Муси, честито нашарване, предполагам, че е желано, а и по-хубаво според мен.
изхождайки от несполучливите си опити първия път. Васко се научи чааак на две години, а го замъчих от година и три месеца. Той пък нашия не искаше тез бебешки гърнета и се научи направо на тоалетната да върши и двете работи. Както го описа Тодоран, ние също имахме проблем с неакането, по три, четири дена се стискаше горкия докато накрая се научи да се контролира. 



?
?
в морето. Тъй, че няма да те разхождам чак до Люлин, а се стягай утре за парка
/вземи и ти мъжо да пием по една бира на спокойствие/. Мирка, а сега познай коя е другата люлинска мама?
Иначе за сега се справям сама и да ти кажа по-добре, защото се движа и не съм се отпуснала много в качването на килца, че с две бременности една след друга много се притеснявах да не ударя 100-чка
. Пък и да ти кажа - свиква се, има дни в които ми тежи, но има и такива, в които кипя от енергия. Но и да не бях бременна, пак си мисля, че щеше да е така. Ето, че и мамите с едно имат тежки дни. Няма как. А за после нямам идея какво ще правим, но първоначално ще се опитаме сами с мъжа ми да се справим. Все пак всичко зависи от най-малкия човек и от това колко ще е благосклонен към нас.
Дано скоро се поФаля, че този път не ми се чака до август /да не чуе дявола/!
довечера се надявам да има вече яснота по въпроса със срещата! 




Айде и да снимате да гледаме снимки от срещата
Питах щото останах с впечатлението че Галка ще ходи до Люлин при Петя и някой друг
от жегата ще е... 
. Трябва да ти кажа, че и ние живеем в апартамент със същата квадратура и, да си призная, за живеене никак не ни е тясно (поне засега). Виж за работа няма място. Което при нас е проблем, защото и двамата с мъжа ми работим повече вкъщи. И ние сме сам-сами и никой не ни помага. Даже се чудя понякога как успяваме, ама на, като ти дойде до главата, и не ти прави впечатление даже. С месеци спя по 5 часа на денонощие, като мойта щерка се буди нощем по няколко пъти, а сутрин ставам в 6, за да мога да сготвя, че като наизпълзят, вече това е невъзможно. Освен това от април се върнах на работа. И въпреки това се справяме. Е, ние поизчакахме с второто чаве, но то беше, защото имах на главата си недовършени дела - трябваше да си напиша дисертацията. Е, не те убеждавам да раждаш отново, но това, което си написала, че те възспира... Не знам, мисля, че това са преодолими (пренебрежими) неща...
Хич не ми липсва работа, дискотеки, кръчми и тем подобни ( Боже,а си мислех,че никога няма да доживея такова нещо
Препоръчани теми