а какво мислите за явлението "временна раздяла"? и ако тя се осъществи, възможно ли е да е наистина временна?
Беше толкова отдавна, почти бях забравила за това
. въпрос към силните
- Публикувана: 23 юни 2009, 11:33 ч.
- Последно мнение: 28 юни 2009, 20:16 ч.
# 75
26 юни 2009, 23:40 ч.
Беше толкова отдавна, почти бях забравила за това.
Виж целия пост
При нас временната раздяла изигра благотворно въздействие върху кризата. Не зная дали точно на 7-та година беше, но когато (според мен) стигнахме дъното, се разделихме. Идеята беше за постоянна раздяла, но, след един месец се събрахме. Всъщност не зная дали кризата, или раздялата ни помогна да се преоткрием. Може би причината беше, че въпреки огорчението и обидата запазихме добрия тон - заради нас самите и заради децата ни.
Беше толкова отдавна, почти бях забравила за това
. 
# 76
28 юни 2009, 20:02 ч.
Казвала ли съм ти скоро, че си една много мъдра жена?
Виж целия пост
Не знам как да го кажа, за да не звуча поучително и назидателно. Бракът, и въобще всяка сериозна връзка, е низ от компромиси. Безкрайно много компромиси и умение да прецениш на кое точно държиш. Егото в повечето случаи е лош съветник. Не става с рогата напред, нито пък с крайни решения. Животът върви адски бързо. Докато се огледаш е полегнал в спокойния залез на дните. Лошото е, че го разбираме, когато пораснем и помъдреем, а понякога това е твърде късно. Ако обичаш някого - всеки компромис си струва.
Знам, че ви звучи идиотски, но прошката е велико нещо. Тя е това, което ни прави хора. Плодовете се берат по-късно, но си струва.
ПП: Временната раздяла не е решение. Тя само отдалечава партньорите и променя ъгъла.
Знам, че ви звучи идиотски, но прошката е велико нещо. Тя е това, което ни прави хора. Плодовете се берат по-късно, но си струва.
ПП: Временната раздяла не е решение. Тя само отдалечава партньорите и променя ъгъла.
Казвала ли съм ти скоро, че си една много мъдра жена?
Препоръчани теми