, рядко сме се засичали случайно, все пак града е голям.Много странно преживяване .. незнам дори го описвам добре...той ми се зарадва, не разбра защо аз се разплаках...
Татко ужасно ми липсва ...
дори след 11 години
, рядко сме се засичали случайно, все пак града е голям.
дори след 11 години
Знам ка се чувстваш,разбирам те напълно.
моята добра баба
Бори се с рака две години-две години се лутахме м/у надеждата и отчаянието и накрая болестта ни го отне...Последните му дни бяха кошмарни и аз почти изпитах облекчение, че смъртта го спаси от болката...Но незнам как сега да се справя с моята, как да помогна на съсипаната ми майка да се съвземе и да продължи напред??? Ужасно тежко е и не намирам утеха в нищо

нека му е светло там където е
Препоръчани теми