Хайде да откажем цигарите завинаги!-3

Vesss , ако наистина е настъпил моментът ти, спирай ги от раз. Иначе не става, права е Карамел. Най-големия страх на пушача, е вземането на РЕШЕНИЕТО. Като чели взимайки го, се разделя с нещо МНОГО ЦЕННО   и повече живота му няма да е същия. Глупости ама на огромни търкалета!!!! Няма по-хубаво нещо от чисти бели дробове и нормално дишане.
Та ако имаш истиски желание да ги спреш, давай! Ние сме стеб, и да знаеш, че е не е чак толкова трудно, колкото си мисли пушача.

Да се запиша и аз в тази тема - преди време отказах цигарите за 8 мес., но след това пак пропуших .Сега е вторият ми опит - не пуша повече от 4 мес., дори не съм си дръпвала, че дръпна ли си - това означава , че съм пропушила отново.

Успех  !

Да да аз колкото пъти пропушвам до 48 часа стигам старото количество от 1 кутия. Не е вариант намаляването.

И да ви кажа винаги се провалям от онази цигара дето само нея ще изпушиш и чудовището пак живо. И не мога да разбера що за малоумие е да го знаеш и пак да се нахендриш в капана.

Но пък каяфенцето днес си беше субер без цигара. Главата ме понаболява, но ще мине.

Здравейте Отдавна не съм търсила темата, но това в случая е добре.....не съм си и помисляла да запаля 
Много точно Вивиан, и при мен беше най - труден етапът с вземането на решението да ги спра, имах чувството че се разделям наистина с нещо ценно и дори усещах някакъв вид носталгия 
Сега се чувствам перфектно
Не се отказвайте, успех на всички 

Аз пък и до сега не мога да го взема това решение,звучи ми някак много задължаващо и завинаги,което от своя страна ме подтиква към нарушение.Моят начин е с малки стъпки към голяма цел. Първият ден си казах "айде да видим до обяд мога ли без цигари" като стана обяд реших да проверя до вечерта мога ли ,след това като съм изкарала един ден ,още един мога ли....и т.н. и т.н.
Днес например е четвъртият ми ден и мотото е "Още малко остава до седмица ,а това си е вече много нещо!
Също така в себе си имам кутия цигари,за да се чувствам спокойна. Нали знаете как когато нямате цигари,най много ви се пуши.
  Dody благодаря за линка !

Точно, няма такова нещо като "завинаги", то ще те стресира и може да има обратен ефект. Аз съм с нагласата, че ако реша един ден, мога да запаля, но веднага си припомням лошия вкус в устата сутрин или нещо друго мотивиращо. А цигарите, дето ги държиш под ръка, не ги дръж безкрайно дълго, че с времето стават по-остри и даже може и да не стават за пушене, или ги изхвърли, или ги дай на някого, когото искаш да откажеш от пушенето

Аааа,не!  ...
Напротив!Ако това ще те стресира,значи пак ще пропушиш.Идеята е ,че повече никога няма да запалиш цигара и това те радва!Тези,които казват завинаги и са убедени в това,те не се стресират,напротив радват се от все сърце!А тези,които ги стресира това "завинаги!",значи все още не са успяли да преодолеят психическата зависимост и може би никога няма да успеят!Ако го направят то ще е временно!Точно от този страх трябва да се отърве пушача!Точно това трябва да осъзнае,че ще е завинаги и ако не му прави впечатление това ,което е казал и не го гризат съмнения дали някой ден отново ще пропуши,значи наистина е успял да се отърве завинаги!
Но,ако продължава тайничко да се прокрадва мисълта,че някой ден пак ще опиташ от "божествените" цигарки,след като не си пушила например вече да речем 5-6 години...смятай,че до края на живота си ще се измъчваш с този "блян"...А трябва ли да се мъчиш?Казваш,край,завинаги и това е!...Много по-лесно е -уверявам те!

   нека малко да се позаблуждавам ,пък после ще видим ...по добре ли ще е ако сега кажа край и това ме подтикне към "Ами значи аз не мога да кажа край ,тогава какво да си пуша ли?!"
Може пък да не съм достигнала този етап на осъзнаване в който да се радвам за решението си. За сега ми е достатъчно че успявам 

И аз съм на мнението на Bariksto. И аз усещам като нея нещата и предпочитам да мина през малките "победи", дори да не съответсват с правилната стратегия. Още пове4е, че аз приемам спирането на цигарите като забрана, нищо че сама си я поставям. И понеже съм си бунтар по душа много трудно приемам ограниченията, дори да са в моя полза. Сега си троша зъбите с едни бонбони и се надявам да спра дяволчето дето ме кара да си мисля за цигари. Между другото и аз имам цигари подръка, за да знам, 4е мога да запаля и да осъзная, че просто аз не го искам.

Не знам, мен това "завинаги" ме плаши. Нищо не трае вечно и както се пее в една песен: "nothing lasts forever except forever (and you, my love)", така, че се радвам на малката си победа и дългосрочни планове гледам да не правя

MaryJane
след като отказваш цигарите с мисълта да не е "завинаги", защо изобщо се подлагаш на това?

Ха ха  и аз бях така като започнах да спирам цигарите,но само в началото и после докато не изпуших всичките кутии с които се бях запасила...не ги отказах.Мисля,че трябва да разделиш с тях иначе няма да ги откажеш.Това е първата стъпка! 

Когато ги отказах "завинаги", беше за 6 месеца. После запалих една цигара в труден момент и след нея си казах: ето, моето "завинаги" отиде по дяволите. Тогава можех да спра с тази цигара (която не ми и хареса), но мисълта, че съм опорочила "завинаги-то" и сега "край", ме подтикна да запаля втора и така...да се върна към навика. Връщането ми към цигарите си беше на чисто психическа основа, защото след 6 месеца нужда от никотин нямах никаква. При следващия ми опит ме крепеше първият, но пък тогава си казвах: "е, сега и да запаля една цигара, голяма работа". Така и беше, около година пушех много епизодично, понякога с дни не се сещах да запаля. Но след това ги увеличих до половин кутия на ден и затова реших, че трябва да ги спра, освен, че ми пречат. Мотив ми беше една случайна фраза. Смених фитнеса и като се записвах, попълвах въпросник. Имаше въпрос дали пуша и по колко цигари на ден. Писах 4-5, което си беше горе-долу истината, но не за всеки ден. Инструкторът ме погледна, усмихна се и каза: " а зашо не и нито една"? И аз се запитах: а защо пък не? По- свеж дъх, по-хубава кожа, повече сили за тренировки (всякакви ). Това, което ми дават цигарите освен негативите, е илюзията за успокоение, и то временна, след което те карат да запалиш и още една...
Не смея да кажа завинаги и уважавам вас, които сте го казали и го отстоявате, но предпочитам да го карам по-скромно и дори и някога да се върна към грешния навик, да е за кратко.
Конкретно на въпроса, смятам, че ако за последните 2 години не пуша една, ще е по-добре, отколкото да пуша и през двете, не е ли така?

Хей,хей хей,това че изказах различно мнение ,не значи че не уважавам вашето. Но ако моето мнение не съвпада с вашето ,то не значи че непременно греша ,нали ?

Всеки има право на мнение,никой никого не обвинява  ,само даваме съвети кой каквито иска и мисли за правилни.
Не се сърди! 
Аз също не си казвам завинаги,защото нищо не се знае...пък дано да е така...