Раждане вкъщи 4

Zozima, много благодаря, сядам да чета. Шейла, браво за демонстрацията, явно гражданското общество работи. Представям си тук един хубаво протест за по-нормални условия и отношение, за право на избор... А това за жената в кома... направо ме шашна!

Azalea, изобщо не се обвинявай. Аз като съм лекар и съм учила в Германия, и съм ходила в родилна къща, и съм стажувала в тяхно АГ и знам как може всичко да става леко с песен , да не мислиш, че успях да кажа и гък на тукашните авторитети. С много неща не бях ок, но просто много ме беше страх от лошо и презрително отношение. Което си е изцяло мой проблем, и все пак. Не би трябвало да ни се налага да отстояваме със зъби и нокти правата си, това би трябвало да се разбира от само себе си и всички лекари би трябвало да се съобразяват и да уважават избора на пациентите си.

zozima, моля те, дай ми линк към някое място да прочета повече.

Мег, като чета как описваш позицията на М. в корема ти се удувлявам неимоверно. Кое ти е давало увереността да си сигурна в позицията? Може да ми е глупав въпроса, но опитът ми не е голям, стигнах само до половината на бременността.  Знаех къде са бебетата, но не можех да кажа с точност как са обърнати.
Сега виждам, че zozima по-надолу е дала прекрасен линк,    който сигурно ще ми помогне да разбера доста.

heureuse, съвет не мога да ти дам, но ти пращам много положителни мисли. 

Щастливке, и аз ти пращам положителни мисли и опитай да се концентрираш върху положителни мисли и представи за раждането,да визуализираш желаното раждане и да почувстваш положителните емоции

Котката Марта, на няколко пъти споменаваш родилна къща.Би ли споделила впечатленията си, а и всички останали,които имат такива? Аз определено не съм узряла за домашно раждане, но за естествено такова, да (въпреки,че аз и от първото не се оплаквам, но все пак бих променила някои неща). Тук също има родилни къщи и естествено ще се информирам на място,а може би ще трябва и да се запиша още от сега,нищо че бебето е само идея за момента, но желаещите са доста повече от възможностите на къщите и не съм сигурна,че изобщо ще ме вземат, но ще се пробвам все пак.Та въпроса ми беше съвместими понятия ли са родилна къща и естествено раждане?Или пак опира до конкретната акушерка?

Здравейте момичета! Благодаря ви за положителните мисли към мен Аз, след като мина шокът от обсъждането на плана за раждане с гинеколожката ми, започнах да се успокоявам. Мисля даже че е било за добро. Така или иначе приемам факта че няма да има с кой друг да деля отговорността за живота на бебето ми (нещо което би ми било много по-лесно ако матката ми не беше рязана) и това е... ще си поема сама отговорността. Така или иначе на гинеколожката ми и изобщо на целия болничен персонал вече нямам никакво доверие. Не знам за този един месец какво ще успея да направя (за съжаление мога да чета само през нощта), но така или иначе съм започнала, пък докъдето стигна. Вече чувствам увереност че ще се справя. Така или иначе по-голямата част от раждането мисля да протече вкъщи, не знам краят къде ще бъде - в болницата или пак вкъщи, предполагам ще зависи и от ситуацията вкъщи в момента, и най-вече от това дали  2-годишният юнак е буден Но при всички случаи не мисля да ги оставя да ми дирижират раждането и да поставят под въпрос успеха на моя ВБАК. Можете да бъдете сигурни че ще ви задавам още много въпроси 

http://www.fertaware.com/ - За контрацепцията.

Кюбит, мисля, че четох в Silent Knife и Obstetric Myths vs. Research Realities, но и двете книги са в Балчик. Като си ги взема, ще сканирам страниците и ще ги кача някъде. Ето тук се споменава за това.

heureuse, извинявай, ако сме го обсъждали, но обмисляла ли си да наемеш дула?

Sheila, все забравям, СУПЕР СТЕ! Следя развитието на нещата, още повече, че имам роднини в Австралия и винаги ми се е искало да замина. Мечти...

heureuse, много се радвам, че си се окопитила и си доста по уверена в себе си!

Sheila, страхотни сте! Стискам палци да успеете в начинанието!

heureuse Звучиш чудесно!! Браво на теб!!! Само това ти трябва - увереност в себе си и спокойствие

Кюбит, с положението на главата няма проблем, доста ясно се усеща, а и както пише в спинингбейбис - "от главата не излизат крака" , обаче хубавото опипване кое къде е се получаваше най-добре в 9-ти месец вече, понеже има по-малко амниотична течност. Много ясно се усеща къде е гърба, то това и със слушане на сърцето можеда се определи. Също така ясно се усеща дали това, дето те рита е коляно, пета, лакът или юмрук Пак по съвет от сайта, взех една парцалена кукла и я въртях в разни позиции докато нагледно видя на какво най-много ми прилича по усещане моето бебе. Вече малко преди раждането, като лежах на една страна, гравитацията го увличаше и него и се премествяше и той от съответната страна, но малко след като се раздвижех, си намираше друго място

Аз толкова се опитвах да определя позицията, ама тц, все не успявах!  Сигурно защото имах много сланинки на корема.

zozima, благодаря.    Намерих книгите в библиотеката и ги поръчах. Дано дойдат скоро, че и двете са извзети. Четат жените. 

Мег, специални благодарности и на теб за отговора.   
Сега разбирам, че просто не съм стигнала времево до този момент. Аз ясно различавах глава от крака, но до там. А и при мен беше по-лесно въпреки, че бях стигнала само до средата, защото бяха две и запълваха матката (аз съм слаба и тясна в таза, с малка матка), та нямаше как да объркам.

   Кога в общия случай бебето заема позицията си? Забравила съм.
Никой не ми отговори на въпроса за седалищното положение по-горе...
Аз си спомням, че дъщеря ми така и не мръдна, откак се намести и отрано
усещах, че гърбът и е отдясно и риташе с пети. По време на раждането
сякаш се завъртя и страшно силно натискаше и както описвате -
имах чувството, че ще излезе, а нямах разкритие.

Якра птица, позицията се мени постоянно, но се смята, че след 36 седмица на бебето вече му е по-трудно. Възможно е обаче и в хода на раждане да се завърти.
Седалищните не знам как са на български, но ето картинка:

Един от възможните проблеми е, че пъпната връв може да изпадне преди бебето и да се притисне. Затова крайната позиция е най-благоприятна. Но при всички раждане е възможно и все пак рискът е значителен. Трябва си специалист, опитен в седалищните раждания.

Ярка птица, при втора и следваща бременност често бебета се обръщат с главата надолу доста по-късно, в деветия месец, в последната седмица и даже в процеса на раждането. Моя приятелка вече се готвеше за секцио, когато дъщеря й се завъртя в 37-мата седмица. Някои акушерки държат бебето да се е обърнало до 30-тата седмица, но дотагава обикновенно малко повече от половината бебета са се обрънали. Нека това да не те притеснява Щом в София майка можя да си роди сама седалищното бебе, какво пък остава с подкрепата на акушерка

Здравейте момичета!
Зозима, за дула съм мислила и продължавам да мисля. Ползите ги знаем. Това, което все още ме възпира, е че първо ще се притеснявам от нея, не знам къде точно да я настаня, пък и аз не се отпускам лесно пред чужди хора, а в такъв момент това особено много би ми пречило. Другото е че аз за самото раждане като процес не се притеснявам особено, преди секциото съм родила нормално две деца, с второто отидох в болницата с 9 см разкритие само 4 часа след първата контракция. И на полето щях да родя, а сега с информацията която получавам (до голяма степен благодарение на вас) вече съвсем не се притеснявам. Това което ме притеснява и за което дулата не виждам как може да ми помогне, е тази вероятност 1 на 200 да получа руптура и да загубим бебето. Дори тя да разбере веднага за руптурата, няма как да ме транспортират до болницата, да подготвят екипа и да извадят бебето за 17-те минути, за които това трябва да стане. За какво ми е тогава дула?
Тази сутрин отново ме налегнаха черните мисли. Мислех си как въпреки желанието ни, матрицата ни поглъща и ни прави все по-зависими от нея, а когато го осъзнаваш това става още по-тежко. Точно преди две години тялото ми се справяше идеално с въпроизведителните ми функции. Нормални бременности, нормални раждания, всичко перфектно. Попаднах обаче тук в системата и - познатия на много от вас сценарий - как така ще оставим това тяло, което си се справя добре, да го прави както природата му го е отредила, я дай да покажем кой командва тук. И ето, докараха ме до секцио. Сега тялото ми вече е дефектно, природата е била изнасилена. И ние двамата, по-скоро тримата с бебето ставаме още по-зависими от системата. Сега изборът, който ми се предоставя е - или действам извън системата, като преди това трябва да направя жестокия избор да заложа живота на детето си (вероятност 1 на 200 да умре ако не се ползва изкуствен Окситоксин, ама на мен този процент изобщо не ми се вижда малък), или залагам на сигурното (предложено щедро от системата) - или планово секцио и 50 процента по-висока вероятност и без това предразположеното ми към астма дете да развие астма, или раждане в болница от самото начало, бебето на ехограф за дълги часове (което само по себе си за мен е голям проблем, едно че усещали ехографа като много силен шум и второ че гледането с ехограф носи потенциални рискове за бебето в дългосрочна перспектива. За мен дори мисълта да го подложа десетина часа или повече на силен шум ми изглежда ужасна, възрастен човек трудно би издържал на това. Да не говорим че такова раждане, при което ще съм закована за леглото, почти със сигурност ще доведе пак до секцио. Та такъв ми е изборът. А ако заложа на сигурното, на това към което ме тласка системата, залагам бъдещи здравословни проблеми за бебето си, които в бъдеще ще ни правят още по-зависими от нея. Ето оттам идва чувството ми че матрицата, след като веднъж й се поддадеш, постепенно те поглъща целия. Мъжът ми каза че единственият начин матрицата да ни подчини в нашия случай е да се поддам на средството й за манипулация - страха, който лекарите ми внушават. И започна да ми дава цитати от любимия си филми - първата част на "Матрицата"  Мда, ще трябва да намерим начин да й се изплъзнем, най-вече с вяра. А междувременно познайте кой филм ще гледаме тази вечер:D Просто така, за идеи и вдъхновение.
Лека вечер/нощ на всички

heureuse, наистина звучиш по-бодро!  Понеже споменаваш 2-годишния бъдещ батко, няма ли да се чувстваш по-спокойна ако евентуално някой се грижи за него като дойде момента. Аз и друг път съм го казвала, ама каквато съм си проклета ми беше най-добре, че последните часове си ги прекарах почти сама на спокойствие. таткото, милия, беше съвсем капнал от 2 нощи без сън и му бяха дали едно походно легло при мен в стаята, за да почине малко, а аз имах възможност да се отдам напълно на по-важните неща 


Мерси! Само дето хич не мога да се отпусна за подобни методи. Знам, че може и глупаво да звуча, но страх лозе пази