Жената ЛЪВ - III част

stefka.k оф не знам от кво са тия ечемици, за първи път му излиза, докторката каза, че най вероятно нещо се е замърсило на морето... ми то госпожите кое от 26-те деца първо да гледат... иначе много му е харесало морето и иска пак да ходи, даже ми донесе подарък - гривничка от рапанчета   (ох чак ми се насълзиха очите от умиление)
Инче да кажа за любовта ми с две думи (че не искам да се хваля, суеверие ли е не знам тоя път, ама не искам да се объркват нещата) - вери, вери, ама вери съм хепи  ! Още сме забулени в тайна от околните (като изключим най-близките и добрите ни приятели - не можем да се сдържаме пред тях  ) пеперудите в стомаха ми нон стоп пърхат, като няква ученичка съм значи  ....

А фитнеса много го уважавам. Между 20 и 30-тата ми година ходех най-редовно, ама откакто се роди малкия нещата са зле... а и моята работа вече е на бюро по цял ден  , добре че са любовните трепети та да сваля някое и друго килце.... 

Чили, от началото на седмицата и една салата не съм направила  . В понеделник си поръчахме пици, във вторник дояждахме, че беше останало от тях, а в сряда и вчера хапвахме на вън с приятели, та днес ме е ударило мааалко на съвест  . Всъщност направо ме тресна съвестта и даже изтичах да купя едни бутчета от магазина и да приготвя нещо като храна.

Аз май бях писала в предишните теми, че във фитнес не съм стъпвала, много съм мързелива и хич не обичам никакви физически дейности  . А танцуването, ааааах, танцуването! Толкова ми харесва, а съм такова дърво, че просто не е истина  .

Lord of the Dark, ти си добре! Моят син миналата година от зеленото у-ще ми беше "набрал" камъни за подарък плюс няколко мухлясали треви и шишарки, като абсолютно забрани да ги изхвърля  . Пък за тайната любов  - забравила си и нас да включиш в списъка с просветените  ! Пу-пу, дано дъъъълго време ти пърхат пеперудите в стомаха  !

Lord of the Dark, ами тогава не казвай наистина. Аз като порядъчно суеверен човек те разбирам. Има наистина нещо такова, че като споделиш и... някой път ти се оплита нещо. И аз съм го забелязвала при себе си. И дори съм забелязвала на кои хора като кажа и ми се осуетяват нещата. И с годините спрях все повече и повече да споделям. Чак се плаша, че ставам малко асоциална заради това, че общуването ми е форумско. Повечето хора, които са ми били близки по един или друг повод не живеят вече в града. И сега като сложа чертата май най си предпочитам да си общувам с моя, с брат ми, снаха ми и... по форумите. Уф, знам, че е тъпо, но...  

Та няма да те питам повече. Желая ти щастие.   Любовта е хубаво нещо. шарено, аз съм ти казвала.

  Направо ме уби, но съм аПсолютно съгласна!

А за давенето - ще хвърлим по някой пояс

Lord of the Dark  Тайна или не - любовта дава крила!

Вени, хич и не се притеснявай. Модерните домакини сме така  
Ама, чакай малко - твоя мъж да не те е взел за готвачка. Той не се ли проявява в кухнята по спешност или по желание
Моя като види зора и посготвя, щото жена му трябва да играе с лапето навън. Иначе става потърпевш от мрънкането на детето, че иска навън.
Еххх, Lord of the Dark, наистина ти пожелавам да запазиш дълго пеперудките - хубаво е!

Ха ха ха, еее как мислим еднакво! Много често му казвам, че в акта за граждански брак пише съпруга, а не готвачка и чистачка  .
Всъщност повече се шегувам със себе си, това ни е майтап от край време, защото не съм най-идеалната домакиня. Иначе той прави страхотни пържоли и изобщо всякакви месца, опс, тука се облизах! И ако трябва да съм честна, никога не е мрънкал, че караме на сандвичи или кремвирши и всякаквите там гадости, дет готвя  . От двама ни, той е по-ангажиран в работата и понякога ми е много кофти да съм се прибрала в два следобед (като днес) и да го чакам да ми сготви. Имам позната, чиито съпруг без готвено не сяда, че и не ще да яде едно нещо няколко пъти 

Малеееееееееее, че къде спах, та така ви изпуснах??? 

Джулс, не знам защо, но като те видях тук и се сетих да ви питам нещо всички . Когато сте в ресторант или заведение, или в магазин, или въобще когато сте клиенти, държите ли да се отнасят към вас подобаващо? Аз вечно намирам някакви кусури в обслужването /може би защото аз самата обслужвам клиенти и ми се иска и мен да ме посрещат така, както аз посрещам другите/ и не си мълча никога. Обаче, не се карам никога. С най-равния тон, на който съм способна, си изисквам нужното. Мога да дам и безброй примери, но първо искам да прочета вашите мнения.

И аз работя с много хора, и аз като теб искам да се отнасят с мен така, както аз с тях.
Разликата между мен и теб, обаче е, че аз се карам, ако на някой му е в повече некадърността, или се държи като дебил.  
За това и редовно правя скандали из Общини, офиси и т.н.  
Виж, в заведенията, които посещаваме повечето от персонала са ми приятелки, та там не се карам.
Е, има и изключения, естествено, но са много малко.

 
Естествено, че искам да се отнасят с мен подобаващо.(нали съм краля на джунглата) Още повече, че и аз обслужвам клиенти и съм ходила на хиляди обучения как точно се прави това по най-добрия начин.... аз също не обичам да се карам, а говоря с равен, но много твърд тон от който няма мърдане и обикновено успявам да закова вниманието на съгрешилия, като това се отнася не само, когато съм на заведение... също и в банките, институциите - там ми е любимо просто  , защото давам вид на младичка, нескопосана девойка и си мислят, че могат да ме мяткат както им падне, но в момента в който ги пронижа с поглед и си отворя устата , почна да ги замерям със закони, алинеи, права и т.н.  отношението се променя коренно ....    Даже в съда, когато се развеждахме с бившия се разлютих (за малко ми бяха праснали глоба за обида на съда  ) Изобщо не мога да търпя несправедливости и мазни хора, дето не си вършат работата за която им плащат....

Знаеш ли, polin_a, сякаш с времето съм станала по-капризна, въпреки че капризна може би е малко пресилено в случая. Имам предвид, че да, държа с мен да се отнасят подобаващо, така както и аз подобаващо се отнасям с хората срещу мен. Не ми пречи на пазара някоя бабка или лелка да ми говорят на ти и да ме подпитват мое ли е детето. Обаче онзи ден в една банка внаям парички, а касиерката директно на ТИ се обръщаше към мен на няколко пъти! Ей това не мисля, че е в реда на добрите обноски. И аз рядко се карам и вдигам дандания; склонна съм да преглътна някоя дребна обърквация от страна на сервитьор например или нещо подобно. Но е много важно как ще ме подхванат. Ако обяснят ситуацията без недомлъвки и предложат решение, винаги съм склонна да вляза в положение.

И аз съм така от няколко години насам. Преди това гласеца ми не се чуваше . И от това само съм загубила като се замисля. Сега си изисквам подобаващото отношение на всяка цена. А най ми се набиват "сгрешени" сметки, лелеее, даже без да искам да гледам, фокусирам грешките веднага. За обществените учреждения - нямам думи за обслужването на клиените изобщо ....

Момичета,благодаря на всички ви за посрещането!
Lord of the Dark,и ти ли си на 12.08...СУПЕР!

А по повод обслужването на различни места...Какво да кажа освен,че съм супер капризна и невъзможна като клиент. Мога да кажа,че заради "обслужването" на разни продавачки по магазините...съм предпочела напоследък онлайн пазаруването.

Ами аз какво да ви кажа? Не съм взискателна. Даже напротив - оставям ги да си говорят и правят продавачките каквото искат.

Близо 9 години я работих тази работа - още от студентските си години та и много след това. Съчуствам им, това е. Аз разбирах работата си тогава като обслужващ персонал. Не можеш да си сложен някъде на място където очакват от теб да продаваш блузи по 200 и кусур  лева и да си позволяваш да бъдеш нещо повече от обслужващ персонал. Показваш, мълчиш, мериш си думите и много внимаваш когато даваш акъл за обличане на хора, които са дошли да пръснат наведнъж сума колкото 3 твои месечни заплати.

Няма да забравя кога за пъви път открих това. М-н за италиански мъжки дрехи. Имаха и в П-в, и в С-я (тогава на Витоша и Гладстон беше). Пращаха ни редовно за по няколко дни в С-я. И аз типично по провансалски на един клиент (средна възраст мъж) започвам да му давам акъл: "Вижте, това. Хубав модел. Или това...". той ме изтърпя един-два пъти. На третия му писна явно и каза: "Да, аз също мога да преценя това. А и всеки си има вкус". Гътнах се. От тогава никога повече не си позволих.  . Години наред работех в снобарски магзини и не чак толкова. Но повече никога не съм имала проблем с клиентите. Клиентът какво иска - да го обсужат с нужното ужажение и внимание и да си тръгне с покупка. Никак не е сложно. Но на продавачките им плащат зле и затова повечето са събрани от кол и въже, работят тази работа с усещането, че е долна и те заслужават по-добра. Е, да ама не. Шофьор и търговец се ражда, не се учи.

Обаче войните ми с работодателите бяха безкрайни.   Подскачаха 2 метра високо, за да ме вземат на работа. Ама си мислеха, че могат да платят безкрайното ми търпение с мижави заплати и липса на договри.
Ето затова никога не вдигам пушилка в магазини. Донякъде е безсмислено.

Добрютро от мен след тая тирада. Ъъъ, много ми е пие кафе на ей такова място. Ей такова кафе. Тази сутрин е от мен задето много дълъг пост направих. 

Ооооооо, за това имаш една биричка от мен!!!