Интересувам се коя депресия е по-тежка ? Споделете как се получи при вас? Аз в момента съм супер чувствителна,преди малко имаше голям рев и затова реших да пусна темата.
Виж целия пост
Следродилна депресия или предродилна депресия???
- Публикувана: 19 юни 2009, 21:36 ч.
- Последно мнение: 8 юли 2009, 14:28 ч.
# 1
19 юни 2009, 21:40 ч.
Преди раждането според мен е страх от самото раждане.След това са стрес от новороденото, недоспиването и нарушаването на спокойствието на майката.
Виж целия пост
Преди раждането според мен е страх от самото раждане.След това са стрес от новороденото, недоспиването и нарушаването на спокойствието на майката.
# 2
19 юни 2009, 21:42 ч.
ами преди раждането освен че бях по-ревлива....което и до сега си ми седи друго нямаше...депресия в никой случай...след родилна...да кажем имах...или просто преизтощение от недоспиване беше....
Виж целия пост
# 3
19 юни 2009, 21:48 ч.
аз съм от щастливките,които изпитаха и двете 
но мога да кажа че следродилната депресия ме хвана доста повече
Виж целия пост
но мога да кажа че следродилната депресия ме хвана доста повече 
# 5
19 юни 2009, 22:04 ч.
Мисля че следродилната... Поне при мен беше много, много по-тежка. Предродилна почти не съм имала - просто си мислу че бях малко по-емоционална и приемах по-тежко някои неща (като отношението на мъжо например)...
Виж целия пост
# 6
19 юни 2009, 22:04 ч.
Сега съм в предродилна и ако и следродилната е толкова силна,направо ще се 
Виж целия пост
# 7
19 юни 2009, 22:06 ч.
Аз не съм имала никакви депресии, нито преди нито след!
Преди да родя ме беше много ама много страх,единственото корто ми помагаше беше мотото на Скарлет О'хара да мисля за това не днес, а утре,и да се успокоявам че има време
.До последно си го повтарях, и когато влезнах в операционната (за секцио) си казах, че се вече наистина има от какво да ме страх...ама къде ще мърдам 
След родилна депресия не съм имала, и незнам какво е...Единственият ми проблем беше, че бебето беше с ужасни колики и нон-стоп ревеше...Та бях постоянно недоспала и уморена, ама депресирана-Не!
Леко раждане ти желая и кротко детенце
, та да се наслаждаваш спокойно на майчинството!
Виж целия пост
Преди да родя ме беше много ама много страх,единственото корто ми помагаше беше мотото на Скарлет О'хара да мисля за това не днес, а утре,и да се успокоявам че има време
.До последно си го повтарях, и когато влезнах в операционната (за секцио) си казах, че се вече наистина има от какво да ме страх...ама къде ще мърдам След родилна депресия не съм имала, и незнам какво е...Единственият ми проблем беше, че бебето беше с ужасни колики и нон-стоп ревеше...Та бях постоянно недоспала и уморена, ама депресирана-Не!
Леко раждане ти желая и кротко детенце
, та да се наслаждаваш спокойно на майчинството! 
# 8
19 юни 2009, 22:10 ч.
И двете депресии ме подминаха. Докато бях бременна, имах периоди, в които бях много чувствителна, но в депресия не съм изпадала.
Виж целия пост
# 9
19 юни 2009, 22:15 ч.
Преди да родя си поплаквах много честичко.Хващах се за най-малкото нещо и се започваше един рев....сега като се сетя 
След раждането,престоя в болницата ми се отрази мнооого зле.Вместо да се радвам,че имам живо и здраво детенце,аз плачех по телефона на мъжо.
Изпитах и предродилна и следродилна,но като ,че ли следродилната е по-гадна
Виж целия пост
След раждането,престоя в болницата ми се отрази мнооого зле.Вместо да се радвам,че имам живо и здраво детенце,аз плачех по телефона на мъжо.Изпитах и предродилна и следродилна,но като ,че ли следродилната е по-гадна
# 10
19 юни 2009, 22:23 ч.
Предродилна не съм имала - нямах време, защото до последно работих. Средродилна имах - видя ми се доста тежка в комбинация с умората и драстичната промяна - до вчера търчах насам-натам, а от днес - затворена в къщи и с бебе, което не знаех какво да правя. За около месец ми мина. Добре че беше мъжа ми, да ми помага - много е важно да му обясниш, че това е нормално, за да прояви разбиране, защото мъжете не усещат нещата така като нас.
Виж целия пост
# 11
19 юни 2009, 22:26 ч.
И двата периода бях избухлива еднакво, не мога да кажа коя беше по-силна.Но си мисля, че беше преди да родя, защото и разни страхове ме тресяха, а нямаше как да се отърва от тях 
.
Виж целия пост
.
# 12
19 юни 2009, 23:07 ч.
Докато бях бременна бях свръхчувствителна и склонна да плача с повод и без повод на периоди. Но това беше нищо в сравнение със следродилната депресия. Ужасно беше. И трая поне 3 месеца, ако не и повече...
Виж целия пост
# 13
19 юни 2009, 23:10 ч.
Аз от раждането не се страхувам чак толкова,защото е неизбежно,рано или късно бебето трябва да излезе. Но се усещам че изпадам в задълбочен рев за глупости,а преди само съм минавала с насълзени очи за такива неща. Това ме плаши и ме навежда на мисълта че полудявам 
Виж целия пост
# 14
19 юни 2009, 23:11 ч.
Предродилната при мен.При това в тежка форма. 
Следродилна не съм имала.Щастието и гордостта от появата на бебка не ми позволяваха да изпадам в депресии.
Виж целия пост
Следродилна не съм имала.Щастието и гордостта от появата на бебка не ми позволяваха да изпадам в депресии.
# 15
19 юни 2009, 23:59 ч.
И аз докато бях бременна се чудех що е това депресия 
С такова желание и въодушевление се подготвях за бебчо, но ето че и мен не ме подмина следродилната депресия, и то 3 месеца след раждането! Беше ужасно, имах натрапчиви мисли, чувствах че губя себе си и полудявам Ако не бяха мъжа ми и близките ми, не знам дали щях да се измъкна от това състояние! Влачих се така няколко месеца, сега съм по-добре...Тогава беше и зима, явно и хормоните са бушували...На никого не го пожелавам 
А на когото се случи - споделайте, момичета, следродилната депресия не е болест а състояние! НО ако се затвориш в себе си може да има тежки последствия! 
Виж целия пост
С такова желание и въодушевление се подготвях за бебчо, но ето че и мен не ме подмина следродилната депресия, и то 3 месеца след раждането! Беше ужасно, имах натрапчиви мисли, чувствах че губя себе си и полудявам Ако не бяха мъжа ми и близките ми, не знам дали щях да се измъкна от това състояние! Влачих се така няколко месеца, сега съм по-добре...Тогава беше и зима, явно и хормоните са бушували...На никого не го пожелавам А на когото се случи - споделайте, момичета, следродилната депресия не е болест а състояние! НО ако се затвориш в себе си може да има тежки последствия!
# 16
20 юни 2009, 00:01 ч.
Успокой се, не полудяваш 
Това са нормални неща, преминават. Да имаш деца не е много лесно от много гледни точки. Но си струва 
Виж целия пост
Аз от раждането не се страхувам чак толкова,защото е неизбежно,рано или късно бебето трябва да излезе. Но се усещам че изпадам в задълбочен рев за глупости,а преди само съм минавала с насълзени очи за такива неща. Това ме плаши и ме навежда на мисълта че полудявам
Това са нормални неща, преминават. Да имаш деца не е много лесно от много гледни точки. Но си струва 
# 17
20 юни 2009, 00:05 ч.
Не искам да те отчайвам,но аз и в двата периода се чувствах ужасно.Преди раждането плаках и аз страшно много-от страх от неизвестното,от самото раждане,от промяната в живота ми...След раждането пък всичко ми пречеше,бях адски нервна,не можех да свикна с новия режим,с това че вече има за кого да мисля и то сериозно и тн.Всичко според мен е нормално,това да станеш майка е голяма стъпка напред в живота
Виж целия пост
# 18
20 юни 2009, 00:11 ч.
При мен се проявиха и двата вида,с разликата,че след това се чувстваш по-свободна(физически) и това ти дава сили да продължиш напред.Ама,че го обясних и аз
Виж целия пост
# 19
20 юни 2009, 00:15 ч.
Предродилната депресия я изкарах само в рев, смях и голямо ядене 
Докато плачех ми ставаше смешно, после пак се замислях какво ме чака и пак се притеснявах луда работа.
Следродилната мина много по леко при мен, много бързо се съвзех и се захванах с нещата около бебето.
Виж целия пост
Докато плачех ми ставаше смешно, после пак се замислях какво ме чака и пак се притеснявах луда работа.
Следродилната мина много по леко при мен, много бързо се съвзех и се захванах с нещата около бебето.
# 20
20 юни 2009, 00:46 ч.
Една приятелка имаше от предродилната и беше много неприятно, мен лично ме тресна следродилната... Неприятно, някакси ти се струва, че светът се обръща надолу с главата, а няма нищо такова. 
Виж целия пост
# 21
20 юни 2009, 01:02 ч.
Предродилна нямах. След раждането обаче ревях с повод и без повод. За което разбира се и свекървището помогна...
Виж целия пост
# 22
20 юни 2009, 07:38 ч.
Предродилна депресия нямах, до последно ходих на работа, а после като си останах вкъщи правихме ремонт и не ми беше до това. А също така и пазарувах за бебчо, така че ми беше спокойно. Но следродилната депресия ме повали месец след раждането. Ако обстановката у дома е спокойна и таткото участва активно не само за бебето, но най-вече за домакинството, не би трябвало изобщо да има негативни мисли.
Виж целия пост
# 23
20 юни 2009, 08:34 ч.
Родих две седмици по-рано и нямах време за депресия или поне не съм усетила такава при мен.След раждането пък съвсем не бях депресирана, а ужасно щастлива.Мъжа ми много ми помагаше първите две седмици беше в отпуска и не съм усетила да ми е криво.
Виж целия пост
# 24
20 юни 2009, 08:43 ч.
Аз пла4ех от страх преди ражданетои бях се изнервила доста,тъй като стоях в болница 9 дена преди да родя,щото пренасях.Депресия не съм имала.НО след раждането беше ужасно.....тежка депрсия за около месец.Дано при теб не е така.Късмет, леко раждане и здраво бебо4е .
Виж целия пост
.
# 25
20 юни 2009, 09:12 ч.
Депресии не съм имала, станах много нервна докато бях бременна.
Виж целия пост
# 26
20 юни 2009, 09:29 ч.
Преди раждането, освен малко страх от предстоящото раждане друго не съм изпитала,но след родилна имах около 10 дни която беше придружена от преизтощение от недоспиване.Но всичко отминава
Виж целия пост
Преди раждането, освен малко страх от предстоящото раждане друго не съм изпитала,но след родилна имах около 10 дни която беше придружена от преизтощение от недоспиване.Но всичко отминава
# 27
20 юни 2009, 10:04 ч.
!
Виж целия пост
Предродилна депресия изобщо нямах, но следродилнИ /и при двете деца/ имах страховити. Рев и истерии без основателни причини, постоянно се оплаквах от нещо, всичко ме дразнеше и се чувствах като затворник. Хубавото е, че преминават!
# 28
20 юни 2009, 14:16 ч.
Не знам дали беше предродилна депресия, но доста си поплаквах и бях много нервна. Следродилна нямам , въпреки преумората . Единствено въстановяването след раждането ми минава много бавно и то заради едни тъпи хемороиди, та това ме кара да плача ,но от болка.
Виж целия пост
# 29
20 юни 2009, 14:23 ч.
Предродилна не съм имала, НО следродилната ме попиля. Хормони, недоспиване, едно непрестанно ревящо бебе и не на последно място фактът, че преди моето дете не съм имала никакви контакти с други бебета и/или деца, просто не знаех какво правя, ме довършиха. Тежко изкарах първите три месеца, обаче не само, че си заслужаваше, ами сто пъти ще мина през това, само за да съм майка. Всичко минава и остават само хубавите и щастливи спомени.
Виж целия пост
# 30
20 юни 2009, 14:29 ч.
Предродилно нищо не ме е тресяло.След като родих за около седмица-две се държах странно 
,поплаквах без причина... и ми мина.Не е страшно,щом си наясно с явлението.
Виж целия пост
,поплаквах без причина... и ми мина.Не е страшно,щом си наясно с явлението.
# 31
20 юни 2009, 14:32 ч.
Аз депресиите май ги пропуснах 
,или те мен пропуснаха,но и при двете раждания нямах такова нещо.Освен ако не съм ги минала без да се усетя 
Виж целия пост
,или те мен пропуснаха,но и при двете раждания нямах такова нещо.Освен ако не съм ги минала без да се усетя
# 32
20 юни 2009, 15:20 ч.
Имах толкова работа и ангажименти че такова нещо като депресия не успя да си намери свободно време.
Виж целия пост
# 34
20 юни 2009, 17:16 ч.
Преди раждането бях по-чувствителна към определени неща и понякога поплаквах, но според мен, няма нищо по-тежко от следродилната депресия... Беше най-страшния момент в живота ми!
Виж целия пост
# 35
20 юни 2009, 17:23 ч.
Предродилна депресия не съм имала.
Сега с второто дете понякога се улавям, че ме налягат мрачни мисли, но бързо минават.
Виж целия пост
Сега с второто дете понякога се улавям, че ме налягат мрачни мисли, но бързо минават.
# 36
20 юни 2009, 21:11 ч.
И с двете си деца не съм имала нито следродилна нито предродилна депресия .
Виж целия пост
.
# 37
20 юни 2009, 21:36 ч.
Предродилна депресия нямах, но за сметка на това ме сполетя следродилната. Три дена ревах, като заклана. За кратко, ама качествено. И тогава, и сега ако ме питате, незнам за какво ревах.
Виж целия пост
# 39
21 юни 2009, 00:56 ч.
Предродилна не zнам какво е. Следродилната беше ужас.
Все едно аz съм го писала това, а освен това тогава нямаше форум, никоя от майките около мен сякаш не се чувстваше така, не смеех да си приzная, смятах, че само аz съм луда. Не вярвах, но мина...
Слава Богу, само след първото раждане ме налегна. Втория път нямах такива мрачни гости, а от това ме беше най_много страх с втората бременност
П.С. Честито второ бебче на Франческа Салиери, не те поzнавам, но до скоро виждах бременната линийка, а вече е сменена
Виж целия пост
Предродилна не съм имала, НО следродилната ме попиля. Хормони, недоспиване, едно непрестанно ревящо бебе и не на последно място фактът, че преди моето дете не съм имала никакви контакти с други бебета и/или деца, просто не знаех какво правя, ме довършиха. Тежко изкарах първите три месеца, обаче не само, че си заслужаваше, ами сто пъти ще мина през това, само за да съм майка. Всичко минава и остават само хубавите и щастливи спомени.
Слава Богу, само след първото раждане ме налегна. Втория път нямах такива мрачни гости, а от това ме беше най_много страх с втората бременност
П.С. Честито второ бебче на Франческа Салиери, не те поzнавам, но до скоро виждах бременната линийка, а вече е сменена
# 40
21 юни 2009, 07:45 ч.
И аз така 
Виж целия пост
Предродилна имах и давта пъти.
Следродилна - не.
Следродилна - не.
# 42
21 юни 2009, 10:35 ч.
Притеснения около раждането и това дали ще е всичко наред с бебето съм имала ,но чак депресия-не.
Нито предродилна ,нито следродилна.
Виж целия пост
Нито предродилна ,нито следродилна.
# 43
21 юни 2009, 10:50 ч.
Това сякаш аз съм го писала!
Виж целия пост
И двете депресии ме подминаха. Докато бях бременна, имах периоди, в които бях много чувствителна, но в депресия не съм изпадала.
# 44
21 юни 2009, 11:03 ч.
Преди ражданията не съм изпитвала друго освен някакво смътно безпокойство дали всичко ще мине добре за детето и за мен. Но определено след първото раждане изпаднах в депресия - не особено тежка и продължителна. А след второто раждане нямаше такава, направо хвърчах и кипях от енергия и щастие и нито недоспиването, нито задържането вкъщи, нито умората можеха да ми повлияят на настроението.
Виж целия пост
# 45
21 юни 2009, 12:10 ч.
1вият път нямах никакви депресии.
2рият път може би вид следродилна. Бебето ми се роди недоносено и бях доста ошашкана докато се нормализират нещата.
Виж целия пост
2рият път може би вид следродилна. Бебето ми се роди недоносено и бях доста ошашкана докато се нормализират нещата.
# 46
21 юни 2009, 14:20 ч.
Никоя от изброените не съм имала и слава богу!!! 
Лично според мен, малко се прекалява и преувелича с тези депресии
Виж целия пост
Лично според мен, малко се прекалява и преувелича с тези депресии
# 47
21 юни 2009, 14:29 ч.
Така си виках и аz, преди първото раждане zа следродилната... Ама се окаzа, че си я има и е мнооого реална даже, а не се среща само по списанията... Както писах вече, това ми беше и основния страх zа след второто раждане, но слава Богу, подмина ме втория път.
Тъй че радвай се, че не си иzпитала, ама никак, повярвай, не се "преувеличава с теzи депресии" Даже е хубаво да се говори, колкото повече жените са наясно, толкова повече ще могат и да се предпаzят. А и да не могат, поне няма като мен преди 9г да си мислят, че са единствените и полудяват.
А и още нещо, не ги zастига само "лиглите и глеzлите"...
Виж целия пост
Лично според мен, малко се прекалява и преувелича с тези депресии
Тъй че радвай се, че не си иzпитала, ама никак, повярвай, не се "преувеличава с теzи депресии"
Даже е хубаво да се говори, колкото повече жените са наясно, толкова повече ще могат и да се предпаzят. А и да не могат, поне няма като мен преди 9г да си мислят, че са единствените и полудяват.А и още нещо, не ги zастига само "лиглите и глеzлите"...
# 48
21 юни 2009, 14:50 ч.
Следродилната депресия е нещо ужасно 
. Изобщо не бях готова за подобно нещо.
Добре е, че край мен има хора, които ме подкрепят и това много ми помогна.
Мисля, че не е лошо да се говори повече, за психическото състояние на жената след раждане.
Виж целия пост
. Изобщо не бях готова за подобно нещо. Добре е, че край мен има хора, които ме подкрепят и това много ми помогна.
Мисля, че не е лошо да се говори повече, за психическото състояние на жената след раждане.
# 49
21 юни 2009, 14:59 ч.
Аз през цялата бременност бях в нещо като депресия,хич не се възприемам бременна.А иначе като наближи раждането се почувствах по-добре-видя се краят на мъките.Като наближи терминът и всеки ден се надявах да родя вече.(родих 8 дни преди термина )
След раждането-нито следа от депресия,напротив-няколко седмици пълна еуфория,не можех да спя от радост.
Виж целия пост
)След раждането-нито следа от депресия,напротив-няколко седмици пълна еуфория,не можех да спя от радост.
# 50
21 юни 2009, 15:58 ч.
Много неспокойна бременност и тежка следродилна депресия изкарах с първото ми дете.
Втория път бях уверена, сигурна в себе си и ми се разминаха депресиите.
Виж целия пост
Втория път бях уверена, сигурна в себе си и ми се разминаха депресиите.
# 51
21 юни 2009, 16:37 ч.
Не мога да кажа, че съм имала предродилна , но следродилната ми дойде в повече.Добре , че всичко продължи около 20 дни, иначе си мислех, че ще полудея.
Виж целия пост
# 52
21 юни 2009, 16:38 ч.
не съм раждала и не мога да кажа за следродилна депресия но предродилна да.един пример-плаках на реклама на Мтел 
Виж целия пост
# 53
21 юни 2009, 16:59 ч.
Според моя опит мога да кажа, че бременните жени може и да са по-емоционални и да си поплакват. Но при първото дете такава следродилна депресия ме гонеше, че няма база за сравнение. А и не е толкова емоционално като както си бременна - по-скоро целият свят ми беше като в сън, мислех, че с живота ми е свършено, че завинаги съм си загубила индивидуалността и такива ми ти глупости. Ако се бях усетила, че е следродилна депресия, щеше да ми е много по-леко, но понякога човек не се вижда сам отстрани. А тогава нямаше подобни форуми
Така бях зомбясала, че дори не ми се мисли за този период. А при второто дете въобще нямах подобни проблеми. Може би защото очаквах тези 2-3 месеца след раждането с ужас, всъщност въобще не се чувствах зле - даже напротив
Виж целия пост
Така бях зомбясала, че дори не ми се мисли за този период. А при второто дете въобще нямах подобни проблеми. Може би защото очаквах тези 2-3 месеца след раждането с ужас, всъщност въобще не се чувствах зле - даже напротив
# 54
21 юни 2009, 20:08 ч.
предродилна депресия при мен нямаше, бях много чувствителна, но следродилната в момента яко ме тресе, направо е ужасно! крещя, плача, нервно ми е, ... всички екстри! дано по-бързо да отмине
Виж целия пост
# 55
21 юни 2009, 20:15 ч.
Пропуснаха ме и двете.
Единственото, с което ми беше тежко да се справя след второто раждане беше ревността на голямата ми дъщеря. Но Слава Богу бързо й мина.
Виж целия пост
Единственото, с което ми беше тежко да се справя след второто раждане беше ревността на голямата ми дъщеря. Но Слава Богу бързо й мина.
# 57
21 юни 2009, 21:46 ч.
Имах следродилна такава , но не продължи дълго! Дължеше на промяната в ежедневието и ревливостта тогава на сина ми като новородено, което допълнително наля масло в огъня.
Но всичко отминава , аз много дължа на майка ми и на мъжа ми , който не знам как налучка правилните думи в точният момент.
Виж целия пост
Но всичко отминава , аз много дължа на майка ми и на мъжа ми , който не знам как налучка правилните думи в точният момент.
# 58
22 юни 2009, 14:16 ч.
При мен нямаше депресия, беше по-скоро чувствителност. По-осезаема беше след раждането, но много бързо се съвзех.
Виж целия пост
# 59
22 юни 2009, 14:21 ч.
Предродилната депресия е непозната за мен.
Виж следродилната ме "хвана" и двата пъти.Първият път бях нервна ,неуверена ,тревожна.....трябваше ми около месец да усетя нещата.Вторият път мина по бързо и се коренеше предимно в тревогите ми -ще успявам ли да свърша всичко така както досега,ще имам ли време да обръщам внимание на голямото дете, как голямото ми вече момиченце ще свикне и възприеме новата обстановка.Около месец и нещо бях напрегната ,бързо се разчвствах , уморена,беше ми криво без видима причина .......е времето показва правилният път.
Виж целия пост
Виж следродилната ме "хвана" и двата пъти.Първият път бях нервна ,неуверена ,тревожна.....трябваше ми около месец да усетя нещата.Вторият път мина по бързо и се коренеше предимно в тревогите ми -ще успявам ли да свърша всичко така както досега,ще имам ли време да обръщам внимание на голямото дете, как голямото ми вече момиченце ще свикне и възприеме новата обстановка.Около месец и нещо бях напрегната ,бързо се разчвствах , уморена,беше ми криво без видима причина .......е времето показва правилният път.
# 60
22 юни 2009, 15:40 ч.
Предродилната явно съм я изпуснала, докато се готвех за изпити - до последно учех, та нямах много време да се депресирам... А следродилната явно съм я проспала - първите два месеца не мислех за нищо друго, освен откъде да открадна още 15 минути сън...
Виж целия пост
# 62
7 юли 2009, 00:36 ч.
И аз си имам мнение по въпроса... Ако си сам с едно или вече и с второ дете, няма баби, лели, стринки, приятелки и изобщо никакви помагачи и хора, на които да се оплачеш, просто не можеш да си позволиш да изпадаш в депресии и да се гевезиш, колкото и да ти е тежко на моменти....децата ти си искат своето!
Виж целия пост
# 63
7 юли 2009, 09:40 ч.
Ами аз предродилна не съм имала Следродилна имах само с баткото,но беше наистина ужасна
Виж целия пост
Следродилна имах само с баткото,но беше наистина ужасна
# 65
7 юли 2009, 11:06 ч.
Мен не ме подминаха и двете.
Предродилната беше слаба
в сравнение с това което дойде след като родих 
Виж целия пост
Предродилната беше слаба
в сравнение с това което дойде след като родих
# 67
7 юли 2009, 14:53 ч.
Предродилна не съм имала, но следродилната започна още от третия ден в болницата - бяха едни ревове, когато оставах сама....
И продължиха и вкъщи...
Виж целия пост
И продължиха и вкъщи...
# 68
7 юли 2009, 16:13 ч.
И аз да се отчета вече.След като родих не съм изпадала в депресия. Вярно че в болницата си по плаках като останах сама в стаята,но само това беше. Още очаквам следродилната депресия,въпреки че малката е вече на 14 дни
Виж целия пост
# 69
7 юли 2009, 16:34 ч.
не е късно
но дано те подмине
да ти е живо и здраво детенцето
Виж целия пост
но дано те подмине
да ти е живо и здраво детенцето
# 70
7 юли 2009, 17:52 ч.
Имах предродилна,но по-лека депресия,но като се роди малкия ме втресе още повече Първия месец след раждането нямам никакви спомени,а и получих мастит,вдигах постоянно температура,човечето беше решило да плаче денонощно,имах и други проблеми свързани с болест при баща ми и се чувствах много зле.За моя радост с минаването на времето се окопитих и сега няма и спомен от този период.Да са ни живи и здрави рожбите-другото минава и заминава
Виж целия пост
Първия месец след раждането нямам никакви спомени,а и получих мастит,вдигах постоянно температура,човечето беше решило да плаче денонощно,имах и други проблеми свързани с болест при баща ми и се чувствах много зле.За моя радост с минаването на времето се окопитих и сега няма и спомен от този период.Да са ни живи и здрави рожбите-другото минава и заминава
# 71
7 юли 2009, 23:53 ч.
Предродилна имах, но след като родих се чуствах удовлетворена и горе долу спокойна.
Виж целия пост
# 72
8 юли 2009, 11:07 ч.
Да отговоря пак... ... сега след като родих втори път съм в периода на т.нар. следродилна депресия....
Всъщност може би този път леко ме тресе , защото се чувствам относително спокойна и много ряко ми се реве!
Виж целия пост
... сега след като родих втори път съм в периода на т.нар. следродилна депресия.... Всъщност може би този път леко ме тресе , защото се чувствам относително спокойна и много ряко ми се реве!
# 73
8 юли 2009, 11:25 ч.
Слава Богу ни пред- не след родилна депресия съм имала, че за такива случай знам ..... само като се сетя и ми настръхва косата
Виж целия пост
# 74
8 юли 2009, 14:28 ч.
Предродилна не съм имала,напротив въпреки трудната бременност, едва чаках момента да я зърна.След раждането настъпи купона.Много е трудно на една жена,която има динамично ежедневие,изпълнено със социални контакти,да премине на "домакинско":предимно в къщи,недоспиване,нерви....Да не говорим за дните,в които дори неможеш и пет мин. да починеш.При мен не ме избива на реване,а всичко ми е едно сиво и безразлично.Интересува ме само бебето.Борбата с килограмите допълнително усложнява положението.
Виж целия пост
Препоръчани теми