Паническо разтройство - част 3

  • 140 068
  • 734
# 615
Съгласна съм с  findo спортът ще ви помогне, аз не обичам да спортувам, но имаме вила и там физическият труд много добре ми се отразява  Laughing
Може би трябва да мине време за да осъзнаете, че това състояние може много лесно да се контролира.
Не се страхувам от ПА, много пъти съм го писала тук - от тях никой не е умрял и никой не е припаднал  bowuu
Следващия път когато усетите , че паниката ви обзема си го кажете на ум и вместо да изпадате в ужас просто я предизвикайте  Laughing когато,,тя'' разбере , че не се страхувате от нея ще изчезне гарантирам ви.
barfly на мен местата където ми ставаше лошо сега са ми любими, защото зная колко трудно ми беше да ходя до пазара , в билла, по улицата дори. Най-важното е да не се  предавате и да не спирате да опитвате  Hug
Виж целия пост
# 616
И аз съм твърдо за спорта, като студентка много ми помогна де си върна душувното спокойствие и нормалния ритъм на сърцето. В началото имах ускорен пулс почти постоянно и се страхувах да тичам, но не се отказах- реших че няма да умра от това. Често играех и аеробна гимнастика вкъщи и тичах на място, важно е да се изпотиш. В крайна сметка забравих за сърцебиенето.
...,но сега с този ритъм на живот с две малки деца ,с малка разлика сивото ежедневие....,излизаме по разходки,но като се прибера в къщи и полудявам.Като съм навън нищо ми няма.Незнам може и да не е от това ,но пък нямам това време да ходя да спортувам защото няма на кого да оставя децата
пробвай да включиш и децата в домашна гимнастика, моята голяма дъщеря обича да правим заедно гимнастика и да танцуваме вкъщи.
Виж целия пост
# 617
Супер,хора!Дано го избия това от главата си,че целият ми проблем идва и от многото ми мислене.Аз като знам,че през дадения ден ми се налага да излизам ставам поне 3ч преди часът за излизане(примерно,ако имам лекция в 9 и трябва да изляза в 8.30ч ставам още в 5.30,за да отида до тоалетна толкова пъти,колкото се наложи уж,не че после всичко минава,но съм си го набила в главата и ме е страх да приобвам да поспя и да стана в 7ч примерно и да изляза след 1ч....)
Findo,благодаря наистина за идеята за спорта и аз живея край морето ще го използвам Simple Smile
Barfly на тебе ти пожелавам искрено да си починеш на тази командировка и да нямаш никакви притеснения относно места и ситуации. thumbsup
Виж целия пост
# 618
Момичета а вие изпитвате ли страх от много хора на едно място, да пътувате в градския транспорт. Мен дори ме е страх да заведа детето до училище, защото ме е страх, че ще припадна /аз два пъти припадах пред детето/ дори и в такси ме е страх сама да се возя. Ако сте намерили някакво решение на тези проблеми ще се радвам да ги споделите с мен. А исках и да ви кажа, че за спорта това е добра идея, но имам чувството че като почна да тичам и сърцето ми ще изхвръкне и дори не мога да си поема добре въздух.
Виж целия пост
# 619
Ами за "тъплите" хора...и мен ме притесняват,предпочитам да съм сама и по възможност да е вечер,ако ще излизам някак си по-спокойно ми е просто,че няма кой да ме забележи.Но това за хората си го обеснявам с факта,че не искам да се изложа пред тях,затова присъствието им ми е неприятно.Също така предпочитам да съм с близък човек до мен,ако се разхождаме някъде или сме в заведение,или автобус...За таксито специално при мен е обратното,защото започвам да си мисля,че така винаги мога да кажа да спре,където аз пожелая(докато в автобуса нямам тази възможност трябва да чакам спирка нали)...а от таксито можеш да се измъкнеш по всяко време(принципно де,нпо когато бързаш за някъде всичко отпада,защото имаш ангажимент,то при това положение всичко отпада,но както и дае)Имах предвид,че не се страхувай от возенето в такси...мисли си,че можеш да отвориш прозорец,да слезеш,да се отпуснеш на седалката или да затвориш очи...Трудно е,но...
Виж целия пост
# 620
Момичета недейте така   ooooh! опитайте с малки разходки в тълпата, после с по-дълги , преодолява се .
Не му позволявайте на това ПР да ви ограничава, ще съжалявате след време за пропуснатото.
Знам , че е трудно , преживяла съм го , но има изход , борете се  bouquet  bouquet  bouquet
Виж целия пост
# 621
Child много благодаря за разбирането и подкрепата. Може би сам в такава дупка сега, но излизането навън ме притеснява, а така не мога да се понасям, защото не мога да съм пълноценна майка. След като ме напусна бившия получих тази депресия, но сам решила да започна лекарствата които ми изписа психиатър и да си потърся психо терапевт.Става ми много мъчно, че не съм истинска майка и от това ме най боли. Дано имам късмет да преодолея това ужасно състояние.
Виж целия пост
# 622
Да,дано наистина късмета споходи всички ни Simple Smile Наистина емоционалното напрежение пък,че не сме полезни за хората,които обичаме и даже че ги натоварваме е още по-потискащо.Особено,че преди всички се знаем какви сме били(много по-жизнени,весели,отворени към хората и живота,не сме си мислили как да изкараме деня камо ли пък да сме се бояли да излизаме).Може би приемаме доста неща за даденост в този живот и до едно такова състояние (или физически проблем) не се замисляме...но пък има хиляди хора,които и сега не го правят и живеят добре...с една дума искам си дадеността отново box Вчера започнах първата крачка(надявам се Simple Smile ) ...споделих някой неща от форума с майка си(макар,че тя неудобравя много идеята за това,защото не трябвало да се взимат хапчета ей така казани по интернет,можело това да има обратния евфект и т.н - но и обясних,за да бъде спокойна,че никой тук не мисли лошото на другия и никой трезво мислеш човек няма да тръгне да пие нещо,защото някой така бил казал)...след като се изяснихме,тя реши,че ще ми направи списък с неща,които трябва да изпълня за деня като ме накара и да изляза естествено и така малко по-малко да започна пак активно да навлизам в ежедневието...така,че от тук нататук почвам със списъците и ще почна отново да си вземам деанксита...след това продължавам с бягането....и ако нещата самички не се подредят ще потърся и психиатър отново Simple Smile Така че благодаря за изчетеното тук,оптимизъм ми трябва и то в колеми количества и борба момичета,и борба... smile3525
Виж целия пост
# 623
Здравейте! Искам да попитам някой пил ли е Иксел. Това е АД. И ако сте пили как се чувствате и дали има странични ефекти. Страх ме е да го започна, защото не знам дали ще се чувствам добре, а и не искам да съм парцал, не искам така да ме вижда детето. Снощи ходих до терапевтката но нещо не ми допадна, а и обстановката ме стресна, миришеше на свещи, направо зловещо ми се стори.А и тя боравеше само с термини и говори през цялото време.
Виж целия пост
# 624
ylen   ако подходиш към този АД като твоето ,,вълшебно хапче''  ще ти подейства, ако подхождаш със страх и недоверия няма да иам ефект.
Аз съм се чувствала добре преди години и от една таблетка деанксит на ден, защото вярвах че ми помага, но ефектът би бил същия и ако бях пила витамин Ц Joy Joy Joy
Виж целия пост
# 625
ylen   ако подходиш към този АД като твоето ,,вълшебно хапче''  ще ти подейства, ако подхождаш със страх и недоверия няма да иам ефект.
Аз съм се чувствала добре преди години и от една таблетка деанксит на ден, защото вярвах че ми помага, но ефектът би бил същия и ако бях пила витамин Ц Joy Joy Joy


Това ме подсети,че първият път когато спрях АД-та иусещах,че нещо не ми е наред слагах в устата си по едно лукче(бонбона) и се оправях Laughing Laughing Laughing 
Е кажете ми ,че всичко е от главите ни  Whistling
Виж целия пост
# 626
mamast   така е всичко е в главите ни, аз затова вече с нищо не се тровя безсмислено е . Laughing
Мисля, че вариянта с хапчето е по-лесния, търсим изхода в него защото ни ,,мързи'' да потърсим изхода от това състояние в себе си и да се справим сами.
 Peace
Виж целия пост
# 627
Lasi кажи тогава ти какво правиш, за преодоляване на тези състояния. Имаш ли някакви чудати неща, които ти помагат в критични моменти. Аз знам, че всичко е от главата ми, но все още не съм намерила начин да се справям без таблетки,а и книгите които чета за контрола, за желязната воля и т.н. не ми помагат. Момичета ако имате свои хитринки за справянето с нашите мисли, моля споделете ги.Благодаря ви предварително.
Виж целия пост
# 628
Здравейте и от мен.За първи път пиша и не знам какво да кажа.От доста време имам разни оплаквания,то не го изкараха епилепсия то не беше тумор,после нервни кризи а сега паническо разтройство.Това което усещам е че ми засяда една буца в гърлото която не мога да преглътна и се задушавам.почват да ми лазят сякаш мравки по тялото,вените ми колабират,устата ми посинява и си мисля че умирам...........  .Докато не взема диазепанче и всичко свършва,но на следващият ден пак се почва.Вече нищо не ме радва и си мисля че откачам.Дали на някой му се е случвало подобно нещо
Виж целия пост
# 629
ylen   ако подходиш към този АД като твоето ,,вълшебно хапче''  ще ти подейства, ако подхождаш със страх и недоверия няма да иам ефект.
Аз съм се чувствала добре преди години и от една таблетка деанксит на ден, защото вярвах че ми помага, но ефектът би бил същия и ако бях пила витамин Ц Joy Joy Joy


Това ме подсети,че първият път когато спрях АД-та иусещах,че нещо не ми е наред слагах в устата си по едно лукче(бонбона) и се оправях Laughing Laughing Laughing 
Е кажете ми ,че всичко е от главите ни  Whistling
да вси4ко е от главите ни аз така бях с валидола като усетя страх и хоп валидол4е и ми минава оба4е после го замених с лук4е от тези ментовите и резултата е същия и така до ден днешен винаги нося в мен люто лук4е
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия