Паническо разтройство - част 3

  • 140 077
  • 734
# 585
Момичета като сте в криза изтръпва ли ви главата.На мен така ми става и незнам отПР ли е или от нещо др.Така съм вече трета седмица.
Виж целия пост
# 586
svetlapz и на мен ми се е случвало и не само главата а и краката са ми изтрупвали все едно са от олово и не мога да ги движа Confused
Галя, освен лекарствата е необходимо да промениш и начина си на мислене, а симптомите със замайването, виенето на свят, главоболие и др явно си имат и физиологично обяснение-по-малко приток на кръв към мозъка в резултат на неправилното дишане.
Виж целия пост
# 587
Да опитвам се ,но толкова ми е трудно е знам ,че ще се справя и,че това ще свърши все някога.
А на вас много благодаря за разбирането.
Виж целия пост
# 588
Момичета като сте в криза изтръпва ли ви главата.На мен така ми става и незнам отПР ли е или от нещо др.

  Да, и други неприятни усещания.Най ми е гадно изтръпването и чувството за нереалност, замайване  smile3511
Виж целия пост
# 589
здравейте момичета отново ,надявам се при вас нещата да са по добре.на сестра ми и назначиха терапия от следните лекарства тритико,сероксат и флуанкол,но не иска да ги пие ,взимала само вечер за сан и това е .чу-ставала се замаяна отпаднала и затова реши да не ги пие ,говоря и съветвам я но тя си знае нейното.някоя от вас пила ли е тези хапчета ,какво ви е мнението за тях,лека вечер на всички и поздрави
Виж целия пост
# 590
Момичета здравейте! От близо две години съм с ПР, на приливи и отливи е. Пия 1/4 сероксат и 1/4 ксанакс. Тъкмо аха да ги откажа, но не става. Реших да се обърна към хомеопатията, но подобрението е пак краткотраино.Сега мисля пак да ходиа до психиатарката, че явно съм привикнала кам тези лекарства и мисля, че не ми помагат, а и паническите атаки май се засилиха. Дали е възможно след толкова години да стане чудо и да се оправия.
Виж целия пост
# 591
Да възможно е да се оправиш . Преди 6 години пак бях така ,но ми ставаше зле само вечер не можех да дишам изтръпвах цялата и изпадах в паника мислех си ,че ще умра.Така беше 2 години и после един ден просто всичко свърши и аз не знам как.Толкова бях щастлива,но преди 1 година всичко започна от начало след силен стрес . Разлика е,че сега съм постоянно така.Надявам се пак всичко да свърши.
Виж целия пост
# 592
А мен отново ме обзеха паники , че някой иска да ми навреди  Sad. Има един мъж , който всяка божа сутрин го виждам на път за работа. Малко ми е странен, да не кажа съмнителен . Не ме гледа нещо странно , даже като се подминем много пъти съм се обръщала да видя гледа ли ме и т.н. Не , не ме гледа, нищо не казва , нищо не прави , просто адски странен тип , но аз имам чувството , че ме преследва   Sad. Смисъл такъв , че е малко дразнещо и дори плашещо да виждаш всеки ден един и същ непознат мъж, който на всичкото отгоре изглежда съмнителен .
Виж целия пост
# 593
Здравейте и от мен. Аз тъкмо щях да ви се похваля, че май съм по-добре напоследък, защото спрях вечерния Ривотрил и то взе да ми става напрегнато. Отдавам го на това, че съм с МЦ, дано след това отмине.Но не взимам нищо вечер, не искам пак да се връщам на по-високата доза Ривотрил. Ще чакам 1 седмица така да видим дали ще отмине напрежението.
Виж целия пост
# 594
Здравейте!Аз съм нова във форума и моля да ме извините,ако се повтарям,което знам,че е досадно.Преди не знаех какво ми има и съм ходила по много лекари за различни изследвания,но преди няколко дни четох за ПР и нещата,които прочетох пастнаха точно на състоянието ми.Изчетох доста материал и мнения на хора страдащи от ПР(от което още повече се отчаях)...аз се чувствам така от 1 година и 2 месеца и наистина всичко ми се преобърна с главата надолу,искам да съм човека,който бях преди това.Сега се чувствам непотребна,безпомощна и виновна,поради факта,че не мога да изпълнявам нормални занимания понякога заради този ми проблем.Първо исках да споделя с вас,че не съм майка (нали все пак форума е БГ-мама),но имам майка,която много обичам и която,усещам,че също много съприживява нещата и я натоварвам,от което се чувствам още по-зле.Всеки ден по няколко пъти имам ПА,които освен така да ги нарека обичайните състояния(най-тревожното при мен и това,което ми пречи страшно много е,че имам постоянни позиви за ходене то тоалетна и например,когато съм в автобус или на обществено място положението е просто  неимоверно увасяващо за мен).Докато се рових ин нет-а за метариали попаднах и на вашата тема тук и се чудя дали наистина това състояние продължава до живот едва ли не?Има ли надежда и как да намаля страданието върху себе си и семейството си?Съжелявам за дългото писание,но се надявам да ме разберете. Praynig Cry
Виж целия пост
# 595
Child   може да ти е трудно да го  повярваш, но всичко зависи само от теб.Това,,състояние'' ще продължи до тогава докато ти решиш да му обръщаш внимание и да мислиш само за него докато си на обществени места в автобус..........
Страданието, което причиняваме на семействата си е добър мотив за да се излекуваме, аз не позволявам това да ми пречи да живея нормално, а се опитвам само да извлека полза от него.
  bouquet
Виж целия пост
# 596
Знам,че това сама си го предизвиквам,но наистина ми е невъзможно да го контолирам....ако ставаше така лесно да изчезне,като не му обръщам внимание - не знам мисля,че нямаше изобщо да го има като проблем при толкова хора Sad Всеки ден се старая да го отхвърлям като мисъл,но момента,в който стъпя на улицата,целият ад започва отново.
Виж целия пост
# 597
А ходила ли си на психиатър или психотерапевт?Пила ли си някакви АД?Защото аз си мисля,че при теб освен позитивното мислене ще има нужда и от прием на АД,доста дълго си била в това състояние и е време вече да предприемеш някакви стъпки за излизането от него.Това е моето мнение Hug
Виж целия пост
# 598
Ходих на психиатър през месец февруари отдели ми около 15мин и ми изписа флуанксол и ципралекс,почнах да ги приемам и добре,че беше месеца,в който сме почивка,защото от тях ужасно много ми се спеше,чувствах се постоянно уморена,нищо,че туко-що ставах от сън,беше ми дори страшно изморително да върша нещо,затова след известно време ги спрях.Но не съм се връщала при психиатъра.Ходих след това на невролог - той ми изписа деанксит,седакур форте и белергамин,първите 1-2 седмици мислех,че се оправям и всичко ще остане зад гърба ми,отново имах позиви,но по-леки.След това обаче всичко си продължи...продължавах да пия хапчетата,но нямаше ефект и накрая спрях и тях.От около 3 месеца съм без никакви лекарства и без никакви доктори...
Виж целия пост
# 599
Здравейте, момичета! Искам да ви попитам чувствате ли се по-зле в дните,когато има магнитни бури? Защото аз винаги в такива дни се влошавам.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия