Раждане вкъщи 4

За съжаление и в Канада това е насилен избор. Мен ме е страх от много малката вероятност да получа руптура по време на раждането и, живеейки на половин час път от болницата, да си загубя бебето. Не знам как бих могла да живея след това с такъв товар. Не знам как мисълта че рискувам, дори и с минимален процент, живота на бебето си, ще ме остави да раждам спокойно. Пак казвам, силна интуиция нямам и очевидно с позитивните си мисли не мога да променя реалността (ако беше така, днес щеше да мине супер и предишното ми раждане щеше да мине по мед и масло). Затова исках да родя в болница. Да ме подсигурят за малките рискове и да ме оставят да раждам спокойно, все пак съм човек и трябва да имам някакви права над собственото си тяло и над детето ми. Ама какъв е смисълът да се опитвам да правя ВБАК, ако не ми дават алтернатива на това да ме подложат на продължителен фетален мониторинг по време на раждането? Че нали всички изследвания показват че той увеличава риска от секцио? За какво е цялата работа тогава? За да ми кажат че поне сме опитали? И какво й бърка в здравето на моята гинеколожка че искам да изчакат няколко минути, преди да срежат или защипят пъпната връв? Нямало смисъл... Ами нали лично съм чела научни публикации по въпроса бе джанъм, нали в Европа тази практика вече става рутинна? Били противоречиви изследванията, нямало смисъл. И направо я попитах - ако не пречи (дори да смятате че не помага), защо да не ми удовлетворите скромното желание? Говориш със стена. И на всичкото отгоре така елегантно ми предлагат някакво допълнително изследване, за което е трябвало да си дам съгласието уж (ние бяхме говорили в началото на Бременността само за един ехографски преглед за да се прецени че всичко е наред) и с което да преценят колко тесен е белегът и какви са рисковете от ВБАК. Аз в началото се съгласих, но сега просто няма да си взема час. Лошото е че и с това успяха допълнително да ме сплашат. На една съфорумка (дано да се включи) й бяха казали при преглед да видеозон че белегът й е започнал да се отваря, слава Богу тя не им се върза, отиде наистина в последния момент и си роди нормално. Сигурно има по-здрава психика от моята, за мен това е прекалено голямо напрежение.
Извинявайте, момичета, че ви натоварвам с отрицателни емоции, просто аз вярвах на гинеколожката си, дори ме беше уверила при предишните прегледи че продължителен мониторинг няма да ми прави, и днес след прегледа направо започнах да усещам че губя почва под краката си. 
Кюбитче, планът ми на раждане е на френски, но моделът от който съкращавах е същият като този от който дадох линк тук на английски. Ако знаеш френски-чудесно, ако не и намеря време, мога да се опитам да съкратя и английския вариант до вида, в който го предадох днес. 

Няма гарантирана сигурност, така е. Дори и презерватив да се ползва.
Аз повече се пазех след като родих Маги. Сега също внимаваме, но не параноясвам. Разбира се, че искам да изчакам и да е планирано, да съм готова. Но ако се случи, значи така е трябвало да стане.

heureuse, звучиш ми така както аз последния месец преди да родя. Успяли са да те уплашат и ядосат. И на мен ми се говореше как имам големи шансове за VBAC и в последния момент с чука по главата- насрочвай секцио. Ама как, защо...няма отговор. Точно губиш почвата под краката си. Успокой се! Само това мога да ти кажа сега. Надявам се скоро да се видим и да поговорим. Не ми се ще да си от групата "поне опитахме ".

Мда, дължа едно голямо извинение на Лейди Фрост. Сега вече много добре разбирам как се е чувствала след секциото
Вери, благодаря ти

Щастливке,   Само помни, че правиш по-добрия избор и за двама ви. Всичко останало е scate tactics. Със секцио не гарантираш по-добър изход. Ето, прочети интервю с един лекар, който силно подкрепя VBAC и седалищни раждания:

http://rixarixa.blogspot.com/2009/08/interview-with-dr-stuart-j-fischbein.html

А по въпроса за изследването на дебелината на белега, ето ти този
много добър постинг:

http://wellroundedmama.blogspot.com/2009/02/ultrasound-measureme … esarean-scar.html

и този:

http://vbacfacts.com/2009/01/17/predicting-uterine-rupture-via-s … s/comment-page-1/

И накрая да не забравя да честитя на новата мама!   Да са живи и здравис малкото бебе и много  хармония им пожелавам!

Фата,  напълно споделям мнението ти   Това не може да е избор, това е липса на такъв.

   Аз, понеже не разбирам какви ги нищите по отношение на VBAC, само искам да попитам,
при всяко седалищно предлежание ли е възможно нормално раждане? Срещала съм описания
по книги, но не помня кое беше невъзможно и дали изобщо е било вярно написаното.

Нищо не ми дължиш!   Освен може би да успееш да се пребориш с всички тия тревоги и скоро да се похвалиш с един прекрасен и успешен VBAC!   Макар че това мисля, че по-скоро на себе си го дължиш!  
Мисля, че и ти и всички други тук сме наясно, че се опитват да те измамят.
Понякога и аз изпадам в панически страх "ами ако все пак получа руптура докато съм вкъщи?", но бързо сменям тази мисъл с мисълта какво ме чака при повторно секцио - страхът ми е по-голям от него и успокоявам така нещата в себе си. Макар че аз без да съм бременна и пред прага на раждане като знам как се паникьосвам за тези неща на моменти, представям си какво ти е на теб. Но мисля, че можеш да се справиш! Не е нужно да си особено интуитивен човек.

Имам тук един прекрасен разказ за ВБАК-а на една мама. Качих го тук, защото не помня от къде си го бях копирала за да дам директен линк. Прочети го, чети такива разкази, мисля че могат много да ти помогнат да се справиш със страховете си.
Прегръщам те силно, пращам ти хубави мисли!

P>S> Сега се сетих. Преди време бях пуснала тук линк с една прекрасна книга с вдъхновяващи истории за раждане. Много я обичам, изчетох я на един дъх.
Разпространява се безплатно в Интернет и можеш да си я свалиш от тук: http://www.menelli.com/

Аз доколкото знам двата най-допринасящи фактора за роптура са окситоцина и насилсвените напъни, Котката Марта да ме поправи, ако бъркам. А и двете могат да бъдат избегнати без проблем при желание от страна на майката

...

Правописната полиция 

Проблемът при ВБАК често е, че много боли. Мая така беше казала, ако не се лъжа, че много я е боляло, а това се дължи вероятно на сраствания от операцията.
Ако се поддадеш и си поискаш епидуралка, след това много лесно могат да се объркат нещата -> неефективни напъни -> дирижирани напъни -> руптура/секцио/вакуум/форцепс...

Затова, heureuse, препоръчвам ти да се подготвиш много добре с алтернативни начини за обезболяване, виж темите на Tandoori. Бахови капки, хомеопатия, ароматерапия, масажи, акупресура, музика, релаксация, дишане. Избери си 1-2 и се подготви. И според мен не трябва да мислиш кога ще получиш пълно разкритие и кога ще свърши, а трябва да се концентрираш в/у всяка контракция поотделно и да караш от контракция на контракция, като си почиваш в паузите. (Аз понеже съм един специалист по въпроса  ). Да кажат другите, ако не съм права. Но и най-дългият път се състои от много малки крачки. Така е по-лесно да мислиш, че напредваш, отколкото да впериш поглед във финалната права, а тя все да изглежда непосилно далече.

Иначе ако си неуверена или имаш някакви конкретни страхове или неща, които искаш да изчистиш преди раждането, можеш да пишеш тук или на лични, и ще ти измисля комбинация от Бахови капки. Само трябва да си ги намериш там да си ги забъркаш, или да отидеш на Бахов терапевт, разбира се.

Мая наистина каза, че доста я е боляло, но понеже сме при един и същи хомеопат и като си говорихме после с него, той каза, че просто е трябвало да му се обади, защото лекарствата били в нея - само да й каже кака да ги взима, че не било нормално да я боли толкова. С това искам да кажа, че наистина е добре да се подготви човек с хомеопатия или Бахови есенции, за да няма изненади и да може да реагира адекватно.
 
Коте, много хубаво си го написала за малките стъпки. Точно така е, и така е наистина много приятно, и паузите между контракциите ти се струват едни гоооолеми 

Хей, Щастлива, става въпрос просто за едно раждане, в края на краищата, долу паниката  

На лекарите това им е работата - да търсят евентуални проблеми. Ако няма - да ги създават   Разбери ги   Имат си протоколи за действане в различните ситуации. И ги следват. Така е професионално. Така се прави. Така де, ами ако вземат да се съобразяват с всички, къде ще му излезе края?! Това го казвам в рамките на шегата, но е вярно. И сега какъв е пролемът, че лекарката ти не е съгласна да се пререже по-късо пъпната връв? Ми то най-вероятно няма да я реже тя, така или иначе. Детето като се роди, ти и мъжът ти сте там, все ще се разберете с акушерката, става въпрос за минути... И така нататък, за всяко нещо, има решение, но не си разрешавай да се ядосваш, защото няма смисъл. Просто се подготви да се насладиш на раждането. Не си мисли как да решаваш проблеми, защото мислейки за решението на проблема, ти мислиш за проблема и създаваш... проблем. Мисли си за прекрасни раждания, представяй си как попадаш на страхотен медицински персонал и най-вече - как си гушкаш прекрасното детенце. Какви са тия приказки, нямало да си простиш, нямало да понесеш... Ами че аз като гледам, ти си готова да се нагърбиш с проблемите на целия свят едва ли не... Много пъти е коментирано, че в танца на раждането създаването на събития се управлява от двамата - мама и бебе и каквото и да се случи, то е в резултат енергията на двамата. Така че каквото и да се случи, то ще е по желание И на бебето. И по начало думата "вина" няма смисъл, така че не си я вменявай, че и предварително при това Кога е терминът, всъщност?

А, Щастливке, и още нещо - помисли си кое ти е наистина важното.
Примерно пъпната връв не е толкова важна, според мен - изследванията наистина са противоречиви - повече желязо за бебето, но и повече жълтеница.
Важно е да не ти пускат окситоцин, да не те карат да напъваш без напъни, да ти искат съгласието за всичко и да ти позволят да се справяш с болката (доколкото я има) по твой си начин, да не те юркат, да не ти вземат бебето да му правят разни неща до 2 часа след раждането.
Ей сега ще потърся една история за един ВБАК, много поучителна: http://thefeministbreeder.typepad.com/the_feminist_breeder/2008/ … -birth-story.html

В повечето случаи рикк е напълно права за лекарите и методите им

Болеше ме и мен, много. А аз търпя общо взето на болка. Цикълът ми беше, до преди да родя Ясен, отвратително болезнен, стигала съм до повръщане. Никаква поза не беше в състояние да успокои нещата, нито душ или вана. Затова в един момент реших, че съм с пълно разкритие и мога да родя у нас.   Голям ужас изпитах, а и като прибавих страха от руптура...беж в болницата, където се оказа, че съм с 4см разкритие. Последва епидурал, окситоцин, никаква промяна в разкритието...секцио.

Рикк, за продължителния мониторинг по-скоро се ядосва Щастливката. Иначе, доколкото знам, е за октомври.
Ясен имаше дълга и силна жълтеница. Не сме чакали да спре да пулсира пъпната връв. Това с жълтеницата си мисля, че пак е свързано с някакъв конфликт. 

Момичета, хвърлям по едно око от време на време, страхотна подкрепа сте ми и страхотна информация ми давате. От сутринта почти 2-годишният бъдещ батко е залепен за мен, чакап да го приспя или да дойде таткото, че да мога да ви отговоря на спокойствие. Благодаря ви много

Вери, аз от конфликти не разбирам  , много ми е отнесено това.
Михаела също имаше мега-продължителна и силна жълтеница, на 1 1/2 мес. още беше като портокал оранжева. Според мен беше жълтеница от кърма.