ФЕВРУАРЧЕТО играе си с играчки,а милото му тати се чуди как да прави пачки...

айде и аз да разкажа,ние доста време бебеправехме след последния ми мисед някъде около година и малко.решихме че вече много сме се отчаяли,купихме си нов мотор и плановете бяха да си изкараме цяло лято в обиколки на БГ и да се пазим за след няколко месеца.да ама не на бала на големия ми племеник беше много бурно не вярвах че нещо е станало и си бях спокойна.Любо се преби с мотора на 15.06 а на 23 го оперираха аз вече бях почти сигурна че съм бремена но изчаках да го извадят от операционата изтичах в тоалетната на пирогов и видях двете чертички.като го качиха и той се опомни само му подадох теста и си поплакахме едно хубаво и двамата дет се вика всяко зло за добро,много пъти след това съм си мислила че той тогава оживя само заради това че господ се смилил над мен и детето да не ни лиши от него.аз почти докрая не вярвах че всичко ще е наред заради предишните ми три неуспешни бремености,но сега имаме най-прекрасната дъщеря на света която ужасно много сме чакали и изстрадали  

  Бебка падна от дивана..........А аз плаках много повече от нея. Как се е извъртяла незнам, но падна за секунди. Иначе се разплака чак като ме видя, ама питайте ме какво ми стана като я видях свита на пода

Иначе по въпроса с бременността - от смятане на кой кога му е удобно за дата за сватбата пропуснах да си сметна цикъла. Е, оказа се че трябва да ми дойде точно в същия ден . Щях да пия Примолут Нор, за да го отложа, но колежката ми на шега каза да си пусна един тест първо, аз пък й отговорих, че от ремонти не помня кога изобщо сме правили секс.....Та червейчето на съмнението ме загриза и аз два дни преди сватбата си направих тест. Оказа се с бледа втора черта. Ден преди сватбата пак си направих - отново излезна положителен. Реших, че не трябва да пия при това положение Примолута, но все си мислех, че тестовете не отчитат правилно. Та мина сватбата, качихме се в хотелската стая и докато си вземах душ си направих още един тест. Пак положителен. Легнахме си и аз го извадих. Мъжът ми ме попита какво е това - аз му казах, че според мен е положителен тест, но нищо не обещавам, докато не ме види лекар. Беше невероятно щастлив, само питаше дали наистина има вероятност. Е .....резултатът се вижда в линийката долу !

Алхимиче, всичко е добре, когато свършва добре! 

Леле, колко хубави истории.....

наистина,мн хубави истории,а Елфитка идеята ти е била много оригинална/с подаръка/

То, май всички ще го пишем това ! При нас мина преди месец Сега ми е смешно, ама тогава я водих при педиатър, 3ма различни ортопеда, невролог, неврохирург и и правихме трансфонданелна ехография! Всичко това, щото се паникьосах и не вярвах на първите 3ма доктори, че нищо и няма!


Иначе при нас бебка се получи съвсем умишлено от страна на таткото. Съпруга ми си води календарче с цикъла ми и си отбелязва овулацията ми, по време на която ползваме презервативи. Единствен път съгрешихме и не пих хапчета, защото бях убедена, че стават трудно бебетата. Около нас всички двойки се опитват поне по няколко години да имат деца... При нас се получи от единствен опит-на шега.
 Когато ми закъсня с 1 ден, бях доста изнервена и Владо на връщане от работа ми беше взел тест. Аз му го подадох, и чаках в тоалетната да ми каже дали, или... Е, когато извика от щастие, че ще става баща исках да падна в кенефа и да пусна сифона, ама...
В родилното го благославях, че със сълзи на очи ме спря да правя аборт.

Беше рождения ден на милото. Сутринта станах и отидох да му купя торта. На сестра ми приятелят, сега мъж, реши, че ще дойде с мен. Закъсняваше ми само ден, но някак си бях сигурна, че вече съм бременна.
Чудих се аз как да стигна до тая пуста аптека, защото бяхме решили, че когато забременея в началото няма да казваме на никого.
Излязохме двамата, взехме тортата и аз само се чудя къде да го пратя, за да влезна сама в аптеката. измислих аз нещо, че трябва да се купува, той отива, а аз влезнах и взех теста.
когато се прибрах милото беше в банята. Аз влязох в тоалетната и направих теста. Спомням си, че като видях резултата ми се разтреперяха краката. Влезнах да го чакам в спалнята.  Когато той дойде, аз се приближих към него, целунах го, честитих му рождения ден и му казха, че имам подарък-изненада за него. Тогава му подадох теста и му казах, че е положителен.
И двамата адски много се развълнувахме, но не трябваше да издаваме емоцията си.

Не казвахме на никого, докато майка и татко не дойдоха вкъщи. Не се бяхме виждали от месеци, защото те живеят в чужбина. Говорхме си, говорихме си, а майка изведнъж ме попита - "Ти да не си бременна"

Ето я, преди малко (след падането) май реши да става йога!

Оммммммммммммммммммм!

А защо реши да си вкара в устата ръцете и краката едновременно   не мога да си обясня!

Аде да се вкюча по модната тема  , добре че Катя ни побутна така пак да си поразказваме
 Казвала съм ви ,че с мъжа ми се знаем от година и половина и много бързо станаха нещата при нас. Та заживяхме заедно от 15.02.08 и като прясна двойка секса беше почти ежедневен. Та седях и си мислех аз да седнем да обсъдим как по-сериозно да се пазим, да не я караме по тинейджърски - прекъснат. Ама се занизаха при мен едни промени в работата за 4 месеца смених 3 работни места докато намеря това, което искам. И така залисана в ежедневието се усетих аз, че нещо не ми е идвало повече от месец, а цикъла ми е на 25 дни. Та купих тест и той положителен  ..ами сега.
 Обичах си момчето ама от скоро се знаехме, исках първо да помислим за жилище пък после дете, той само подмяташе че искал да се жени, аз се правех че нямам нищо общо и така си течаха дните. А малко преди да стане бебчо сестра му ( зълва ми) беше съобщила че ще има бебе и вуйчото беше много щастлив. Та май подсъзнателно си е искал  и негово.
 И като видях   бях сама, той още не беше се прибрал от работа. Аз седя и се чудя какво да правя. Как да му кажа, как ще го приеме....беше подмятал че иска дете ама аз го приемах на майтап. Не бях сигурна какво да очаквам. То аз самата не знаех какво искам   . Но си казах на 33 аборт за първи път не- ще се ражда. Та прибра се привиках го да поговорим и му казах. Е не беше най романтичната реакция - каза - "Ми ще се женим"   като , че ли свадбата и подписа имаха много голямо значение. Аз един месец ходех като ударена с мокър парцал и не можех да осъзная какво става и не успях да се зарадвам, той по-бързо от мен прие идеят и се радваше за бебето. Та доста се дърпах за свадбата, но накрая клекнах в името на това семейството му да е доволно, то и мама се радваше де не само те. На мен купона ми хареса пък каквото такова
 А така разказах ви половината ни съвместен живот ....вие се радвайте , че не почнах от как са се запознали мама и тате и как съм се родила аз ......
Етна много гъвкава твоята буболина , то голям глад ще е било щом 4 крайника са сервирани за консумация 

 Здравейте и от мен!
Аз не съм писала тези дни, но сега няма да пропусна да се включа по темата  .
 С мъжо сме заедно от 1998г., около месец след като се загаджихме спряхме да се пазим с идеята, че ако стане работата ще се оженим.Е да де ама резултат нъцки, и една година по-късно решихме да обърнем нещата и да се оженим пък то може да стане  .Е да ама пак не, и от 2001г. започнах да обикалям по лекари, пих какви ли не хапчета, направих един куп процедури и накрая миналата година след неуспешно инвитро отидохме на почивка, разпуснахме малко и един месец по-късно на мен взе да ми става много лошо естествено реших, че съм се натровила с някаква храна.Мина една седмица, а на мен не ми минава и половинчо взе да ме кара да си направя тест.А аз не та не (нагледала се бях на отрицателни такива), на мен ей сега ще ми дойде.След още една седмица се престраших взех си тест, но стриктно изчаках следващата сутрин, за да го направя с първото пишкане.Е направих го и гледам две чертички и първата ми мисъл беше "това отрицателан ли значи   или положителен".Е освестих се бързо събудих мъжо и лекинко паникьосани хукнахме на лекар да проверим истина ли е.Оказа се истина при това вече имаше и сърдечна дейност.Докато не се роди бебчо, все ни беше страх нещо да не се прецака.Но успяхме да си гушнем бебчо и сме много щастливи от този факт!

Ето ги моите мъже сега:

Коте,благодаря ти!Страхотен е Венци  

Относно забременяването - ами просто незнам как да ви опиша какво изпитах като разбрах.6 години опитвахме да забременея.Беше ходене по лекари,секс по график и все неставаше.При мъжо много лоша спермограма,при мен липса на овулация,намален яйчников резерв,миома,полип на матката и цервикалния канал,антиспермални,повишени НК клетки.Сега ще спестя ходенето по доктори и ще използвам да благодаря на прекрасния д-р Даскалов от Пловдив.И така чакахме да ми дойде цикъла и да направим инсеминацията - но не ми дойде  Направих теста и видях втора многоооооо бледа чертичка.Бях сама в магазина където работи мъжо.Разтреперих се,сърцето ми взе да думка,ушите ми забучаха и едвам стигнах до вратата да заключа да не ме види някой че плача.Едвам се успокоих,смуках няколко валидола и мъжо дойде.Още като го видях и се разплаках - само успях да кажа,че е за хубаво.Направих няколко уринарни и два кръвни теста.И все пак ми трябваха цели 5 месеца да проумея,че наистина съм бременна.  

Хайде и аз по темата  
Ние някак безмълвно го решихме като се върна милото от рейс май месец миналата година Просто спряхме да се пазим и някъде към 5-6 юни се е появила малката точка   Та към края на юни като не ми дойде си взех тест и излезе положителен , но втората чертичка беше много бледа затова си замълчах и след няколкоо дни казах на милото , че ми закъснява и го пратих да купи тест. Същата сутрин се готвехме да ходим на язовир за риба та аз между приготвянето на въдиците си направих тестчето и пак    Като тръгвахме му казах : Не искаш ли да знаеш резултата? и той : Ами ти ако искаш ще ми кажеш   Та отидохме си на язовира , разположихме се , половихме риба  а той никакъв интерес   По едно време отидохме да се разходим малко двамата ( бяхме естествено със сестра му там , как без нея   ) та като останахме на саме и аз пак Не искаш ли да знаеш и той айде кажи   аз: Ми положителен е  гледам го реакция :   Аз пак : Кво ще правим ? и той : Ми кво , ще чакаме да видим какво ще излезе   Човека явно си беше много сигурен , че ще стане още преди аз да разбера та се подготвил с реакцията   После ходихме на аква парка в Несебър , та малечка се е пускала на почти всички пързалки вече   макар и като точка  
На 10. 02 беше най - щастливият баща на света  

Да уточня за тези , които прочетоха недовършения ми пост   Щото съм мноооооого умна вместо да цъкна на емотиконките , цъкнах "публикувай" и излезе един половин пост   та после трябваше да редактирам за да допиша другата половина от историята  

Малиииииии, писала съм няколко изречения 12 мин.     

и аз да се включа по темата.
Един ден в офиса на 06.09.08г(като днес го помня) си говорим с моите колежки за МЦ и аз им се обяснявам че откакто съм родила първата си дъщеря цикъла ми е точен до минута ,трябваше да ми дойде на следващия ден,да ама не,нито тогава нито на последващия и аз кво ще правя кво купих си тест,олееееееееееееее положителен,разревах се не съм го планирала,някакси имах другио планове за второ бебе(когато Цветелина поотрасне,да стане на 6-7 годинки) прибрах се вкъщи и плаа затворена в стаята ,мъжът ми се прибира от работа и ми вика ЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ кво ревеш бе жена все едно си бременна отново.(така ревях докато бях бременна с Цветелина)и аз като почнах още по силно,ред сълзи ред сополи и му казах че наистина съм бременна и трябва да решим какво ще правим и той се усмихна  целуна ме   и ми вика ,кво ще мислим та от това по хубаво няма ще си имаме бебе.На следващия ден казах на колежките си и те много се смяха затова че упорствах колко ми е редовен цжикъла и няма начин да съм бременна.

Хихи, айде и аз! На мен ми бяха казали, че много трудно ще забременея, защото имам поликистозни яйчници и се бяхме приготвили за голяма борба. Даже аз бях почнала да се панирам, че не мога да имам деца. И тъй като си знаехме, че нямам овулация, въобще не се пазехме. И понеже на мен ми идва веднъж на 3 месеца, аз си чааакам да ми дойде на 3-тия месец и въобще не ми минава през акъла! И в един момент почна да ми се гади... Аз непрекъснато се бъзиках с Румен и с най-добрата ми приятелка, че съм бременна и естествено им казах: "Гади ми се, гърдите ме болят, сигурно съм бременна". Ама съвсем на бъзик! Деси вика: "Това е предменструален синдром ". На следващия ден продължава да ми се гади, аз продължавам да се бъзикам и тя: "Абе, ти да не си верно бременна?" и аз През акъла не ми минаваше! Обаче тя като ми пусна мухата и веднага взех тест. Отидох на работа и по пътя бях решила вече коя зодия ще е и т.н. и си мислех каква съм глупачка, така да се самонавивам. Знаех си, че е поредната фалшива тревога. Направих теста в тоалетната на работа и ахнах като видях двете чертички! В първия момент ме завладя много силно чувство, че е момче. Та Деси ще му бъде кръстница, щото без нея можеше още месец да откарам без да се усетя! Оказа се, че съм в 7-ма седмица!
После последваха едни драми... Понеже имам Хашимото, като отидох при гинеколога, той каза: "Ооо, с тези резултати, сега трябва да ви измерим TSH и ще решим дали ще терминираме бременността!". Щях да умра. Като ми взимаха кръвта се разревах, те решиха, че ме е страх! Но резултатите бяха много добри и такаммм...

Момичета историите ви направо ми насълзиха очите.

По темата - това беше третия път, в който съобщавах новината на таткото. Първия и втория път много щастливо приготвях изненади и т.н, но после нещата се прецакваха - мисед в 6-ия месец и кухо яйце. След много опити накрая за трети път видях 2-те черти и както само за това мислех, така се изплаших супер много.  Този път му казах измъчено новината, като си представях само гадости. И цялата си бременост изкарах в ужас да не стане нещо лошо. Но слава Богу този път се получи:)
И аз се побърках заради това Хашимото.
Но сега Мишето спинка в другата стая и аз съм супер щастлива
Айде лека, че таткото ми дава зор да ставам от компа.