Ноемврийчета 2005 - 28

Сиси, не мисля, че трябва да се притесняваш. Едва ли с изпуснала нещата. Кити също знаеше доста стихотворения и песнички, но сега пее само нейни измишльотини и нови глупости. Не реди пъзели. От време на време оцветява и пиши някакви завъртяни неща - уж букви. Аз показвам, но не всеки път има интерес. Сега иска да играем на булки, на бебета. Мисля си, че като тръгне на градина и се застуди пак ще се върнем на старите навици. А пък и не мисля да я стресирам от сега с учене. Аз още си спомням как на 4 години майка ми беше сърдита, защото аз не съм познавала буквите, а една приятелка даже четеше. Това и до ден днешен ми е останало като травма.
Сега ми прави впечатление, че се е научила да вади числа - понеже все насила се караме да ядем и аз определям ще изядеш 10 лъжици. почваме да броим. И аз по едно време решавам, че тя е забравила бройката и прибавям една допълнително. А тя ме поправя - изядох 4, ти каза 10, значи остават толкова и показва 6 пръста и казва числото. Това е прост пример. Но д събира не може. Сега това и побеснявам. Къде схваща, къде. Но пак не насилвам - когато я видя, че е иска и е съсредоточена. Иначе се лигави и даже и до 3 не иска да преброи.

оо, ма хич не си го слагай на сърцето. Изваждането не е хич лесно и Кити явно се справя чудесно.  Няма защо да побесняваш. Аз се бях ядосала, че Деян не иска да схване числата от 10 до 20, защото са си елементарно нещо и както не искаше, зарязах го, и изведнъж той сам започна да ги казва.... Тези неща изобщо в България се правят поне в предучилищна, а май и чак в първи  клас. Аз също не искам деян да се зори с букви, рядко сам ме пита за тях, но така явно са решили в канадското му училище. Иначе тъкмо е във фаза активно задаване на въпроси/Мамо, къде отиваш? -да изхвърля боклука.-кой боклук, мамо? От какво е този боклук?  /

сиси, сори, че не отговорих веднага - засякох ти питането инак - ама бях заета.
дървена количка за кукли намерих в сайта на руди - 34 лева беше. не е лоша. ако искаш наистина джиджена и натъкмена, препоръчвам магазина, който кукла миналата година посочи - оня тайния в красно село. е там дървените колички наистина са прекрасни, но пък и цената им е 150 кинта. и къщичките за кукли са великолепни, както и обзавеждането им, ама и те бяха поне 3-4 пъти над цените на руди. и като си представя, че камен ще почне да я джаса и блъска тая ми ти количка, или че ще се возят един друг - но, тенкю, такава няма да купя.

тити - мъфините на диди: http://www.gotvetesmen.com/recipes/alphabet_list/index.php?alpha … %D0%A8&id=435
категорично отказвам да ги правя с упоменатия течен шоколад, защото не ме кефи някой да ми казва продукти накакви марки да изпозлвам. освен туй, можеш да ги забъркаш и с вилица - един следобед камен спеше, готварскат ми муза дойде, и понеже ме можех да шумя с миксера, бърках с вилица. станаха! и да добавя, че наистина всичко приключва за 40 минути време - тия мъфи ни наистина са супер бързи и винаги успешни  

да питам сладкарките - меденките колко време издържат, яко ме етряснала дъската и реших, че за РД на пипа искам да направя мини медени кошнички - нали е вси ссветии - репликата е пакост или лакомство   . обаче децата ще са 15 в единия ден + групата на пипа в другия /да речем още 15тина че ще са/. демек, трябва да направя 30 кошнички. което е хубаво и приятно, но ще отнеме време. та се чудя кога е редно да започна, за да не изплезя език в края, а също и колко време държат меденките

елспет - още един въпрос конкретно към теб, ама е лс  

за нас:
- за 2 дни боядисах половината къща + 2 тавана като стената със стълбата ми отне сигурно 6 часа махане с различна големина четки - то не бяга ръбчета, стъпала, лайсни - яко рисувах с детските четки на децата. обаче стаята на пипа стана прекрсана - избрахме един нюанс на жълтото, който не очаквах, че ще даде такъв поразителен ефект - стените направо греят. а дневната с камината с тия океанени стени, направо ме порази. получих прозрение, че половината стени ТРЯБВА да са в океанен цвят и въпреки съменнията си реших да се доверя на себе си. стана чудесно - контрстътмежду керамиката и цвета е много добър. и като окачихме сувенирите, съвсем живописно се получи. някой ден ще снимам и ще се похваля.
- децата са здрави - ходят на ясла и дг. камен вече 6та седмица реве сутрин. обаче вечер е спокоен и доволен. дриска добре, значи и яде добре там. днес буквално се вкопчи в блузата ми и направи дупка от не-щяне да влезе в яслата - що така драматизира това дете, не мога да си обясня. очевидно е,ч е вечер е щастлив и доволен, наиграл се, изморен, усмихнат - необяснимо е за мен защо сутрините му са така кисели.
освен ако не се е метнал на мен и поради това е крив и недоволен сутрин, и поради същата генетична причина обича да преекспонира 'проблемите' и нещастието си. като мен, която вече 4та седмица водя въображаеми диалози с г-жа директораката К. и не знам защо не мога да затворя една глупава и неважна по същността си тема. иска ми се да направя нещо, в следствие на което лицето К. да ми се обади и лично да ми се извини за лъжите, заблудите и манипулациите, ама знам, че искането ми е непостижимо и абсолютно глупаво. явно за да живееш кротък и спокоен живот, пълен с наслади и пепрудки, трябва да си смирен преди всичко. което само говорим, че бог и неговият син исус не са толкова загубени, колкото понякога си мисля. ще стана монахиня значи, по някое време от живота си - току-виж някоя серд игуменка с върбова пръчка в ръка ме научи на смирение и покорство. само не знам как ще се справям с ранното ставане и фалшивото пеене при литургиите  
ох, трябва да почна да пиша есета. имам много ненужни мисли за сподеяне. ама ще е такава загуба на време и енергия. а и на дисково пространство. понякога направо ме заболява главата от мислене на не-съществени теми, нищене на ненужни проблеми и смешни по същността си хрумки. а също така се чудя филков как издържа целия тоя мой мисловен процес - сигурно е натоварващо за някой встрани да е непрекъснато съпричастен к идеите, терзанията, въпросите и философстването на другия. може пък да му е интересно - да е един вид изследовател на човешката психика и на закономерностите и връзките в мозъка. поне винаги е казвал,ч е не скучае у дома. значи има файда от мен някаква  

и по въпроса със сравняването ан детските умения - пипа не притежава никакви необичайни такива - към пъзелите няма голям интерес, оцветява задоволително картинки, а от 2-3 дни започна да рисува рости форми - къщичка с прозорци, кръгчета и спирали - такива неща, но не е нищо изумяващо ни. инак брои до 20 и нагоре, но понякога бърка. може да събира и изважда до 5-6, но и това е защото иска 3 бучки кафява захар и като изяде едната натъжено казва, че остават само 2 - демек, не е нещо осъзнато. друго кво може да прави - да подрежда кратки думи в буквенката, но и това с много хайкане и глезотии става - искам букванка, казва. баща й казва: добе, пускам я; тя: хайде сега подреди думата; той казва: ама, не, нали ти искаше - ти си я подреди. и така. много е непостоянна ти дни и сава напоследък много лигава и инатеста, при все че остава все така тиха и кротка. имам неприятните съмения, че ако аз самата запра моя гнев и нетъпение /в определени моменти/ по отношение на петра, детето ще си стане кротко, добро, мило и водещо се, каквото си беше. обаче само като й чуя лигавата нотка в гласа, провлачването на звуците и тона, и ми падат капаците и почвам да я режа. тя пък се обижда или разстройва и почва да реве, и лигнята става още по-неприятна за мен. та така - поредната фаза за децата и родителите им цари у дома. обаче мога да я похваля, че е започнала да се катери по катерушки, дървета и прочие съвсем порядъчно - от една пухла, тия дни гледам, че става доста активно малко скопосно разбойниче. не знам дали да се радвам - току-виж паднала и се тряснала пак по главата. но поне прави опити да опознава възможностите на телцето си, каквито преди нямаше, а това трябва да е положителен експириънс, нали тъй  
за камен няма да говоря, че той е в друга отчетна, а и към него съм дори още по критична, отколко към пипа. само ще кажа, че напоследък много често чувам 'мама лош!', демек, че съм лоша, или пък, че съм лоша майка - де да знам какво иска да ми каже, което в комбинация и с неговата лиготия съвсем ме довършва.
както казах - етап, 'ратче - и туй ще мине по някое време  
...
мрън, мрън

пиши есета, пиши. намери къде и печели и от това, защото буквеното пространство е пълно с хора, които не умеят да пишат, обаче досаждат, предимно от списания и вестници.

и аз искам да напиша някои неща за тук, обаче няма кой да го чете извън семейството, пък семейството винаги намира кусури.

не ща да печеля. искам да си слагам точките и запетаите, и да нямам и терзания от сорта а дали е добре, а дали ще ме изтрият, а защо такаме редактират, а ще ме отпечата ли. достатъчни са ми моите лични вътрешни терзания и драми, за да си причинявам и други. а и дори да е досадно, все някой тярвба да слага точките и запетаите по техническите ръководства, нали така  освен туй е добре платено, хеле пък като за нерегламентирана работа във времето   
а аз ще те чета. обикновено си досаждам сама на себе си с мисли и драскане, напоследък няамм ищак за книги /странно  /, та с удоволствие и меак ще те почете. а и там е толкова различно от тук. завиждам на децата ти - опитът от там ще е само от полза. и е говоря за езика - говоря най-вече за приучаването към уажение към другия, различния, независимо дали ти епонятен или не.
ето на, в псоелдните месеца искам да ида на чалга парти. аз чала не слушам. всъщност, никаква музика не слушам. обаче това си е суб-култура - що да не ида да се образовам. а може и да ми хареса. ама не - до сега отричах - не слушам, не харесвам, не обичам. малко повече толерантност няма да ни е излишна.
айдеее, пак се отплеснах...

От вашите философски към моите съвсем прозаични терзания. Вчера подстригах косата на Ники съвсем късо, ама съвсем - на някаква черта до раменете. Не знам как да опиша това което чувствам - хем е много сладка и различна, хем една тъга към хубавите дълги коси.....
Днес ще и направя снимка да видите новата прическа..., а и маик покажи в снимки бояджииските си творения - стана ми интересно цветовото съчетание - аз нали вече съм Бояджиева

http://musettegroup.ro/collection/spring2009/index.html
Ето тези обувки на страница 7 (като разлистиш 7 пъти) в дясно от каталога притежавам от два чАса. И всичките тези часове се опитвам да отрежа снимката и да ви я постна тук, но не успях.
Моля ви, разлистете до 7ма страница в дясно и ги вижте. Просто сааа

Пропуснах да отбележа, защо съм толкова развълнувана. Зщото ги напазарувах на ликвидация.

Елспет  - честито покупка! Със здраве да си ги носиш

А ето и за какво се терзая аз. Преди:

и сега специално за вас преди малко ми позира Ники
  и

ми чак ме ме заболя сърцето, дето обикновено си служа с машинка върху главите на моите

а защо я подстрига?
не че не е хубава  
тит - камен е деликатна натура - не понася шма на машинката и зарад туй ходим на фризьор. че даже фризьорът е младеж. за него филков фаза: 'а, че туй мъж ли било ' - истински коафьор, 'ратче  

Много ми харесва на черта.

Хубава е на черта ,но е важно какво мисли Ники .
Алекс остана страшно недоволна през лятото ,че й отрязах "два пръста"  къдрици  ,защото нямало да е като принцеса и косата й била къса.Цялото си красноречие използвах ,докато я убедя ,че косата й не е къса ,след като мога да я сплитам на плитки.   

Защо?

• косата и беше много изтощена
• реших, че трябва малко да си почине от всекидневно дърпане, ресане, скубане

• идва зима и исках да предотвратя едночасовото сушене, което е част от проблема с изтощаването
• донякъде исках промяна

• при нас е много ветровито и постояният облак от коса се усмирява само с плитки, опашки, които щом се скрия от полизрението и веднага се махат от главата - за да е като принцеса

А иначе - всичко стана поетапно, за да може да го приеме без пробелми. Първо я намалихме до средата на гърба. На фризьорката Ники заяви: "Ако ми напарвиш косата като момче ще умра!" След което тя отказа да я отреже съсвсем късо. За сега е доволна, защото ТАТИ И КАЗА ЧЕ Е МНОГО ХУБАВА - явно това е много важно за нея.
И да не забравя - Елспет виждам че спираш цигарите - имаш моята виртуална подкрепа

Деян вика: и двамата не ми казвайте "не", защото после аз ще ви кажа "не"!/той нали наскоро проговори, та тези мъдрости сега ни забавляват ужасно много/

много е красиво дълга коса на момиченце, обаче като си спомням, аз до 4 клас бях с коса до кръста. Винаги на 1-2 плитки, които в училище ми дърпаха. И вкъщи ми я дърпаха, докато се измие, среше и сплете тази коса. Може би беше красиво, но първо, тогава не се правеха толкова снимки, та да се гордея с тях, второ, зорът беше и за майка ми дето се грижеше за косата, и за мен, дето ме скубеше. Мама отряза плитката догоре и я запази, от което следващата ми прическа беше крива известно време....и сега като гледам плитката, нацъфтяла в края, тъничка...

мерси за мъфините, скоро ще им дойде ред, купих течен шоколад. Вкъщо сега е пълно с три вида фурми, пет вида екзотични и неекзотични плодове, плюс специалната кутия за бонбони на Деян, плюс едни случайно попаднали вкъщи шоколадчета, плюс задължителните два вида сладолед, и после що задникът ми е квадратен.