Паническо разтройство - част 3

Не съм очаквала , че сме толкова много  .
mamasewi   не си сама зная какво изпитваш.
Гледай да се занимаваш с нещо, което изисква цялото ти внимание. Опитай се да научиш езика или нещо друго.........
Не се оставяй на лошите мисли   

Стига бе момичета,вместо да намаляме ние се увеличаваме  и това никак не ми харесва   
Аз вече съм по добре,овладях атаките,но и увеличих дозите на Флуанксола а го бях спряла
mamasewi  дръж се не се поддавай,бъди силна и ще се справиш.Желая ти кураж и позитивни мисли

Благодаря за куража! Мисля с чай да се пробвам само! Понякога , когато ми е шемет вземам cocculine. Безвреден е , дава се при летене със самолет и пътуване! Помага ми да не залитам !

Притеснявам се да не би да отдам всичко на ПР и да изпусна нещо което е важно , т.е. някой признак на друго заболяване. За това имам и навика да си поставям диагнозите сама!

Кураж на всички ! Лечението  е в самите нас! " Здрав дух, здраво тяло!"

Това е и моя основен страх, който ми докарва ежедневно главоболие и екстрасистоли.Ако някои можеше да види мойте диагнози в главата ми.
Няма ли начин да идеш на лекар профилактично. Щом от скоро си във Финландия (една прекрасна страна в очите на мен и мъжа ми) има ли как да идеш до личния си лекар за едни обикновенни изследвания (ПКК и преглед), това поне ще те успокои, че всичко идва от главата (колко е лесно да го напише, но не и да го мислиш)... Пии много жълт кантарион, който е натурален АД.

И аз не съм добре. Закъсня ми и ми изписаха Дуфастон за предизвикване на цикъла. Имам и ужасен ПМС. Аз също съм пила Магне Б6,сега пак го започнах 3 пъти по 1. Айнур,ти по колко пиеш? Бонни,откъде намерихте Ефексор,аз го търся и никъде го няма. В момента пия Велаксин и Ривотрил.

Аз го пия по едно на ден. Ти незнам защо в такива големи дози го пиеш?

Здравейте и от мен,
след доста четене реших да потърся съвет и помощ при вас.Преди около месец мякъде станах една сутрин и ми беше много лошо, за първи път мис е случваше. Отзад главата ми изтръпна, изпаднах в ужасяващ страх и мислех, че край, това е.Умирам.Треперех цялата и все едно главата ми е празна някак си, буквално физически празна, изпотих се . По принцип винаги съм имала ужасен страх от смъртта, дори ясните ми първи спомени от детството са как всяка вечр аз ревях и събуждах майка ми обляна в сълзи да я питам какво ще стане с мен като умра и тн.Винаги съм имала черни мисли и страх от болести, все си въобразявам че имам тумор в мозъка но повече на майтап отколкото на истина и не съм го приемала сериозно през последните години.В смисъл имала съм някакви периоди на страх, тревожност и притеснение но са отминавали.
Имала съм моменти в който не искам да заспя защото съм убедена, че няма да се събудя...
Та снощи или по- точно тази сутрин към 3 часът, тъкмо щях да си лягам и пак ме връхлетя паниката, че умирам, главата ми се замая, разтреперих се и не можех да дишам...предният път си го обясних с ниското ми кръвно но днес вече се разрових за тези симптоми и попаднах на тази тема...Последната година не беше много лесна и нямах кой знае какви хубави моменти. В момента и мъжът ми е далеч , а не сме се разделяли от както сме се запознали.Прималява ми и все едно ще падна всеки момент.Скочих от леглото и просто не искам да легна защото си мисля, че няма да мога да стана повече.
ще съм изключително благодарна на всякакви предположения и отговори.Това панически атаки ли са ?

Също забравих да пиша, че ми прималява дотолкова, че започва да ми се гади. Дори и сега след като спах все още ми е замаяно, а така се чуствам през последната седмица.Както се казва главата ми нещо не е в час.Понеже мъжът ми го няма много се страхувам, че съм сама с децата и все се притеснявам как ще се оправят ако на мен ми се случи нещо в къщи или ако припадна или умръ на улицата докато пресичам с количката и баткото, абе въобще все такива мисли са ми в главата.От както родих малката се чуствам зле, все едно, че край живота ми свърши, че нищо вече няма да ми се случи и, че аз бях дотук...преди да я родя някакси чуствах живота , че ще е по- дълъг значех, че ми предстои пак бременност , бебенце и тн. А сега вече все едно съм свършила всичко тук...незнам депресия ли е какво, но малко ми е късно за следродилна такава...ако е паническа атака не би ли трябвали да трае определено време и да отмине, или това лошо чувство остава за постоянно.Физическите симптоми колко време траят...
Незнам какво друго да кажа, ако пропускам нещо моля ви питайте

Alabala   прилича на ПР и ПА, отиди на лекар той ще ти постави точна диагноза и ще назначи подходящо лечение 
Спокойно не се умира от това

Здравей Ала бала  
Да, това са според мен ПА. За съжаление  
Не се плаши, те отминават когато ти поискаш да минат. Само че, това ти трябва да го разбереш. Всичко е в главите ни. Ходила ли си на лекар? Добре ще е да отидеш и да ти изпишат някакво лечение. Трудно ти е да се справиш, виждам го. Пък ако имаш възможност направо иди на психолог. Най-добре ще ти помогне. През деня и аз не мога да спя, чувствам се абсолютно по същия начин като тебе - като стана все едно нямам сили да мръдна, повдига ми се... Но пък вечерта ако съм се наспала се чувствам добре. Не се плаши, от това не се умира  . Желая ти много сили и търпение и най-вече да свикваш да се справяш сама с проблемите. Аз в момента не съм на лечение, не съм на антидепресанти, не съм и била. Справих се с иглотерапия. но те разбирам много добре как се чувстваш в момента. Мен също не ме е отпуснало напълно, но някакси сякаш се мъча да се справям сама. Ех, като видя зора лапвам по половинка софанакс. Има и такива моменти  
Питай каквото те интересува, ние сме затова тук, кой с каквото може да помага  
марианфи3, и аз съм имала от време на време такива болки. Незнам на какво се дължи. Не е приятно. Като пиеш ксанакс не ти ли олеква? Ти всъщност постоянно ли го пиеш?

Много ви благодаря момичета за бързите отговори, страхотни сте 
на лекър не съм ходила, за втори път ми се случи това снощи.Предният път беше преди месец но го отдадох на ниското ми кръвно, а и тъкмо бяхме сменили малко климата и просто след като отмина го забравих.
При промените на времето иаз не се чуствам добре (както и всеки друг)и от около седмица главата ми е тежка, замаяна и усещам напрежение в областа на малкия мозък.И не ме напускат пак мислите, че имам тумор.За някой може да е смешно но аз леко да ме заболи глава и ревъ на мъжът ми, че имам тумор и ще умирам.Наш много близък приятел почина от такова нещо в последствие и детенцето на наши близки приятели и може би това много ми е повлияло и изпитвам ужасен страх. Мисля си да не би аз да си ги правя сама тези атаки като мисля, мисля и усещам как страхът се увеличава и псоле изведнъж ме връхлетя момента в който немога да дишам и отпадам ужасно и мисля дори съм убедена че умирам...
Аз дори ще се радвам ако са атаки, знам, че това не е хич леко състояние и ще се лекувам , но страхът ми от тумори е направо непреодолим и за съжаление мой постоянен спътник напоследък.Даже все си мисля, че с тези си мисли сама ще си докарам някой ...
в момента ми е много самотно и трудно, живея при свеки, мъжът ми се върна в Чехия ние ще отидем след няколко месеца, живот и здраве.Разбирам се със свекърва ми, нямаме проблеми, ние сме двете с децата и нямаме какво да делим или да се караме, та определено не е от нея стресът, помага ми доколкото може жената... това май са излишни за писане работи и нямат връзка та няма да ви занимавам с тях.Нямам обаче с кой да си говоря, по цял ден съм сама с децата и черните си мисли 
Най- вече ме интересува при ПА физическите симптоми, тази замаяност и отмалялост не би ли трябвало да е отминала досега.В смисъл голямата работа беше преди часове, аз дори не съм усетила кога съм заспала, като се събудих ми беше много нереално и объркано , но продължих с притесненията и дали заради това остават и по- леките симптоми, защото свекърва ми замина на работа и аз останах сама с децата...
много объркано и дълго стана за което се извинямвам много но това е нещо наистина ново за мен.Аз съм си свикнала със страховете ми и ги прогонвам на сила, преди да заспя гледам лек филм или насила си представям разни приятни неща и така заспивам.Но сега когато съм и физически засегната съм ужасно изплашена.Това, че не се умира е страхотно но как да си го обясня в пиковият момент.страх ме е, че довечера ще се случи отново ...
всякакви съвети са добре дошли.На лекър ще отида при първа възможност тъй като съм по цял ден с децата незнам кога ще е но ще кажа на свеки да си пусне отпуска 1 ден за да се прегледам.Също какъв специалист трябва да потърся?При вас имаше ли я тази замаяност на главата толкова дълго след като най- страшното е минало?
Нямате предтсава колко съм ви благодарна   

Замаяноста за съжаление мен ме държи после няколко дни. Болката в главата, тежеста в стомаха също.
Ако довечера направиш така че да не се сетиш за това че пак ще те хване, може би няма да те хване  . С една дума ние сами си го предизвикваме, разбираш ли ме  . Отиди на лекар най-добре, щом не можеш сама да се справиш. Опинай се да се разнообразиш малко. На мен природата ми действа много добре. Цяло лято, всяка събота и неделя сме на някой язовир, чувствам се там много добре, хич не се сещам за ПА. Занимай се с нещо. Ший гоблен, плети... или там каквото ти се прави  . Аз започнах да шия гоблени, чувствам се толкова добре. Не мисля за глупости, мисля само да не объркам с гоблена и броя ли, броя... 

Alabala  ПА получавам вече много рядко, защото когато усетя, че започват знам че нищо лошо няма да ми се случи, няма да умра и те отминават , но това стана с времето
Главата и сега ми е замаяна , с месеци съм имала световъртеж, прескачане на сърцето ,и ........ няма да ги описвам това са съпътстващи симптоми на ПР, които мен лично ме мъчат много повече от самите ПА.
Когато съм много напрегната вземам валидол, антидепресанти не съм пила .
Самоиронията много помага   след като дълго време ми се виеше свят започнах да си мисля на майтап сега на коя страна ще ме залюлее и световъртежа изчезна.
Не се вземай много на сериозно, ангажирай вниманието си с нещо друго.
Стресът  явно ти е дошъл в повече, като се съберете всички заедно всичко ще се оправи, а до тогава гледай си дечицата и си мисли само за хубави неща

Отново огромно благодаря и на двете, стана ми някак по- лек и като, че ли започнах да идвам на себе си.Направо при психолог ли трябва да отида...хомеопатията дали върши работа тук?
Ще се опитам да не мисля довечера, ще видя и валидол да си взема, за всеки случай.Тази замяност много е неприятна и плашеща, все си мисля,ч е ще падна и, че ще стане някоя беля с децата, особенно с дребната, много е мъничка още да остава сама.Дано не се случи  При вас тежестта в главата също ли е ниско отзад на тилъ? при мен е там, акто напрежение го усещам, все едно всичкия ми мозък се е струпал там а останалата част от главата ми е като куха.Дано с времето свикна да се владея...на този етап от живота ми само това ми трябваше сега  но все пак то е ясно, че всичките негативни емоции от последната година ще избият някъде 
Благодаря ви отново