За нас, Земята и Вселената

Любов и Светлина и от мен  

ЧНГ, обичам ВИ !!!

 

 

 

 

 

http://vbox7.com/play:bdb738e5   



Прекрасна първа седмица от новата 2010 година ви пожелавам 

   Да ни е честита Новата Година. Ще е щаслива и усмихната.

Вела благодаря за линка към Аватар. Както винаги си перфектна 
Филмът много ми хареса. Идеята за единството със света, в който живеем и отговорността ни се усеща все по масово. Странно е, че преди хилядолетия хората са имали знания и усет, който сякаш е изгубен и сега го преоткриваме.

  "Those who seek should not stop seeking until they find. When they find, they will be disturbed. Whеn they are disturbed, they will marvel, and will reign over all." The Gospel of Thomas .
 Според мен корените н тази мисъл, са много по назад във времето.

Да, спомняме си....

http://www.youtube.com/user/777ALAJE#p/c/634C4AE41BD1EF0A/1/bn9HEfTsHLE
Момичета,незнам дали не сте го коментирали вече,но в една друга тема дадоха линк към тези 9 клипчета,които са много интересни и си заслужава да се изгледат.Там общо взето е сбито всичко,за което сме писали в темата.Ако можеше повече хора да ги гледат и да се вслушат в повечето думи,светът щеше да е различен...
Приятно гледане.
ПП-Моля да ме извините,ако вече сте ги обсъждали. 
Лек и спокоен ден ви желая! 

  Не мисля, че хората на Земята имат  нужда от някоя външшна цивилизация да дойде и да казва кое е добро и кое лошо. Имаме си всички отговори в нас. 
  Сигурно съществуват други цивилизации и един ден може да се срещнем, но това ще бъде среща между равнопоставени, независимо на какъв етап са отреща.

Не,аз нямах предвид "извънземните".Имах предвид това ,към което апелира /който и да е/ в тези клипчета.Има много,ама много истини! 

Една прекрасна притча, която докосва.....


 Всяка заран по първи петли на площада на едно малко и схлупено градче се покачвал на една каруца млад мъж, който копнеел да излива словото си, за да вдъхновява своите съграждани и да пръска искрици светлина, окрилящи сърцата им. Още в ранни зори той думал:
-   О братя мои, вие сте тез, що сте изгрева и заника на един вечен ден, окъпан в хиляди слънца. Вие сте изобилието, което може да ражда само изобилие и да се плоди и раздава без да привършва, защото как би могло да свърши вечно растящото. О братя мои, обърнете се към себе си и там, у вас, съзрете чудото, защото вие сте чудото и за вас е сътворена най-бляскавата чаша и изтъкана най-китната премяна и слънцето свети най-силно именно над ваште глави! О братя мои, забравете агнетата, които ви убеждават, че са ваши родственици и съзрете орлите, които летят на едно с душата ви! Понесете се и опознайте се! Това що ще съзрете в своя полет е единствено чудото, което се излива от очите ви. Вие сте!
  Още с първите слънчеви лъчи се тълпяли много поклоници от всички краища на градчето и се сбирали около каруцата, за да дочуят словата на младия мъж, които звучали като изречени от извора на столетна опитност.
 В една есенна утрин през тълпата си проправил път чуждоземен, беден и окъсан просяк. Той се поспрял и послушал опияняващите думи на младежа. Просякът изчакал младия мъж да привърши проповядването си и след като се разпръснала тълпата се доближил към него и рекал:
- Прекрасни са думите, които се леят право от човешкото ти състрадателно сърце, но нима душата ти слушайки ги не помръква в дрямката?
Мъжът погледнал изненадано просяка и уверено отвърнал:
-   О братко мой, нима може да спи душата ми, там където се стича възхвалата на чудодейността на всички творения? Нима това не е песента, за която са създадени моите устни и не е химна, който осветява колоните на храма на сърцето ми?
 След като изслушал момъка, вехтият просяк ритнал едно камъче от начупения калдаръм по улицата, вдигнал сините си очи опасани от пробудени бръчици, погледнал озадачения мъж и издумал:
-   Проповеднико, напевна е твоята проповед и извира от доброто, що носиш у себе си, но не за тази проповед бие сърцето ти и не това е химна на душата ти.
Мъжът останал учуден и объркан от ответа на бедняка. Той погледнал прашната му и окъсана роба и някакво тайнствено усещане на озарение започнало да се заражда в сърцето му.  Той  бавно отвърнал поглед от дрехата на просяка, надзърнал в очите му и тогаз не се сдържал и изрекъл:
-   Кажи ми бедняко, кажи ми, туй що остана в сянката на изпразнените думи. Просякът се усмихнал загадъчно и отвърнал:
-   О проповеднико, твърде заети са устните ти с възхвалата на чудото у другите, а забравяш за себе си родено чудо на единствената чудодейност. Химна, що пробужда душата не е „Ти си чудото”, химна който ни докосва до нейния свят на същностното е „ Аз съм чудото”.  Навярно ми припомняш, че липсват разкрачи между Аз и Ти, но за тоз който осъзнава истински неделимото и нивга деленото Аз е най-праведното Ти, и с Аз започва най-светлото откровение. Тогаз на що учиш тълпата около каруцата освен да прави крачки на отдалечаване наместо да потъне в божествения светоусет. Утре тез, що днес стояха в нозете ти, ще запеят словата ти. Утре тез що бяха отправили взор към теб с очакване, ще подирят нечие далечно очакване към тях, за да изпеят твоя химн наново и така отново и отново. Да проповеднико и това нявга ще докосне душата, оная, единствената, но нима нявга не е прозорец към далечното, а далечното не е миража на сегашното. Да проповеднико и това послание вдъхновява, но не събужда онази божественост извън граничното, лишена от вдъхновение, защото е вече вдъхновяващото вдъхновено. Утре заран, щом клепките ти се надигнат и очите ти ожадняли погледнат деня, за да се напоят, стани, качи се  на къруцата и извикай: „Аз съм чудото”. Мнозината ще притихнат изненадани. Някой ще грабнат камъни и ще те замерят, други ще те отминат с презрение, трети ще възхвалят смелостта ти, четвърти ще прозрат пробуждането ти, но без значение по кой от начините всеки ще реагира, защото туй що се излива от твойте устни най-истински докосва душата. Но ти забрави за тях и викай, викай колкото ти глас държи: „Аз съм чудото”. Тогоз проповеднико, замълчи, защото точно тогаз душата веч говори...

 Просякът замлъкнал, пооправил базнадеждно раздърпаната си роба, кимнал за сбогом на мъжа и тръгнал нагоре по кълдъръмената улица. Изведнъж той се спрял, обърнал се и тихо промълвил:
- Там отдето потеглиш, там ще се пресрещнеш...


Жени Тодорова

Хубава притча, само че ми се наложи да я прочета 3 пъти за да я усетя....
Малко ми е увъртяна, а и съм полузаспал
Благодаря Дани! Да благодарим и на Жени, която ни дарява с прекрасни произведения!
Инфо за Жени:
http://psiholis.com/about_us_inner_page_jeni_todorova.htm

  Какво мислите за кръвта и възможността да променяме ДНК структурата

Поста е от темата за подсъзнанието 

Мисля че филма си заслужава да се види от хората споделящи тази тема 

Филма е ...просто ..... един малък "поврат" ''Какво ние наистина знаем''


http://bg.netlog.com/go/explore/videos/videoid=bg-442871



 
Прекрасен неделен ден ви желая 

Полезен филм, споделям мисленето поднесено в него 

Тази "нова" енергия , наука , знание е старо колкото света 
Мисля че сега човечеството я преоткрива като посланията  Крион , Ангелите на Върчу, Подсъзнанието и т.н.  ...всичко е едно  поднесено , пресъздадено по различен начин 
Това е познатото ни старо ... Кабла, Дзен , Фън Шуй, Будизъм , различните религии  ........ преподнесени по нов начин за де е разбираем за хората от новото хилядолетие 


п.п.извените ме за хаотичтото изказване, но като искам много неща на веднъж да споделя обикновено ми се получава така 

Съгласна съм Desss . Всяка религия се стреми да обясни тайнството 'човек', 'тайнството Бог'- то Всичко си е Едно цяло- и този филм е поредното доказателство затова.