В последно време се усещам, че рядко си сдържам емоциите.Просто живота ме издялка достатъчно.В себе си гледам да не задържам, че по-гадно ми става после и съжалявам, че съм изтървала момента 
Виж целия пост
Вадите ли всичко от себе си...., или...
- Публикувана: 11 юли 2009, 22:20 ч.
- Последно мнение: 16 юли 2009, 20:35 ч.
# 30
12 юли 2009, 11:19 ч.
# 32
12 юли 2009, 12:58 ч.
Как ще извадиш всичко от себе си,мила К.А.М.? Нали нищичко няма да ти остане.... 
Аз хем давам воля на емоциите,хем си ги къткам понякога....
Виж целия пост
Аз хем давам воля на емоциите,хем си ги къткам понякога....
# 33
12 юли 2009, 13:39 ч.
Еххх...ако знам, че ще бъда поканена на обяд от Марадона, колко злобничка мога да бъда само...
Горното само доказва, че невинаги правя, каквото трябва- в случая не пазя нужното женско благоприличие
.Демек- вадя доста от себе си...
Виж целия пост
... правят впечатление злобничките ти подмятания и намеци по мой адрес. ... така че ако желаеш, пиши ми едно ЛС, кажи кога ти е удобно и да си организираме един обяд. Ще имаш възможност да питаш на воля, въпреки, че не ти пука. Става ли?
Горното само доказва, че невинаги правя, каквото трябва- в случая не пазя нужното женско благоприличие
.Демек- вадя доста от себе си...
# 34
12 юли 2009, 14:11 ч.
maraidara, няма такава опасност при мен
Аз съм машина за емоции, генерирам в излишек
Виж целия пост
Аз съм машина за емоции, генерирам в излишек
# 35
12 юли 2009, 14:24 ч.
Вадя достатъчно от себе си в контекста на дадената ситуация. Рядко преценявам предварително, къде и колко да показвам. Решението е спонтанно.
Виж целия пост
# 36
12 юли 2009, 14:37 ч.
Явно имаме и други общи неща, не само сонетите...
Виж целия пост
Вадя достатъчно от себе си в контекста на дадената ситуация. Рядко преценявам предварително, къде и колко да показвам. Решението е спонтанно.
Явно имаме и други общи неща, не само сонетите...
# 37
13 юли 2009, 20:32 ч.
Те нещата винаги са взаимни и двустранни. Много често се случва да усетя емоция напираща в мен и нещо или някой отвън да я спре. Така, вместо да покажа на хората, че ги обичам и държа на тях, оголвам едни големи и страшни зъби, че само дето не ме питат:" Какичко, защо ти е толкова голяма устата?"
При мен щом се опре до емоции обикновено нещата стават сложни. Това е така, защото обичам да съпреживявам емоциите. И когато попадна сред хора, които твърде много се пестят настава объркване. Искам да предизвикам радост, смях или нещо такова, а пред мен зинала една пропаст от безкрайна и тъпа тегота...Някои хора нмат нищо против това да им е тъпо или примерно да изкарат един част в празно съзерцание в нищото. Може пък да медитират и да се окаже, че им навлизаш твърде много в аурата. Виждаш някакви физиономии пред теб, а все едно си попаднал пред затворена врата или се опитваш да кажеш нещо на ония гишета от едно време- навеждаш се, накланяш глава, но отговор няма. Остава само чупката в кръста и да пуснат гилотината.
Виж целия пост
При мен щом се опре до емоции обикновено нещата стават сложни. Това е така, защото обичам да съпреживявам емоциите. И когато попадна сред хора, които твърде много се пестят настава объркване. Искам да предизвикам радост, смях или нещо такова, а пред мен зинала една пропаст от безкрайна и тъпа тегота...Някои хора нмат нищо против това да им е тъпо или примерно да изкарат един част в празно съзерцание в нищото. Може пък да медитират и да се окаже, че им навлизаш твърде много в аурата. Виждаш някакви физиономии пред теб, а все едно си попаднал пред затворена врата или се опитваш да кажеш нещо на ония гишета от едно време- навеждаш се, накланяш глава, но отговор няма. Остава само чупката в кръста и да пуснат гилотината.
# 38
13 юли 2009, 20:47 ч.
Въздържам се,когато събеседника ми заслужава.
Напоследък тука се въздържам и когато събеседника ми не заслужава....да му отговарям
Баба ми продължава да се вайка:"ееех,а какво добро момиче беше-възпитано,сега винаги отговаряш,ква си такава устата"
Тя всъщност все още не знае как хубаво мога да псувам,особено ако е от сърце
Виж целия пост
Напоследък тука се въздържам и когато събеседника ми не заслужава....да му отговарям
Баба ми продължава да се вайка:"ееех,а какво добро момиче беше-възпитано,сега винаги отговаряш,ква си такава устата"
Тя всъщност все още не знае как хубаво мога да псувам,особено ако е от сърце
# 40
14 юли 2009, 21:14 ч.
Понякога да, понякога не. Зависи от момента, настроението и мн. др. неща. Научила съм се да си казвам какво ми е все едно говоря за трето лице, без видими емоции, значително се улеснява общуването.
Виж целия пост
# 41
14 юли 2009, 21:38 ч.
Всичко ми е навън, не мога да скрия нищо. Нищо. Но скоро чух една хубава мисъл: 'Нека мъжът ти да не знае какво мислиш' - ето това ако успея да реализирам, ще е чудесно. Но засега съм по-прозрачна от вода...
Виж целия пост
# 42
14 юли 2009, 21:46 ч.
Иска ми се да те познавам 
.
Виж целия пост
...Мислите си често спестявам, защото, обикновено, са крайни и непопулярни...
.
# 43
14 юли 2009, 21:49 ч.
Ако става дума за изневери - нормално. Но ако това е душата ти, и аудиторията има реакции различни от безрезервна обич и приемане, то смени аудиторията.
Виж целия пост
...И аз тогава вадя, но почнах да вадя все повече и забелязвам, че аудиторията не е удовлетворена нещо...
# 44
14 юли 2009, 22:01 ч.
Започнах да вадя все по-малко от себе си. Сред чужди и не толкова познати си казвам "Кво толкова" и "Разни хора, разни идиоти". Дори и след близки открих, че всъщност никой не иска и не очаква да вадя квото и да било ,а просто да изпълнявам ролята си и да не мрънкам. Чуствам се самотна.
Виж целия пост
Препоръчани теми