Насилието над деца

Много съм съгласна с Бояна за всичко, което написа. Две сестри сме, гледани сме по един и същи начин, крещяно ни е много, обсипвани сме с епитети, и да били са ни и шамари и с точилка. Разбирам защо са го правили родителите ми (и конкретно майка ми)  в контекста на обстоятелства, за които няма да пиша, но не ги оправдавам! Сега и двете имаме деца, аз съзнателно бягам от комбинацията крещене и шамари (направо се изпотявам и ми се изправя косата, когато някой викне) Сестра ми пък вика по детето си и го шамаросва, защото ...и аз не знам, защото така е ПО-ЛЕСНО, така и нас са ни гледали. Ето станали сме нормални хора...Да, ама - не. Мисля, че щях да съм по-уверен човек, немълчащ (какъвто съм в момента) защитаващ правата си, ако щете и в кварталната бакалия (което и сега не мога да се насиля да правя!) Щях да знам цената си като личност! И не ме разбирайте погрешно -  считам себе си за щастлив човек, стабилно семейство, здраво дете, родителите ми ме подкрепят, но това в детството винаги, ВИНАГИ остава като белег. Поздравления за логичното развитие на темата!   

Ето и нещо много по темата, включително мненията на читателите на блога:
http://www.blizodobebeto.com/2009/06/01/cultura/

И още един линк към подобна тема в същия блог.
http://www.blizodobebeto.com/2009/05/25/1june/

Подкрепям мнението на Бояна   Насилието не е = на възпитание. Макар че и майките сме хора и на нас ни изпушват нервите понякога и можем да се разкрещим или да ударим шамар. Но в никакъв случай не смятам за нормално и правилно, когато е системно и се приема за "метод на възпитание". 2 пъти плеснах леко през пръстите дъщеря си, защото се опитваше да издърпа щепсъла от контакта и после ми беше много гузно  

По повод спама-шляпвам сина си(той е на 7) много рядко, не по-често от един-два пъти в годината. И това се случва след като съм говорила, обяснявала, молила, настоявала, излизала от стаята и прочее всякакви трикове да не го правя. И ако някой тук каже, че винаги е бил отглеждан само с целувки, прегръдки и тих, спокоен тон просто няма да повярвам. Крещяли са ни, шамаросвали са ни, показвали са ни до къде може и от къде не и за това сме станали хора. Може и да греша.
По повод темата...От както видях тези снимки просто не съм на себе си. От мен изчезна всичко хуманно. Бих изтезавала тези изроди пет месеца (точно колкото е издържало детенцето...) по начина по който са го правили те! И ако все още са живи ще подходя по-толерантно, например изгаряне на клада или заравяне живи.
Ума ми не го побира...

Ето, че има такъв някой, ако щеш вярвай. А и винаги ми се е носела славата на изключително "добро дете".  Познавам и други, и то не толкова малко, че да ти звучи невероятно, че е вярно. Границите на детето са важни, но те могат да се очертаят по далеч по- позитивен за психиката начин. Ето, заради подобни на твоите убеждения за средствата за производство на хора писах толкова много тук. И то не спам, а по темата.


ПП Всъщност, зависи какво разбираш под "хора", разбира се.

Аз ставам като оня с краставицата, ама и Бояна не е по-различна.
НЕ Е ВЪЗМОЖНО да има родител, който НИТО ВЕДНЪЖ за 18 години дори да не повиши тон на детето си. Ако някой твърди, че е такъв, то или ЛЪЖЕ или е абсолютен непукист и не му пука изобщо какво се случва с детето.

Бояна, тъй като очевидно няма да спеш да настояваш за безкомпромистната си правота докато всички не се съгласим с теб, ще отбележа, че аз също не смятам системния бой за метод на възпитание или поне за правилния. Никъде не съм писала подобно твърдение.
Но ако продължаваш да твръдиш, че всяка майка, повишила някога за нещо тон на детето си или шляпнала го по памерса веднъж или два пъти за 5 год. примерно е същия изрод като насилниците на това бебе, извинявай, но съм склонна да възприема, че имаш някакви психични проблеми, макар че до сега не си ми направила такиова впечатление.

 irina_vas, не съм Бояна Ламбер, но тъй като тя си позволява да изказва/изписва моите мисли, аз ще си позволя да отговоря на последния ти пост. По-точно ще цитирам едно изречение, което дава отговор - разбира се ако не само го прочетеш, но и осмислиш:
Бояна Ламбер, комплименти   

Би ли ми посочила с какво твоето изказване притворечо на моето! Някъде да сте прочели да пиша, че за мен боя е метод н-р 1 за възпитание???

Не видях никъде някой да те обвинява, затова не разбирам защо се отбраняваш  . Бояна Ламбер (доколкото разбрах) говори по принцип, не го приемай лично.
Ето и за теб една китка   .

Била съм и двете си деца. Естествено, не от психопатия. Само пример- синът ми на няма и две годинки заби отверка на половин см от окото на сестра си- избеснях, набих го и седя наказан в стаята си половин час. Не знам какво разбра от всичкото, но реакцията ми му повлия да не прави повече нищо подобно, никога повече не го е правил.

а защо е забил отверката там? и откъде я е взел?

Забил е отвертката,след много размишления,все пак той е голям човек.Е,как откъде я е взел?Ерика му е показала къде я държат,при нужда да я използва.

Не съм съгласна с мнението на Бояна, дори напротив смятам, че нейното мнение е опасно, защото е крайно, а аз съм почитател на така наречената " златна среда". Майка съм на две деца, които вече отдавна не са бебета и ми се случва да викам, да наказвам в ъгъла и да ударя, за наказанието, разбира се, винаги има причина, децата винаги знаят защо ги наказвам. Наистина има случаи когато проблема се разрешава с говорене и обясняване, но има случаи в които наказанието е задължително - този метод на възпитание  е "златната среда" и е единственият възможен и правилен за мен.
Четейки мненията на Бояна веднага се сетих за една позната, която по същият начин винаги изтъква, че децата не трябва да се наказват никога за нищо, достатъчно е да им се говори. Нейното дете вече е голямо на 9 години и наистина не е наказвано до сега, в същото време това дете пие по 5-7 пъти на годината антибиотик "защото джипито така каза " и майка му тъпо и упорито не се сеща да потърси мнение на друг лекар, детето страда от наднормено тегло, но при тях е класика " ще купим пицичка, че не успях да сготвя ", детето не тренира нищо, защото не иска, пък и майката няма време за такива работи.... а най-важното детето е доста агресивно към другите, защо ли?
Горе описаният случай далеч не е единичен, защото възпитанието без наказание е крайно и като такова винаги дава " краен" резултат. Когато бях малка помня една приятелка на майка ми с 2-ма сина, която все четеше лекции за това, че на децата трябва да им се говори, те са разумни същества, а удрянето и наказанието са недопустими...... Резултат: малкия син почина от свръх доза, големия - лежа в затвор , лекува се в комуни, сега пак е наркоман....

    Изненадах се колко много е нараснала темата,а то е защото сте поели в друга посока. Ще си позволя да изкажа мнение.
 Твърдя,че има по-лоши начини да травмираш психиката на едно дете от пошляпването по дупето или перването през пръстите. И това е студенината,безразличието и авторитарното поведение. Има доста примери за деца,израсли в самота,без никой да ги е докосвал физически,но и без духовна връзка с родителите си. Няма универсално правило за това,как да бъдеш добър родител. Всяко дете е различно,подходът е индивидуален. Има буйни,палави деца,има кротички и тихи. Аз не одобрявам пошляпването,но не мога толкова лесно да съдя другите родители. Иначе като цяло отношението към децата е отражение на обществените нрави. При цялата изнервеност и стресираност на обществото ни няма как това да не се отрази и на децата. Трябва да ги щадим,доколкото можем,те са много крехки. Детето трябва да усеща винаги родителската грижа,родителската обич. Дори зад строгия тон трябва да вижда най-важното-че има опора,че не е само. За себе си в краткия си все още стаж като родител съм разбрала,че винаги трябва да се поставяме на мястото на децата и да се опитваме да ги разберем. И да се отнасяме с тях като с равни още от малки,но никога да не забравяме,че все пак ние сме тези,които взимаме решенията и да го правим внимателно,най-вече със сърцето си.  
    И нека не изпадаме в крайности. Родител,дето е повишил тон на детето си или го е пошляпнал леко,не е насилник.  Всеки греши,идеални хора няма. Само ССФ  е идеална,знаете.

Ох  Защо приемате така нещата? Нито смятам, че е подсъдно да се повиши тон, нито да се шляпне дете- говорим по принцип. Системното използване на подобен тип поведение спрямо дете е вреден- това казвам. Всеки може да истеряса и да се разкрещи- хора сме, а не роботи, но колкото е по- недопустимо като идея да се удря, толкова по- рядко и по- малко хора ще го правят. Това имам предвид през цялото време, а не ССФ мании или крайности. То се е видяло, че не мога да изразя разбираемо идеята си, но това е последен опит. Виждам, че няколко човека ме разбраха, значи не съм толкова зле с писането. И за последно- нищо лично към никого, а принципно, по което виждам, че няма и особен спор.  Лек ден!