какво се случва, ако докато чакаме, съпругът реши, че иска да се разведе?

  • 5 132
  • 47
# 30
Rainy, аз съм последния човек, който трябва да те съветва или изказва мнението си по ситуацията, в която се намираш. Защото нямам 15 годишен брак зад гърба си и защото съм сама мама. Но отстрани погледнато и като, надявам се, обективен наблюдател мога да ти споделя моите мисли по въпроса :
1. Трябва да решиш колко силно искаш да имаш дете и дали това е единстветия начин.
2. Чакате година и нещо. Нямате писмо за определено дете. Регистрацията ви е валидна за 2 години. Така, че все още имаш време да прецениш дали да продължаваш по тоя път сама или със съпруг. Това трябва да стане преди да получиш писмо за определено дете и ако решението ви е да не осиновявате заедно, да уведомиш социалните за желанието си да осиновиш сама. Ако пък решите да осиновите като съпрузи, няма нужда от някаква промяна.
3. Ако изтече 2 год. период и още нямате предложение, така или иначе трябва да подавате документи отново. Е, тогава би трябвало да сте наясно дали ще го правите заедно или не.
4. Трябва според мен да определиш кое има първоспетенно значение за теб  - брака или детето, в случай че не можеш да имаш и двете.

Отстрани изглежда лесно, зная, но все пак в мнението на страничен наблюдател винаги може да намериш нещо резонно. Каквото и да решиш ти пожелавам успех. И да знаеш майчинството е най-прекрасното нещо, колкото и клиширано да звучи, и си струва всички жертви.
Виж целия пост
# 31
ако аз трябваше да решавам сега, вместо теб, нямаше да се замисля и за секунда. но аз съм пристрастна.

не съм минала през чакането, но за три години, откакто имам дете, ми се изясниха много неща.
няма значение колко е чакането, то е еквивалентно за мен на една беменност.
би ли убила детето, което чакаш. по някаква причина.

мъжете идват и си отиват. жените също Wink различни сме обаче. в мислите, в усещанията си, в нагласите си.
да имаш клишето мама, татко и аз е хубаво, но също така е хубаво и да можеш да излезеш от него.

в този момент за теб случилото се е един вид предателство. за него обаче явно не е, иначе не би ти казал подобно нещо.
не разбирам хора, които взимат дадено решение, а после обвиняват за него ситуацията или друг човек. решенията за нашия живот са единствено наши. и ако те после ни направят нещастни, отговорността е единствено наша.

не се страхувай, просто върви напред.

и тематично по заглавието, ами случва се това, че човек или се отказва, или не. в случая ти.
Виж целия пост
# 32
По-важно е дали в крайна сметка този брак ще просъществува. Само че това е проблем, който няма как да реша във виртуалното пространство.

rainy, много си права. С опита натрупан в моята 15-годишна връзка мога да кажа само, че имате нужда от много откровен, пък макар и болезнен за двамата разговор, в който да си дадете взаимен отговор на този въпрос. Предвид обстоятелството, че във всеки момент могат да ви предложат дете, бих ви посъветвала да проведете в най-скоро време този разговор, за да бъдете наясно и двамата какво да правите оттук нататък. Знам, че ти е много трудно след толкова години да мислиш за евентуална раздяла  Hug, но наистина е по-добре ако ще става да стане преди появата на детето в живота ти. Към това, което написах по-нагоре бих прибавила и че сега бихе взели решение без да се налага да правите взаимни компромиси в притискащи ви срокове за вземане на друго решение.

На конкретно зададения в темата въпрос: ако сте категорични че настъпват някакви нови обстоятелства в семейния ви живот (раздяла или развод) - уведомявате социалните какво се случва и ти евентуално можеш да пожелаеш да останеш вписана като самотен осиновител. Може би ще има някакъв допълнителен разговор и доклад, но това само със социалните можеш да уточниш.

Искрено се надявам кризата в брака ви да е породена преди всичко от битовизми и умора от еднообразието в ежедневието и да успеете да изгладите отношенията си!   bouquet
Виж целия пост
# 33
Рейни, не се засягай мила!
Катнадиин при цялото ми уважение Умре да се изказва в "чувствителните " форуми по почти всички теми... не ми се коментира това...

въпроса ти е много конкретен...

в емоционалната му част - това което са казали Мира и Ганката най-много се доближава до моето мнение. Детето няма да закрепи брака ви. Няма да честно и спрямо  детето и спрямо теб и мъжа ти да поддържате едно фалшиво съжителство. Тъй като детето ти засега е само представа и мечта е трудно за мислиш за неговата гледна точка, но помисли в какъв ад ще се насадиш, ако разбира се бракът ви е изчерпан напълно.

в практическата му част, зависи какви са вашите социални. Такова административно творчество кипи напоследък че направо се плашим  Wink. Според мен ако се решите на подобна стъпка,  трябва да заявите промяната в обстоятелствата, да препопълниш заявлението само от свое име и да впишат в регистъра само теб... и пр.

От сърце ти пожелавам да изчистите нещата помежду си, по начина, по който ти го искаш.    bouquet
Виж целия пост
# 34
  bouquet
ок мислех че помагам да си изясниш нещата
но явно не е така затова затрих някои коментарии...не всичко
и спирам   bouquet
успех ще се справиш независимо какво се случи
Виж целия пост
# 35

въпроса ти е много конкретен...

в емоционалната му част - това което са казали Мира и Ганката най-много се доближава до моето мнение. Детето няма да закрепи брака ви. Няма да честно и спрямо  детето и спрямо теб и мъжа ти да поддържате едно фалшиво съжителство. Тъй като детето ти засега е само представа и мечта е трудно за мислиш за неговата гледна точка, но помисли в какъв ад ще се насадиш, ако разбира се бракът ви е изчерпан напълно.

в практическата му част, зависи какви са вашите социални. Такова административно творчество кипи напоследък че направо се плашим  Wink. Според мен ако се решите на подобна стъпка,  трябва да заявите промяната в обстоятелствата, да препопълниш заявлението само от свое име и да впишат в регистъра само теб... и пр.

От сърце ти пожелавам да изчистите нещата помежду си, по начина, по който ти го искаш.    bouquet

Подкрепям мнението на Фуссии, много добре казано.... Детето няма да закрепи брака ви. Напротив! Позволих си да коментирам, защото се грижа за едно такова дете.
Малкото детенце е само на 5 г. и не знае, че е осиновено. Неговите осиновители не са могли да имат деца и са имали много семейни проблеми. Но все пак са имали голямо желание да си имат детенце и за това решават да си осиновят. Но проблемите не са свършили, напротив те ставали все по големи. До като един ден майката решава да ги напусне  и то в най трудния период на детето (било е много болно), защото е срещнала най накрая щастието на живота си. Влюбва се в друг мъж и забременява от него, най накрая мечтата и се сбъдва.
И какво става после? Живота на детенцето се преобръща наопаки. Било е изоставено за втори път. Сега живее в един измислен и объркващ свят и никой не смее да му каже истината, защото се  страхуват от нея.



Виж целия пост
# 36
Аз много се извинявам, ама може ли пак, че нещо не разбрах. Искате да кажете, че се грижите за детенце, което се отглежда от таткото осиновител? Или е с майката осиновител, но тя го е изоставила? Или, не дайси Боже, са го разсиновили? Каква е тая история, не схванах, ама съм малко уморена, пак се извинявам. Не ми е нездрав интереса, просто наистина се вълнувам.
Виж целия пост
# 37
Аз много се извинявам, ама може ли пак, че нещо не разбрах. Искате да кажете, че се грижите за детенце, което се отглежда от таткото осиновител? Или е с майката осиновител, но тя го е изоставила? Или, не дайси Боже, са го разсиновили? Каква е тая история, не схванах, ама съм малко уморена, пак се извинявам. Не ми е нездрав интереса, просто наистина се вълнувам.


Аз живея с таткото и за детенцето се грижим винаги заедно. От началото беше много трудно и е нормално, защото всяко дете си иска майката. При майка си ходи веднъж седмично. Тати не може да живее без малкото човече, той го обожава и е готов на всичко за детето си! Аз съм влюбена и в двамата и не мога да си представя живота си без тях! Съдбата ни събра заедно и ще направя всичко, което е по силите ми за да ги направя щастливи! И се надявам скоро семейството ни да се увеличи с още един член Praynig.
Виж целия пост
# 38
anna...), благодаря ти, сега разбрах... Просто ми минаха разни ужасни сценарии през главата и ми стана притеснено. За теб и за таткото  Hug и ви пожелавам успешно увеличаване на семейството! Колкото до майката...  Thinking.... май ще пропусна да коментирам. Всеки си знае хала.
Виж целия пост
# 39
Момичета,  Hug! Катнадиин, и за теб също Wink

Анна..., ти си добър човек, само това мога да кажа! И се радвам за вашата добра развръзка, въпреки тъжното за детенцето начало!

  bouquet
Виж целия пост
# 40
anna...), благодаря ти, сега разбрах... Просто ми минаха разни ужасни сценарии през главата и ми стана притеснено. ...

eli_Pd,
 
А дотук не ти се струва ужасно?!

Обзалагам се, че ако след години това дете започне да иска да се настани в по-реален свят и се наложи да осмисля, няма да му спестят:
-  указания как греши и не е в състояние да се радва на малките неща;
- поканване да посети дом за да види какъв е късметлия.

До тук 3 майки, а оттук насетне ?

За да не стават дразги не цитирам конкретни изказвания.
Дотук за това дете е вече ужасно и без други ужаси.

За мен лично първият постинг на Анна беше повече от ясен (направо и се възхитих на жената за чистотата на погледа) и искането за уточнения ме изуми.
Наистина ли не е ясно това : "Било е изоставено за втори път. Сега живее в един измислен и объркващ свят и никой не смее да му каже истината, защото се  страхуват от нея. " ?!!
Очевидно е, че няма разсиновяване. Иначе нямаше да пише за страха.
Не ми се сърдете eli_Pd и моля за извинение, че го казвам, но на вас Ви не ви е необходимо да разберете, а да чуете нещо, което за Вас е равносилно на представата Ви за добър край.
Няма значение за участниците в историята какъв е, важното е в крайна сметка да звучи ненатоварващо за публиката.




Виж целия пост
# 41
Miraetta, хич даже не се сърдя... Само много ме е страх да разсърдя някого в тоя форум, защото от две години съм леко пристрастена към него, а подозирам, че и за в бъдеще ще е така. Имам известни подозрения, че каквото и да напишеш и както и да го напишеш, все ще се окаже неудобно и некоректно за някоя от майките, а последното, което искам е да обиждам хора, които познавам само от написаното от тях, а то е много важно за мен. Така че гледам да съм максимално деликатна и внимателна.
В случая - естествено, че мисля че е ужасно. То затова ме втресе от постинга - поначало темата за изоставянето е доста болезнена за всички тук, а е точно за тоя вариант грам не ми беше хрумвало, че е възможен. Все се дискутират случаи - и темата е за това - за съпрузите, които се отказват от осиновените. Но че някоя майка е в състояние да го направи - е, доколкото разбирам, не съвсем - изобщо не бях си и помислила. През годините съм попадала на биологични майки, чиито деца се отглеждаха от съпрузите им, и никога не можах да разбера що за хора са. Едната си беше внушила, че "е по-добре за детето", защото беше при баща му в Канада, а другата въобще не коментирам - "роман с по-млад колега"...
Обаче! Има кой да съди, и определено не съм аз. Най-лесно е да залепя етикета, да зачертая, да заплюя. Само че ако бях привърженик на лесните решения, нямаше да съм в тоя форум. Нали?
Виж целия пост
# 42
Благодаря ви момичета Hug Hug Hug за това, че ме разбирате!
Не знам дали съм добър човек, но всичко което правя го правя с голяма любов и не чакам отплата от никого! Страхувам се от мисълта за истината..... тази истина която изгаря душите на всички, които обичат това детенце! Надявам се, че един ден детето ще разбере какъв късметлия е да има такъв баща! Той е най добрия татко на света!
Имах нужда да споделя с някого това което ме измъчва, тези ужасни мисли......
 Hug за всички мами (бъдещи и настоящи) от този форум Heart Eyes

Виж целия пост
# 43
Fussii го е казала най-разбрано и най-добре.Подкрепям изцяло мнението и.
Дано оправите отношенията си, дано всичко е било просто една временна криза, породена у съпругът ти от страха от неизвестното и отговорностите, които носи със себе си.Пожелавам ти да разрешите проблема си в скоро време и по най-желаният от двама ви начин.Да попълните семейството си и да дарите едно дете с любов, щастие и семеен уют. Hug Hug


anna...Simple Smile ,
на теб и семейството ти от сърце желая дълъг и много щастлив семеен живот, още деца и много щастие-заслужавате го Hug Hug Hug
Виж целия пост
# 44
Благодаря ви момичета Hug Hug Hug за това, че ме разбирате!
Не знам дали съм добър човек, но всичко което правя го правя с голяма любов и не чакам отплата от никого! Страхувам се от мисълта за истината.....

От сърце ти пожелавам  Praynig да не оздравяваш скоро от тази любов  Sunglasses.
Тайничко се надвам с таткото да сте на повече от две години връзка.
А и да оздравеете от първоначалния огън, дано остане обич и да сте доволни заедно до старини.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия