- ако беше зима Да, но не и сега .... нашето педи даже искаше и 1-та капка да спрем, но понеже сме напред с килограмите, продължаваме ...
- ако беше зима Да, но не и сега .... нашето педи даже искаше и 1-та капка да спрем, но понеже сме напред с килограмите, продължаваме ...
Гинеколожката ми каза да ходя на мамолог, но още не мога да си организирам нещата. Някои да има подобен проблем? Малко ме е страх, че нали мама я оперираха от рак на гърдата преди години, но док казва че не е страшно щом се е появило след спирането на кърмата, щяло да се разнесе само.
. В суматохата не намерил по-малко. Чудна работа, защото големите дрешки са прибрани на друго място. Както и да е. До 4 часа си "говорихме" с Гого а после до 8 заспива и се събужда на 10 мин. И сега съм умряла за сън. Станах и щях да падна от гледката в кухнята. Чиниите с остатъците по плота, ядене и то там. Мизерияяяяя
. И пак чистих но този път и с Гого на ръце. Големите мъже изчезнаха. Уф 
и тя и Митко са много готини.Момчил е голям сладур,но като уважаваш се мъж е леко капризен
Мина естествено проспа срещата след като се наяде в пицарията,а Божа беше кротка,защото имаше от любимата и пица.

. Непременно ще го покажа на нашия тати, че той се е вманиачил на тема забелване и чистене на двамата мушмороци. Баткото е направо стресиран от това.
почвам да се страскам като чета за приема на Витамин Д чрез капките. На мен педиатърката ми каза по 2 капки Вигантол всеки ден на гладно след 20-тия ден и аз давам ли давам... а сега чета че по 1 капка през ден било по-добре
е последно какво да правя направо се ошашках







Бебка нещо ми е нервна...за пръв ми се случва такова нещо. Цял ден ми е в ръцете, щото иначе само мрън, мрън, мрън...
Че аз го обожавам, смятам ,че и на бебчетата повече им допада на хлад. Аз не обичам жегите, може би за това трябваше да се родя в Лондон...
В петък сутринта се събудих с остри болки в дясната коремна област и ..... о изненада - възпълен апандисит. Набързо ме оперираха в Пирогов и хайде пак в болница. Секцио, апандисит, нарязана сам като швейцарско сирене.
Започнаха да ми дават антибиотици, обезболяващи и пак изненада - пет лекари дойдоха да ми обяснят, че трябва да ми бият инжекция за спиране на кърмата, че било опасно. Аз се заинатих и не дадох. Започнах едно цедене, повръщане, цедене, повръщане, ужас.
Но успях. А бебка мина на АМ. Много ми е мъчно, но нямаше как да я кърмя с отровна кърма. Днес се помолих да ме изпишат и ора, съгласиха се. Сега лежа и се надявам скоро болката да спре. Лошото е, че нe мога да вдигам бебка поне месец, а за кърмата не разбрах кога мога да и давам, но предполагам, че след два дни антибиотика ще се абсорбира. Е, оплаках се, а сега се връщам да чета и дано има само хубави новини.
Препоръчани теми