходи. Предполагам, че си записала детето от миналата година.  Дори и да не си, би трябвало да я вземат, щом е навършила три години, какво виждам от лентичката.

chumbi,благодаря ти.Записахме я април месец в общината и те ни казаха в кое училище сме.Ще проверя дали са изнесли инфо.

Самурайка, давай рецептата за всеки случай - аз и барбекю нямам, но поне имам фурна  . Казвай, ако трябва, да ти пратя малко куркума 
Купа, вие от колко време бяхте тук?

Аз продължавам с ферманите:
Сватбата
-   Как се купува сари – Сарито беше предвидено за сватбената церемония. В събота сутринта тръгваме цялата група европейци (поне 40 броя), придружени от женската част на семейството на булката (майка, лели, братовчедки) на пазар за сари на жените и курта (традиционната индийска туника) за мъжете. Пред магазина групата се разделя на две – на мъжете любезно им посочиха търговската улица с магазини за облекло с уговорката да се срещнем след 2 часа  , а жените поехме съм елдорадото на  коприната. Влязох вътре и свят ми се зави. Магазинът беше на два етажа – долният за сарита, горният за платове, от които шият на място и шалове. Само коприна, в различна степен на обработка и дебелина и невероятни цветове. Казаха ни, че всички се правят ръчно и всяко сари е уникално. Наобикалят ни любезни продавачи. Саритата са разделени спорет типа плат. Пред всеки „щанд” има голяма маса с мраморен плот и няколко кресла, в които те слагат да седнеш и почват да разгъват метри коприна пред теб (всяко сари е дълго 6 м). Камбанката пощурява, дърпа ме от щанд на щанд и ме пита кога ще купим нейната рокля  . Аз почвам да се нервирам – не стига, че не знам откъде да почна,  нито за нея, нито за мен, но и всеки продавач минаващ наблизо счита за свой дълг да ме попита какво търся и да ме заведе до масите за демонстрация. Решавам първо да се заема с тоалета на Камбанката, дано миряса. Сари за деца няма, аз почвам да търся готови традиционни облекла. Готово нищо няма, всичко се шие по поръчка. Качвам се на горния етаж за платове. Същата картинка като на долния, само че с топове плат и по-малко купувачи. Сядам до една маса и ме наобикалат трима души – какво ще обичам  . Криво-ляво обяснявам, че търса коприна за детски традиционен костюм. С пола или панталон? Ами сега де, не знам. Решавам за панталон, тесен, не шалвар. Все пак е напредък. Цвят? Камбанката отсича – „Розов”. За секунди се оказвам пред поне 10 топа коприна, във всички нюанси на розово  . Харесвам един, но Камбанката решава друго. Възползвайки се от моментното ни колебание, продавачите изваждат нови топове плат. Малката съвсем се побърка – пипа, дърпа... В един момент помолих да спрат с платовете, ще избираме от вече предложените. Камбанката си хареса материя, и стигнахме до логичния въпрос – колко метра? А сега де? Слезнах долу да търся шивачите за мерки. Лелята на булката (която между другото много се беше харесала щерката и я наричаше „Кукличке”) ме видя да се лутам нещастно, обясних и докъде и как съм с покупките и жената взе нещата във вещите си ръце. Подбра един служител да вземе необходимите размери, качихме се горе, строи продавачите защо не са ми показали от най-качествените коприни, одобри подборката на цвят за панталон към туниката, заведе ме да платя и зачисли годеницата на един от синовете си като гледачка на Камбанката, докато аз си избирам сари. Сега беше мой ред да се озова пред 10 нюанса на зеленото. Пробвах 2-3, но първото най ми легна сърцето и го взех (не знам дали се вижда на снимката – платът е на тънки райета изумруденозелено и синьо-лилаво, като синьото-лилавите дават един леко-лилав отблясък при движението на плата) и златиста бродерия. Взеха ми мерки за блузата към сарито, за фустата под него и излязох навън, уф! Междувременно мъжът ми беше се сдобил с неговия костюм, панталон, шал (който впоследствие приватизирах) и едни чехли с извити носове. Готови сме за сватбата.
-   Мехенди – „мехенди” се наричат рисунките с къна по ръцете и краката. Началото му е поставено с моголите, които завземат индийския субконтинент през 12-ти век. По онова време само благородниците и богатите са украсявали ръцете си с къна. Традионната индийска сватба съдържа задължително ритуала „мехенди”, който се организира от семейството на булката. Мехенди е едно от 16-те украшения, които булката трябва да носи в сватбения ден. Символизирасилата на любовта в брака и е добра поличба за бъдещата булка. Церемонията се състои в деня преди сватбата и често се придружава от традиционни песни и танци. Лицето и тялото на булката се натриват с паста от куркума, за придаване на блясък на тена й. Ръцете и краката на булката, както и ръцете на близките и приятелите й се изрисуват със сложните мотиви на мехенди. Традиционните мотиви включват пауни и капкообразни/перообразни форми – paisley (символ на страстта). В мотивите, изресувани върху булката се вплита и името на младоженеца, който трябва да го открие в тях (така доказвайки острото си зрение и бързия си ум). Счита се, че колкото по-тъмна е къната по булката, толкова повече тя ще е обичана и оценявана от новото си семейство. Колкото по-дълго останат следите по булката, толкова по-щастлив ще е бракът.
Нас ни изрисуваха всички. Бяха три жени, истински артистки. На снимката на моето мехенди се вижда именно един паун, а на едно от мъжките мехендита – капкообразните мотиви. Мъжът ми се оказа с рисунка на риба. По принцип трябва да се изчака да изсъхне изцало и къната сама да се обели и падне – така мотивите се запазват по-дълго. На мен, обаче ми се наложи да си измия ръцете (след посещение до едното място), та бързо-бързо си махнах пастата от ръцете. Все пак рисунките ми се запазиха десетина дни (сигурно и по-дълго щяха да останат, но аз нали се бях вманиачила да не пипнем някоя инфекция, та редовно си търках ръцете и с дезинфекционен гел  ).
-   Сангит – това е най-веселият ритуал сред предсватбената подготовка. Традиционно се е празнувал само от жените, но през последните години все по-често и мъже биват допускани. Изразява се в песни, танци, хапване и пийване в нощта преди сватбата. Преди години, този ритуал, известен още като „Гон” е продължавал 10 дни. В дома на булката роднините и приятелките и са танцували и пеели традиционни песни. В целемонията се е включвал и традиционния танц „гарба” или „дандия раас”, танцуван с пръчки. В нашия случай имаше концерт на цитра и табла (традиционни барабани) и класически мелодии, традиционни песни изпълнявани от жени и съотгветно, мъже. Не знам доколко сте запознати с индийските песни, но женските песни са изключително високо поставени, та самите изпълнения са доста пронизителни. Мъжът ми и един мой приятел ми споделиха, че едвам са изтърпяли изпълнението на дамата... но те нямат моята закалка от боливудски филми  . Мъжкото изпълнение (учителят по музика на булката и действащ майор от ВВС) беше по-различно, по-ниско, басово, ритмично. Накрая младоженецът (който в свободното си време е цигулар в един квартет) изпълни няколко неща, заедно с един свой приятел, джазмен в Ню Йорк. Тук май е време да спомена, че сватбата беше изключително мулти-култи – имаше гости от Франция (и България), Германия, САЩ (източен и западен бряг), Австралия, Швейцария, швед и мавритянка живеещи във Финландия... Много интересно преживяване!
(следва, качих и 2 снимки на младоженците)

Самурайче,
разчисти си кутията! 

Роца, благодаря ти за отделеното време.Разказва6 много колоритно и живописно ,все едно 4е съм била там .Не видях снимките на млодеженците?в съ6тия албум ли са?  

Роц слагам рецептата!Става и на грил-тиган, ама бива ли такава готина градинка-тераска да си имате и да нямате с какво да опушвате съседите (погледнах и в другите албумчета, извинявай  )!Рецепката е комбинация от пърленка-госпожа Манджула-наан рецепта от американски готварски форум:
1пакет суха мая
1чаша топла вода
1/4чаша захар (обичаме го леееко да наслажда)
3с.л. прясно мляко
1разбито яйце
2с.л. сол
41/2чаши брашно
масло за намазване
Слагаме маята във водата и като се разтвори добавяме захарта,млякото,яйцето,солта и ги сипваме в брашното (то е на око, да се получи меко тесто, но не прекалено, че се разтична през решетките на скарата).В намазнена купа оставяме да втаса около 1 час.После оформяме топчици, които покрити с влажна кърпа втасват пак за ок.30 минути.Но на практика аз не стигам до този етап - просто размесвам още веднъж и слагам до скарата, късам си директно от тестото, разтеглям на ръка(намазнени с олио ръце) и плясвам върху скарата.Като се изпекат мажа с масло (направо както си е в опаковката натърквам от двете страни).Ползват се с огромен успех сред приятели - както към къри така и просто като хляб за гарнитура към всякакви грилади.Госпожа Манджула ги прави и на фурна върху камък за пици, аз не съм пробвала.
За куркумата - благодаря, но аз си открих страхотен азиатски магазин наскоро.

Хайде и аз да се покажа, свърши почивката, от снощи отново сме на линия в големия град
Някъде към май месец при последното ни виждане Роца каза, че ми било време за конже матернел и както виждате аз съм супер изпълнителна

Роца, страхотни разкази, всички четем явно с интерес. Като стане сайта свирни къде да се дообогатим:)

Ние в България изкарахме добре, само на моменти някои роднини прекаляваха със съветите, но няма явно как.
Аз се разходих дори до Бяло море, но само за да си топна за малко краченцата. Явно и тази година си останах без море, но няма как.
Сега почивка до понеделник и после пак на тръстиката

Купа, жалко, че ще си заминавате, явно на теб не ти се иска много.
Снупи, кога се връщаш? Не се изнервяй много (знам, че е трудно) ама все пак май не помага много.

Айде парижанки и гости на столицата на среща, аз уикенда съм свободна, мъжът ми ще ходи на мач

Иве, тая лентичка твоя ли е? Лека и безаварийна, страшно се радвам !

Роц, чета те, да знаеш!

Цунк на цялата банда. Липсвате ми.

Ивенце, 4естито много се радвам за теб !!!
Сбъдва6та ,голяма е сладуранка малката с тези хубави бузки .
Роца , хайде 4акаме с нетърпение !!!!
Вижте какво про4етох преди малко ,направо останах без думи .
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=423567.0