Паническо разтройство - част 3

  • 140 061
  • 734
# 210
Здравейте! Случвало ли ви се е както сте добре с АД и изведнъж да се влошите и какво правите в такъв случай? Аз бях болна ,на антибиотик и инжекции Гентамицин,но не се оправих съвсем. Възможно ли е това да е причина за влошаването?
Виж целия пост
# 211
Въпреки че пия вече няколко години антидепресанти, при някаква случка, болест или нещо друго , мога да се влоша и да направя криза.
След няколко дена се оправям. Но аз сама вече се контролирам.
Увеличавам с още половин хапче на обяд антидепресанта или ако ми е напрегнато увеличавам успокоителното. Peace
Виж целия пост
# 212
И аз увеличих АД,но незнам колко време да го пия в тази доза. И колко време след увеличаването се оправят нещата.Днес ми е 4 ден,малко съм по-добре,но не съвсем-избива ме на плач и ме е страх да изляза сама. А бях се оправила уж!!!!
Виж целия пост
# 213
Ами докато се почустваш по добре.
Ох ,тази болест е голяма мъка , имай търпение.
Виж целия пост
# 214
Здравейте!
За първи път влизам в тази тема. Искам да споделя малко опит и така ако мога да помогна на някого.
Малко предистория: първият път стана преди около 5 години. Много трудно излязох от състоянието, лечението с Анафранил продължи около година.
От няколко месеца отново имам кризи. Този път като знам доста повече информация за ПР, както и, че от това не се умира, контролирам кризите много добре. Преди няколко седмици им беше пикът, появи се и силно главоболие и за това отидох на лекар. Сега отново съм на Анафранил, след  2 седмици имам значително подобрение. Този път съм решила да се боря до край и да победя.
Незнам дали ви казвам нещо ново, но се чувствам длъжна да го споделя. Има една книжка - Подсъзнанието може всичко на Джон Кехоу, която ми вдъхна много кураж и сили. Препоръчвам ви да я прочетете. В интернет е има също, както и сайт с лекции на Кехоу. Аз я прочетох, но ще изчакам да отминат напълно кризите за да започна да "промивам" мозъкът си с позитивни мисли.
Друго, което много ми помага при тревожност и напрежение - Седатиф ПС. Това са хомеопатични хапченца, които продават във всяка аптека. Лично мен Валидала ме изнервя още повече, а Седатива ми действа страхотно при по-леки кризи.
Когато усетя криза започвам да играя на игри на компютъра. Така неусетно съзнанието ми се е преместило върху нея и лошите мисли изчезват.
В чантата имам и ветрило, което също много помага - когато ходя по улиците го стискам в ръка и върху него пренасям отрицатената енергия от страхът или си правя вятър, което също при криза много добре се отразява.
Дълго време криех за състоянието си от близките ми и по този начин контролирах кризите, когато съм с тях, за да не ме усетят.

Това е общо взето от мен. Благодаря, че ме изчетохте и се надявам да помогна с нещо!

Имам два въпроса към вас, тъй като вече написах, че съм решена да се преборя с ттова състояние докрай:

- ако някой е пробвал хомеопатични методи за лечение - как се отразява?
- има ли психотарапевти, които да работят онлайн, тъй като съм от провинцията и няма как да ходя на сеанси?


 
Виж целия пост
# 215
Ми то така ако няма кой да го придружи трябва за стане затворник човека. Напротив - според мен трябва да излиза сам/а, да се изправи срещу страха, ще се потресе малко от ПА (от това не се умира), а и всички тук знаем колко време продължават. Иначе до къде ще я докара.....ще се разглези и само с придружител..ама да не сме инвалиди бре хора.
Значи ли, че трябва да считам себе си за инвалид, т.к. с месеци не излизах сама, после започнах плахи опити до кварталния магазин, задължително с моб. телефон в ръка и след като имаше поне един човек у дома, чакащ моето завръщане или позвъняване. После увеличих разстоянията, но и сега когато вече съм доста самостоятелна, винаги нося със себе си вода, най-необходимите лекарства, апарат за кръвно, лични документи... Чантата ми е цял куфар, тежащ около 3 кг.
Виж целия пост
# 216
Не искам да те отчайвам , но аз 15 години се боря с тази болест.И добре че работя при мъжът ми та като не съм добре не ходя на работа.
Кой работодател ще ме изтърпи иначе.
А мисля че може и група инвалидност да се изкара,  но пак зависи от степента на заболяването.
Но аз не съм се отчаяла, пък като си помисля с колко други болести човек се подържа с лекарства.
Ами съдба. Но винаги си мисля ,че имаи и по лоши неща.Такаче  bouquet
Виж целия пост
# 217
Разбира се,че не си инвалид. Може да не са ти уцелили правлните лекарства, за да са толкова на зле нещата.И аз по едно време бях така и като смених псито нещата се нормализираха. Както казва ивка27 има и по-лоши неща.
Виж целия пост
# 218
Хората с паническо разстройство не са инвалиди, не са и луди те са просто по-чувствителни напълно нормални, здрави човешки индивиди. Joy Joy Joy
Имаше момент когато и аз се страхувах да излезна от вкъщи, тогава прочетох за една жена на която най-хубавите години бяха минали между четирите стени у дома и след време когато вече се беше излекувала съжаляваше за пропиляното време.
Не позволявайте на ПР да съсипва живота ви и обтяга отношенията с близките ви хора.
Помислете какво чувстват и те когато ви гледатда се самоизмъчвате така.


Виж целия пост
# 219
Абсолютно вярно и точно   bouquet
Виж целия пост
# 220
Сладурки, открих доста полезен сайт с мн, мн статии за ПР и ПА. За депресиите, за ПР и бременност........ ето и линк  http://www.evropea.com/panic_pregnant.html дано да ви е полезен   bouquet
Виж целия пост
# 221
Много благодаря. На мен лично ми е доста полезен. Hug
Виж целия пост
# 222
Момичета точно в този сайт в ,,истински истории'' прочетох за тази жена която 20 години е прекарала в къщи Peace
Виж целия пост
# 223
момичета важното е да не се предаваме и да не се отказваме или отчайваме аз лично за себе си съм решила да не се предавам ще се боря докрай и няма да позволя на ПР или на каквото и да било да ми открадне живота прекалено е кратък Simple Smile
истории и случаи всякакви важното е да не се предаваме и да мислим позитивно има и много по лоши неща а с потходящо лечение с ПР се живее нормално стига да сме положително настроени и сами да си даваме кураж това според мен е най важното
аз сега от 3 месеца съм на ципралекс и спирам ривотрила почти съм го спряла ,началото на септември съм при доки и да видим Simple Smile
Виж целия пост
# 224
Аз пък никога не съм вземала антидепресанти, като изключим деанксит по една табл. на ден за около 8 месеца.
След като го спрях нищо не се промени, не почувствах да ми липсва ooooh!, но упорито си внушавах че ми е по - добре от него. hahaha
Сега като ме хване нервата съм на валидол.
За сметка на хапчетата обаче изчетох много книжки и материали в интернет за ПР и безпокойството, които ми помогнаха да ,,овладея положението''
  bouquet
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия