Българин или Чужденец - ако можехте пак да избирате?

Е, да ама всичко което си го написа, аз мога да го кажа за българина.
Това беше и е човека, който ми показа какво е любов и какво е да бъдеш обичан.
Всичките чужденци (бивши гаджета) изневеряваха, лъжеха, бяха страшни егоисти ... и не на последно място националисти.... В последствие разбирах, че те истинска връзка с жена, която не е от тяхната националност...не могли и да си представят....
Та малко или много не само при нас, но и при самите мъже опира въпроса до националността, само че те не го казват директно....
Разбира се, че има и такива, за които това не е проблем и се надявам мамите женени за чужденци да са намрили един от тях. 

Тебе яд ли те е не мога да разбера. Няма никой около теб ли, че си толкова злобен (на). Що за диващина е да обиждаш толкова грозно хората?
Ако ти се иска ама не можеш то вече си е друг въпрос.

Ей да му се невиди, като чета отговорите на някои дами назад направо побеснявам, а общо взето съм спокоен човек. Какви са тези изкавания, че жените налитали на чужденците като мухи на мед, че някои нямало да коментират защо имаме съпрузи чужденци (ами то това си е достатъчен коментар).
Тук или има крайно невъзпитани хора, или завиждат или просто по природа са си лоши.
От цялата тема никъде не видях, някой да се е изказвал лошо по отношение на българките, женени за българи. Виж обратното, се среща на няколко места. Е може ли такова нещо, да се замислихте, че може и да обидите някой?

Ако можех пак да избера,бих избрала отново човека с когото сьм в момента.Той си е моят избор и моята сродна душа.Факта,че е чужденец не го прави по-лош или по-добьр от един бьлгарин,вьзпитанието е важно,отношението кьм мен-сьщо!
В БГ сьм попадала на вьпроси от рода "Е,добре,де ама защо не си взе бг момче,а точно чужденец?"....вьпроси,зададени с ироничен тон в повечето случаи и то от роднини дори.Защото това беше човека,който доказа любовта си,който ми предложи брак,който се грижи за мен и който ме счита за пьлноправен партньор.Ако бях срещнала такьв мьж от бг произход-не бих имала против или предразсьдьк да бьда с него.

Нали?! И аз оставам със същите впечатления. Едва ли не трябва да се оправдаваме и да се извиняваме затова че не сме се оженили за българи... 

Аз съм омъжена за чужденец.Не съм го търсила.Просто се срещнахме.Преди това не съм и помисляла,че може да ми се случи.
Не защото съм била против смесените бракове,а защото в средата,в
която учех и работех просто нямаше чужденци.Но явно така ми е било писано.
Преди да го срещна бях сгодена за българин.Беше страхотно момче-
умен,добър,работлив и което е най-важното-много ме обичаше.
Лошото беше,че не бях влюбена в него и поради тази причина реших да не се омъжвам.В началото той беше много огорчен,но впоследствие разбра,че съм била права-нищо нямаше да излезе от брака ни.Та може би съм имала късмет да попадна и на свестен българин,и на свестен чужденец.
Истината е обаче,че решението с кого да свържеш живота си,е едно от най-важните в живота.И досега/вече 13 години/ съм влюбена в моя чужденец.Но живях с него 5 години преди да сключим брак.Исках да съм наясно с това,което ме чака.Поживях в страната му,между близките му.Защото когато се свързваш с мъж,се свързваш с цялата му рода/и държава/.
От 8 години сме семейство и съм щастлива.Много отдавна съм престанала да си давам сметка,че е чужденец.
Просто времената много са се променили.Преди 30 и кусур години,когато майка ми/от шопско/ се залюбила с баща ми/северняк от Дунава/ баба ми изпаднала в истерия.
Та така.Чужденец,българин-за мен няма значение.Важното е да гледате на нещата по един и същи начин.

Моя мъж си е моя мъж. Дори не осъзнавам деленето на бг и чужденец. Той си е той и си е моя най-специален човек. Не мога да го приема като различен. Разлика човек не може да търси там където му е сърцето. За мен думата "чужденец" означава непознат и някого, когото не можеш да разбираш и не те разбира. Чужденец може да си и в родината си, когато не се впишеш в обществените норми.
Ако някой се изказва зле за българки, женени за не-българи, техен проблем. Но нещо ме кара да си мисля, че такива хора често са недоволни от всичко. Или както някои психолози биха казали - намират в другите това, което са видели в себи си (ама не им е станало ясно). След като се чувстват по-добре - да си говорят. Факта, че в ума си изобщо обсъждат такава тема ми е достатъчно основание да им сложа диагноза.

Да,те всички чужденци за с пари,кьщи с басеини и спортни коли....и като се запознаят с нас веднага ни дават кредитната си карта да си харчим на воля.За паспорта-така е,понякога е по-добре да имаш чуждестранен паспорт,отколкото бьлгарски,защото в собствената си дьржава се чувстваш чужденец,а чуждата дьржава ти помага повече.О,за вьзможностите спор няма....чужденците имат в повече.Затова бьлгари/бьлгарки като теб се компрексират така като иде реч за чужденците.
А по магистралите още не сьм била.....както вече сам/а каза..."за парите" сме с чужденците,така,че си хващаме самолети,можем да си ги позволим

  Мнооооого яко!   

И понеже има и няколко български мъже, женени zа чужденки,
кой zа паспорта им, кой zа другите им далавери,
искам да ви раzкажа една история на един българин от горепосочените.
Та оженил се момъкът zа една потентна германка с мерака
след три години, като му дойде времето, да вzеме раzреШително
zа постоянно пребиваване в Германия и да се раzведат.
Така нареченият брак на хартия.
Таман да иzтекат тия три години, въпросната zаконна съпруга
zабременява от истинския си приятел, ама нали бебето се ражда
в zаконен брак с наШия юнак, му се приписва на него. Тип топ.
И човекът (с добра професия) го zакъсва, zаЩото, ако се раzведе,
трябва да плаЩа иzдръжка и на съпругата си, и на роденото в
официалния им брак дете, па ако и да е от друг.
Даааа, такива ми ти работи...

Е, недей така де! Всеки се жени за този, за когото иска. Това дали е българин или не няма значение. От това, че съм се оженила за "чужденец" кой знае колко не съм прокопсала. И без него щях да получа чужд паспорт след време (както и ти междувпрочем). И кариерата ми нямаше да мине в застой. Сигурно щях да живея в по-скромна къща, но това за мен никога не е било проблем; искам да живея в уютен дом заради детето си. Аз мога и с малко и с много. За сметка на това щях да си харча парите по концерти и изложби и да си пътувам по света - такива ми бяха приоритетите преди да се оженя. Сега обаче имам за съпруг един истински приятел, освен това сестра му ми е първа дружка - какво като не е българка? А детето си няма да го коментирам.
Аз се ожених за мъжа, който исках да бъде баща на детето ми и който прецених, чеще бъде до мен когато имам нужда от приятел! И не съм сбъркала! Това че е чужденец е от второстепенно значение. Всъщност, и двамата сме чужденци в Канада и това не прави живота ни лесен, но щом се разбираме и си помагаме взаимно ще се справим.

ami za българин, ама като моя, извиняваите че се повтарям. и в Бзлгария и тук си се държи по един и същ начин с мен, но определено не е като повечето мъже в Бг. Не го е видял и от баща си, понеже тои никога не е помагал в къщи или с децата. явно просто си е такъв, не е въпрос на визпитание ,а на душевност. Много ми помага, носи ме на ръце, мисли за мен и семеиството, с удоволствие дели и задулженията км децата и къщната работа, пу-пу, да не му е уруку чак понякога ми е съвестно че и нощем става с децата. Каквото см видяла тук, така е и сповечето германски семеиства. всеки си държи на децата и жената, по някога си казвам, все едно съм се омъжила за 4ужденец , поне така го определят приятелките ми отстрани.
стига с рекламата
Що се отная до сметките, и тука и в Бг сме си били с една. приятелки са ме питали по колко пари мидавал джобни и за децата:shock: и ми е ставало много чудно, защо пък трябва да благоволява да ми оставя, само защото не работя ли.И после следва едно-блазе ти.
Ние нали сме си българ4ета, по някога се юрваме да плащаме сметката, но нямаме нищо против и отделното плащане като сме с приятелско семеитво. това се преценява на място.
А Фиди е абсолютно, ама абсолютно права по отношение на децата.
забелязала съм разликата на отношението на семеиства с деца и без, както тук, така и в Бг. тези които са без деца винаги повече се притесняват за моите, ама може ли така да ги оставя, ама може ли онова да им дадат...също и правят криви физиономии ако детето изцапа нещо или недаи боже счупи, при все че аз по български все правя забележки и тука все ми повтарят да не съм вървяла толкова след малките.
наистина им дават много свобода и рядко им правят забележки. аз обаче съм някаде по средата, там е за мене истината, свобода,ама с граници
а като съм ходила у приятелки с деца, също и българки с повече опит, аз правя повече забележки на децата си, а те, Остави го Калина, малко е не разбира, нека пипа, нека цапа, 4ак ми е неудобно. аз забранявам, те позволяват.
а това за булгарите и 4ужденците, навсякъде съм се мъ4ила да отсея измежду хората, без зна4ение от националността.затова и имаме шарен букет от приятели

Естествено, че голямата част от чужденците не са богати( да не кажа , че са под средното за съответната страна равнище)  - и оттам тръгва първата драма.В Бг пичът е изглеждал гъзар, приказвал ги е разни, девойката си е помислила, че е хванала господ за шлифера, жени се и т.н. и в един момент разбира,че нещо се е объркала.Да, ама не може да се върне и да каже - "ами оказа се , че е беден " - стои си с него, защото все пак е малко по-добре отколкото в Бг.Тези неща не ги говоря, за да обидя някого - просто съм виждала прекалено много примери в тази посока.И мъж познавам, който се ожени за една ужасна дърта и дебела американка - броеше си дните до 3 години и се разведе после.А за побоища и унижения  от страна на норвежци и шведи - нагледала съм се.И на подли белгийци.Най-фрапантни ми се виждат случаите на женитби с германци с цел взимане на паспорт.Изобилстват просто - е как да повярвам, че нашенските момичета учат там каквото учат в Германия и в последните няколко месеца на всичките им пламнва"голямата любов" и се женят за едни убити германци.4  такива познавам.Аз съм далече от мисълта, че някой ще каже"да бе много си права - и моят случай е такъв", но пък не си мислете, че пасем трева.Иначе - то е много лесно само да си седиш в къщи на отглеждане и да си намираш оправдание да не правиш нищо.просто задайте си въпроса - "аз какво постигнах откакто съм в чужбина" и отговорът може никак да не ви хареса.Децата не ги слагайте в тази графа - всеки е родил деца, дори и в БГ.Да не говоря колко хора има, които стоят по камара години в чужбина"женени" и дори езика не научават.Все има някаква причина, но тя е напълно измислена.

Забравих да спомена и Италия - моя колежка се омъжи в Бари - за 1 година си идва 5 пъти и само панаири и скандали и й давал по 5 евро на ден, за да не се мотаела насам натам.Но като се запознаха - леле какъв пич, готин, цветя и рози, а сега тя така се е вкиснала, че иска да се развежда и да се прибира.

Е , и аз да си кажа мнението. Бих се омъжила пак за мъжът ми, не само, 4е  не съжалявам, аз съм безумно щастлива. той ми е и приятел и любовник и съмишленик и т.н., просто се разбираме 4удесно, от 4 год. сме заедно от 2 год. ще станат на 7.9. сме женени, вси4ко сами заедно сме си постигнали, без родители без никаква помощ! той е българин, живеещ от 11 год. в Австрия, смея да кажа, 4е е половин австриец и половин БГ, защото той си е изкарал тинейджърските години тук и има определено австрииско възпитание. Имала съм доста сериозни връзки и с БГ и с 4ужденци, преди да се запозная с мъжът ми имах много сериозна връзка с австриец(тогава живеех в бг) и наистина мислех да се женя за него, но истинската любов дойде, дори и не съм предполагала,4е ще се омъжа за мъжът ми.
Най-добре, най-разбрана и най- удоволетворена дори и сексуално, е факт, 4е съм се 4увствала само с бг, грък, тур4ин(не от тея простаци дето си мислите, беше завършил Кембри4 и имаше много добър бизнес, изклю4ително интелигентен), италианец и сърбин. може да не съм попадала на пи4ове от другите нации, но е факт, 4е с германец, австриец и французин не бях нито доволна, нито щастлива,нито разбрана, нито можехме да се смеем заедно, а секса куцаше яко! живяла съм и в Германия, така4е и там си имам база за сравнение. не искам никой да се по4увства обиден, но това си е ли4ен мой опит, явно не съм срещала мъже от горните 3 нации, който да са с такава гореща кръв като мен........а с мъжът ми дори и в къщи двамата се забавляваме и се хилим като луди, и си клюкарстваме и може и да се напием заедно....просто някак си се допълваме , така както с никой до сега не съм се допълвала, много го оби4ам

Сигурно има и такива хора, обаче не бива да се обобщава, защото е и смешно и абсурдно. Това какво съм постигнала "в чужбина" го имам черно на бяло. Ако много те интересува, ще ти изпратя СВ-то си и списъка с публикациите си. Когато и ти го постигнеш, пак ела да ме критикуваш.  А ти  като си се женила за твоя съпруг заради парите му ли си се оженила? Защо смяташ, че останалите сме по-различни? Сигурно има и от категорията, която описваш, но защо си мислиш, че всички сме заблудени овце, мъж не виждали и като видим "чужденец" хукваме като мухи на мед. Много смешни разбирания!