Паническо разтройство - част 3

  • 140 182
  • 734
# 450
Към Василена:
Вероятно е точно така. Аз също съм се замислява за посещения при психотерапевт, но не знам къде да отида. Ако някой може да ми препоръча такъв добър в София, ще бъда много блъгодарна.
Провери в тази тема:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=359775.0
Виж целия пост
# 451



Най-добрия вариант е да се намери психиатър с психотерапевтична насоченост, така ще съчетае

медикаментозното и психотерапевтично лечение, което ще доведе до най-добри резултати .

Без хапчета не става?????

Напротив!!! Става и без хапчета!!!
Хапчетата не са за абсолютно всички депресирани.

Това което става в много психиатрични кабинети според мен е престъпно. Изписват се антидепресанти като на поточна линия. Диагнозата депресия НЕ Е равна задължително на антидепресанти.

Има депресии които могат да бъдат овладяни единствено и само със психотерапевтично въздействие.
Антидепресанта трябва да се изписва само ако има индикации за това

Трябва да се бяга от лекар който изписва антидепресант без да се е запознал с депресирания на емоционално и личностно ниво.
Та ако някой има намерение да посещава психиатър, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО психиатъра да е
ПСИХИАТЪР-ПСИХОТЕРАПЕВТ. Само лекар който владее всякакви техники за лечение на депресия(и психотерапевтични и медикаментозни) Може да бъде обективен в Предприетото лечение!!!
Виж целия пост
# 452
Мила, много грешиш. Не исках да се намесвам , нито да влизам в спор но съм се мъчела с месеци и на психотерапевти съм ходила ,за мен те са си големи мошенници, такива пари вземат и накрая едно голямо НИЩО Naughty
Поне от лекарствата има някакъв ефект.
В цял свят се пият антидепресанти и благодарение на тях сега водя напълно пълноценен живот. Laughing
Мисля ,че само човек, който не е изпитвал това може да го пише.
Съжалявам ако някого обидя.
Успех на всички .
ПП: Мойте съболезнования на Vessit. Бъди силна Cry, въпреки че на чужд гръб, лесно може да се каже.
Виж целия пост
# 453
Аз също ще подкрепя Ивка. В повечето случай без някакво,макар и кратко медикаментозно лечение не става. Особено при ПР.
Виж целия пост
# 454
Момичета, благодаря ви  bouquet Утре е погребението, после мисля да спра лекарствата, естествено не изведнъж, но полека-лека... Гадните формалности около пренасяне тялото на починал в друга страна ме накараха да се стегна, после и дъщеря ми, която показа безкрайна слабост и в момента е по-зле и от мен Sad
Е, това ми дава сили да се боря и да преодолявам кризите! Когато знаеш, че има някой до теб за да ти угажда е по-лесно, но когато трябва ти да си силния и няма никой до теб, ами просто се преодоляват нещата!!!!
Успех на всички в борбата и дано не ви се налага да оцелявате като мен!
Виж целия пост
# 455

Аз също ще подкрепя Ивка. В повечето случай без някакво,макар и кратко медикаментозно лечение не става. Особено при ПР???.

А със медикамент да ни би да означава че става задължително???
В случаите когато се ползва медикаментозно лечение винаги се получава положителен резултат ли????
В много от случаите след спиране на медикаментите оплакванията се връщат, в други случаи се получава зависимост и проблеми с отказването.
При други подобрението се запазва след спиране, но може всеки момент да се върне.
Взимането на медикамент НЕ Е равно на излекуване. Взимането на медикамент е експеримент - може да помогне, но може и да не помогне, може и да стане по зле.

Но в предишното ми писание доста ясно си личи че говорих за депресия, а не за паническо разстройство.

Но и за паническото разстройство нещата са общо взето такива. Хапчетата са пак само една патерица и нищо друго. Овладяна е паническата атака с хапчета, и какво от тук нататък все така ли цял живот???
Виж целия пост
# 456
Цитат


Но и за паническото разстройство нещата са общо взето такива. Хапчетата са пак само една патерица и нищо друго. Овладяна е паническата атака с хапчета, и какво от тук нататък все така ли цял живот???



Много ще се радвам да се запозная с човек който е преодолял напълно ПР.
Аз също се пробвах и по двата начина,но единствено АД-та ме успокои и ме върна към нормалния ми начин на живот,не ми пука как и колко време  ще го пия въпроса е да се чувствам добре в собствената си кожа.
Извинете ме за малко по грубия тон,но Ивка е права-човек,който не се е сблъскал с  това не може да го разбере
Виж целия пост
# 457


Мила, много грешиш. Не исках да се намесвам , нито да влизам в спор но съм се мъчела с месеци и на психотерапевти съм ходила ,за мен те са си големи мошенници, такива пари вземат и накрая едно голямо НИЩО Naughty


Аз не знам ти какъв проблем имаш точно за да обхвана него - депресия или ПР.

Но основната грешка при посещението при психотерапевт е че човека с проблема си мисли, че излекуването му зависи изцяло от психотерапевта.   НЕ!!!!
Дори и най добрия психотерапевт не може да постигне добри резултати със един свръх инертен и свръх пасивен пациент/клиент и отричащ психотерапията.

Успешния изход от терапията зависи и от терапевта и от пациента около 50 на 50.
Ако отида в кабинета на психотерапевта и чакам онзи да направи нещо и да ме излекува. Ами няма да стане.
Това е двустранен процес с цел да се получат съответните осъзнавания от пациента, а не едностранен.

Разбира се може и човек да не попадне на подходящ терапевт. Все пак в България психотерапията няма кой знае каква история.
А може и човек да няма пари за психотерапия. Но има и други начини за психовъздействие.
Виж целия пост
# 458
Цитат


Но и за паническото разстройство нещата са общо взето такива. Хапчетата са пак само една патерица и нищо друго. Овладяна е паническата атака с хапчета, и какво от тук нататък все така цял живот ли???




Извинете ме за малко по грубия тон,но Ивка е права-човек,който не се е сблъскал с  това не може да го разбере


А от къде знаеш че не съм се сблъсквала с депресия или с ПР.

Може и да не ви се вярва но има излекувани
Виж целия пост
# 459
Василена, точно това исках да те питам - ти имала ли си ПР? Защото депресията, за която ти пишеш и ПР са доста различни, макар често  да вървят заедно. От две седмици започнах да пия лекарства и вече се чувствам почти нормален човек.А бях толкова зле, че не можех да вървя нормално по улицата, да се храня, да разговарям и ...... Вчера за пръв път набрах смелост, излязох сама, разхождах се и бях спокойна.Защо трябва да се лишавам от шанса за нормален живот, пък бил той и с лекарства?! Толкова ли е дълъг живота, че да го прекарваме в  мъчително  състояние, само за да си спестим някакво лечение  и да доказваме / не знам на кого / колко сме слаби всъщност?!Радвам се, че има излекувани. Ами нека да пишат как са успели.
Виж целия пост
# 460
Василена, виждала ли си депресиран човек, който лежи в леглото по 24часа, не го интересува нищо около него, дори и децата му, потъва все повече и повече и накрая знаеш ли какво става - свършва се в болницата. Това е депресия. А не просто да ти е тъпо известно време. Недей да даваш такива критики, защото има много страшни случай. Аз съм с кризи на тревожност или ПР както му казват и без лекарства се задушавам и не мога да дишам. Да мра ли според теб? Нямам какво да променям в живота си, защото съм доволна от него (да не чуе Дявола). Винаги съм питала, защо ми се случва, като нямам проблеми? Но ето, случи ми се и си пия лекарствата с удоволствие, защото не искам да потъна по-надолу в блатото. Ние в къщи свирим, пеем, танцуваме, смеем се. Това не е ли най-добрата терапия? Не мисля, че терапевта ще ми предложи по-добра.
Виж целия пост
# 461
Василена, виждала ли си депресиран човек, който лежи в леглото по 24часа, не го интересува нищо около него, дори и децата му, потъва все повече и повече и накрая знаеш ли какво става - свършва се в болницата. ............................................................................. Това не е ли най-добрата терапия? Не мисля, че терапевта ще ми предложи по-добра.

Виждала съм:  Това бях аз  преди десетина години.
Но не беше инцидентна депресия.
А депресия още от детството, в продължение на двадесетина години. Депресия съпътствана и от  логоневроза/заекване..


В момента се смятам за човек без подобни проблеми. НЕ се чувствам депресирана, единствено само ме дърпа надолу понякога носталгия по загубените години в депресия. Е разбира се заекването няма как да изчезне напълно но в такава степен е овладяно и осъзнато че не го смятам за проблем.
Виж целия пост
# 462
Василена, точно това исках да те питам - ти имала ли си ПР? Защото депресията, за която ти пишеш и ПР са доста различни, макар често  да вървят заедно. От две седмици започнах да пия лекарства и вече се чувствам почти нормален човек.А бях толкова зле, че не можех да вървя нормално по улицата, да се храня, да разговарям и ...... Вчера за пръв път набрах смелост, излязох сама, разхождах се и бях спокойна.Защо трябва да се лишавам от шанса за нормален живот, пък бил той и с лекарства?! Толкова ли е дълъг живота, че да го прекарваме в  мъчително  състояние, само за да си спестим някакво лечение  и да доказваме / не знам на кого / колко сме слаби всъщност?!Радвам се, че има излекувани. Ами нека да пишат как са успели.

Знам че са различни неща депресията и паническото разстройство.
Ако си чела внимателно какво съм писала ще видиш, че аз не съм против първоначалния прием на медикамент ако се налага такъв. Но това е само за да спечелиш време за да  намериш начин как да се справиш без лекарствата по нататък. Или в краен случай само при криза.....
Пиеш лекарства от две седмици в това няма нищо нередно, нередното е ако и след 2, 3....5....10  години пак си на лекарства.

Виж целия пост
# 463
http://www.puls.bg/forum/viewforum.php?f=23

В тоя сайт има много истории на хора с невротични разстройства.
А и депресията и ПР са невротични разстройства/неврози/

На някой може да са му от полза. Като по старите истории са по полезни, а пък и са коментирани и от лекари по старите.
Има и доста коментари на специалисти. Един психиатър психотерапевт д-р Янева има в тоя сайт  1188 мнения. Ако някой има търпение и прегледа   някои от тях може да си отговори на много въпроси.

Не правя реклами нито на сайта, нито докторката...
Нито я познавам, нито я знам къде работи. А и живея на 500 км от нея
Виж целия пост
# 464
Василена, виждала ли си депресиран човек, който лежи в леглото по 24часа, не го интересува нищо около него, дори и децата му, потъва все повече и повече и накрая знаеш ли какво става - свършва се в болницата.
Виждала съм:  Това бях аз  преди десетина години.
Но не беше инцидентна депресия. А депресия още от детството, в продължение на двадесетина години.

Сподели тогава как се излекува? Повечето тук сме с ПР, но ПР с депресията вървят ръка за ръка. На всички ще е много интересно и полезно.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия