Непрекъснато се нааква - какво да правя?

http://www.keepkidshealthy.com/parenting_tips/potty_training/pot … ng_readiness.html

това го взех напосоки, ако искате ще потърся и още. Не проповядвам нищо, не ме интересува, но ако попропочетете тук там ще видите, че до три години и малко след /при всяко дете е различно, говорим кое е в нормата/ се оформя естествената физическа, психологическа и пр. готовност на детето да ползва гърне, И не е нужно да търсим под вола теле, че детето се изпуснало  и вече на психолог да го води. Хайде, де! Какво като е ходило преди, а изведнъж не го прави, значи не е било готово и процеса е бил насилен. Например. Познавам и доста др деца, които точно така, както уж си казват, така изведнъж спират. Без да има бебе в семейството.

Не бих искала това да се превръща в спор за гърне и кое е нормално/правилно и кое не, и то от неспециалисти /да не говорим, че и специалистите имат разнопосочни мнения/, така че повече няма да се обаждам в тази тема. Всеки е постигнал нещо с децата си и си мисли, че то е правилно и това е така, щом децата са ок. Но има някакъв праг /и това е след 3г/, преди който всяко притеснение е излишно.

нашият батко имаше период, в който непрекъснато се напишкваше и все се чудеше "защо на бебето не се сърдим, като пиша в памперса..."

и аз бях луднала, детето твърдеше, че въобще не се усеща като се напишква, даже час на уролог бяхме записали... говорихме с психолог, всъщност детският организъм така реагира на някакъв стрес, действително не се усеща, че се изпуска (а имахме и два по-тежки случая, като вас), така че шамарите са безсмислени...

как спря да се напишква: просто един ден, вече безкрайно полудели, говорихме с доктори цял ден и му пуснахме урина, той, явно видимо доволен от голямата суетня около него, даже се "обади" на чичо доктор да пита какви са резултатите, обади се няколко пъти, след това, когато резултатите потвърдиха, че му няма нищо (в урината няма бактерии), му съобщихме добрата новина... и просто не знам как, но спря да се напишква в тази същата минута (да чукна на дърво)...

сега борим един безкраен рев, сигурно пак, защото бебето реве, не знам... но това е друга тема...

само се сетих да допълня, според мен тактиката да не се обръща внимание на дете, което очевидно търси внимание и се чувства пренебрегнато/застрашено или въобще както се чувства след появата на бебе в семейството, е погрешна... напротив с внимание и търпение ще се оправят нещата...

НАЙ-ПОСЛЕ ЕДНА ДОБРА ИДЕЯ!!! БРАВО ston! Ето това е положително отношение, което мотивира, а не малтретира емоционално детето!
Относно връзката между мозъка и нуждите - много ми е чудно какви са тези майки, които безапелативно приемат становището на разни педиатри и т.н. пишман специалисти! Мисля, че всички живеем в информационно общество, където на една ръка разстояние е чичко Гугъл, който знае всичко...ами питайте, за да разберете как и кога се развива всичко във вашето дете...Ако детето няма връзка между мозъка и нуждите си до 5г. възраст щеше отдавна да е умряло от глад! Или това не е нужда??? 
Подкрепям и  ray , че с внимание и търпение ще се оправят нещата.

Не очаквай от детето да стане възрастен, защото му се е родило братче/сестриче. Нормално е при бебе в къщи, по- голямото "бебе" да се върне към бебешки навици- памперс, биберон, да яде с ръце и т.н.  Почти няма майка, която да не е споделила странно поведение и връщане в бебешки стадии, след ново попълнение в семейството.

Бих ти предложила като не разбереш нещо да прочетеш отново - може пък повторението да помогне.

Написала съм ТОВА СИ Е НЕГОВА РАБОТА. Дали ще бъде бебе или пораснало детенце, дали ще ползва памперс или тоалетна - това си е негова работа и негово решение... но вероятно все пак ще предпочете да е голямо и да прави интересни неща.
Истерията рядко способства мисленето, да знаеш.

По темата....подкрепям подхода на Мармотче, защото действах по същият начин и постигнах успех. С доста "вмятания" и ирония, по-голямото се чустваше гордо от себе си.
Когато се появи второ дете, грижата основно е за първото.
Естествено всичко с мярка за да не се получи ефект, при който по-голямото гледа със снизхождение на малкото.
Много любов и търпение Мисля, че при правилна интонация, детето може да бъде смразено и "наказано" само с тона на говорене

ПП. И за да не изглежда всичко перфектно, защото не е, да кажа че и моето се изпуска напоследък, когато сме на друго място. Според мен не иска да ходи в друг тоалетна или толкова се заигрва, че не се усеща. Но отново процедирам, като давам за пример по-малкото...сега смених малко приказките и гледайки нааканите гащи започнах да го питам дали наистина е на 4 годинки или и той е на една, като по-малкото Ще видя, дали има ефект...по принцип той е много горд когато са двамата и казва, че е на 4, не на 1.

Също мисля, че няма нищо общо с неосъзнаване на физиологичните процеси- детето е достатъчно голямо затова. Минало е и етапа на осъзнаването вече. Връзката с раждането на бебето и промяната в статуса е просто крещяща. Точно в периода 2-4 години появата но по- малко братче/сестриче се приема най- тежко- детето вече е осъзнало същността на отношенията в семейството, но още не е до етапа на 6-7 годишното, за да чувства нужда да се откъсне и намери своя среда от връстници. Децата реагират на този стрес /за тях е много голям, целият им свят се обръща нагоре с краката/ по различен начин, но винаги реагират. Изпускането е такава реакция.
Лично аз просто не бих молила, не бих се спускала в нескончаеми обяснения, още по- малко бих наказвала /това би донесло вреди, не и ползи в този случай, детето е достатъчно "наказано"/. Кати е права в известна степен- бих заявила, че големите деца не го правят, че да си бебе означава да стоиш в количката и да не можеш да правиш нищо сам и определено бих го извела на мига от площадката, когато свърши работата там, за да усети, че това не променя нещата в желаната насока, а просто води до такива последици- миене, преобличане, което пък го лишава от игри. Вкъщи- повтарям до откат, че това е бебешки навик, а не поведение на близо три годишно дете, сменям, мия и толкова.
А иначе за вниманието- това е нещо изключително субективно. Голямото дете обаче задължително се нуждае от лично време с родителите си, като бебето не присъства, освен общите занимания с братчето/ сестричката си.