Благодаря
.... Ранна утрин... Чакам бяса да кацне на спирката... Тълпа от разнородни гражданя (или има и провинциалисти?)... Търкам очи и се прозявам, но не съм единствена. Един дядка до мен гръмко отваря беззъба паст, при което съм упоена от чеснов "аромат", немити зъби и лек тютюнев привкус... Да не говорим за спрея, който се образува в следствие отварянето на долната челюст и повдигането на езика. Там се нахожда някаква си плюнчеста жлеза, която изригва секрет при прозявка и други подобни случяи... Както и да е..
Пристъпям две крачки встрани. Санким ще избятам от съдбата??
Доближава ме грохнала старица и аз се учудвам къде е тръгнала толкова рано? 7 часа е в крайна сметка! Тези пенсии не спят ли? Женицата мъкне тежка чанта в едната ръка, с другата се подкрепя подпирайки се на олющен бастон. Помислям си, че може да и помогна за качването в бяса. Но ме лъхва нещо запарено, непрано такова едно..... То бива бива..
Отивам на другия край на спирката и дрънкам ключовете в джеба нервозно. Младеж пуши сигара и се налага да му вдишам пушека... Отврат! Вместо да се надиша човек на утринна омара, тревни свежини и йодна пара...
Да продължавам ли случката в автобяса, където млада жена с 5 годишно детенце стои права, хванала се за дръжка някаква, но в такава поза, че през ръкава на тениската й се вижда грозна космата миризлива... Нищо де. След малко ще се усмихне на детенце, ще лъснат начервисаните й зъби. Горкото детенце, в бързината не са му измили оченцата!
Задава се контролираща мадама, с две гърди напред. Зърната й застрашително оглеждат пътуващите, пък заднището ги отминава пренебрежително. Странно, но няма табела забранено за тежкотоварни средства. Тя мирише. Не съм сигурна за марката, но ми прилича на "Говежда Емоция". Горещо я препоръчвам...